Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца от 1 до 6 г.
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 41 отговора

София

Мнения: 4 556
Много ми беше трудно да измисля заглавие на темата, но мисля, че успях да синтезирам чуденката си.
Дъщеря ми наскоро започна да се "пристрастява" към определени игри, които много и харесват. Поради една или друга причина обаче, моментът, в който трябва да прекратим играта, е доста преди на нея да и е омръзнало. До сега не сме имали този проблем, защото винаги съм се съобразявала с какво я занимавам, така че играта да може да продължи докато и омръзне.

Ще дам пример с клатещите се коли, защото ми е най-пресен. Винаги я изтръгвам от там с викове и крясъци от нейна страна и виждам как по никакъв начин не може да и влезе в главата причината, поради която се налага да слезе.

Като първо и най-лесно решение ми дойде на ум да разваля на монети по 50 ст 20, 50 или колкото се налага лева и да пускам, докато напълно загуби интерес. Това може би ще реши въпроса с колите, но няма да реши истинския проблем - да проумее, че в един момент играта свършва. Тя плаче толкова отчаяно, че това напълно заличава кефа, който е изпитала от самата игра. В крайна сметка се получава повече негатина емоция, отколкото положителна.

Как да процедирам? Тя изобщо не възприема аргументи като "Колелото е на другото дете и то си го иска", "5 деца чакат на опашка за тази кола вече 20 минути" и други от сорта. Абсолютно невъзможно е да я разсея с нещо и да слезе доброволно от окупираното превозно средство. Задължително трябва да е насила и със сърцераздирателни вопли.

Не е въпросът в това, че колите струват пари. Има и други игри, които пък изискват физическо усилие от моя страна и когато се уморя и кажа стоп, се започва с тръшкане и рев.

Има ли нещо, което мога да направя като подход или просто трябва да чакам сама да го израсте?
Цитирай

Кебекуйка

Мнения: 3 930
Не виждам възрастта на детето, но при нас работи обещанието за следващ път или за нещо още по-хубаво. Понякога очакването си е цяла наслада...винаги обещаваме и, което е най-важнто изпълняваме в разумни срокове даденото обещание.
Цитирай

София

Мнения: 4 556
Детето е на 1г. и 9м.
Цитирай

София

Мнения: 3 550
Аз при случай му повтарям подобни думи. Било то за игра, сладкиш или по друг повод. "Всяко нещо си има край. Хубавото е, че и лошите неща си имат край."  Very Happy Вдява.
Рев и настояване за това и онова и ние сме имали. Решавам проблема като го подготвям за края. ОБръщам внимание, че щом спре люлката и се прибираме. Или отбелязвам, че скоро трябва да се ориентира към края на играта си, защото ще тръгваме. На вашата възраст прокарвах хумор в цялата работа или отвличах вниманието.
Цитирай

New Zealand

Мнения: 5 184
Малко ти е дететои още
На тази възраст аз опитвах да залъжа (разсея детето с нещо) и така да му отвлека вниманиетои от големия "проблем"
Като например, когато беше по-малък, ако не искада се прибира от парка или количките или каквото и да е, го хващам за ръка и му показвам, 4е това е края и тръгваме. Но също така, прикляквам долу до него и много ентусиазирано му зашепвам:"Давай да си ходим у дома, да видим тати дали се е прибрал от работа и да му покажем ... нещо си, или да му кажем ти какво направи днес... или да се чуем с баба и дядо по телефона..." и много други ...
Цитирай

През девет форума в десети

Мнения: 11 477

Има ли нещо, което мога да направя като подход или просто трябва да чакам сама да го израсте?

За толкова малко дете само отвличане на вниманието върши работа и то не винаги. Трябва да направиш така, че детето само да пожелае да слезе. Предлагаш му някакво друго интересно занимание, да отидете за сладолед, примерно, такива неща. Също вършат работа и предварителните условия - определяш някакъв лимит и започваш да се придържаш към него. Например - ще играе на тези коли само веднъж или само три пъти, както решиш. Но всеки път трябва да си твърда и да държиш на ограничението. В един момент детето ще се примири и само ще почне да прави пазарлъци с теб. Например - караш я да слезе след втория път, тя ти напомня, че има право на още веднъж, ти "се сещаш", че е така и се извиняваш.  Wink Laughing
Манипулация му е майката, но такава, която да дава право на избор на детето, както и възможност да излезе достойно от конфликта. Почнете ли да си борите инатите, познай кой печели.  Mr. Green
Цитирай


