Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца от 1 до 6 г.
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 42 отговора

Русе

Мнения: 1 168
Мили майчета,
Обръщам се към вас, за да споделя и да поискам съвет как да се справя с дъщеря си и нейния инат? Наясно съм, че е необходимо много търпение, но явно съм от тези дето не им се оттдава и вече 3 месеца след като започна невероятното тръшкане съм на ръба на нервна криза на моменти.
Ситуацията е следната: дъщеря ми е на година и половина почти и е много усмихнато и лъчезарно дете или поне беше. От няколко месеца започна да се тръшка и реве за всичко, което не и позволявам /напр. да пипа печката, да ходи към улицата или засилена люлка, да пипа клавиатурата, защото вече няколко бутона не работят, да и давам нон стоп солети, бисквити или хляб за сметка на всякаква друга храна и др./. Така описано, сигурно изглежда, че доста неща не и позволявам, но всъщност единствено опасните и вредни неща забранявам. Оставям я да прави каквото си иска за всичко друго, което не смятам за живото и здраве-застрашаващо.
Опитвах всичко, което се сетих в следната последователност:
1. Пробвах да и отвлека вниманието - мноого рядко сработваше, напоследък - никак
2. Пробвах да обяснявам с мимики и думи със спокоен тон - на мимиките се хили, а другото е все едно на стената говоря, даже не го и регистрира
3. Карах се - гледа ме докато викам като в оня виц за приликата между кучето и студента и после пак си прави каквото е наумила.
4. Щляпах по дупето /явно с този памперс нищо не усеща/ - даже и не дава вид да е разбрала
5. Ревах насреща и като магаре, уж да и отвлека пак вниманието - не се впечатлява.
А като почна да сменям памперс - настава  третата световна...
Вече отказва да я слагам да спи. Докато има човек при нея не заспива, а като тръгна да излизам надува гайдата /слава Богу за не повече от минута-две/. Пробвала съм да я сложа по-късно, но тя така или иначе будува час-час и половина преди да заспи сама в леглото, та ако я сложа в 11, заспива след 12. Ето защо я слагам да спи около 9 ч, най-късно. На обяд същата работа.
А е само на година и половина - не знам докато стане на 3 какво чудо ще е.

Това, което най-ме притеснява е, че когато е само с баща си или с друг човек, такива чудесии няма /а той не е правил нещо по-различно от мен/. На баща си, баба си и една моя приятелка и памперс дава да и сменат. Като е с мен или като вляза, почва веднага с мрънкането, понякога имам чувството, че и тя не знае защо. Има 2-3 дни в седмицата, в които мръка само за някои определени неща, но има и дни в които просто не спира да мрънка или реве, аз не мога да разбера за какво, а тя вече може най-малкото да си покаже. Първо проверявам температура и памперс, после с вода,за да съм сигурна, че мрънкането не е предизвиканбо от друг проблем. После правя уж какво ми посочи, че иска, напр. иска да я взема - вземам я, а тя почва да иска да слезе. Сочи ми нещо, давам и го, тя го хвърля и иска друго.

Къде бъркам, не знам .... Ще съм благодарна на всякакви мнения и съвети.
Цитирай

Бургас

Мнения: 4 074
Това май си е чист бебешки пубертет. Very Happy
Аз все още минавам през това със сина ми (вече от година насам) с тази разлика, че той говори.
На моменти се замислям, дали е прословутата криза на двете години или е с такъв темперамент.
Пробвала съм и с добро и с лошо, ама науми ли си нещо... Twisted Evil
Съвет не мога да ти дам, ти самата си опитала доста, но ти пожелавам много търпение!
Цитирай


Мнения: 126
Това все едно аз съм го писала за дъщеря ми, така че ще следя темата за съвети.
Цитирай

София

Мнения: 3 619
Аз съм установила, че колкото по-малко внимание обръщаш в моментите на тръшкане, толкова по-бързо минават. Въоръжи се с търпение и здрави нерви, защото при някои деца това трае една година, а при мойта голямата още не е приключило  Whistling Whistling Whistling

А това, че само при теб така прави - нормално, знае, че при теб минава номера, чуства те най-близка.
Цитирай

