Като говорим за навици и традиции,кои от тях сте възприели и вие???

Мисля, че са оцелели, благодарение на вторите в списъка
Напр. във всеки край на света са ползвали местните ресурси, напр. местната храна, но са я приготвяли по своите правила.
Първите и третите са спомогнали за личното си оцеляване, но не и за това на общността. 



До един момент е важно времето, прекарано заедно. Веднъж създала се близост между мен и приятелка, няма нужда да се поддържа с ежедневни контакти.
И за мен, както е посочила и Hear Again, посещение без предупреждение е стресово събитие - и в България е било така, и тук. Но разстоянията ми пречат, защото възпрепятстват и плановите виждания 




Кои конкретно, Титина?

Mentha направиха ми впечатления някой неща като например:
-незакъсняване за срещи или предупреждение, че няма да стигнеш на време;
-планирането и пазаруването (на едро) да кажем 2 пъти в месеца;
-поздравяването или усмихването на хората(непознати);
-контактуването с непознати (непринуден разговор в парка);
-търсенето на правата си;
сигурно има и други но още ми се спи и не мога да се сетя.

Откъде? От кварталното магазинче и тоя дето духа ли?

аз съм от послови4но то4ните отпреди 
не ми се мисли колко време ми е загубено в 4акане на спирките на  приятелки, за които половин 4ас беШе едно разтеглено понятие между 30 и 120 минути 

О, да и
мъжът ми се научи, да пикае по немски: СЕДНАЛ

Мноого хубаво нещо

Titina, за някои неща си зависим и от обкръжаващите. 

Аз съм си еднакво точна и тук, и в Бг, но знам за определени хора, че, ако имам среща с тях и пристигна на време, ще ги чакам поне 15 минути. Съответно си правя сметка, че ще ми е по-удобно да дойда с 10 минути закъснение, поне да вися по-малко на мястото за среща  Ако в една страна (за съжаление, не живея в такава) не е прието да се закъснява, шансът ми да попадна на такива хора е много малък и бих се принудила да бъда по-точна 

За по-лесно осъществимите контакти - израелците са по-непринудени и наистина разговори с напълно непознати са част от ежедневието, без значение кой инициира контакта. На всяко кръстовище ще видиш тези на мотоциклетите да си говорят нещо, докато чакат смяна на светофара, човек би си помислил, че всички тук се познават (което не е далече от истината, но това е друга тема   )

За търсенето на правата - освен личната нагласа, в някои държави самата бюрокрация е сведена на ниво да те улеснява да го правиш. Имаше един случай на човек, завел дело, защото автобусът му закъснял, пардон - не пристигнал (имало на всеки 10 минути рейс, този в и половина не дошъл, и човекът бил принуден да хване следващия в и 40). Та, да - тук и за такива неща можеш да се оплачеш, дори и да изглеждат дреболии, и без това да ти коства кой-знае-колко време и усилия. 

Връщането на стоки в САЩ е пословично. Тук има строго определени правила, при които можеш да върнеш и се спазват на всяко ниво, вкл. и кварталното магазинче. В България често си зависим от благоволението на продавачката (не обобщавам за навсякъде).

Сетих се за още нещо - връщане (смяна на подарък) - тук е прието всички подаръци да се поднасят с бележка за смяна. Ако не ти хареса или не ти става (пр. дреха), отиваш в магазина и сменяш. На мен ми беше странно в началото, дали няма да обидя този, който ми е дал подаръка с това, че го сменям. Но пък е практично и ми харесва, че имам тази възможност 

Аз затова започнах да предпочитам да подарявам талон за покупка за някой магазин според интересите на човека, за когото е подаръка. Един пример - ако харесва червено вино - подарявам талон за хубав и известен магазин за вина и той да си избере на каква сума да е.
За детските рождени дни особено практично - отделяш си сумата, даваш талона с картичка в плик и чиста работа. Моите деца също им харесва и след това сами си избират подаръците в магазина.

Талон за покупка, мисля, че започва да навлиза и в България. Миналата година взех такива ваучери от магазин с неща за дома, но се притеснявах дали няма да бъде възприето като че ли ме е домързяло да купя подарък, не знам до колко е популярно. 

Но тук ги използваме много.

Аз не знаех, че немците пикаели седнали, това трябва да го кажа на мъжа ми

И аз съЩо. На прима виста ми се вижда много странно,но за това пък доста праки4но и по-хигиени4но. 

В правните среди се говори за употреба на закона, която позволява да упражняваш правата си, и употреба в името на упражняване на контрол върху гражданите. България, въобще Балканите и бившия СССР все още не са създали и не ползват законова система, която е фокусирана върху правата на хората. Затова е и толкова трудно да си търсиш правата.

правни страни, дрънци, имаШ пълното право да си скъсаШ нервите с някой кол сентър. бг е по_уредена, знаеШ на кой какво да бутнеШ и не си губиШ времето 

4естно казано и аз се поза4удих като титина на някои навици, но явно си е от зна4ение от къде то4но си тръгнал и къде си отиШъл

Your estimate waiting time is 34 minutes. Thank you for calling US citizenship and immigration services. Your call is important for us.

  Но поне можеш да звъниш и да чакаш. А можеш и на място да идеш, има места за следващия ден обикновено.

За сравнение, българският еквивалент на УСЦИС работи веднъж седмицата от 10 до 12 и имиграционните закони са според зависи, най-вече според дали леля Пенка или леля Стоянка са на гишето. Моя приятелка плачеше от отношението на служителките там всеки път, като идеше, на всеки шест месеца заради някакви си карта на съпруга й, който не е българин. Налагаше й се да си вземе свободен ден, разбира се, да се нареди, да чака. И накрая лелята от гишето се обръщаше към нея с "момиченце".

Та като сравните, не предпочитате ли да си чакате 34 минути вкъщи пред чакане цяла сутрин на гише в българска институция без тоалетна "за граждани"? Аз да.