Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Отговори
  • Мнения: 1 569
Сигурно има подобни теми, но вдъхновена от прекрасните отговори и дискусия в наскоро пуснатата от мен тема за удрянето и как да се справим с него, реших да пусна нова, свежа в която да обсъдим как се справяте или как сте се справили с този толкова важен за децата ни първи пубертетски период.

Четох различни дефиниции за начало и край. Аз лично не зная дали сме вече в този период – Лео тръгна да върви на 11 месеца и малко и вече е на 1 година и 5 месеца. Определено вече има свои предпочитания, писах за това че посяга да удари когато е ядосан, но мисля че със съветите на опитни мами които харесах и приложих тази реакция отшумява. Надявам се 

Моля ви споделете кои са най важните неща които според вас трябва да се правят/не правят в този стадии на развитие. От какво има най голяма нужда детето и как я осигуряваме?

Надявам се темата да е полезна на по вече майки които освен че обичат и уважават нуждите на различните възрасти  Peace Peace

# 1
  • Мнения: 1 567
Само едно ще кажа, че първия пуберитет е "бели кахъри", в сравнение с баш пуберитета...
тогава да видиш досег с характер... Mr. Green Mr. Green

# 2
  • в средата на мъглата
  • Мнения: 3 804
Само едно ще кажа, че първия пуберитет е "бели кахъри", в сравнение с баш пуберитета...
тогава да видиш досег с характер... Mr. Green Mr. Green
мда-особенно,ако е  в 2 броя . Grinning

# 3
  • Мнения: 135
Нивеа Hug, моят опит показва, че бебешкия "пубертет" преминава по-леко, ако на детето се позволява да "участва" в повечето дейности, които се извършват в къщи. И не само се позволява, а дори се "помолва" да помогне  Wink за оправяне на леглата, простиране, сгъване на дрехи, подреждане на маса и т.н., като през цялото време му се говори и обяснява какво правите в момента. Така му се запълва времето, чувства се полезно bowuu и, не на последно място, се уморява Wink. В един момент то само поема инициативата и започва да казва какво да се прави, а по-късно започва и да обяснява. Освен, че така детето се успокоява, се създава и една особена връзка с него, в смисъл, че правейки неща заедно, го опознаваш по-добре и си по-уверен в реакциите си към него дори при извънредни обстоятелства, например на обществени места.

Друго, което се сещам е, че когато "пробва границите" до къде може да се наложи и кое наистина е забранено, трябва да се реагира много спокойно, да се говори със спокоен, но твърд тон и да му се обяснява защо не може, което не може. Е, и метода с отвличане на вниманието го прилагам, но предпочитам да обяснявам Simple Smile

По спомени от големите ми деца най-трудно ми е било от 1 до 2 годинки някъде. Ти за какви дефиниции си чела за край? Да се обнадеждя малко Wink

# 4
  • София
  • Мнения: 9 014
Мдаааа, първия някакси го преживяхме. Сега идва ред на ранния. Днес пак имахме тръшкане и сълзи за нищо. Прекалено чувствителни, докачливи - драма. Не смея да си помисля какво ме чака след няколко години, при това - по две.
За ранния пубертет Зимна приказка добре те е посъветвала.

# 5
  • Мнения: 135
Ох, и мен ме чака двоен истински пубертет ooooh! Моите са на 7 и половина девойка и младеж на 10 години и вече дават предупредителни знаци. Но дайте в тази тема да "бистрим" бебешкия, че е по-жизнерадостен някак си Wink

# 6
  • Мнения: 1 567
Но дайте в тази тема да "бистрим" бебешкия, че е по-жизнерадостен някак си Wink

Аз сега съм в застой. Не ставам. Mr. Green Малката го изживя. (на 5 год е), кокто и големия (на17 е)... Whistling Party

# 7
  • Пловдив
  • Мнения: 797
Оп, и аз съм тук да чета съвети  Simple Smile
Зимна, много хубаво си обяснила  Hug И на мен нещо в такава насока ми се върти в главата Simple Smile


Аз искам да попитам нещо друго: Нормално ли е дъщеря ми да е коренно различно дете навън, не само пред непознати, дори с децата, с които всеки ден се вижда пак не се държи естествено така, както вкъщи. Вкъщи говори доста, греят и очите, смее се, забавляваме се много. Навън слага една сериозна физиономия  .. и това е. Мноооого рядко се отпуска. И не изглежа, че се притеснява, по-скоро гледа с пренебрежение  Embarassed Въобще не реагира ако някой направи опит да я разсмее. Гледа сериозно, с направо хипнотизиращ поглед човека, който се опита да я заговори..  ooooh!
Сигурно ще отшуми това .. незнам .. но не ми се иска да е такава, или поне да разбера причината .. Може да и е скучно навън, защото навън не съм плътно до нея .. знам ли  newsm78

# 8
  • Мнения: 15
Навън слага една сериозна физиономия  .. и това е. Мноооого рядко се отпуска. И не изглежа, че се притеснява, по-скоро гледа с пренебрежение  Embarassed Въобще не реагира ако някой направи опит да я разсмее. Гледа сериозно, с направо хипнотизиращ поглед човека, който се опита да я заговори..  ooooh!

