Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Семейни отношения
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 69 отговора
Чета този форум от близо 6 години...Регистрирана съм, но по обясними причини няма да използвам акаунта си. Показах форума на съпруга си наскоро. По повод нашите безконечни проблеми вкъщи, той ме посъветва неколкократно "да питам по-умните от мен - да видя какво ще ми кажете тук". Е, правя го. Предполагам, че ще стане малко дълго, надявам се поне по-търпеливете да успеят да ме изчетат.
Женени сме от 6 години. Предисторията е дълга и интересна, добре би било в интерес на обективността да ви разкажа и нея, но за целта ще трябва да пренапиша "Война и мир"... няма да ви го причинявам. Факт е  - създадохме семейство, имаме две деца. Както и безброй проблеми, но според мен всички те са породени от отношенията между нас. Има и хубави моменти на спокойствие и разбирателство, но не знам в кой момент да очаквам поредното "включване".
Скандандали има по всякакви поводи. Колкото и да се опитвам да поддържам някакви отношения на уважение помежду ни. Не съм си представяла, че мога да живея по този начин, но се случва. Нормален тон няма. Разговорите се водят с крясъци от негова страна. Честно казано, не се сещам обидна дума, с която да не ме е наричал. Заплашвал ме е. Предимно с това как ще ме пребие, но от време на време и за тотална ликвидация иде реч. Понякога иска да си стягам багажа и да се махам, понякога не. Аз изкарвам известно време в размисъл кое е по-добро за децата - тази ли мила картинка, или да живеят само с един родител. Къса ми се сърцето, защото съм дете на разведени родители, знам какво е и винаги ми се е искало да им го спестя.  На него след време - ден, два, или колкото там му е фазата, му минава. Решава, че иска да си запази "семейството".  Държи се, сякаш нищо не е било. Според него е факт, че ме обича, но аз предизвиквам това му поведение. Ядосвала съм го. Повтарял ми по сто пъти какво не му харесва, а аз, малоумната, не съм се променяла. Заради децата съм още там и той го знае. Отдавна ми е ясно, че последното, което го вълнува е как се чувствам. Щом не играя по неговия сценарий , значи не искам да имам семейство.  Премълчавам почти всичко, което ме дразни в него, само и само да не се стига до скандал. В резултат ме пита за всичко той ли трябвало да поема инициативата. Не съм предизвиквала разговор. А как да го предизвикам? За да слушам нова порция обиди? Искам да се разбираме и да се справим някак с компромиси и от двете страни, за доброто на всички ни е. За целта преглъщам и гордост и какво ли не. Мисля си за времето, когато нещо все пак ни е свързвало, за положителните неща, които сме преживели и за тези, които бихме могли.  Опитвала съм се стотици пъти да обясня, че не бих могла да обичам човек, който се държи с мен така. Отговаря ми се, че само съм прехвърляла топката...в природата ми било да не търся вина в себе си.
Същевременно съм особено виновна, защото не съм проявявала никаква нежност и топлина. Отказвала съм му секс. Е, да, отказвам. Всеки ден или през ден нямам мерак, особено предвид обстоятелствата. Ако бил друг, нямало да метърпи изобщо. Когато се съгасявам съм била като дърво...е  няма как да не съм, просто не мога да влагам нищо вече... Понякога минава месец без подобен панаир и нещата се позатоплят, но ... този цикъл се повтаря - от скандал до нов.
Е, вече взех да се чудя, повредата в моя телевизор ли е? Аз ли съм вещицата, която го лишава от любов и топлина и  с това го докарва до подобни изблици ? Отдавна ми се ще да чуя странично мнение.
Цитирай


Мнения: 6 545
Ами от това ,което описваш...повредата е повече в неговия телевизор.
Сетих се веднага за вица:
"Мъж се прибира в къщи и ...на жена си:
--Я,лай,ма!
Тя не ще...той пак...
--Я,лай,ти казвам!
Жената започва да лае...
--Ти кого лаеш ,ма?!
Следва бой."

