Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Семейни отношения
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 33 отговора

Ispania

Мнения: 4 049
4етя темата за погребенията и малките деца и се питам до колко ние ГОЛЯМИТЕ сме способни да преживеем загубата на оби4ан от нас 4овек Crying or Very sad.
За сьжаление сьм ходила на няколко погребения,НО не успях да отида на погребението на баба ми.НАЙ_БЛИЗКИЯТ ми 4овек който е погребан.Сега се 4удя дали ако бях отиШла ЩеШе да ми е по_добре сега(ве4е година мина от тогава)?Или пьк обратното.
И как се преживява тази празнота......Как се свиква с липсваЩата усмивка на някой който толкова много си оби4ал Crying or Very sad.
Ако имаШе на4ин да го вьрнеШ......... Crying or Very sad Crying or Very sad Crying or Very sad
На мен света ми се срина тотално Crying or Very sad,когато след поредното обаждане ми казаха"Не мога да ти кажа ниЩо хубаво този пьт" Crying or Very sad Crying or Very sad Crying or Very sad.Вьпреки,4е знаехме ,4е Ще стане,беШе вьпрос на време Crying or Very sad......
В момента цялата ми кьЩа е сьс снимки на баба ,искам детето ми да си спомня за нея,НИКОГА да не я забравя,ДА Я оби4а толкова колкото и аз.ТЯ да го усеЩа Crying or Very sad.
Оххх,как искам да я вьрна Sad.

ПредиШният пьт като си ходих,казах на майка ми ,4е АЗ нямам нужда да ходя на гробиЩата ,заЩото за мен МОЯТА баба не е там,ТЯ е на небето,НЕ два метра под земята.А майка ми ми каза"ТАМ Е Crying or Very sad Crying or Very sad Crying or Very sad,Аз  видях как я заровихме" Crying or Very sad Crying or Very sad Crying or Very sadАко и аз я бях видяла Crying or Very sad Sad.........................................
Цитирай


Мнения: 1 641
  Не се преживява, но се свиква с нея. Недей да се товариш, затова че не си била на погребението, много хубаво си го казала на майка ти.
   Hug
Цитирай


Мнения: 798
Мисля, че болката винаги остава Crying or Very sad.
Аз присъствах на погребението на дядо, но не можах да си взема последно сбогом с него , а той е питал за мен Crying or Very sad Crying or Very sad Crying or Very sad.
Сега честичко го сънувам здрав , по- млад и усмихнат, а аз плача и го прегръщам.
 Val и аз не изпитвам нужда да ходя на гробищата, защото мисля че дядо не е там а на небето, станал е на звездичка така обясних на децата.
Сега пиша и очите ми се пълнят със сълзи, дядо много ми липсва Crying or Very sad
Цитирай

Пловдив

Мнения: 1 640
Разбирам, защото загубих баба и дядо за период от 12 дни  Crying or Very sad Болката си я има, тя е там някъде надълбоко, като понякога с някой спомен се обажда. Времето помага обаче, със сигурност, животът пак става хубав, просто приемаш нещата каквито са, особено ако човекът си е отишъл все пак в старост, ако си е поживял повечко и е оставил поколение. И до днес сънувам баба и дядо, по-често дядо,  усмихнат и весел, както беше. А в момента ми иде да се разрева, понеже съм в цикъл и съм недоспала.

Виж, има едно успокоение- просто не мисли с тъга за човека, а с радост че си го познавал и че душата му почива в мир някъде горе...
Цитирай

у дома...

Мнения: 340
Първото погребение, на което бях, беше погребението на мама... Болката не е отминала, вероятно няма и да изчезне никога. Просто сега е малко по-тъпа, но я има. Винаги, когато съм в Пловдив, намирам време да отида на гробищата. Просто ей така, да си поговоря с нея, колкото и странно да звучи. Даже мисля скоро да заведа и дъщеричката ми /на 2 г. и 7 м./ там. Да види къде е баба и, за която и говоря. А и скоро може би ще загуби и другата си баба.
Цитирай


Мнения: 673
Болката не минава,просто с времето се научаваш да живееш с нея.
Цитирай


Мнения: 6 820
За мен човекът е в сърцето - не на небето, не под земята. Знам, че в чужбина тези моменти са ви най-трудни. Но и тук е така.  Винаги се упрекваш, че не си бил достатъчно с човека, че не си му казал, че го обичаш и много други неща.   
Цитирай


Мнения: 5 668
Явно съм някакъв темерут аз. Rolling Eyes
Баба ми почина преди почти година.
Когато ми казаха по телефона, се разплаках.
Не го очаквах, макар че беше болна от рак, мислех, че всичките там химиотерапии и чудесии ще я излекуват.
КОгато обаче тръгнахме с мъжа ми към Пловдив, някак стиснах зъби и се успокоих.
На самото погребение не плаках.
Виждах как леля ми, майка ми, сестрата на баба...са на път да рухнат и чувствах, че трябва да съм до тях, да ги подкрепям, да съм силна, да имат опора.
Понеже плача почти за всичко, мъжът ми беше изключително учуден как се стегнах тогава.
И сега някакси не ми е мъчно Rolling Eyes Където и да е баба, със сигурност не я боли вече.
И ни обича толкова, колкото преди.

Rose



Цитирай

Бургас

Мнения: 142
Моят дядо почина днес.....
Боли ме и ми е страшно мъчно, но знам че сега той е по-добре, защото последните му месеци бяха страшна мъка за него, а и за нас.
Преди година и половина загубих и сестра си и сега сякаш съм по-подготвена след това, което изживях тогава...
Болката наистина не отминава, просто свикваш с нея...
Цитирай

Добрич

Мнения: 808
gogotoni, моите съболезнования за дядо ти и сестричката ти.

Когато загубим скъп за нас човек, губим част от себе си и съвместните си мечти, но болката идва от това, че не сме в състояние нищо да променим-нито да върнем времето назад, нито да отменим съдбата си, нито да спрем смъртта там,където е решила да жегне. Смирението е единствения път да се премине през тази болка и съзнанието, че все пак сме били заедно, че сме значили нещо един за друг, че сме се обичали безкрайно и това няма да се промени нито с времето, нито с пространството, нито със смърта. Починалите ни близки са  завинаги с нас и в нас!!!
« Последна редакция: чт, 11 юни 2009, 12:34 от mpetkova »
Цитирай


Мнения: 1 507
Съболезнования, gogotoni

Баба си отиде, а само две седмици след това и мой много близък приятел. Наскоро погребахме дядо.
Вярно е, че, когато човекът е възрастен и е бил болен, някак предварително опитваш да се настроиш. Не, че се получава, но аз поне се успокоявах, че съм имала баба и дядо много дълго време. Че те ми подариха страхотни мигове през детството. Така наистина ми става по-леко...
... но когато е внезапно и става въпрос за приятел, връстник... много е тежко. И до сега трудно говоря за това.

Има обаче нещо, в което съм сигурна. Човек трябва да изживее мъката си. Сам, с близки, без значение, но трябва да приеме, да разбере, да се наплаче или каквото там чувства в момента, че е правилното. Аз се стягах, колкото да отмине датата на погребението, след това не исках детенце да ме гледа тъжна и унила, впусках се в много работа и уж животът веднага влизаше в стария си ритъм.
И в някакви прозаични ситуации, някой сигнал, жест, ситуация така бързо ми връщаха някой конкретен спомен за човека, който повече нямаше да видя! Буквално мъката ме удари по главата - със закъснението си, с елементарната простота, че това е положението. И доста закъснели сълзи изплаках.
Цитирай


Мнения: 34
  Не се преживява, но се свиква с нея. Недей да се товариш, затова че не си била на погребението, много хубаво си го казала на майка ти.
   Hug
НИКОГА НЕ СЕ СВИКВА!!!! ПАК МЕ РАЗПЛАКАХТЕ.... Crying or Very sad
Цитирай


Мнения: 9
На този ден преди 5 години почина татко . Боли ме много , той беше моят най-голям приятел и човекът , който най-много ми вярваше .Обичаше ни много , нас неговите деца и внуци - и ние много го обичахме . Липсва ни много ,  носим  спомена в сърцата си завинаги . На гробища ходим , за да му отдадем почит . Беше  Най-Добрият Човек , когото познавам!
Цитирай


Мнения: 34
 newsm45
Цитирай


Мнения: 9
 И тъй като имаше и друга такава тема - аз си мисля , че едва ли дядовците и бабите искат внуците им да ги видят в ковчега.....Важното е да помнят колко са ги обичали....
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 33 отговора