
Освен тъгата, която изпитвам се притеснявам, че утре като отидем да го изпратим за последно с колегите ще се разрева яко. Такава съм си - хипер емоционална. Макар да си давам сметка, че е нормално да плачеш на погребение не мисля, че по този начин ще дам кураж на близките, а и не искам колегите да ме виждат така.
Дайде някоя идея как мога да подтисна сълзите и да не влошам повече положението.