Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца от 1 до 6 г.
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 17 отговора


Мнения: 281
Здравейте! Обръщам се към мамите на по-малките дечица.
Искам да споделя следното: слушам и чета как много майки/ вкл.  и аз/ по разни поводи казват "Аз моето дете съм го възпитала да не прави еди как си, защото не е редно/възпитано." или "Моя син когато си играе с приятелчета винаги постъпва еди как си."ОБАЧЕ!Как се държат и постъпват децата ни, когато не ги виждаме или са извън семейството / на градина/?Втрщявали ли сте се от реакция или постъпка когато  ви разкажат?Ако имате 2 деца с малка разлика които често "спорят" в детската стая и всеки е със своя версия?Повече на "по-послушното" ли вярвате ,когато ви обяснява, че той/тя не е винивен?
С две думи до  колко е нормално да се изненадваме от постъпките на децата си?До колко да сме убедени в собствените си преценки и възпитание относно децата си? newsm78
Ще се радвам да споделите!
Цитирай


Мнения: 27 832
... Втрщявали ли сте се от реакция или постъпка когато  ви разкажат? ...

Засега не, но е нормално някога да се случи, особено при по-големи деца, за тийнейджърите пък съвсем, дано не е прекалено далеч от представите ми  Praynig
Като тръгна на градина първите 2 месеца умирах от страх и срам  Embarassed като ходех да я взимам, защото не е от най-кротките, но всичко, дори пакостите отговаряха напълно на представата за детето ми.
Цитирай

София

Мнения: 415
.....Втрщявали ли сте се от реакция или постъпка когато  ви разкажат?.До колко да сме убедени в собствените си преценки и възпитание относно децата си? newsm78
Ще се радвам да споделите!


Аз си мислех, че доста ще се оплакват от него в детската градина, защото обикновенно е доста палав, но се оказа,че там се държи много добре и го хвалят постоянно. От това се втрещих по-скоро.
Не сме имали още ситуации в които да се налага да разбирам кой е крив кой прав, но има време. Мисля ,че бих преценила дали детето ми си измисля или не нещо в конфликтна ситуация.
Цитирай

БГ - София

Мнения: 7 798
Да, изненадвали са ме неприятно, въпреки, че си знам стоката  Wink.

Ако става въпрос за нещо станало навън с чужди деца опитвам да изяснявам ситуацията и реагирам различно. Случвало се е да застана на страната на детето си, но честно казано по-често се карам и обяснявам с него, насаме. Опитвам се да ги науча как да общуват правилно с околните и да избягват конфликти.

Разликата при моите момчета е като при твоите.
Когато се карат двамата не взимам страна, освен когато съм свидетел на случката. Защото съм се вкарвала в много неприятни филми - всеки си държи на неговото до дупка, а аз не съм пророк за да разбера кой прав кой крив. За това когато се скарат ги разделям за известно време, после ако се налага заедно с двамата анализираме случката и изяснявам ситуацията, но пак не взимам страна, а обяснявам кой как е трябвало да направи за да не се стигне до конфликт и наказание-разделяне.
Колкото повече време минава толкова по-ясно ми е какво се е случило и без да присъствам  Smile. При моите момчета почти винаги и двамата са виновни щом има скандал.
Виж ако единия идва да се оплаче и иска съдействие защото другия прави нещо с която му прачи, тогава получава съдействие. Обикновено малкия тормози големия, за да получи внимание. Тогава извеждам малкия от сражението и му намирам някакво занимание.
Цитирай

под облаците

Мнения: 780
Няма дете, което да не направи нещо забранено или "лошо", това си е в природата им, затова и не го вземам вътрешно. В къщи и в детската градина синът ми е различен, дори ми се иска в къщи да е толкова послушен, колкото там.
Бих се опасявала, ако детето ми е супер изрядно, тогава или перфектно се прикрива или перфектно лъже всички. Тихите води са най- дълбоки.
Иначе между две братчета или сестричета е нормално да има рев и бой, но това не означава, че не се обичат. Братската обич понякога е странна и неразбираема за възрастните. Аз със сестра ми винаги се карахме, стигнахме до там, че разделихме стаята на две и винаги имаше бой и съскане, ако едната нарушеше територията. Но това е минало.
По- скоро ме притесняват майките, които не вярват и не признават никога, че малчуганите им могат да вършат и лоши неща.
« Последна редакция: ср, 24 юни 2009, 13:43 от rila11 »
Цитирай

София

Мнения: 1 850
Искам да споделя следното: слушам и чета как много майки/ вкл.  и аз/ по разни поводи казват "Аз моето дете съм го възпитала да не прави еди как си, защото не е редно/възпитано." или "Моя син когато си играе с приятелчета винаги постъпва еди как си."ОБАЧЕ!Как се държат и постъпват децата ни, когато не ги виждаме или са извън семейството / на градина/?
Хм, как съм възпитаЛА децата си ще мога да каже евентуално след мнооого години, когато бъдат вече големи хора с изграден характер и ценностна система. До тогава ни чака дълъг и постепенен процес на възпитание... За моя радост поне до сега не са ме разочаровали с поведението си извън вкъщи и с останалите деца/хора, но тъй като всяко нещо си има първи път, мога само да се надявам, че ще продължи да бъде така... Дори и за себе си не смея да давам 100% гаранция как бих постъпила в дадена критична ситуация, ако до този момент не ми се е случвала подобна... Виж, вкъщи много често са ме втрещявали с "междубратските" си отношения и в такива ситуации изслушвам внимателно и двете страни (разликата им е 6 години) и евентуално взимам страна според това, кой е предизвикал конфликта. Но задължително следва разговор и с двамата, докато не осъзнае всеки един собствената си "грешка"...
Цитирай


Мнения: 458
не се учудвам, когато госпожата каже че са е бил. Нито че отказва да яде определени храни, нито че , когато му посегнат и той удря.
Даже на площадката пред блока, като видя да се дърпат с друго дете просто заставам до тях , но не вземам страна. Сам трябва да се оправя и да си отстоява нещата.
Цитирай

София

Мнения: 1 210
- до  колко е нормално да се изненадваме от постъпките на децата си?
- До колко да сме убедени в собствените си преценки и възпитание относно децата си?....

Нормално е да се изненадваме  от децата си и се успокоявам  Mr. Green, че с възрастта все повече ще се изненадваме .
Ще се касае до това до колко сме убедени в собствените си преценки , въпросът е двуяк .
Няма родител, който да е безгрешен или пък такъв, който никога не си е задавал въпроса
"Правилно ли постъпвам?"
От друга страна колебанието на родителя се улавя още в зародиш от децата, затова аз лично се ръководя от правилото :
"Както поведеш хорото, така го играеш до края " .... поемаш един курс на поведение и го следваш.
Гледам да избягвам крайностите. Децата най-много се объркват от резките промени в поведението на родителите им ...
Днес много строги, утре отстъпчиви и либерални до неузнаваемост.
Цитирай

София

Мнения: 2 199
Не се изненадвам от нищо. Независимо в положителен или в отрицателен смисъл е. Примерно дъщеря ми е най-послушното дете в яслата. Спи под часовник, облича се, обува се, помага на по-малките и понякога и на по-големите от нея. Това в къщи никога ама никога не го прави. Така че нейните постъпки, когато не е под наш надзор винаги могат да ме учудят, но не чак "втрещяващо".
Цитирай


Мнения: 4 806
Не мисля, че нещо може да ме втрещи. Считам, че познавам детето си достатъчно добре. Не спя, докато общувам с нея. Не изключвам възможността да се държи по-зле или по-добре, с една дума по-различно, в мое отсъствие и това е нормално. Това поведение няма да се различава коренно от това, което знам.
Цитирай

