Публикувана: 11 юни 2009, 05:47 ч.
Последно мнение: 27 авг. 2009, 15:58 ч.

За болката ,погребенията,и....все тьжни неЩа

3 883
33
1

1
2
3
Всички

11 юни 2009, 05:47 ч.

Ispania
Мнения: 4 483

4етя темата за погребенията и малките деца и се питам до колко ние ГОЛЯМИТЕ сме способни да преживеем загубата на оби4ан от нас 4овек Cry

.
За сьжаление сьм ходила на няколко погребения,НО не успях да отида на погребението на баба ми.НАЙ_БЛИЗКИЯТ ми 4овек който е погребан.Сега се 4удя дали ако бях отиШла ЩеШе да ми е по_добре сега(ве4е година мина от тогава)?Или пьк обратното.
И как се преживява тази празнота......Как се свиква с липсваЩата усмивка на някой който толкова много си оби4ал Cry

.
Ако имаШе на4ин да го вьрнеШ......... Cry

На мен света ми се срина тотално Cry

,когато след поредното обаждане ми казаха"Не мога да ти кажа ниЩо хубаво този пьт" Cry

.Вьпреки,4е знаехме ,4е Ще стане,беШе вьпрос на време Cry

......
В момента цялата ми кьЩа е сьс снимки на баба ,искам детето ми да си спомня за нея,НИКОГА да не я забравя,ДА Я оби4а толкова колкото и аз.ТЯ да го усеЩа Cry

.
Оххх,как искам да я вьрна Sad

.

ПредиШният пьт като си ходих,казах на майка ми ,4е АЗ нямам нужда да ходя на гробиЩата ,заЩото за мен МОЯТА баба не е там,ТЯ е на небето,НЕ два метра под земята.А майка ми ми каза"ТАМ Е Cry

,Аз видях как я заровихме" Cry

Ако и аз я бях видяла Cry

.........................................

# 1 11 юни 2009, 06:59 ч.

Мнения: 2 353

Не се преживява, но се свиква с нея. Недей да се товариш, затова че не си била на погребението, много хубаво си го казала на майка ти.
Hug

# 2 11 юни 2009, 09:17 ч.

Мнения: 923

Мисля, че болката винаги остава Cry

.
Аз присъствах на погребението на дядо, но не можах да си взема последно сбогом с него , а той е питал за мен Cry

.
Сега честичко го сънувам здрав , по- млад и усмихнат, а аз плача и го прегръщам.
Val и аз не изпитвам нужда да ходя на гробищата, защото мисля че дядо не е там а на небето, станал е на звездичка така обясних на децата.
Сега пиша и очите ми се пълнят със сълзи, дядо много ми липсва Cry

# 3 11 юни 2009, 09:25 ч.

Пловдив
Мнения: 2 492

Разбирам, защото загубих баба и дядо за период от 12 дни Cry

Болката си я има, тя е там някъде надълбоко, като понякога с някой спомен се обажда. Времето помага обаче, със сигурност, животът пак става хубав, просто приемаш нещата каквито са, особено ако човекът си е отишъл все пак в старост, ако си е поживял повечко и е оставил поколение. И до днес сънувам баба и дядо, по-често дядо, усмихнат и весел, както беше. А в момента ми иде да се разрева, понеже съм в цикъл и съм недоспала.

Виж, има едно успокоение- просто не мисли с тъга за човека, а с радост че си го познавал и че душата му почива в мир някъде горе...

# 4 11 юни 2009, 10:05 ч.

у дома...
Мнения: 3 078

Първото погребение, на което бях, беше погребението на мама... Болката не е отминала, вероятно няма и да изчезне никога. Просто сега е малко по-тъпа, но я има. Винаги, когато съм в Пловдив, намирам време да отида на гробищата. Просто ей така, да си поговоря с нея, колкото и странно да звучи. Даже мисля скоро да заведа и дъщеричката ми /на 2 г. и 7 м./ там. Да види къде е баба и, за която и говоря. А и скоро може би ще загуби и другата си баба.

# 5 11 юни 2009, 10:55 ч.

Мнения: 686

Болката не минава,просто с времето се научаваш да живееш с нея.