Ха... И моята дъщеря се държи по същия начин. С баща й се шегуваме, че ще стане политик. От сега знае как да се държи в обществото и да респектира. Laughing

# 9
  • Мнения: 1 569

Ха... И моята дъщеря се държи по същия начин. С баща й се шегуваме, че ще стане политик. От сега знае как да се държи в обществото и да респектира. Laughing
[/quote]


 Hug Hug Hug хе хе Simple Smile

Зимна приказчице, благодаря ти за съветите  Hug започваме да ги прилагаме Simple Smile

Както и тези на Ханна от темата на Монтесори - днес е готова вече дъската с дървените гвоздеи и чук и само гледайте Simple Smile

Опитвам се да махна беберона, който Лео ползва само като заспива, но от скоро го иска и като спи. Вече 2 дни разказвам как Лео е вече голямо момче и няма нужда от него, но малките кученца на вън имат нужда от неговия биберон. Той казва дай дай. Снощи обаче не успя да заспи без беберон. Не мога да го оставя да плаче. Тази сутрин се събуди и първите му думи няха "бау бау" - тоест дали сме беберона на кученцата. Имам надежда.

Иначе и аз се опитвам да говоря. Много и за всичко.

# 10
  • в средата на мъглата
  • Мнения: 3 804
Нивеа-да ти кажа как махнахме шишето  на средната беше на около година и половина -и го мъкнеше постоянно,нощем го пълнехме постоянно с вода-ужас.Веднъж бяхме на гости у нашите и баща ми и каза да направи нещо ,тя обаче нали е инат голям отказа и тогава татко и каза,че ще изхвърли шишето през терасата и чудо тя каза добре.Татко се направи ,че го хвърля -преди да си легне тя попита къде е шишето -казахме и ,че дядо и го изхвърли ,ззащото тя така е казала.След това попита още няколко  пъти - и край.

# 11
  • Мнения: 135
Ние по подобен начин махнахме бибата-залъгалка на Биляна. Заминахме на село за лятото и "забравихме" бибата в София. Къде е бибата? - В София остана. И така още първата вечер си заспа без нея и повече не е питала. Тогава беше на 1г. 7м.

На Боби бибата махнах по друг начин, но още ме е срам от постъпката ми и не ми се пише.... Отрязах я с ножица (някъде го бях прочела), така че да не става за смучене и той много страда гледайки я и опитвайки се да се успокои с нея Cry Cry Cry Не го правете Naughty

# 12
  • в средата на мъглата
  • Мнения: 3 804
зимна приказка при мен  голямата сама си я беше  изгризала -та известно  време я слага и маха-не и хареса и се отказа,но явно понеже постепенное изпускала го преживя без трагедии.

# 13
  • Пловдив
  • Мнения: 797
Моят племенник се отказа от бибата също с помощта на кучета  Laughing т.е. даде всичките си биби на кучето на съседа.
Е, не минало без рев първите дни  Rolling Eyes
Беше на 1год и 7м.

И мен много ме нерви тази биба. Искам да я няма вече ... но сърце не ми дава да и я махна все още  Embarassed

Иначе Нивея, това с чука и пластелина - по принцип е за малко по-големи деца от нашите Simple Smile Но е хубаво де Simple Smile

Ние сега сме на вълна карти с животни. Това и е любимото - да си подаваме картите и да и казвам кое животно е и тя съответно да казва първата сричка. Само на "птицечовката" нищо не казва  #Crazy  Laughing  , само я познава  Simple Smile

# 14
  • София
  • Мнения: 4 097
Бебешкия пубертет го дават, че е от 2 г. до към 3 г. някъде. Можело д апочне малко по-рано или късно и сътветно да свърши по-рано/късно. Преид д анаправи 2 г. си мислех, че е влязъл вече в него, защото се проявяваха разни инати понякога, но след втория рожден ден осъзнах, че съм се лъгала. Сега всичко е "НЕ" и "Не икам", започна да не си дава играчките на децата вън, да посяга. Да реве за щяло и нещяло или отказвайки му нещо. Най-трудно ми е да го накарам да яде или да си легне, като каже не, та не. Увещаваме се по половин-един час понякога, като се почва с много обяснения, уговорки, строг глас, че и до заплахи  Embarassed Направо не ми издържат нервите пнякога. Иначе и аз се опитвам да го включвам в дейностите вкъщи като му кажа "Искаш ли да ..." и той като каже ДА и е супер - помага с прахосмукачката, помага ми да сготвим например, подава яйцата, държи купата докато бъркаме кекс, после идва с мен да видим какво става във фурната и т.н. и т.н.

За бибата - беше пристрастен за спането с нея, сам я отказа, без ние да го мъчим. Просто една вечер я хвърли и това беше. За шишето с вода същата работа, до скоро му беше любимата играчка, пиеше по над литър вода на ден, не заспиваше без него. Сега вече не иска да пие от шише, смао от чаша или бутилка. За тези неща не го насилвах никога, както и за гърнето не го насилвам, водя се по него, той ми показва сам.

Любимото му занимание сега е д апише с химикалка или да си "рисува" - купих ми едни пастели в пласмасова обвивка да не се чупят, а и не цапат. Голям хит са. Даже  и на пицария можем вече да отидем тримата, седи си на масата и си рисуваме Simple SmileSimple SmileSimple Smile

Редакция на ключовите думи на тема





Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт