взех да оспамвам с въпросите си темата за кризата на седмата година и затова реших да си ги задавам отделно.
обръщам се към вас, малко по-дълго живелите и през повече неща миналите.
имали ли сте сериозна връзка, която да е била в дълбока криза, но да сте успели да я преодолеете? възможно ли е след това да е дори по-хубаво и тази криза всъщност да ви е помогнала взаимно да се оцените и обикнете повече от преди?
ще съм благодарна да прочета всякакви мнения, почерпени от личен опит.
обръщам се към вас, малко по-дълго живелите и през повече неща миналите.
имали ли сте сериозна връзка, която да е била в дълбока криза, но да сте успели да я преодолеете? възможно ли е след това да е дори по-хубаво и тази криза всъщност да ви е помогнала взаимно да се оцените и обикнете повече от преди?
ще съм благодарна да прочета всякакви мнения, почерпени от личен опит.
Още по-после установих, че крушката си има опашка и за случилото се си има логично обяснение и ако не оправдание, то поне разбиране от моя страна няма да е излишно. Кризата ми помогна да погледна на връзката си по-трезво, преди това хвърчах из облаците, с мъжа ми сме заедно от хлапета и в отношенията ни си бяха останали на това ниво, макар и да бяхме вече родители 
