Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Алтернативна медицина
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 134 отговора


Мнения: 2 811
Бихте ли живели в село, където всичките ви съседи споделят идеите за екологично чист живот? Където това да компостираш хранителните отпадъци, да използваш слънчевата светлина, да ползваш минимум пластмаса, да отглеждаш плодове и зеленчуци без помощта на химическата индустрия е нещо нормално и идва отвътре на всички около теб. Където хората живеят заедно с Природата...
Потопете се във въображението си и извикайте образа на това село. Опишете го.
« Последна редакция: нд, 14 юни 2009, 13:00 от Maktub »
Цитирай

най-хубавото място

Мнения: 1 353
Да бих живяла в такова село.Дори си мечтая някой ден да ми се случи. Не мога да го опиша.
Цитирай

В сърцето на живота!

Мнения: 3 085
Ми то хубаво ама,аз не бих живяла в такова село.
Цитирай


Мнения: 2 811
Реших да пусна такава тема, защото знам че има много хора, които искат да живеят близо до Природата.
Със съпруга ми отдавна искаме да живеем в къща, постепенно пожелахме и да е на село. Сега имаме къща на село, мислим сериозно за местене там, но покрай всичките плюсове има и много минуси.
Тук аз лично се чувствам аутсайдер. (Тук е София.) Хората, които срещам са почти незаинтересовани за Природата... те дори не се интересуват от собствените си тела. Имам и приятели, с които сме на една вълна. Но сме далече, виждаме се рядко. А знам, че има хора като мен, виждам го в интернет пространството. Много хора. Но отделни. И дори да се видим някъде из Големия град, ние някакси си общуваме на "градско" ниво. Може би сте забелязвали какви са разговорите с едни хора в кафенето и какви са разговорите със същите, докато се качвате към Черни връх например. Просто са различни.
Има различни малки и големи организации, които обединяват хората около "алтернативните" идеи. Те се виждат, работят, общуват заедно, а после всеки се прибира в своята кутийка, разминава се със съседа, който изхвърля 3 торби с пластмасови еднократни прибори за хранене и празни бутилки от алкохол, които е използвал за купона снощи, продължил до 3ч с яка чалга. На другия ден излизате с детето и отивате на близката площадка, където една майка дими с цигара, друга бута шишето с АМ (не, тя не е имала проблем с кърменето, просто не й се е занимавало), децата щъпуркат наоколо, но не в тревата - там има опасни насекоми, пресни кучешки изпражнения и цапащи растения. А ако се покатерят на катерушка преди 3г със сигурност ще паднат, ще си счупят главата, ще се убият или най-малкото ще дадат воля на откривателския си дух, а това е крайно нежелателно. Ако се развие този дух това значи, че контрола върху тях ще намалее, а това значи още повече страх.
Страх. Да, именно страха не ми харесва. Нямам нищо против чуждите страхове, всеки има право на своите страхове, дори против своите нямам против. Но ме изморяват. Изморяват ме непрекъснатите срещи с чуждите страхове.
Просто ми се живее на място, където познатите и непознатите усещат Природата. Където хората имат нужда от нея, обичат я, искат да общуват с нея, да използват даровете й и да й благодарят. Където не смятат, че могат да я изнасилват всекидневно, да взимат, взимат, взимат... без дори капка благодарност.
В селата сега също смятат, че домати без пръскане няма да станат, те вярват в това и дори да опитат, доматите наистина няма да пораснат. Там гледане на каквото и да е без копаене, обръщане на почва и як контрол просто трудно вирее. Освен бурените и плевелите. Хората силно вярват в тях, че те ще поникнат и после ще трябва да се борят с тях. И те наистина поникват, за да се борят с тях. Хората явно имат нужда от тази борба. Аз нямам тази нужда.
Искам да живея сред хора, които също нямат нужда да се борят с Природата, а могат да вървят заедно в една посока с нея.
Ти искаш ли?