под Неговото крило

Мнения: 1 168
Нямате ли някоя баба, която да идва през деня за по няколко часа да гледа детето, а ти да излезеш. Или пък да й го дадете с преспиване. Или излизайте по за дълго навън, за да си беснее и да се изморява на воля. Целта е да внесеш разнообразие и да излезете от рутинното ежедневие.
Цитирай


Мнения: 945
Ох и  моят син  е на същият хал , той сега на година и 9 месеца и от месец насам е нетърпим , но това го прави само с мен.До обяд го гледа детегледачка и тя казва , че в момента в които ме види той си променя коренно поведението.Не мисля , че го  глезя , но защо този бебешки пубертет "върви " главно при майката не разбирам .Иначе и аз пробвах вис4ко и вече се чудя как да реагирам на тези изблици и ревове.Май няма да устискам този период без да съм пропушила отново !!
Цитирай

София

Мнения: 4 502
Не воювай. Приеми го като период и направи нужното, за да не се изнервяш. Ама наистина да се успокоиш. Децата са много интуитивни и възприемат много повече информация от нас, и винаги знаят как се чувстваме. Усети ли, че те ядосва или вбесява ще продължи да го прави до безкрай, защото предизвиква емоция у теб. Важното е вътрешно да си уверена и спокойна, а не да приемаш цялата история като борба. Ако не си поставяш за цел да я контролираш няма да се ядосваш толкова много, че не успяваш и ще се справиш по лесно. Обръщай повече внимание на позитивните постъпки и бъди емоционална в похвалите, за да получи нужното количество внимание по желан от теб повод. Обяснявай като на голям човек, с подробности около аргументите против да се пипа нещо или да се прави нещо друго, например. Както е казал Карлосн- спокойствие и само спокойствие. Влезеш ли в битка ще я загубиш- това е сигурно. В тази възраст децата се опитват да видят докъде са границите на допустимото и как могат да ги прекрачат, кога и как могат да получат внимание, когато владеят мама и я карат да крещи и да се занимава с тях и тн.
Цитирай

Насред хаоса

Мнения: 1 587
Молбите, залисването и виковете няма да помогнат. На мен ми помогна това, че не обръщах внимание на тръшкане и ревове, когато знаех, че са от чист инат и нищо друго. Като почне с изпълненията, един-два пъти с нисък и спокоен тон й казваш, че ако не престане, ще излезеш. И наистина излизай или поне не й обръщай внимание, ако решиш да останеш в стаята. После й обясни защо си направила така. Като покрещи и се поядоса малко и като види няколко пъти, че не става нейното въпреки всичко, лека полека ще разреди изпълненията. И аз не знам защо, но моите пък си променяха поведението в присъствието на баща им - докато е на работа, всичко е мир и тишина, а като си дойдеше, и се започваха едни лиготии, едни циркове, страшна работа. Но той е по-отстъпчив и резултатът е, че му се качиха на главата и до ден днешен го манипулират.
Цитирай


Мнения: 206
Боже, тъкмо бях решила да пусна същата тема! Направо е някакъв ужас, също както ти го описваш. При нас положението е и в това, че не признава никой, нито татко си, нито батко си! Тръшкане за всичко, реване без спир, до тоалетна не мога да отида, дърпа вратата, тегли ме!Ето сега от сутринта е в криза-все се насочва да пипа опасни неща, обяснявам, но нищо, направо не знам! Такива периоди има, че ме подлудява, треперя от нерви! Ще следя темата за съвети!
Цитирай

Варна

Мнения: 1 571
Не воювай. Приеми го като период и направи нужното, за да не се изнервяш. Ама наистина да се успокоиш. Децата са много интуитивни и възприемат много повече информация от нас, и винаги знаят как се чувстваме. Усети ли, че те ядосва или вбесява ще продължи да го прави до безкрай, защото предизвиква емоция у теб. Важното е вътрешно да си уверена и спокойна, а не да приемаш цялата история като борба. Ако не си поставяш за цел да я контролираш няма да се ядосваш толкова много, че не успяваш и ще се справиш по лесно. Обръщай повече внимание на позитивните постъпки и бъди емоционална в похвалите, за да получи нужното количество внимание по желан от теб повод. Обяснявай като на голям човек, с подробности около аргументите против да се пипа нещо или да се прави нещо друго, например. Както е казал Карлосн- спокойствие и само спокойствие. Влезеш ли в битка ще я загубиш- това е сигурно. В тази възраст децата се опитват да видят докъде са границите на допустимото и как могат да ги прекрачат, кога и как могат да получат внимание, когато владеят мама и я карат да крещи и да се занимава с тях и тн.


