Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 9

Ето линк за Маматерапия и Холдинг терапия

Моето дете спада към 1-вата група т.е. вписва се много добре в средата на масовия клас и се нуждае от ресурсно подпомагане.Но проблема беше нехайството и игнорирането му от учителката.В резултат в час детето не работеше,защото никой не изискваше това от него и за научаването на учебния материал отговорноста падаше изцяло върху мен.Да обаче аз самата трудно съумявам да работя с детето си и когато в училище никой не търсеше от него знания,домашни и т.н. ми беше почти непосилно.Детето не можеше да разбере защо аз настоявам да учи и му говоря колко важно е училището,как трябва да внимава в час и да изпълнява зададените от учителката задачи,а тази учителка въобще се правеше,че моето дете не съществува.Може би не сме имали късмет и не казвам,че всички учители са такива,но аз не мога да го местя от едно у-ще в друго докато попаднем на човек.И в крайна сметка детето ми учи в по специално у-ще макар,че се вписва в масовото успешно.Не държа от учителка класна на 25 деца примерно да обръща специално внимание на моето дете(т.е. за това са ресурсните у-ли да превеждат инструкциите,да разясняват по подходящ начин условията и т.н.),но държа от него да се изисква да работи в час както това се изисква от другите деца,а доколко ще се справя това вече зависи от мен и подготовката ни за урока вкъщи.Но когато детето вижда,че там може да не си изкара учебниците дори аз просто съм безсилна.

И аз да се отчета по анкетата.
Още с диагностицирането ни - на 2г. и 3м. започнахме ризатарун като по-изчистен и в детска форма - сироп , с вкус на портокал.
Беше кошмарно , но на почивките имаше прогрес . Спрях го , защото вече престана да спи.
Година и половина после бяхме на хомеопатия - това беше най-спокойният ни период , но ' влезе в лекарството ' - разширени зеници и през деня . Той е беладона . През цялото това време не е близвал шоколад , мента , спазвам стриктно всичко.
Започнахме диетата и добавките по ДАН- протокола и хомеопатката се отказа , тъй като трябваше да взимаме минерали и витамини.
От всички витамини се превъзбуждаше , слагахме и инжекции метил В12 - кошмар.
От всички добавки , през които минахме най-добре му влияеха Омегите , пробиотиците и калцият.
Всякакво физическо натоварване е добре.
Единствено не успяхме да издържим в барокамера.
Всичко друго сме пробвали.

pepi_r,

Идеята е да не бъде пропуснато нито едно дете от спектъра, предложи група или форма на обучение, в която ти виждаш детето си.
Той сега мисля, че е отложен от първи клас, ако не се лъжа, си споменавала или догодина е в ученическа възраст, така или иначе наближава момента да тръгне на училище и ти в какво училище го виждаш, каква форма на обучение смяташ, че е най - подходяща за него?
Както го описваш, при всички положения, според мене, е за индивидуална форма на обучение.

Деси,

Всичко постигнато про вас и в много други държави, тук е абсолютно неприложимо на този етап, затова трябва да се борим за интегриране в масовите училища, където е възможно, като настояваме за адекватно ресурсно подпомагане и за лицензи на семеен тип училища, където интеграцията все още не е възможно, а дневни центрове така или иначе се откриват и ще продължават да се открият, според мене, просто трябва да настояваме някои от тях да получат лиценз за училище, за да могат абсолютно всички български деца с аутизъм да се възползват от изконното си конституционно право на образование. А докато ви достигнем и се направят различни училища за различните деца, ние със сигурност няма да го доживеем, за децата ни не знам, но те ще са поне родители тогава.

За деца като детето на Мечта например, трябва да настояваме за адекватно ресурсно подпомагане, да има осигурен ресурсен, който да влиза поне по един от сериозните предмети в час с детето, като ресусрното подпомагане извън часовете също е задължително.

Затова е важно да не се пропусне формата и метода на обучение за нито едно дете в БГ, ние би трябвало да знаем, познавайки си децата кое е най- подходящо за тях, съобразено с техните възможности и потребности, разбира се.
Иначе очакваме и становища на специалисти, като ще направим и среща- всички, които желаят да дадат предложения, защото не е решение само да мрънкаме, че никой не мисли за децата ни, като от нас трябва да тръгне мисълта.

А какво мислите за идеята да настояваме за по-голяма субсидия плащана на училищата, в които има интегрирани деца със СОП? Така директорите ще могат да покриват разходите по обучението на децата и ще могат да направят паралелки с по-малък брой деца, за да може и учителите да работят по-спокойно с децата.

Moята Мимка се вписва идеално във втората група, която е посочила Кезая. Тези дни ще имаме разговор с директорката на Ресурсния център в Пловдив, за да мине детето комисия и да му бъде отпуснат ресурсен учител за новата учебна година. Предстои ни и подновяване на ТЕЛК.
Галя, разговарях с една жена, която работи в Социални грижи в Отдел за закрила на детето. От нея знам, че има подобна програма за стимулиране на училищата да приемат повече дечица със СОП. За всяко дете със СОП се заплаща сума, която според думите на въпросната жена е доста по-голяма от тази, която се отпуска за дете в норма.
Мечта, моля те, кажи ми как се снабдихте с Резитаруна? Психиатърката искаше да го изпише на Мимка, но аз няма как да го закупя от Германия. 

Мири беше в масова детска градина предучилищна. Сега наесен ще кара предучилищна в училище. Той лесно се социализира, стои спокоен по време на обучителните часове /не пречи/, когато има задачи за изпълнение и той се старае редом с другите деца. Мисля, че детето ми въпреки, че не говори е за масова група, като трябва да има и индивидуални занимания с него. Директорът на училището където е записан Мири е категоричен, че детето е за масова група, а не специализирана. Осигурени са и индивидуалните занимания с логопед, психолог и ресурсен учител. На него добре му се отразява именно това. Той е добър в копирането на поведението и действията на децата около него. Разбира какво се иска от него и го изпълнява. Така, че на него това би му се отразило само положително. Така преценявам на този етап, когато е във тази възраст. Както виждаш преценила съм, че детето не е готово за първи клас и не ги насилвам нещата - непременно да тръгне с връстниците си на училище, защото това вече би му повлияло отрицателно - децата ще си карат материала, но той ще изостане вече. В момента гледам да положи основите с това повтаряне на предучилищната. За по нататък незнам, по простата причина, че за 1 година може да се случат много неща  

Calathea лекарството го закупихме чрез позната,която работеше в Германия(за съжаление вече не е там).От тук ни го изписаха на най-обикновена рецепта само,че написана на немски език.Пратихме рецептата по пощата и по същия начин жената ни изпрати лекарството.Мисля,че живеете някъде по морето,но не знам каде точно.Ако искаш мога да ти предложа една опаковка от лекарството.Психиатъра още като ни го изписа каза,че се правят 2 курса годишно и решихме рецептата да е за 2 опаковки,за да не се налага след това да търсим пак начини да го закупуваме.Ние го купихме мин. година август месец,съхранявам го добре,а срока на годност му е до 2011г.Така или иначе заради тиковото разстройство което получи след това макар психиатъра да твърди,че не е от Рисатаруна аз не смея да направя 2-ри курс.Дори мислех да пусна тема ако някой има нужда от лекарството да го подаря.Ако искаш пиши ми на лични.Иначе писах,че бях много доволна от резултата и най-вече,че въобще не го напрягаше или изнервяше,все едно не пие лекарство.За това и не мога да си обесня тиковете след това,но и периода съвпадаше със смяна на жилището и със започването на 2-ри клас и новото училище и при малките деца това оказва влияние.Така че не съм сигурна дали е от лекарството,но вече ме е страх,защото тиковете бяха много силни и почти постоянни с очите и раменете и до преди 2-3 месеца още имаше,но само като се притесни.След Биофитбека обаче изчезнаха напълно.

Мисля, че най-важен е учителят. За да има той желание и възможност да работи с детето в клас,  държавата трябва да се погрижи за това да се чувства максимално подготвен и спокоен. В момента в който стане ясно, че ще има дете със някакъв проблем, да му се даде възможност да се информира за проблема, да се консултира със специалисти , да осъществи контакт с колеги , които имат опит с други деца с подобен проблем. И най-най- важното според мен е учители, които имат в класа си деца със СОП да имат по-голямо парично възнаграждение за труда си!!!

Галя,

За субсидиите трябва да се мисли. Във връзка с предложените промени в нормативната уредба, касаещи втората група деца- с интелект в норма, но с повишена двигателна активност и импулсивност, водим разговори и срещи с Министъра, комисията по образование и директора на дирекция "Интеграция" в МОН, имаме разбиране, продължават разгорорите и ще продължат и при новия кабинет, но поради делегираните бюджети на училищата, директорите на този етап не могат да си позволят повече от 8 часа седмично индивидуална работа, което е достатъчно само за 2 предмета и след като имаме разбирането въпроса е от кои деца да се вземе, така че да се даде на нашите- прараграф 22...и продължаваме, но трябва да е завършено искането по отношение на децата о аутистичния спектър. Предложили сме и промяна на формулата, с която се определя коефициента за изчисляване на делегираните бюджети, където да фигурират и нашите деца. Иначе има субсидия, полагаща се на училища, в които се обучават деца със СОП, която е крайно недостатъчна, за да стимулира.