Цитирай


Мнения: 2 176
Те нещата стават постепенно, първо тръгва идеята за това да се живее природосъобразно, после идва тази за селото. Wink
Да, избрали сме си такова село, само дето не се е избистрила още ситуацията, кога и как ще се пренесем да живеем там нацяло...
И на мен не ми е уютно в София и не се чувства удовлетворена, само дето засега доста неща ме спират и така да се каже "връзват" тук. Основното е работата, после идва училището на детето, приятелите ни (които си имат своите причини да останат). Още не сме готови за напълно отшелнически живот, а в момента друг начин да се живее на село май няма.  Confused
Но кой знае, може пък да дойде и това време, когато станем напълно готови. Love
Цитирай

София

Мнения: 762
Ех,че хубава тема си отворила. Hug
Аз съм късметлийка може би,защото дядо ми има къща близо до София (всъщност в последните години е вече част то София)-бивша вилна зона Бункера.
Да разкажа ли?
Всичко е прекрасно-тихо е през делниците (през уикенда има много косачки,които бръмчат),има съвсем девствени дървета,голям двор (макар и не супер безопасен).Наблизо има рекичка,до която можем да  се разхождаме семейно.Има и извор някъде си,до който не съм ходила от 10тина години.Имаше дори гнинени скали,от глината на които като малка обожавах да правя разни "скултпурки".Дядо отглежда зеленчуци,а баба ми има малко стопанство в задния двор.Хигиената не е баш на ниво,ама ние с мъжа ми лека-полека довършваме каквото можем по къщата (финасово и времево е голямо бреме) и гледаме оптимистично на нещата.Избрахме това пред заем за собствен апартамент.

От друга стана Калина леко започна да става темерут,ама нали Софията е близо,та можемд а отскачаме за по 200-300 грама дизел до младостката градинка,където децата се стъпчат върху пързалаката и да "наваксаме".
Е,малко се пооскверни района от много новодомци,които нямат нужната култура за живот сред природа и настроиха грозни,големи къща с огради къде от панелки,къде от тухлички-само и само да придобият чувството на блоковата действителност.Ма как да е-и без това не е лесно докато спиш и да чуваш стъпки в двора си...кога от куче,катерица или гладен работник,които иска да ти обере гроздето...
Като цяло е приятно,но малко скучно.И все пак вечер светлините на София ни напомнят колко сме над проблемите.
Сега с мъжа ми тайно се оглеждаме за подходящо място из някое рилско селце.Там си представям моя най-голям еко проект-собствената си къща,която би следвало да оглавява личното ми архитектурно портфолио....ех,мечти...
Цитирай


Мнения: 458
Отдавна си мечтая за живот на село, за къща построена по еко технологии, уютна, с големи прозорци и много светлина...
Към нея добавям и голям двор, едната част зелена морава за тичане и игри, навсякъде цветяя, ама много цветя и дръвчета и разбира се много зеленчуци в друга част.
Наскоро бях на гости в село Дрен, много ми хареса, най-вече разположенито му покрай дъхави борови гори. Иначе си мислим с мъжа ми за Банкя, но все още ни е доста скъпо там.
Цитирай


Мнения: 2 811
Мулти, кое е това село?
Дими, все се чудя има ли го при вас шума? Ние живяхме известно време в Горубляне и въпреки, че е толкова близо до Младост и пак бяхме в блокче, наистина беше различно.
Азалеа, къде се намира село Дрен?


Моята къща я построих в ума си преди няколко години. Силно прилича на Гауди, въпреки че тогава не го бях чувала, има много приказни елементи, светлина и почти никакви прави ъгли Прилича отвътре доста на голяма спираловидна хралупа на няколко нива. Скоро избрах и материала за направата й - кирпич и дърво. Градината също е в кръг, а посредата има голямо дърво, където да почиваш на сянка. Ограда почти няма, а където има е символична. Навън улицата е приятно зелена, с пейки и беседки тук таме. Всъщност улица е твърде силно понятие, защото къщите не са разположени симетрично, според някаква праволинейна схема.

Какво виждате извън оградата на къщата си? Какво е важно за вас да има в едно такова селище?

За мен това са:
Да има детска градина и училище с алтернативна насоченост, т.е. например Монтесори, Валдорф и тн или поне държавното такова да е пълно с отдадени и знаещи Учители... (което е реализуемо, ако повечето семейства са с деца)
Да има интернет.
Да се стига лесно до друго населено място.
Да има достатъчно вода (въпреки, че дори да няма си има начини за "извикване") и тя да е мека.
Да е близо до планина, но да не е твърде нависоко, за да има добра реколта.
Най-важното е да е пълно с "нови" хора, които се връщат към природата, които не са обединени от някаква религиозна, духовна или друга идея. Несъмнено би имало много сходни възгледи, но обединяващата идея е любов към природата.
Да има Здравен център с хомеопат, акушерка и ветеринар  Laughing Какво повече му трябва на човек...
Всички къщи са построени с мисъл към природата, от дърво, кирпич, слама... и всяка използва слънчевата светлина за отопление, осветление, охлаждане, ток.
Нямам никакви притеснения децата ми да обикалят селото.