когато дъщеря ми стана на 1,6г. се започна и трае 5-6 месеца този кошмарен период.Беше тръшкане, блъскане, но несъм реагирала нито с добро нито с лошо, просто все едно нищо не се случва или че съм сама.единствения път когато направих нещо беше легнала в средата на улицата- отидох до нея, вдигнах я(като торба картофи), пренесох я на тротоара и там като я пуснах продължи да си удря главата в земята.бях бясна но нито казах нито направих друго продължих да вървя и след 4-5 крачки стана и продължи да върви смен
Цитирай

Русе

Мнения: 1 168
Ужас, съжелявам, че и при вас е така, момичета!
Дано отмине по-бързо!

Струва ми се, че като я оставя с баба и и дядо и става по-зле - страшно много и угаждат, чак се вбесявам ама и на тях като им говоря не ме чуват. Така я научиха и да се тъпче с бисквити. Crazy

Само се притеснявам да не би някой път да плаче за друго, а аз да го отдам на инат ...
Благодаря ви за съветите и разбирането, дано и при вас бързо да отмине този период.
Цитирай


Мнения: 206
Поне имаш на кой да я оставиш, да вземеш въздух, да починеш! Но не е хубаво да имате разногласие с бабата и дядото по отношение на възпитанието и, разберете се да сте единодушни, по-лесно ще ти е! Аз понеже нямам баби и дядовци за помощ я отглеждам сама, съпругът ми работи и допълнително и казвам ти направо съм в страшен стрес от тези пубертети бебешки!Дано по-бързо отмине този период, че ще се побъркам!
Цитирай


Мнения: 1 868
Търпение и пак търпение....  Tired  и спокойна мама(доколкото е възможно)
Цитирай

Русе

Мнения: 1 168
Поне имаш на кой да я оставиш, да вземеш въздух, да починеш! Но не е хубаво да имате разногласие с бабата и дядото по отношение на възпитанието и, разберете се да сте единодушни, по-лесно ще ти е! Аз понеже нямам баби и дядовци за помощ я отглеждам сама, съпругът ми работи и допълнително и казвам ти направо съм в страшен стрес от тези пубертети бебешки!Дано по-бързо отмине този период, че ще се побъркам!
Ох, при тебе е хептен зле!
А това за разногласията - ми те изобщо не ме чуват. Майка ми искаше със сурови гъби да я храни като поотрасне т.е. на 2 год. /били много полезни/ #Crazy Аз направо изтрещях и и казах, че тая няма да я бъде, а тя ми отговори, "о да - ще и давам" Crazy. Наложи се да и се разкрещя, че ако разбера, че е направила нещо подобно, изобщо няма да ги оставя насаме повече, ако се наложи, няма и да я водя.
А си представи колко ме чуват за бисквитите напр. или по-маловажни неща.
Цитирай

Boulevard of broken dreams

Мнения: 774
Писала си, че отвличането на вниманието не помага, но все пак - пробвай различни начини за това. Например при смяна на памперса и давай да си играе с нещо, което и е привлякло вниманието, но не си и давала досега.
Моето дете много обичаше да вади от портфейла ми дебитни и кредитни карти, но винаги сме му ги взимали. Затова запазих две с изтекъл срок и му ги давах когато имам спешна нужда от "залъгалка".
Или пък друго - "бързото говорене".
-"Хайде бързо да сменим памперса, бързо, че ще си дойде татко ти/ ще започне филмчето/ще ти дам любим сок и т.н. Бързо, бързо. Хоп, готово. Браво, добро момче/момиче."
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 42 отговора