# 6 11 юни 2009, 11:01 ч.

Мнения: 12 662

За мен човекът е в сърцето - не на небето, не под земята. Знам, че в чужбина тези моменти са ви най-трудни. Но и тук е така. Винаги се упрекваш, че не си бил достатъчно с човека, че не си му казал, че го обичаш и много други неща.

# 7 11 юни 2009, 11:06 ч.

Мнения: 6 992

Явно съм някакъв темерут аз. Rolling Eyes

Баба ми почина преди почти година.
Когато ми казаха по телефона, се разплаках.
Не го очаквах, макар че беше болна от рак, мислех, че всичките там химиотерапии и чудесии ще я излекуват.
КОгато обаче тръгнахме с мъжа ми към Пловдив, някак стиснах зъби и се успокоих.
На самото погребение не плаках.
Виждах как леля ми, майка ми, сестрата на баба...са на път да рухнат и чувствах, че трябва да съм до тях, да ги подкрепям, да съм силна, да имат опора.
Понеже плача почти за всичко, мъжът ми беше изключително учуден как се стегнах тогава.
И сега някакси не ми е мъчно Rolling Eyes

Където и да е баба, със сигурност не я боли вече.
И ни обича толкова, колкото преди.

Flowers Rose

# 8 11 юни 2009, 11:15 ч.

Мнения: 142

Моят дядо почина днес.....
Боли ме и ми е страшно мъчно, но знам че сега той е по-добре, защото последните му месеци бяха страшна мъка за него, а и за нас.
Преди година и половина загубих и сестра си и сега сякаш съм по-подготвена след това, което изживях тогава...
Болката наистина не отминава, просто свикваш с нея...

# 9 11 юни 2009, 12:01 ч.

Добрич
Мнения: 1 144

gogotoni, моите съболезнования за дядо ти и сестричката ти.

Когато загубим скъп за нас човек, губим част от себе си и съвместните си мечти, но болката идва от това, че не сме в състояние нищо да променим-нито да върнем времето назад, нито да отменим съдбата си, нито да спрем смъртта там,където е решила да жегне. Смирението е единствения път да се премине през тази болка и съзнанието, че все пак сме били заедно, че сме значили нещо един за друг, че сме се обичали безкрайно и това няма да се промени нито с времето, нито с пространството, нито със смърта. Починалите ни близки са завинаги с нас и в нас!!!

Последна редакция: чт, 11 юни 2009, 12:34 от mpetkova

# 10 11 юни 2009, 15:14 ч.

Мнения: 1 507

Съболезнования, gogotoni

Баба си отиде, а само две седмици след това и мой много близък приятел. Наскоро погребахме дядо.
Вярно е, че, когато човекът е възрастен и е бил болен, някак предварително опитваш да се настроиш. Не, че се получава, но аз поне се успокоявах, че съм имала баба и дядо много дълго време. Че те ми подариха страхотни мигове през детството. Така наистина ми става по-леко...
... но когато е внезапно и става въпрос за приятел, връстник... много е тежко. И до сега трудно говоря за това.

Има обаче нещо, в което съм сигурна. Човек трябва да изживее мъката си. Сам, с близки, без значение, но трябва да приеме, да разбере, да се наплаче или каквото там чувства в момента, че е правилното. Аз се стягах, колкото да отмине датата на погребението, след това не исках детенце да ме гледа тъжна и унила, впусках се в много работа и уж животът веднага влизаше в стария си ритъм.
И в някакви прозаични ситуации, някой сигнал, жест, ситуация така бързо ми връщаха някой конкретен спомен за човека, който повече нямаше да видя! Буквално мъката ме удари по главата - със закъснението си, с елементарната простота, че това е положението. И доста закъснели сълзи изплаках.

# 11 11 юни 2009, 15:49 ч.

Мнения: 34

Цитат на: Хапка в чт, 11 юни 2009, 06:59

НИКОГА НЕ СЕ СВИКВА!!!! ПАК МЕ РАЗПЛАКАХТЕ.... Cry

# 12 11 юни 2009, 16:09 ч.

Мнения: 9

На този ден преди 5 години почина татко . Боли ме много , той беше моят най-голям приятел и човекът , който най-много ми вярваше .Обичаше ни много , нас неговите деца и внуци - и ние много го обичахме . Липсва ни много , носим спомена в сърцата си завинаги . На гробища ходим , за да му отдадем почит . Беше Най-Добрият Човек , когото познавам!

