А Вие отговорни майчета, как осигурявате бъдещето на Вашите слънца?

link=topic=408195.msg11673687#msg11673687 date=1245877292]
Ако да бих тръгнала да се грижа и за далечното бъдеще, никога не бих направила деца. Животът, изобщо казано, не идва с никакви гаранции - и единственото сигурно нещо в него, е неизбежният край.
[/quote]
Роди ме мамо с късмет и ме хвърли на смет.

По темата  Цялостно погледнато според мен предпоставки за успех в живота са добро възпитание, добро образование, богата обща култура, добри социални контакти, умения като езда, плуване, тенис, бридж способстват за добро физическо развитие, аналитичен ум, но и са средство за създаване и поддържане на социални контакти. Дъщеря ми е на годинка и единадесет месеца, това с което и осигурявам бъдещето от момента в който я родих е много любов, разбиране, подкрепа и помощ в изучаване на околния свят, личен пример, добро възпитание, подсигуряване на добри социални контакти. Ходи на плуване за бебки, говори добре за възрастта си два езика български и немски, подготвяме се малко по малко за приемните изпити за детска градина, вече е записана като чакаща в листите на три детски градини, които по мое му са добри.
От чисто материална гледна точка още дядовците и прадядовците са сложили началото, стремим се да съхраним и увеличим оставеното от тях. 
 

  Нямам възможности да осигурявам бъдеще, опитвам се да осигуря прилично настояще. Давам много обич, ласки, информация, разговори, знания, внимание. Останалото е в ръцете на Бог и в нейните собствени.

Прекарвам много време с него,искам да усеща,че е много желано и много чакано дете и с баща му го обожаваме.
За сега има дори повече,отколкото има нужда,надявам се да е все така.
ВОдя го на музика и гимнастика,скоро мисля и на логопед, а като стане по-голям може да си избере музикален инструмент.
Родителите и свекърите ми му внасят пари по сметки.Не мисля,че инфлацията ще изяде всички,напротив.Няма значение колко пари ще получиш като станеш на 18,факта,че някой се е погрижил да ти покаже,че "ще отидеш да учиш",повярвал е в теб и се е погрижил да усещаш присъствието му дори,когато вече го няма е много голям стимул.

Моите баби и дядовци са ми събирали пари,докато стана на 18.За съжаление тогава почти никой от тях не доживя да види,как тези кътани години наред пари ми бяха единствената възможност да си платя кандидат-студентската такса и уроците преди изпитите,защото родителите ми точно тогава нямаха никакви възможности.

Ами за сега сме направили влог, тя е малка и нито мога да започна да наливам в обучението и, нито в танци,манци, нито в английски(не ми е проговорила още на български). А пък не казвам,че влога ще стои до 18 години  -той е едногодишен и постоянно го обновяваме. Ако искам ще го изтегля,ако искам,ще стои. И на мен парите ми от влога на баба и дядо изчезнаха едно време,не смятам и моите да изчезнат така.
bebkakrasi,какви са тия приемни изпити за детски градини-ти ме уби... Това дете вундеркинд ли ще става? Е,моето е на 2г и 7 месеца,ама и един език не говори   и е приета в детска без приемни изпити... Спортува дичане по двора и по площада,люлеене на люлки и хвърляне по пързалки....

Извънградински занимания, малко кинти на страна за Алианс-а после, имот, туй онуй.

И на мен това с приемните изпити в ДГ ми се струва твъъъде пресилено, но всеки си знае.
За парите, които се внасят 18 години, за да покаже родата, че вярва в детето. Ами, какво да кажа! За нас образоването се подразбира и така да се каже е основен разход също като храната и тока. Не виждам смисъл да пестя за момента след 18 години да учи в университет, ако изпусна най-съществения период за учене - до 18 години. Ако до завършване на училище не натрупа съответните знания и не покаже, че е за университет, кел файда, ако с тройките в дипломата се сдобие с банкова сметка! Всяко дете си показва дали може да учи в университет. Митове са това как тройкаджии станали професори. Да, има такива случаи, но са изключения. Също са и митове приказките, че сега в частните вузове приемат с пари и няма значение колко знаеш, защото в един момент системата те изхвърля с все парите.

Между другото, забелязвам, че най-надъхани са майките на  деца кажи-речи в бебешка възраст. Предполагам, че е нормално, защото децата все още не са се проявили като характери и способности. Но децата много често ни поднасят невероятни изненади. Животът също. Половината неща, които сега показват и правят децата ми са отвъд всякакви мои очаквания и не спират да ме изумяват. През годините започнах да се научавам, че те ще си намерят пътя, а моята роля е само да им дам възможност да се развиват (а не да ги бутам, карам, амбицирам и т.н.)

До тук стигат и моите сили.
Поне в този момент

За мен най-добрата инвестиция е да науча децата си да бъдат ХОРА.Да са разумни и добри.За съжаление имам много примери в които родителите са инвестирали много в децата си.... и не сега са едно нищо.Да, осигурила съм ги финансово/имотно де/, но съм се разбрала с половинката децата никога да не разбират за това.Когато един ден се омъжат/оженят просто ще разберат   Да не чакат на готово от нас, а сами да мислят и да си пробиват път в живота.
Най-важното мисля, е да ги научиме да ни уважават и да уважават хората около себе си.

Такива са и моите възможности в момента. Явно съм от безотговорните родители- няма пари, а деца гледа...

Правим каквото можем като всеки родител

Не осигурявам бъдеще, а настояще.
Най-вече с обич!
За живот и здраве скоро три деца.

Всички пари, които родата даде на детето като се роди, са внесени в банков депозит. Не са огромна сума, по-скоро скромна, но пък е добро начало.
И аз като повечето майки тук смятам, че трябва да се грижим повече за настоящето, отколкото за бъдещето...Тъй като обаче съм доста фаталистично настроен човек и само лоши мисли ми се въртят в главата, изобщо не искам да разчитам на случайността. Плановете ми са да продължа да внасям по сметка на малкия човек (па макар и символични суми), защото ако недай Боже утре ми се случи нещо, искам детето ми да е осигурено...може и да не съм жива, че да го издържам докато учи в университет примерно. Вярно, може и да не иска да учи в университет и образованието изобщо да не му е приоритет (само времето ще покаже), но пък се надявам, че ще има нещо друго към което да се стреми (да се развива в спорт, в изкуство и т.н.), а за това също си трябват средства. Средства си трябват и ако недай Боже някой от нас се разболее и това също трябва да се предвиди.

Един съвет от мен- за сега не инвестирайте в застраховки Живот - не са рентабилни, поне не още на българския пазар. Правила съм много сравнения между банков депозит и застраховка и предимството винаги е за депозита (и като доходност и като възможност за изтегляне на парите в по-ранен момент). Застраховката има смисъл ако е на някой от родителите и детето е ползващо лице, защото ако нещо лошо се случи детето ще получи цялата застрахователна сума (която иначе в банков депозит би се събирала за един мноого дълъг период), но ако човек няма страхове за най-лошото, по-добрият вариант е депозит (естествено тук умишлено съм изключила имотите, защото те изискват по-сериозна първоначална инвестиция, но който има възможност - това винаги е най-добрият вариант).

Засега се фокусираме в настоящето. Живот и здраве, ще има някой и друг имот за да има нещо зад гърба си. Образованието е най-важното. Но не мога да мисля отсега да университети.

Инвестирам в познания и уроци за живота. Нищо не струват като пари, но пък са милион пъти по-ценни от някакви си пари в книжка. Също не смятам, че образованието е толкова ценно, за да го мисля от сега.

Не инвестирам в нищо друго освен в добро възпитание.
Както моите родители не ми купиха кола за абитюрентския бал, нито пък имотче за влизането в университета, така и аз няма да го направя.
Майка ми има една колежка, с която преди си умирах от смях - синчето  й стана художник и бохем - та тая жена ходеше и се вайкаше на всеки срещнат че: "е жертвала и калта под ноктите" си, за да го направи човек, пък той какво излязъл...
Не, благодаря - ако щете, наречете ме егоист, но не смятам да живея СЕГА с единствената цел в живота да осигуря финансовото благоденствие на поколението...