Аз май бях писала и преди.Когато се чудех дали пак да отложа Бубка пообиколих няколко училища.Масови и помощни.В най-добрия случай в масовото училище ми предлагаха два часа седмично ресурсен учител.Крайно,крайно недостатъчно за Бубка.Тя също ако и кажа ще стои мирно в час и няма да мърда,обаче каква полза от това.На този етап Бубка просто нищо няма да вдене от учебния материал,ако той не се преподава лично и само на нея.Тоест индивидуална работа и е нужна.И при всички случаи трябва да е по програма,различна от тази за другите деца.По скоро съм настроена за Помощно училище...моля да не ми се карате. Затова я отложихме още веднъж,да видим догодина накъде ще сме...

Аз си мисля, че трябва да се борим за адекватно ресурсно подпомагане и за подобряване на помощни училища.
За помощните училища си спомням преди време, че една учителка беше помолила родителите, да пращат личните асистенти на децата, за да помагат в училище. Това, което е написала Деси си мисля, че трябва и тук лека полека да се случва, защото обучението е споделено между родителите и училището. Не само за помощните, а и за всички училища.

Иначе и аз съм чела, че за деца със СОП бюджета за детето е по-голям, но може би е за децата в помощни училища. Все пак какъв е бюджета за дете със СОП или подпомагането е 2-та часа ресурсен?

При моето дете, ако учителката е добра и му обръща внимание, то ще е  добре. Но учителките са вечно изморени, а може и на една 55-годишна жена да и е доста натоварено с децата. При нас докато ходеше на половин ден се стареха, но откакто започна да спи ми се струва, че премина в изолация.
Не мога да определя от какво има нужда детето - първата година имаше нужда от помощ в ежедневните неща, да приеме, че детската гредина е нещо като детски дом и да се запознае с порядките и другите деца. Но за обучение ми казаха, да не се надявам на нещо, те си казвали урока и което успее да запомни, децата били различни и т.н.

Здравейте искам да кажа моето мнение за Ноотропила - смятам че при нас лекарството повлиява добре дори много добре като много е важно то да се започне постепенно като имам предвид примерно детето ми е 13кг и започна с 1,5 мл дневно седмица две после вдигнах на 2 пъти по 1,5 мл така още малко още седмица две после станаха по 2 мл два пъти на ден и сега два пъти по 2,5 мл като когато е болен или нещо е по неспокоен му давам само сутрин 2,5 мл а следобедната доза пропуска . Ще кажа че в началото има малко превъзбуждане но не сме имали някакви сериозни проблеми после това се натрупва и организма се приспособява и детето става по концентрирано повече запомня повече слуша повече внимава при терапиите при психолог логопед правят му впечатление неща които преди му правеха ....като така нареченото превъзбуждане не се наблюдава.

Райка, чудесно е, че така добре повлиява на детето Ноотропила. Радвам се искрено и от сърце! Нали знаеш, всяко дете си е една индивидуалност.
Но при моето дете не се получи така. Ако не се лъжа, давах го по същата схема. Така или иначе, беше си по схема, с постепенно увеличаване на количеството. И без Ноотропила хиперактивността при нея е голяма, а с него стана просто страшно.  Видях се принудена да го прекратя.

Здравейте.Респолепта ни го изписа Д-р ЛЕКОВА миналата година.Тази година Д-р ПЕТРОВ.АЗ разговарях на дълго  и на широко с единият и с другия и двамата ми обесниха едно и също.На нас ни помага доста успокоява го започна да говори още с второто взимане.Вярно думички бяха само сега вече прости изречения.Пие сутрин и вечер по 0,5мл.Ние бях ме в болница в Варна три седмици за да видят как самото лекарство ще подейства.Нашата диагноза е ГРР хипер кинетичен синдром.МИС ВЛОНДИ нашите деца са в един център познавам твоето слънчице Лора голяма сладурана.

Maria-i , а би ли могла да постнеш тук какво е описано в листовката на лекарството , че ме заинтригува , особено с това , че сте по-спокойни.
И още един въпрос - откъде се снабдявате - има ли го в БГ ?


пп.Не знам това в противовес с правилата на форума ли е.
Ако е така , може линк да сложиш ти , или някой друг към страници за продукта.