# 13 11 юни 2009, 16:14 ч.

Мнения: 34

# 14 11 юни 2009, 16:17 ч.

Мнения: 9

И тъй като имаше и друга такава тема - аз си мисля , че едва ли дядовците и бабите искат внуците им да ги видят в ковчега.....Важното е да помнят колко са ги обичали....

# 15 11 юни 2009, 16:18 ч.

Пловдив
Мнения: 2 492

Цитат на: mpetkova в чт, 11 юни 2009, 12:01

болката идва от това, че не сме в състояние нищо да променим-нито да върнем времето назад, нито да отменим съдбата си, нито да спрем смъртта там,където е решила да жегне. Смирението е единствения път да се премине през тази болка и съзнанието, че все пак сме били заедно, че сме значили нещо един за друг, че сме се обичали безкрайно и това няма да се промени ...

gogotoni, съжалявам Sad

Да, много истина има в този пост - нито назад има връщане; нито знаеш колко още ще боли занапред и как ще се справиш; нито какво да направиш в настоящето, че да не боли. Просто е дошла болката и се изтърпява.

# 16 11 юни 2009, 16:20 ч.

Мнения: 34

Когато четох темата, ми изплува в съзнанието заключението на разказа за бялата лястовица - "Боже, колко мъка има по този свят!". pusikat, не пиши повече, че пишеш с патос и smile3518

Много си чувствителна! Hug

гуш от мен

# 17 11 юни 2009, 22:09 ч.

Ispania
Мнения: 4 483

Моята баба като си говорехме по телефона последните пьти ни казваШе"Няма да пла4ете" Cry

,"Не се бойте ,Ще ви се обадят","Мен няма да ме мислите".На майка ми и беШе казала"..и после да затворите котката" Cry

.До последният ден крихме от нея о ит дядо ми истината Cry

.Когато разбрахме ,4е ве4е няма никакьв Шанс веднага се прибрахме в БГ,стояхме около месец и тя все говореШе така все едно се сбогува.Мен ме прати да взема една ноЩтница която ми е пазила от много години,аз и казах,4е следваЩият пьт като си дойда Ще ми я даде тя,а тя настоя сега да отида да я взема ,4е да е сигурна,4е сьм я намерила Cry

.
Трьгнахме си по4ти края на февруари от БГ и средата на март полу4их онова обаждане.....в 23.30 ве4ерта......НамаШе я ве4е......
Надявам се да е било вярно това което казваШе"Сега поне ви видях....спокойно ми е".НиЩо ,4е декември си бяхме в БГ .

Като ми се обади майка ми аз от безпомоЩтност я молех по телефона да и прави изкуствено диШане Cry

,а тя милата ми отговори"Правих и...".Майка ми остаря с 20 години.......... Cry

Обади ни се преди оЩе да е доШла линейката за да потвьрди.......

# 18 11 юни 2009, 23:02 ч.

Там,където се събуждам щастлива.
Мнения: 8 967

Val,

Спомням си миналата година.
Моята баба по4ина без да я видя живя в последните й дни. Много съжалявам за което. Дядо ми видях за 2 4аса и след това и той по4ина, в денят на погребението на баба ми. Въпреки тежките му думи, за които бе6е прав, действа успокоително, 4е успях да го видя.
Друго е, когато не си си взел довиждане. За съжаление.... Hug

Тогава, според мен, мислите са, като твоите.

# 19 12 юли 2009, 15:57 ч.

Разбирам ви всички.Аз също загубих баба си преди 5 години , но все още не мога да се примиря и никога няма да го направя.Вярно е , че е много тежко без да се сбогуваш.Тя се сбогува с мен , но смятах , че преувеличава и че нищо няма да се случи.А тя е знаела.Каза ми , че винаги ще е до мен и че винаги ще ме обича.А аз само седях.Обади ми се по телефона един ден преди да почине и през цялото време плачеше и накрая ми каза "нали знаеш ,че баба винаги ще те обича" и на другия ден си отиде.Съжалявам,че не успях да и кажа много работи.Бях малка и наивна .А баба ми ме отгледа и казваше ,че ме обича повече и от майка ми.Според мен човек ,когато умре , просто тялото му отказва.Душата му е вечна.На 40 дни я събувах,слезе от небето като ангел , за да ми каже да не плача за нея и че там е много добре.Каза ми ,че повече няма да може да идва в съня ми .Поисках от нея да я прегърна за последно и беше толкова реално.Сънувала сам я и преди , но не е същата .Сърдита е , не ми говори и сякаш не ме вижда.Ако можех да избера , бих умряла аз вместо нея.Винаги когато се сетя за нея ще плача като малко дете и времето нищо не може да промени. : Cry

