Виждали ли сте някога мъж да плаче
и по какъв повод ?
и по какъв повод ?
- Публикувана: 10 юни 2009, 18:36 ч.
- Последно мнение: 18 юли 2009, 02:20 ч.
ВИЖДАЛИ ЛИ СТЕ НЯКОГА МЪЖ ДА ПЛАЧЕ
Едно бивше гадже се разрева, когато го оставих, но предизвика в мен единствено погнуса 
И на мен ми се е случвало - две гаджета. Двойна погнуса!
Виждали ли сте някога мъж да плаче
и по какъв повод ?
и по какъв повод ?
Рицарите отдавна умряха
Ние сме по силния пол, макар да плачем по често
Мъжа ми, беше се костюмирал и щеше да тръгва на работа, когато си закачи панталона на един пирон и го съдра... Не можeх да повярвам на очите и ушите си...
Е, няма нищо- човек трупа, трупа и понякога за съвсем малка глупост избухва емоционално
ама че тема..разбира се,че мъжете плачат,какво чудно има,та да се прави на въпрос? 
виждала съм няколко мъже да плачат..заради любовни проблеми,заради други неща..нормално е,и мъжете са хора,имат чувства и емоции..
и все пак..мъж ревльо е ужасно,едно е заради нещо да поплачеш,друго е за всяка дреболия да рониш сълзи.
виждала съм няколко мъже да плачат..заради любовни проблеми,заради други неща..нормално е,и мъжете са хора,имат чувства и емоции..
и все пак..мъж ревльо е ужасно,едно е заради нещо да поплачеш,друго е за всяка дреболия да рониш сълзи.
В тази връзка не разбирам онова, което казват на момченцата - "Мъж си, стига рева". Ужасно е. По-добре да плачат, отколкото да трупат в себе си. Същото важи и за големите мъже - кво толкова, че заплакали. Те поне го правят без истерии. А и в случая това мъжко-женско делене ми се струва тъповато...
Да - когато ми каза, че ме зарязва и докато ми обясняваше - ревеше 
(става дума за много бивше гадже)
Ей това така и не го разбрах, а после жените сме били неразбрания пол...
А моят мъж за повече от 8 години не съм го виждала да плаче. Май излъгах - много циври на филми, но това не знам дали се брои
(става дума за много бивше гадже)Ей това така и не го разбрах, а после жените сме били неразбрания пол...
А моят мъж за повече от 8 години не съм го виждала да плаче. Май излъгах - много циври на филми, но това не знам дали се брои
Видях веднъж баща ми да плаче и сърцето ми щеше да се пръсне....
И аз видях своя един единствен път да плаче и се почувствах по същия начин.
Съпругът ми също е плакал пред мен.
. 
Виждала съм повечето ми бивши приятели,баща ми когато почина майка ми, сегашния ми приятел /него и сълзи от щастие и от страх за най-лошото/. От каквото и да плачат мъжете показва,че са загърбили комплекса -максима че:" Мъжете не плачат" значи са по силни и истински от всякога. Винаги ми е правело впечатление,че мъжете плачат защото им идва от вътре и са истински,докато ние жените понякога плачем и за да манипулираме,за да постигнем целите си и тн. 
notar, повечето ще се съласят с теб, както виждаш.
Дори приемам, че един мъж може да се разплаче и когато го зареже гаджето. Но едно е в такъв момент да отидеш да си поплачеш на рамото на баща си, а съвсем друго изглежда, ако ревнеш пред гаджето. Отблъскващо ми е!
Виждала съм възрастен мъж да не може да сдържи сълзите си от мъка и безсилие... и мен ме заболя от неговата болка.
Дори приемам, че един мъж може да се разплаче и когато го зареже гаджето. Но едно е в такъв момент да отидеш да си поплачеш на рамото на баща си, а съвсем друго изглежда, ако ревнеш пред гаджето. Отблъскващо ми е!
Виждала съм възрастен мъж да не може да сдържи сълзите си от мъка и безсилие... и мен ме заболя от неговата болка.
Когато човек е силно емоционален е най-нормално да заплаче-било от радост, от безсилие, от мъка. Защо трябва мъжете да правят изключение?
Нали всички търсим умни, чувствителни, романтични мъже, които да показват чувствата си към нас/ако може всеки ден/ Е ако те са такива, как да избират и ограничават кое чувство да покажат и кое не.
Мъжът също е човек, а плачът е най-нормална човешка реакция
по темата;
да виждала съм и намирам това за напълно нормално. Дори ми помага, когато плачем заедно с мъжа ми.
Нали всички търсим умни, чувствителни, романтични мъже, които да показват чувствата си към нас/ако може всеки ден/ Е ако те са такива, как да избират и ограничават кое чувство да покажат и кое не.
Мъжът също е човек, а плачът е най-нормална човешка реакция
по темата;
да виждала съм и намирам това за напълно нормално. Дори ми помага, когато плачем заедно с мъжа ми.
Нали всички търсим умни, чувствителни, романтични мъже, които да показват чувствата си към нас/ако може всеки ден/ Е ако те са такива, как да избират и ограничават кое чувство да покажат и кое не.
Не всички търсят такива мъже. Романтичните жестове мен лично ме поставят в неудобно положение. Прекалената чувствителност и у двата пола не ми допада. Ежедневна демонстрация на чувства ме изморява.
В този ред на мисли, перманетно плачещ мъж не е за мен.
notar, повечето ще се съласят с теб, както виждаш.
Дори приемам, че един мъж може да се разплаче и когато го зареже гаджето. Но едно е в такъв момент да отидеш да си поплачеш на рамото на баща си, а съвсем друго изглежда, ако ревнеш пред гаджето. Отблъскващо ми е!
Виждала съм възрастен мъж да не може да сдържи сълзите си от мъка и безсилие... и мен ме заболя от неговата болка.
Дори приемам, че един мъж може да се разплаче и когато го зареже гаджето. Но едно е в такъв момент да отидеш да си поплачеш на рамото на баща си, а съвсем друго изглежда, ако ревнеш пред гаджето. Отблъскващо ми е!
Виждала съм възрастен мъж да не може да сдържи сълзите си от мъка и безсилие... и мен ме заболя от неговата болка.
Нали всички търсим умни, чувствителни, романтични мъже, които да показват чувствата си към нас/ако може всеки ден/ Е ако те са такива, как да избират и ограничават кое чувство да покажат и кое не.
В този ред на мисли, перманетно плачещ мъж не е за мен.
Аз живея с мъж, който не е нито чувствителен (или по точно не го показва), нито романтичен.Но аз съм щастлива с него.Той е грижовен и ми показва чувствата си, но не ми ги натрапва ежедневно.Била съм с мъж, който смея да твърдя, че беше по-чувствителен и романтичен от мен самата- ами започна да ми става чак неприятно и в крайна сметка се разделихме.Не ми допада идеята когато аз плача,той да ми приглася от страни, вместо да ме успокои по някакъв начин.
Имам малко момченче.Строила съм цялата рода-да не съм чула-ти си мъж,мъжете не плачат!
Много е лошо да си чувствителен,емоционален и да ти се плаче,а да се стискаш и да не го правиш,защото си МЪЖ!Разбира се има и хора,по-кораво-сърдечни,които не плачат,не им идва,но според мен е много важно човек да показва емоцийте си.Аз съм такава и си давам сметка,какво би ми струвало,да се въздържам....
Мисля,че никои не трябва да се подчинева все още на тези отживели предразсъдъци!
Да,виждала съм мъже да плачат,и това ги е издигало в очите ми.
Много е лошо да си чувствителен,емоционален и да ти се плаче,а да се стискаш и да не го правиш,защото си МЪЖ!Разбира се има и хора,по-кораво-сърдечни,които не плачат,не им идва,но според мен е много важно човек да показва емоцийте си.Аз съм такава и си давам сметка,какво би ми струвало,да се въздържам....
Мисля,че никои не трябва да се подчинева все още на тези отживели предразсъдъци!
Да,виждала съм мъже да плачат,и това ги е издигало в очите ми.
По принцип плачат силните мъже...
По кой принцип и кои мъже са силни?
Ако не плачат, значи ли, че са слаби?
Цитат
По кой принцип и кои мъже са силни?
Ако не плачат, значи ли, че са слаби?
Ако не плачат, значи ли, че са слаби?
Изключвам вечните мрънкалници.
Виждала съм.
Подробности не желая да споделям.
Подробности не желая да споделям.
Дори и след време ми е адски болезнен спомен!
На мнение съм, че човек трябва да бъде еднакво искрен и истински, както в радостта си, така и в мъката си. Какво значение има полът!?
Виждали ли сте някога мъж да плаче
и по какъв повод ?
и по какъв повод ?
мъжът ми плаче час по час, особено на филми, а ако има и намесено куче направо салфетките вадя ... много е сладък.
харесва ми, че изразява емоции. не е някакъв ръб, който да не се трогва от нищо.
Обърнете внимание, че и студенокръвните също плачат.
жените ли визираш?
"Ръб" не знам дали е точната дума... 10cent's
Особняк, коравосърдечен, темерут... може би. И не си мисли, че в такъв човек не бушуват емоции. Но си остават скрити за нас, наблюдаващите ги.
Обърнете внимание, че и студенокръвните също плачат.
жените ли визираш?
....
Е не знам при вас как е, но при нас всичките жени са си топлокръвни.
Имах предвид животни естествено, а не хора.