Мнения: 3 204
При нас винаги са действали обяснения от сорта - "хайде сега се пускаш по пързалката още веднъж и тръгваме", казано с усмивка, но с много категоричен тон (е, в момента с големия сме в процес на пазарене и кодова фраза от негова страна - "още три пъти, мамооо", понякога обърква броенето и три става две  Mr. Green). За колите специално - обяснявам, че имам само една монета, което значи само едно возене, щом колата спре - тръгваме. Обяснението го давам, преди да ги кача в колата. ПОсле ги оставям да се подрускат на празен ход около половин минута, през което време ги убеждавам, че колата вече е в почивка и си тръгваме.
Думата "край" е разбираема за едно дете на възраст над година и половина, но важното е да не се казва, след като е настъпил краят, а да го подготвиш предварително, за да му дадеш време да го осмисли. Не е необходимо да даваш хиляди обяснения, в случая тонът е по-важен - трябва да звучиш авторитетно и категорично. "Още веднъж и край" е напълно достатъчно пред това да почнеш да се обясняваш, че трябва да тръгвате, защото е време за обяд, трябва да папка и да спинка, за да порасне голямо дете и т.н., защото детето се обърква и губи главната идея - че играта е свършила. Също така не трябва да звучиш колебливо и не трябва да се оставяш да те убедят на повече от "още веднъж" (но на само едно "още веднъж" можеш да се подчиниш, защото така даваш на детето възможност да се почувства гордо и независимо поради факта, че е постигнало победа над един голям и важен възрастен  Wink ).
Цитирай

BG

Мнения: 1 868
Не виждам възрастта на детето, но при нас работи обещанието за следващ път или за нещо още по-хубаво. Понякога очакването си е цяла наслада...винаги обещаваме и, което е най-важнто изпълняваме в разумни срокове даденото обещание.

По същия начин обещаваме,че следващия път пак ще има такава насалада.Нито се сърди,нито реве.Просто знае,че трябва да стане или каквото е за  в момента-боло то игра,количка и т.н..
Цитирай


Мнения: 66
Ще си позволя да цитирам Пипи Дъгото Чорапче: "— А сега по-добре си идете у дома — каза им Пипи, — за да може утре пак да дойдете. Защото ако не си отидете, няма как да дойдете пак, нали? А това би било жалко."
Може да подейства, кой знае?  Very Happy
Цитирай

През девет форума в десети

Мнения: 11 477
Да, не трябва да се внушава на детето, че хубавите неща имат край, напротив - че са безкрайни, но... някой друг път.  Laughing
Цитирай

София

Мнения: 5 940
Подкрепям  Как` Сийка за отвличането на вниманието, но предполагам, че вече си пробвала, де. При нас, специално за колите, действаше "свърши й горивото, сега иска да си почине, за да може утре пак да дойдем". Любопитно му е и да казва "Довиждане, играта свърши. До нови срещи" /нали повечето са такива/ и да й маха отдалече за "чао". Измисляш -махаме отдалече,  сега като си тръгнем от това колело, там зад ъгъла ще видим едно много голямо, на което се е качил един батко и ако знаеш как смешно минава през локвите. Обикновено наистина има такъв батко все някъде.
После го приканвам "бързо, бързо " да стигнем до еди къде си, че там има нещо мнооого интересно -бръмбар прави опит да се качи по дърво, охлюв, който си е показал очичките. Или просто намираш преди това забавлението и носиш на детето. 
Цитирай


Мнения: 11 173
При нас отвличането на вниманието действа, но и дъщеря ми няма навика по принцип да се тръшка много и да реве аз нещо, което иска.
Опитай се да намериш начин, с който да я залъгваш, за да слезе примерно от количката, или нещо друго.
Цитирай

София

Мнения: 6 970
Дъщеря ми е по-голяма и сега й казвам: "Ако в живота хубавите моменти не се редуват с лоши как ще правиш разлика м/у хубавите и лошите?"
По отношение на колички - правилото ми винаги е било "По веднъж". Сигурно е имало случаи в началото да си тръгваме с писъци, но дори децата не обичат да се 'излагат' и бързо разбират, че няма смисъл да се тръшкат и пищят...

Аз не съм привърженик на 'отвличане на вниманието" - може би, защото мен така са ме гледали и си го спомням. Предпочитам да съм 'брутално искрена'. Сега дори отивам по-далеч и казвам направо: "Няма да ти купя това, защото смятам, че не е възпитателно да ти купувам всичко, което поискаш..."  Rolling Eyes
Цитирай


Мнения: 1 764
МОето дете е по-малко, в такива ситуации говореното не помага, отвличането на вниманието все по-рядко. Имам чувството, че напоследък повече пищи и се тръшка, отколкото да  играе спокойно  Sad Пример от вчера- извади от чантата ми шише минерална вода с дозатор и започна да се полива. Оставих го да прави каквото иска. До нас седна жена със съвсем малко бебе в количка. Взех му шишето, за да не полее бебето като през цялото време му обяснявах, че сега ще отидем на пързалката и после тати ще дойде, но нямаше никакъв ефект. Започна да удря по чантата, в която бях прибрала шишето и да пищи. Накрая му се скарах, той се разплака и отиде на пързалката. Имаме и други такива случаи- въргаля се по земята и пищи, защото не му давам да тича по шосето или да си играе с телефона на някоя от майките на площадката и накрая се стига до повишаване на тон от моя страна, което помага, но аз не искам да си възпитавам детето така.
Цитирай

Варна

Мнения: 5 299
Мога само да завиждам- моите деца не се поддават на манипулации. Но аз и  без друго не съм почитател на това отвличане на вниманието. Попищи, попищи, па спре.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 41 отговора