Цитирай


Мнения: 458
Мактуб, ами ти си описала всичко, не знам какво да добавя:)
Село Дрен е на горе долу час път от София, намира се след Перник. Доста е голямо, има си дори постоянно разквартируван в селото свещенник. Два пъти в годината правят събори, хората са мили и дружелюбни. Разбрах, че имало и скулптор, художник и пишещи хора, избрали мястото за живеене. Иначе си е точно шопско село:)
Цитирай


Мнения: 61
Maktub, напоследък си мислех за теб, исках да те питам за пренасянето ви на село…
По темата – определено искам да живея в Зелено селище. Понякога си го представям в предпланински район. Понякога обаче си мисля, че е добре да остана в селото на баща ми (хълмист район, на времето с много бряст и клен, сега съвсем обезлесен), за да го поразкрася. Повечето ти изисквания и според мен са добри идеи (само имам проблем с Интернет и евентуално облъчване). В “проектите” си струва ми се, че съм обръщала най-вече внимание на растителния свят, като тук-там “наднича” и някое животинче. Социалният аспект при изграждането на селището, все ми убягва.
Цитирай

София

Мнения: 1 849
М-да, добре звучи... И аз си го мислих същото и мога поне отчасти да го осъществя, но... баткото не ще да стои на село, таткото му било далече да пътува всеки ден, и стоим само ваканцията (като компромис), а и като тръгна и аз на работа...
Ако си някъде далече в чистото (под планина) - училището не е на ниво (да не говорим за Монтесори и т.н.), хомеопат забрави, ако дойде лекаря 2 пъти в седмицата е добре...
Остава варианта някъде на 15-20 км от по-голям град, ама и да има хора, отдадени на природата... (повечето са с големите коли и зидове). За да го постигнеш трябва да се откажеш от нещо, прецени кое е по-важно. Иначе важното е да имаш подкрепа от съпруга и шепа последователи, че като си сам е трудно!
Цитирай

Португалия

Мнения: 1 476
Здравейте!   Hug  
Аз живеех във Варна.Не ми се и мислеше какво е да живееш на село...,но това преди години Smile
Сега точно на село живея Wink или почти..
Трудно е да се опише с няколко думи...
Не живея в Бг от 8 години.Тук сме в зона подобна на Кранево- много туристи през лятото и никой или почти никой през зимата.
Градчето е с население 4200 души, по данни от  2001ва.Всички се познават- много ми харесва това! В началото се дразнех, но сега намирам повече плюсове в този факт  Peace
Къщата , в която живеем е в покрайнините-  за 3 минути с кола  съм в града. Но в същото време е мнооого спокойно! Около нас няма къщи- терените са големи- нашият е  около 4-5 акра.
Никак не ми се нрави да съм в лудницата от барове,дискотеки и пияни туристи през летния сезон, но и е освежаващо да излезеш от изолацията понякога и да се слееш с тълпата Laughing
По темата за зеленото село-
Първо- тук зидове няма- не са на мода Wink... и без друго сме в зелена зона и хората се мъчат за една барака да вадят лицензи - на никой не му идва на ум да се огражда...
Разтоянията не са като в Бг- аз ходя да пазаря на 35 км. и не ми е проблем Cool

Около  нас всички отглеждат зеленчуците си сами- ние също...
Позволени са и домашните животни- прасенце и кокошки имаме....от скоро и козичка ,че моите моми са млекопитаещи  35
Водата ми е от собствен водоизточник
До месец -два се надявам да се сдобием с фотоволтаичен панел за отоплението през зимата...а се надявам да се навие мъжа ми и на фотосоларен за топлата вода / врънкам го вече повече от 2 седмици- ще видим колко ще издържи  hahaha /
Единственото ,което не съм се наканила още ,и ме човърка постоянно отвътре , е яма за компост , но там ще трябва да действам сама ,че се е запънал като магаре моят  Crossing Arms