Виждала съм доста мъже да плачат.По най-различни поводи.Баща ми също доста често плаче-и за хубаво и за лошо.Той си е мъж,по-точно мъжкар-в пълния смисъл на думата.Бивш спортист,от националния-борец,но е много чувствителен,адски много обича хората,абсолютен патриот и понякога разни житейски драми или нещо,по сериозно когато се случи се разтройва.В никакъв случай не мога да кажа,че е някакъв ревльо или женчо за това,че точно по този начин си изразява чувствата.Отстрани въобще не изглежда така,а напротив-покъртително е да видиш такъв мъж да плаче...
. Дъълго време ми натякваха, че съм разплакала момчето.А той бече на около 20г. 
Баща ми реве и на народна музика като слуша
Моят на руски филми
Едно бивше гадже се разрева, когато го оставих, но предизвика в мен единствено погнуса
И на мен ми се е случвало - две гаджета. Двойна погнуса!
А ти какво искаш? Такива като теб пренесени заслежават един хубав шамар за приземяване. Ако бях мъж и на негово място нямаше да хабя сълзи за човек който не го заслужава като теб, а щях да помета пода с теб.
Едно бивше гадже се разрева, когато го оставих, но предизвика в мен единствено погнуса
И на мен ми се е случвало - две гаджета. Двойна погнуса!
А ти какво искаш? Такива като теб пренесени заслежават един хубав шамар за приземяване. Ако бях мъж и на негово място нямаше да хабя сълзи за човек който не го заслужава като теб, а щях да помета пода с теб.
Е какво трябваше да направи, да се радва ли?
И аз съм виждала бивше гажде да плаче
Стана ми мъчно...Виждала съм мъже да плачат и по други поводи, освен смърт на близък роднина... и те са като нас, но незнайно защо в обществото ни се възпитава "ненормалност" на мъжкия плач.
Едно бивше гадже се разрева, когато го оставих, но предизвика в мен единствено погнуса
И на мен ми се е случвало - две гаджета. Двойна погнуса!
А ти какво искаш? Такива като теб пренесени заслежават един хубав шамар за приземяване. Ако бях мъж и на негово място нямаше да хабя сълзи за човек който не го заслужава като теб, а щях да помета пода с теб.
Е какво трябваше да направи, да се радва ли?
...Това говори за липса на такт и уважение към отсрещната страна, която те е оценила по един или друг начин в сърцевина.
А може и аз да не тълкувам правилно значението на думата "погнуса", не знам?
Не, но да сравниш нечий израз на чувства с тези на "погнусата", когато се касае за след период от време, в който заедно сте споделяли любовните трепети, е меко казано просташка проява на разбиране и съпричастност.
Това говори за липса на такт и уважение към отсрещната страна, която те е оценила по един или друг начин в сърцевина.
А може и аз да не тълкувам правилно значението на думата "погнуса", не знам?
След многократни изневери и лъжи, след много мои тъжни и отчаяни нощи, и след като най-сетне изтрезнях и го видях какъв е наистина, изпитах единствено погнуса.
Не ми говори за такт и уважение като грам си нямаш на идея какви са били отношенията ни и какво съм преживяла.
И най-великите мъже ронят сълзи и те са истински.
http://vbox7.com/play:eec9a278
http://vbox7.com/play:eec9a278
Не, но да сравниш нечий израз на чувства с тези на "погнусата", когато се касае за след период от време, в който заедно сте споделяли любовните трепети, е меко казано просташка проява на разбиране и съпричастност.
Това говори за липса на такт и уважение към отсрещната страна, която те е оценила по един или друг начин в сърцевина.
А може и аз да не тълкувам правилно значението на думата "погнуса", не знам?
Това говори за липса на такт и уважение към отсрещната страна, която те е оценила по един или друг начин в сърцевина.
А може и аз да не тълкувам правилно значението на думата "погнуса", не знам?
Не съм длъжна да се обяснявам, но - погнусата я почувствах доста преди да взема решението да скъсам с него, а сълзите му не бяха искрени.
Е, аз съм виждала мъжки сълзи - от болка, от гняв, от безсилие. Но за първи път /съвсем наскоро/ видях мъжки сълзи от страст, от невъзможна любов, от желание, от себеотказване /решението да се откаже от човешките си инстинкти в името на нещо наистина велико/, от искреност /у човек, за когото бях готова да се зарека, че всичко е поза и фалш/ - и всички тези сълзи бяха проляти за мен...
Боли. Особено, когато е невъзможно каквото и да е продължение /и от двете страни/, когато единствено можем да се дарим с доверието си и да си обещаем най-искрено и чисто приятелство /на етап сме, на който то е реална възможност/, когато хората около нас биха приели спокойно това приятелство и не биха говорили зад гърба ни...
