Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

се променя - разгледайте новостите и споделете с нас впечатленията си Включете се
Родители, отглеждащи сами децата си
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 18 отговора
Такаааа....Дойде и моето време да споделя - анонимно, разбира се...Пиша във форума от доста време, но нямам сили и смелост да застана очи в очи с всички вас в този момент. Предполагам, че в най-скоро време и това ще стане. Честно казано, не знам дори защо пиша всичко това - съвет реално не искам, защото за мен изходът е един. Може би просто чувствам нужда да излея душата си - анонимно, без упреци, без съжаление...
Та, без повече предисловия - имам дългогодишен брак, следствие от дълга връзка; резултатът - 2 деца. Не знам кога точно нещата между нас се пречупиха - може би с течение на времето все повече се отдалечавахме един от друг. Реалната равносметка към сегашния момент:
1. виждаме се за не повече от 2 часа на ден, като през това време обикновено мълчим или се караме за нещо;
2. нямам никаква идея за неговите проблеми (обикновено ги научавам случайно от общи приятели), а при моите бегли опити да споделя нещо за моите, установявам, че не ме слуша и се отказвам;
3. всяка вечер е порядъчно подпийнал, което ме вбесява и е причина за поредния скандал;
4. евентуално има замесена и жена (подчертавам евентуално, защото може и да бъркам, но имам съмнения).

Това, в най-общи линии, че ако се отпусна, мога да напиша и роман  Mr. Green

Какво направих аз, за да подобря ситуацията:
1. непрекъснати опити за разговори - обикновено безуспешни ("не ме занимавай с глупости", "защо сама си създаваш проблеми" и т.н.);
2. съобразяване с всички негови нужди и желания - също пълен провал - подадох му пръст, а той ми захапа ръката  ooooh!;
3. в крайна сметка му предложих да се разделим - обичал ме бил, ама ако съм искала - да съм му съберяла багажа  Crazy

Това е в общи линии. Тъпо и прозаично. Обаче, оттук нататък какво? На първо място съм финансово зависима от него; на следващо - децата го обичат, макар и да го виждат рядко. А аз съм твърдо решена на раздяла - за мен друг изход няма. В момента връзката ни е на доизживяване - чувствам се безсилна да я спася, а бога ми, искам!

Благодаря на тази от вас, които ме изчетоха  Hug
Цитирай

София

Мнения: 579
Ами...дано ти е олекнало...
Цитирай

София

Мнения: 816
Съжалявам. Дано намерите изход от ситуацията.
 " обичал ме бил, ама ако съм искала - да съм му съберяла багажа " - много странно. Явно има по-различно виждане за това що е да обичаш. Или пък няма нищо против да те обича и от далеч.
Успех.
Цитирай


Мнения: 6 331
И аз като теб бърво бях анонимка.
Случаят ми е почти аналогичен на твоя...

Финансова зависимост-след като ми свърши майчинството,намерих работа,която да ме устройва.Това ми даде кураж.

Детето/децата обичат баща си-да,нормално е.Никой не е казал,че ще ги лишим от обичта на баща им.Щом го виждат по 2 часа на ден,значи липсата няма да е толкова осезаема(при мен беше същото,да не кажа и по-зле  Tired )

За мен най-правилното в тази ситуация е да си подредиш нещата и да подготвиш мъжът си за това,че ще се разделяте.На моят много преди това му бях казала,че ако нещата продължават така ще се разделим.Не че ме взе насериозно,но поне знаеше,че съм готова на тази крачка.
Важно за мен е да останете в що=годе прилични отношения,за да не стават децата свидетели нациркове(знам,че не винаги е възможно,но за мен трябва да се направи всичко възможно,за да се постигне).
С БНД не си говорим,но поне не се караме.Това сигурно ще е до момента,в който изискам някаква издръжка.Защото в момента тези работи не го интересуват.А и на мен не ми се занимава-нерви,нерви,а знам,че трябва...
Пак се отклоних..
 Hug
Цитирай

Aubord, Nimes, France

Мнения: 390
Чудя се дали да не пусна отделна тема, след като прочитам поредния  пост, в който брак се проваля по тези причини.Не се виждаме, не си говорим, появява се друг/друга...Виждаме го всеки ден...
Всяка втора(да не казвам първа) го е преживяла.
Защо се получава така? Нали създаваме семейство с любов? Къде се къса нишката? Има ли психолози сред нас, които биха могли да дадат професионален отговор?
На мен ми се случи два пъти и не спирам да търся и своята "вина"...
Цитирай


Мнения: 6 331
Танче,Танче.....И аз търсих вината в мен,търсих я в него.Минавах пак по трасето,за да рзбере кое ни доведе до тук..Не са едно и две нещата.Като се натрупат повече и чашката прелива.

Знам,че вечна любов няма(поне за мен).Влюбен си в някого,после го обичаш и някъде към края се уважавате.Ако не се научим да се уважаваме всичко свършва след обичането.Поне за мен нещата са така.Не е възможно тръпката да е жива така,както в началото,затова е необходима да сме усвоили уважението.Не само към другите и към себе си.

Другите неща не са толкова важни-изневери,лъжи..Поне от моята камбанария бих ги простила,ако описаното по-горе го има.
Затова за мен нишката се къса точно там-уважението един към друг.

Цитирай

Aubord, Nimes, France

Мнения: 390
Съгласна съм, Пате.Във втората ми възка предварително говорихме за тези неща и си ги уточнихме.Все още се уважаваме и се виждаме, но...не сме заедно.Всички търсим, имаме нужда от едно и също, а не си го даваме...Какво ни пречи? Гордост? Егоизъм?...
Цитирай


Мнения: 6 331
Може пък във втората любовта да е останала на по-заден план точно защото сте говорили за уважение.
Ако си разменят местата,пак не е добре.
Всичко е толкова индивидуално и е много трудно да се сложи в някакви рамки..
Цитирай


Мнения: 1 507
Сега ще се намеся вещо Outta Joint.
Девойки, просто не сте намерили вашия човек. Точната половинка. То вероятно затова и "половинка" се нарича.
Аз вярвам, че има вечна любов. Може да звучи глупаво, неадекватно или наивно, но наистина го вярвам. Често казвам на любимия, че мога и искам да го обичам завинаги.
Съзнавам, че някой ден хубавата ни история може да свърши, но това няма да значи, че в онези моменти, казаното е било невярно.
Знаете ли... май не съм споменавала. Познавам сегашния си приятел от 10-11 години. Бил ми е "гадже" няколко пъти в тийн периода, ама все го зарязвах накрая Blush. Не съм вярвала, че това ще е голямата ми любов. докато не го срещнах отново преди година и половина.

Идеята ми е, че няма смисъл от търсенето на причини. Хората се срещат и усещат, че искат да са заедно. В някои случаи по-късно се разделят. След разделите им може да останат деца или не. Но когато са открили точните си половинки, раздяла просто няма да има.

Влюбването, обичта и уважението могат да присъстват винаги. Аз поне вярвам в това. А щом вярвам и го усещам със сърцето си - значи е истина Peace.

Просто животът понякога е толкова хубав и простичък. Предимно в моментите, в които не си задаваме въпросите "защо...", а просто си го живеем Peace
Цитирай


Мнения: 6 331
Ох,Лято,колко добре звучи и как искам да ми се случи....
Явно не съм го изпитала,затова и не вярвам...
Цитирай


Мнения: 1 507
Така е, бе, Пате, повярвай!
Нали си чувала, че в казармата и природата нищо не се губи (най-много да промени формата си - например влюбването се трансформира в обич, обичта в уважение и т.н. Те обаче могат да редуват тези си периоди или пък без препятствия да съществуват по едно и също време).
Така и любовта не се губи. Ако престане да я има - не е било любов.
Виж колко ми е елементарна логиката Love
Цитирай


Мнения: 6 331
Лято,за природата разбрах,ама в казармата какво не се губи?  Laughing Mr. Green
Цитирай


Мнения: 1 507
Ти гадже войник не си ли имала?
Тц тц, само аз ли висях по порталите, за да зърна сините му очи?

Лафа е, че в казармата нищо не се губи, а само сменя собственика си.
Въпреки че като се замисля и в студентските ни общежития беше същото Crossing Arms
Цитирай


Мнения: 6 331
Ти гадже войник не си ли имала?
Тц тц, само аз ли висях по порталите, за да зърна сините му очи?

Лафа е, че в казармата нищо не се губи, а само сменя собственика си.
Въпреки че като се замисля и в студентските ни общежития беше същото Crossing Arms
Не,нито гадже в казарама(вече я беше минал отдавна),нито студентски общежития знам(студенстките година минаха някъде из купчините памперси,лекции).
Та така.
Сега ще си търся гадже в казармата.Ох,то няма вече.Нищо,значи някой от затвора,за да вися и аз. Mr. Green Mr. Green Mr. Green
Цитирай


Мнения: 1 507
Абе, не е чак такава загуба. Поне си пропуснала разказите за старшината, оня тъпак от нашето спално и т.н.
Спирам със спама Blush
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 18 отговора