Неговия начин на отношение ми е много подобен...Сърди се ,че не се променяш...а когато направиш нещо,както той го иска..."Защо е така сега?"
Съвети отстрани много лесно се дават...но аз бих предпочела без такъв мъж до себе си.
Няма начин да ме накарат да се чувствам виновна цял живот и за всичко.  
Цитирай

...на безопасно

Мнения: 1 844
   И аз съм една такава вещица....Явно мъжът ти е с неустойчива психика, като моя. Но аз никига не съм търсила вината у себе си,защото съм го виждала и с други хора да се държи така. Не може целият свят да е крив,пък само ти да си прав. не позволявай да ти вменява вина...И не правиш добро на децата си
Цитирай


Мнения: 26 237
При нас не е имало чак заплахи и подобни неща, но мъжът ми е по-емоционален и се пали за глупости, затова донякъде те разбирам ...

Трябва ясно да му покажеш, че няма да позволиш децата ти да растат в такава среда, задължително в спокойно време, не при скандал.
Да, няма да им е лесно с разведени родители, но ще е по-добре от подобен пример, ако мъжът ти го проумее и иска да сте заедно, ще положи усилия.

Цитирай
Когато направя нещо както той иска, всичко е наред. Лошото е, че няма как да дебна непрекъснато дали всичко е така, както му се ще. Не може явно да си каже като човек какво не му е наред и какво иска да се направи - под формата на викове и крясъци е. Както е на някаква друга вълна, става нещо, което яз може и да пропусна, прищраква му, и започва. Това да уважаваш другия, да му говориш нормално...защо трябва.
Цитирай

в Низината

Мнения: 672
Мисля, че да живееш под постоянно напрежение, страх дали мъжът ще е доволен от това, което си казала или направила не е добре за теб, още по-малко за децата ти да растат под такъв емоционален стрес. Вината не е в теб!
Цитирай


Мнения: 130
При нас не е имало чак заплахи и подобни неща, но мъжът ми е по-емоционален и се пали за глупости, затова донякъде те разбирам ...


И моят е емоционален, понякога повишава тон като се разпали, но приемаш, че има разлика да ти кресне когато е ядосан без да те назовава обидно и да те обижда и заплашва с бой и ликвидиране  ooooh!

Към авторката:
Не мисля, че имаш бъдеще с този човек. Явно сте от различни планети и имате несходство в характерите. Аз за себе си знам, че бих си тръгнала. Животът е един. И си заслужава да се изживее по възможно най-добрия начин. Децата няма да са щастливи в среда с викове, обиди и евентуално побоища  Confused А когато порастнат ще си поемат по своя път и ти ще се окажеш между четири стени сама с този човек.  Naughty


 Peace
Цитирай
Събирай си нещата и се изнасяй и за теб и за децата е по добре. Децата са добре когато знаят че мама е щастлива и те го чувстват. Не си мисли че те не знаят. Ти сама ще видиш след време че е за добро било.  
Цитирай


Мнения: 6 545
Разбрах те...имаме едно такова познато семейство.
Ужасно е да се прибираш със страх в къщи,да не знаеш в какво настроение е ,да внимаваш ВИНАГИ какво казваш,как го казваш,какво правиш...
А ще ти кажа ,че най-хубавото е да си себе си...да не се преструваш постоянно,да можеш да се смееш,когато искаш,да плачеш,когато искаш...да кажеш мислите си на глас и да не  изпадаш в потрес
"Какво направих?Какво следва?"
Честно,звучи ми ужасно...
Предполагам ,децата са още малки...не се ли притесняваш,че и те след време ще започнат "да ходят на пръсти",за да не ядосват татко?!    
И че ще се чувстват постоянно виновни?И недооценени?И навиквани?  
Цитирай