София

Мнения: 1 850
Момичета, да попитам и аз майките с две и повече деца, малко встрани от темата, ама пак във връзка с втрещяването! Нашият батко, който винаги е бил изключително мил и грижовен към по-малки от него дечица, дори понякога ме е просълзявал със страхотни жестове към тях, понякога така издевателства над брат си, че просто не мога да повярвам, че това е моето дете! И не мога да си го обясня - постоянно го дразни и имам чувството, че направо му е кеф да го разплаче! Някой има ли подобен опит или обяснение за подобно поведение? Ревност не е със сигурност...
Цитирай


Мнения: 617
Имало е моменти в които съм се чудела дали аз съм ги раждала, камо ли дали аз съм ги възпитала.
М4, още ли големият не ти е казвал ''ти обичаш ........ повече''  като му се скараш?
« Последна редакция: ср, 24 юни 2009, 20:48 от monnnn »
Цитирай


Мнения: 9 816
Уж знам всичко за дъщеря си и определено на този етап трудно може да ме втрещи.
За по-късна възраст, особено в тинейджърските години не мога да съм сигурна дали няма да ме учуди с нещо.

M4, защо си сигурна, че не е ревност? Племенницата ми също дразни малкия си брат и определено го прави именно от ревност и желание да го накаже за това, че в нейните мисли той е предпочитания от родителите.
Цитирай


Мнения: 281
Благодаря на включилите се.А и да добавя.
Мисля си ,че когато децата са 2, обикновено майките в т.ч. и аз  в  определен момент осъзнаваме колко различни по характер са те.Сякаш не са отглеждани от едни и същи родители.Явно природата си е природа.
В моя случай големият ми син е определено изпълнителен и кротък.Обича да си гледа филмчета и да си реди пъзели, подрежда си играчките, сгъва си дрехите.Малкият обаче /за да има равновесие/ е супер динамичен и все го привличат "опасните" игри и места.Когато му се карам ефекта е smile3533.Така неусетно сякаш им "лепнахме" определения- "Той баткото много слуша." или"Нико нали си го знаем все не слуша".  Това полека премина в"Анди не би го направил това/ например да удари/" и "Нико, пак ли ти?".Обаче не е точно така се оказва напоследък.
Простирам и гледам през прозореца в детската как Анди не позволява на брат си да му помага за пъзела.Взема му парченцата от ръцете няколко пъти.Нико му се моли и накрая Анди го блъсна назад.Малкия се ядоса и го удари.Баткото веднага остави всичко и хукна към дневната, вижда ме и "Мамо,  Нико ме удари докато си редях пъзела!".Убедена съм , че ако не бях видяла всичко щях веднага да нахокам малкия колко лошо постъпва.
Докато ги гледам как си играят с приятелчета и виждам,че Анди по някакъв начин провокира сякаш децата.Даже имаше случай  да се съюзят с/у него.А Нико е определено добронамерен и по-лесно се приобщава.
Всички тези размисли имат връзка най-вече с факта, че на есен Анди ще е първолак.С една дума "Радини "вълнения.Нали ще се окаже в абсолютно нова среда.Ще създава нови приятелства, ще се наложи да реагира в ситуации- няма да я има госпожата неотлъчно до децата, както в ДГ.Неминуемо и конфликти ще възникват.Та какво ли ме чака? newsm12Нали ще ми е за първи път!
Цитирай

usa

Мнения: 3 366
Изнендавам се колко много са попили без да знам.Наскоро ния беше на гости на другарче,любезно отказала сока и пърженото пиле ,обяснила че ние у нас такова не ядем и защо Very Happy Винаги разпитвам много как са се държали като не са с нас,много ми е интересно,засега сякаш пред хора пазят поведение,а у нас е маймуджълъка,което е ок.
Не вярвам на никого ако не съм видяла с очите си,лъжат и 2та безобразно.Наказвам поравно ако не знам кой е виновен,знаят че агресия и неуважение не търпя.Инак да,викат,спорят,все нещо на някого липсва,но не съм изненадана,засега поведението им е доста предвидимо.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 17 отговора