Относно съмишлениците- не мисля че хората много се замислят за еко- страната на съществуването си- по-скоро така си живеят от много години! Но и стриктно изпълняват закона, а той казва че не могат да ползват никакви добавки в земеделието, освен естествен тор!
Цитирай

Sydney, AUS

Мнения: 557
Темата е чудесна!   bouquet

Вижте това:
http://www.ic.org/

Сайт за точно такива общества по света.
Цитирай

София

Мнения: 762
Дими, все се чудя има ли го при вас шума? Ние живяхме известно време в Горубляне и въпреки, че е толкова близо до Младост и пак бяхме в блокче, наистина беше различно.
Ами почти няма шум.Сутрин рано (особено пролетта) по изгрев е приказно.Чуват се птичките,въздухът е един особен-зареден.Като вали зеленото някак става трепетно зелено.Нощем лятно време се чуват щурците,а като бях малка съм сигурна че чувах и вълци зимата.Сега чат-пат се чува и някоя земекопна машина или бетонобъркачка,която някой нов съсед си е поръчал...но все пак не може да е всеки ден,а и зимно време почти никой не живее тук-все пак са вили...тогава е много просторно.Разбира се времената са различни-преди много години зад нас имаше царевична нива,от която крадяхме царевица и варяхме,а сега по-голямата част е новият неособено красив резиденшъл парк.
Всъщност,Мактуб,проблемът е предимно в Младост.Аз съм отрастнала в Дружба и всеки ден от прозореца си виждах езерото.Всикнала съм с широките гледки,с простора и усещането за недосегаемост,но като станах младостка снаха и нещо много сиво ме зашлеви,заклещи и направо изкриви.Сега като отиваме в младостд а поиграем в градинките (или на гости при бабата) и ми се струва романтично.А се смеех когато свалях мъжа ми и го водех на езерото да пием вино и да гледаме вълничките и той ми сподели,че толкова зеленина го ужасява. 35

Но понеже става дума з амечти ще си разкажа най-голямаta....
Представям си как като остарея и сме станали достатъчно заможни,за д аможемда  си позволим каквото ние нужно ще си построим наистина еко къща висоооко в планината (Рила много ми е на сърце) и то дори в някоя гора.Обаче!Понеже все пак ще ме е шубе от вълци и хищници ще сложим големите огради-няма как,ама става дуам за имение,та къщата ще е еко долколкото стане,но задължително ще е на 1 етаж над земята ( и поне 1 под) с много прозорци.От спалнята задължително ще се излиза на двора.Ще ми е досадно да минавам всеки ден през баня,кухня и т.н-напрво искам от събуждането навън да излизам.
Значи това,което ще ви хареса е,че сигурно ще прибирам ранени сърнички и други животни да ги лекуваме и да ги пускаме(ние и сега го правим).Всичките ни животни (патици,коне,козичка,кучета,котки,прасенце и др) ще се разхождат напълно свободно и ще имат подбор само за хранене.Прасенцето ще си го гледам,защото много обичам прасенца.Очите им са някак много мили,а и кочината е един добър компостер. Smile
Това,което няма да ви хареса е че искам да имаме хеликоптер,за да можем да се метнем до София за 20-30 минути на коя важна среща.Разбира се и интернет ще ни трябва,защото аз не смятам да се пенсионирам-просто ще работя дистанционно.Децата също ще учат дистанционно.МОже да съм взела някоя жена,която да върши домакинкста работа и още една,която да гледа дали децата имат интерес към ученето ид а ги учи на обноски.А аз...аз си се прадставям с лозарската ножица как подрязвам лозите и мисля колко ли вино ще затворим тази година.
Скромно нали?
Mamagemelar ,много ми допадна това,което си описала.Интересно е как тези проблеми се решават на места,където природата е по-неблагоприятна,отколкто в България.Много ми хареса закона за торовете и че всички го спазват.Тук все някой щеше да изгяволее именно,защото го има.
« Последна редакция: пн, 15 юни 2009, 23:02 от dimitriana »
Цитирай

Варна

Мнения: 472
Видях описани моите мечти в тази тема, прекрасна е.
Случайно или не, тази вечер с мъжа ми седнахме да измисляме нашата  "зелена" къща. Не знам кога и къде, но съм сигурна че ще живеем по този прекрасен начин.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 134 отговора