София

Мнения: 71
Миличка, нали разбираш, че при така поднесения от теб разказ не може да се даде друг съвет освен от типа "хващай си шапката и децата и се махай"?  Разговорите в случая също ми се виждат крайно безсмислени - едно, защото с човек, притежаващ такъв характер, не може да се постигне трайно споразумение, и второ, защото той очевидно смята теб за виновна. Не знам кой крив, кой прав във вашата история, но обикновено тия неща тръгват отнякъде и често и двамата имат вина за това. Твоята, според мен, е че си позволила да се държат така с теб. В този етап вече, в който сте в момента, едва ли имаш полезен ход, освен да се спасяваш. Тъжно е, но не е края на света, все пак. Артернативата е да си седиш и да си търпиш. Пък децата едва ли ще са много щастливи в такава атмосфера. Не си споменала мъжът ти откога започна да се държи така, има ли някаква конкретна причина?
Цитирай


Мнения: 2 564
Не вярвам, че може да има мъж, който съветва жена си да се допита до форума... Мен не ми е удобно да отговоря, след като той ще чете отговорите  Rolling Eyes
Цитирай


Мнения: 130
Когато направя нещо както той иска, всичко е наред. Лошото е, че няма как да дебна непрекъснато дали всичко е така, както му се ще. Не може явно да си каже като човек какво не му е наред и какво иска да се направи - под формата на викове и крясъци е. Както е на някаква друга вълна, става нещо, което яз може и да пропусна, прищраква му, и започва. Това да уважаваш другия, да му говориш нормално...защо трябва.
Как си издържала толкова време с подобен мъж до себе си? Герой си!
Цитирай

Стара Загора

Мнения: 56
Ами от това ,което описваш...повредата е повече в неговия телевизор.
Сетих се веднага за вица:
"Мъж се прибира в къщи и ...на жена си:
--Я,лай,ма!
Тя не ще...той пак...
--Я,лай,ти казвам!
Жената започва да лае...
--Ти кого лаеш ,ма?!
Следва бой."

Неговия начин на отношение ми е много подобен...Сърди се ,че не се променяш...а когато направиш нещо,както той го иска..."Защо е така сега?"
Съвети отстрани много лесно се дават...но аз бих предпочела без такъв мъж до себе си.
Няма начин да ме накарат да се чувствам виновна цял живот и за всичко.  


 newsm10 newsm10 newsm10
Напълно съм съгласна, цял живот виновна не се живее дори и с две деца.



Цитирай
Не вярвам, че може да има мъж, който съветва жена си да се допита до форума... Мен не ми е удобно да отговоря, след като той ще чете отговорите  Rolling Eyes
Виж сега, може и да не го прочете, зависи дали ще ме устройва  Mr. Green. Това в рамките на шегата...наистина не знам дали ще го прочете.
Когато направя нещо както той иска, всичко е наред. Лошото е, че няма как да дебна непрекъснато дали всичко е така, както му се ще. Не може явно да си каже като човек какво не му е наред и какво иска да се направи - под формата на викове и крясъци е. Както е на някаква друга вълна, става нещо, което яз може и да пропусна, прищраква му, и започва. Това да уважаваш другия, да му говориш нормално...защо трябва.
Как си издържала толкова време с подобен мъж до себе си? Герой си!
Не съм казала, че винаги правя това, което иска. В повечето случаи избягвам неща, за които знам, че предизвикват проблеми, но няма как да изпълнявам желанията му на 100%...и да опшитвам, против себе си не мога да вървя.
Цитирай


Мнения: 26 237
И моят е емоционален, понякога повишава тон като се разпали, но приемаш, че има разлика да ти кресне когато е ядосан без да те назовава обидно и да те обижда и заплашва с бой и ликвидиране  ooooh! ...

Така е, има голяма разлика, но аз и без заплахи, пак не намирам за нормално дете да живее с човек, който се пали от нищо, трябва да се работи в/у това още в зародиш, иначе подозирам, че нещата се задълбават.

Анонимна днес, изведнъж ли стана такъв или има нещо, след което поведението му се промени?


Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 69 отговора