Боли. Особено, когато е невъзможно каквото и да е продължение /и от двете страни/, когато единствено можем да се дарим с доверието си и да си обещаем най-искрено и чисто приятелство /на етап сме, на който то е реална възможност/, когато хората около нас биха приели спокойно това приятелство и не биха говорили зад гърба ни...
Да.Първият беше бившият ми приятел,когото след ужасен скандал(не помня вече подробности) така ме беше вбесил по едно време че му забих юмрук в физиономията.Явно ударът е бил доста силен,защото му посиня и той чак се разплака.
Вторият когото съм разплаквала е бившият ми мъж.Там обаче определено си заслужаваше,защото ако аз успях за три години да го разплача веднъж,то мен ме е карал доста да плача.Поводът беше че му съобщих че се разделяме.Изведнъж след три години през,които се "наядох" на тормоз във всякакъв аспект той реши че ме обича.Обаче твърде късно.
Това в личен план а иначе съм виждала брат ми да плачеслед раздяла с любовницата и за други мъже не се сещам за сега.
Вторият когото съм разплаквала е бившият ми мъж.Там обаче определено си заслужаваше,защото ако аз успях за три години да го разплача веднъж,то мен ме е карал доста да плача.Поводът беше че му съобщих че се разделяме.Изведнъж след три години през,които се "наядох" на тормоз във всякакъв аспект той реши че ме обича.Обаче твърде късно.
Това в личен план а иначе съм виждала брат ми да плачеслед раздяла с любовницата и за други мъже не се сещам за сега.
Да.Първият беше бившият ми приятел,когото след ужасен скандал(не помня вече подробности) така ме беше вбесил по едно време че му забих юмрук в физиономията.Явно ударът е бил доста силен,защото му посиня и той чак се разплака.
Вторият когото съм разплаквала е бившият ми мъж.Там обаче определено си заслужаваше,защото ако аз успях за три години да го разплача веднъж,то мен ме е карал доста да плача.Поводът беше че му съобщих че се разделяме.Изведнъж след три години през,които се "наядох" на тормоз във всякакъв аспект той реши че ме обича.Обаче твърде късно.
Това в личен план а иначе съм виждала брат ми да плачеслед раздяла с любовницата и за други мъже не се сещам за сега.
Вторият когото съм разплаквала е бившият ми мъж.Там обаче определено си заслужаваше,защото ако аз успях за три години да го разплача веднъж,то мен ме е карал доста да плача.Поводът беше че му съобщих че се разделяме.Изведнъж след три години през,които се "наядох" на тормоз във всякакъв аспект той реши че ме обича.Обаче твърде късно.
Това в личен план а иначе съм виждала брат ми да плачеслед раздяла с любовницата и за други мъже не се сещам за сега.
Абе хора, тези мъже защо така плачат основно при раздяла
щом се е стигнало до там, значи е имало предистория и е можело да се направи нещо. Кви са тези ревове в последния момент , а преди това глухи и слепи Да.Първият беше бившият ми приятел,когото след ужасен скандал(не помня вече подробности) така ме беше вбесил по едно време че му забих юмрук в физиономията.Явно ударът е бил доста силен,защото му посиня и той чак се разплака.
Вторият когото съм разплаквала е бившият ми мъж.Там обаче определено си заслужаваше,защото ако аз успях за три години да го разплача веднъж,то мен ме е карал доста да плача.Поводът беше че му съобщих че се разделяме.Изведнъж след три години през,които се "наядох" на тормоз във всякакъв аспект той реши че ме обича.Обаче твърде късно.
Това в личен план а иначе съм виждала брат ми да плачеслед раздяла с любовницата и за други мъже не се сещам за сега.
Вторият когото съм разплаквала е бившият ми мъж.Там обаче определено си заслужаваше,защото ако аз успях за три години да го разплача веднъж,то мен ме е карал доста да плача.Поводът беше че му съобщих че се разделяме.Изведнъж след три години през,които се "наядох" на тормоз във всякакъв аспект той реши че ме обича.Обаче твърде късно.
Това в личен план а иначе съм виждала брат ми да плачеслед раздяла с любовницата и за други мъже не се сещам за сега.
Абе хора, тези мъже защо така плачат основно при раздяла
щом се е стигнало до там, значи е имало предистория и е можело да се направи нещо. Кви са тези ревове в последния момент , а преди това глухи и слепи Ухаа предисторията беше даже голяма.Но аз съм си виновна естестествено че го търпях три години през които основните ми спомени са за това как ме е удрял,обиждал,обиждал семейството ми,вкарвал ме е в заеми и най-незабравимото двата аборта,които ме принуди всячески да напрявя че не бил готов за дете.Та накрая сълзите които проля бяха капка в морето на фона на това,което са изплакали очите ми за три години.
Та така и аз аджеба се чудех дълго време защо се сети той накрая че съм му ценна и че ме обича
....Както и да е всичко това вече е само низ от спомени. 