# 20 12 юли 2009, 16:20 ч.

Мнения: 473

Няма по-силна болка и мъка от загубата на дете. Благодаря на бога и се моля никога да не разбирам какво е това. Но когато видя некролог или гроб на малко дете плача и не мога да дойда на себе си дълго време. Скоро отидох на гроба на дядо и случайно видях там гроба на дете, което е починало от левкемия на 6 г., красиво като ангел русо момиченце. Майка ми каза, че са направили всичко, което е било възможно, за да я спасят, но не са успяли. Колкото и да обичаме бабите и дядовците си, те са изживяли своя живот и са се порадвали на деца и внуци. Някак е по-поносима и обяснима тяхната загуба. Но загубата на дете или на млад човек е съкрушителна повече от всичко.

# 21 12 юли 2009, 17:38 ч.

Мнения: 2 898

Tristan77 , много си права. Нормално е да губим баби и дядовци, защото има по-страшно. Когато бях малка ме гледаше баба на село. Тогава на погребение се стичаше цялото село. Та и аз с баба. Но съм била дете и не съм отдавала значение на случващото се. Доста години след това осъзнах, че всъщност са ми познати доста от ритуалите - житото, подването на едни хавлиени кърпи, хвърлянето на буца пръст...Баба ми почина на почти 92. Не ми беше по-леко от това. Зарекла съм се докато мога, всяка година около датата да ходя на гроба и. Сезонът е такъв, че прекопавам, засаждам и паля свещи. После задължително гоня придружителите и се наревавам хубаво. Олеква ми.Необичайно спокойствие ме обзема щом ида там.

# 22 25 авг. 2009, 21:13 ч.

kolko li styva bolkata v o4ite ni kolko vreme ni trbva za da preshnat slzite ///
ABE JIVOTA E TOLKOVA HYBAV PROSTO NIE OBI4AME TGATA POVE4E ili ni e strah da jiveem istinski kolko vi stryva kajete 6astie sepa vzemete,s obi4 spasete se ili ymrete,daje i prah v o4ite za da preshnat slzite. NMA VE4NO DA SE SASIPVAM VE4E NQMA DA PLA4A VE4E ,SI KAZVAM VSEKI PAT NO MI SE ISKA DA PLA4A VSEKI PAT ZA YTEHA,,,,[
sama se vin sama se nakazvam sama ne iskam da jive ,a me e strah da ymra STIGA VE4E........SPIRAMMMMMMMMMM ZZA SEGA SPRETE I VIEEE NAMERETE 6ASTETO SLED BOLKATA

# 23 25 авг. 2009, 21:30 ч.

Linz
Мнения: 11 619

Вал, аз имах възможност, но не намерих сили да отида на погребението на баба ми. Не исках да я виждам в ковчег.
Болката ще я има докато дишаме, но животът продължава.

# 24 26 авг. 2009, 01:06 ч.

Мнения: 79

Не минава,момичета...Аз още се уча да живея с мисълта, че мама не е до мен..
Като ми ставаше мъчно в началото тя все ми беше пред очите- болна, страхуваща се от края и никога не показваща страха си пред мен.Виждах как паниката в очите и се сменяше с топлина и обич, щом се обръщах към нея и тези спомени ме убиваха и сриваха и малкото парче земя под краката ми.
Опитайте така- когато спомена и болката се върнат, веднага си спомнете нещо весело,което този любим човек е казал, хубава случка, жест или песен която е пял.Любовта е по-силна от болката! Запомнете човека здрав и щастлив, не слаб и болен.Помага bouquet

П.П. На въпроса, какво бих направила ,за да се върне...бих полетяла само за един миг пак да я прегърна.

# 25 26 авг. 2009, 08:37 ч.

Мнения: 3 621

Болката не минава, просто се научаваш да живееш с нея. Вече 11 години баща ми ми липсва постоянно, има моменти когата чувствам физическа болка от липсата му, и когато съм щастлива и когато съм нещастна идва момента когато искам точно той да ме прегърне...обаче него го няма.
Когато татко почина си помислих, че по-лошо няма ... живота реши да ме накара да изпитам и по-голяма болка, преди година и половина загубих дете...
Бях на погребението на баща ми и знам че е два метра в земята, детето си не съм погребала защото то почина вътре в мен в деня на насроченото ми секцио, и в очите ми казаха че моето дете е биологичен отпадък.
Много мъка има по тоя свят и аз си живея с моята ежедневно, ежеминутно...не минава и не се преживява
Flowers Rose

# 26 26 авг. 2009, 09:18 ч.

Мнения: 79

Nefertity, съжалявам,мила ...

# 27 26 авг. 2009, 11:24 ч.

Мнения: 79

na Krisko mamata, само мнение, можеш да запознаеш детенцето си с баба му чрез твоите разкази.Моето момченце е на 2,5г.,помни още баба си и песничките,които му е пяла.Вечер като се гушнем той казва"Хайде,мамо,разкажи за баба, като беше ти малка" или пък" Кажи ,мамо, баба как ми пееше?"
Така създаваш обичан образ в мислите му- да живее и в него,благодарение на теб bouquet

# 28 26 авг. 2009, 14:21 ч.

Мнения: 2 237

Не се преживява.Никога.Минаха пет години от мигът в който любимата ми баба, моето слънчице, угасна.В ръцете ми.Видях как я заровиха, до последно не им давах....Не дадох никой да я докосне, измих я и я облякох аз....По-разтърсваща , неземна, огромна и канска болка не съм изпитвала.Сърцето ми да бяха изтръгнали нямаше да боли така......И аз отрупах къщата със снимки, налепих некролози навсякъде за да ми доказват че я няма....Е, не свикнах.Сестра ми беше в чужбина и не беше на погребението, не видя последният и дъх.Но аз видях.И винаги ще помня..... Сестра ми преживя всичко много по-лесно, аз ще помня винаги....
Добре че не си видяла.Спомняй си я винаги когато ти е тежко.И се радвай че си я имала до себе си.
Знам че някой ден пак ще я видя, убедена съм.И това ме крепи когато болката ме задуши.....

# 29 26 авг. 2009, 15:44 ч.

на дъното
Мнения: 1 542

боли и винаги ще боли,но най-боли да погребеш детето си това е ужасна болка с която живея.
Flowers Rose

за всички наши обичани хора отишли си от този скапан свят

# 30 26 авг. 2009, 16:00 ч.

Добрич
Мнения: 1 144

ЗА ВСИЧКИ АНГЕЛИ, ОТЛЕТЕЛИ БЕЗ ВРЕМЕ ОТ НАС!!!

# 31 26 авг. 2009, 19:23 ч.

Мнения: 59

Много са тежки моментите, много и най- трудно ми е било, че не съм била подготвена, не знаех какво да мисля, какво да чувствам, как да реагирам. Учим толкова много неща, а за неизбежните неща в живота и за човешките взаимоотношения не знаем абсолютно нищо. Такива моменти преобръщат животът и мислите на всеки усетил тази болка.

# 32 26 авг. 2009, 20:07 ч.

Мнения: 9 990

...ами...нашите погребения са "кротки", никой не рухва, никой не оплаква.Минава бързо, тихо и скромно.Може да има някоя друга сълза, но като цяло....има и смях, да не кажа пък колко смях имаше после на 40 дни на баба ми/последно тя си замина/.Но това сме ние.

# 33 27 авг. 2009, 15:58 ч.

Мнения: 189

Бях бременна на 5 месеца и половина когато внезапно почина брат ми, който беше едва на 24 години. Не ми се иска да ви разказвам как съм се чувствала и как се чувствам сега, да не говоря за родителите ми. Когато след 3 месеца и половина се роди дъщеря ми, майка ми не можа да се нарадва, непрекъснато плачеше и все още плаче. Болката е огромна и не мисля, че ще отмине.

Почивай в мир, мило мое братче Краси.

Препоръчани теми

Задушаваща връзка, как да изляза от нея

Аз ли съм прекалено груба или той само на думи иска семейство?

Развод и след това

Не знам какво искам

Причина:

Причина: