Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Татковци
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

София

Мнения: 1
Здравейте Татковци,

надявам се, че не съм на път да загубя дар слово, но сякаш в последно време приемам живота прекалено сериозно и съм повече фокусиран върху проблеми и ежедневни грижи. Дали е в резултат на стреса, но ми се иска да вярвам че романтиката не си отива завинаги от отношенията на двама души. Не искам да допусна да се отчуждим един от друг с жена ми, а същевременно имам чувството че не винаги намирам път към сърцето и.  Embarassed

Понякога се събуждам и едно от нещата, които си мисля е колко съм благодарен на живота и съдбата, че съм с жената, която обичам. Но сякаш не мога да докосна нейната същност с никоя своя дума или коплимент, който чувствам истински. Сякаш думите ми не могат да стигнат до съзнанието и. Възхищавам и се на това коет е, обятелна и красива, реагирам на сексапила и винаги а сякаш се разминаваме и не мога да и дам това, което тя иска...

Странното е, че с най-обикновено държание и без да го желая въздействам на околните жени точно обратното, предизвиквам интереса им само с това че съм лъчезарен и засмян... и може би галантен. Сякаш това са някакви сигнали на подсъзнателно ниво.

Не искам да е така, аз имам единствено нужда от вниманието на моето момиче, което обичам и което ми роди едно прекрасно дете!

Нали знаете, че не е нужно двама непрекъснато да се гледат в очите за да изпитват силна любов един към друг а дали те гледат в една и съща точка в бъдещето. Сякаш точно тук усещам как нещо се е пропукало. Дано греша...

Знам, че семейството и връзката между женат и мъж е динамична и променлива, но сякаш интуицията ми казва че пътищата ни вече не са паралелни и ние не сме това един за друг, което бяхме в началото. Мразя да влизам в рутината и безразличието към човека до теб, но сякаш чувствам безсилие да го променя. Но нали за това трябват двама...

Не ми се иска да се предам като абсолютен идеалист и романтичен юноша бледен, така че вземете споделете и вашия опит.
Цитирай

София

Мнения: 1 210
Не разбирам много , но това което се сещам е, че за да намериш пътя към сърцето на една жена
едно от условията е да положиш усилия да разбереш нещата които са важни за нея.
И да си съпричастен.
Да оценяваш усилията и'.
Да си спомниш  какъв точно си бил, когато тя се е влюбила в теб и да се върнеш към това точно момче.
Успех !   Peace
Цитирай

Варна

Мнения: 608
Вероятно искаш от друг мъж помощ,но аз съм просто жена..
    Всички жени,дори тези,които не го признават искат да чуват това,което мъжете им изпитват към тях(наблягайки на любовни признания  Smile)Това,с което моя мъж ме е разтопявал,а той е доста сдържан в езика си е:
    "Целия свят да изчезне,а само ти да останеш ми стига.."
    "Щастлив съм,че съдбата ни срещна и ти ме обикна"
    "Благословен съм с теб"
  И простичката прегръдка сутрин,докато приготвяме кафето си с думите: "Толкова си красива"

Успех и не сдържай чувствата си и изразите си,защото виждам,че обичаш.
Цитирай

Montreal

Мнения: 7
Романтиката е вечно в нас, понякога позадрямала, понякога дълбоко приспана, но винаги може да бъде събудена, няма връзка с възраст, пол и раса. Проблемите от ежедневието не бива да ни служат за оправдание. Материалните нужди и решаването им не трябва да смесваме с духовните ни потребности, а за последните не се изисква някакво свръх усилие да се дават/получават. Може би жена ти е изпаднала в лабиринта от житейски проблеми и под натиск по-силен отколкото човек може нормално да понесе то той губи себе си някъде там измежду проблемите и променя начина си на реагиране игнорирайки по-маловажните неща. Трябва да намериш ключа към духовната същност на половинката си, не можеш лесно да я промениш, но би трябвало да се опиташ да я вдъхновиш. Начини много, но резултата винаги си заслужава усилието. При нас ключа за това беше ваканция на жена ми с детето до бг за време достатъчно за самоосъзнаване, събуждане от еднообразието, преоткриване на всичко... Успех!
Цитирай

Припят, Украйна

Мнения: 29
Здравей Bleeding Love,

Хубаво е, че се опитваш да покажеш на жената до теб, че я обичаш.

Мисля си обаче, че само с комплименти няма да подобриш нещата. Всяка жена обича комплиментите, но според мен комплиментите са най-важни за тийнейджърките, а зрялата жена очаква да види от мъжа си ОТНОШЕНИЕ.

Нали се сещаш, че ако никога не й помагаш с къщната работа, тя няма да се трогне от едно "Много си красива!", при все че ръцете й са напукани от всекидневното миене на чинии например... В такава ситуация много по-мило би било да започнеш да й помагаш 50:50% с работата, която й тежи, отколкото да я ласкаеш с думи (което разбира се, също би могъл да правиш, но не е толкова съществено Smile)

Не знам как са нещата при вас, ти най-добре си знаеш. Вгледай се в жена си, виж кои са нещата, които най-много й тежат в живота - късното ти прибиране от работа, скатаването от домакинска работа, липсата на романтични срещи, не помагаш достатъчно с детето, не знам, ти си знаеш най-добре - но оправи в нейния живот тези неща и първо тя видимо ще се разхубави и подмлади и второ това ще е много повече от един милион пъти израза "Обичам те", който не е подкрепен от дела.

Всъщност защо не се опиташ да сбъднеш някоя нейна мечта? Не е толкова трудно. Романтично пътешествие някъде може би? Но задължително го направи като изненада и й дай билетите като свършен факт, за да не навлезете във всекидневните терзания дали не е много скъпо и дали можете да си го позволите.

Успех! Smile
Цитирай

Sofia

Мнения: 11
Аз лично предпочитам да чувам искрени комплименти.
Цитирай

Виена

Мнения: 443
Мое мнение  е ,че  в една връ3ка ,единия е по чувствителен от другия,не може да е по равно.В твоя случай ти си по чувствителния,и не можеШ да приемеШ рутината,която винаги се промъква след 3 тата  година,по скоро  не искаШ  да я има и се стремиШ  да  я прогониШ,да бъде така както е било в началото.Тя ,приема  рутината 3а  неи3бежна и се  е примирила,бе3 да 3начи това ,че  чувствата й са  други ,или че по малко те обича от преди.Как живеят наШите родители, наШите баби и дядо.Комплиментите са приятни ,стига да не се прекалява с тях и да са на място,а не с повод  и бе3 повод.Те няма да прогонят рутината.Помагай й,И3ли3айте по често 3аедно,просто не обръЩай внимание на рутината.

От поста ти се сетих 3а прекрасна българска песен,която е малко по ра3лична,но Ще я напиШа,му3ика на Митко Щерев,Мъж я рецитира като прика3ка,с страхотен глас на фона на прекрасна подходяЩа мелодия.

"Той и Тя" от албума "3а самотата"

Те се обичаха много...
Или поне така си мислеха...
Докато един ден самотата неусетно се промъкна между тях...

Той се уплаШи и си тръгна бе3 да се  сбогува...
А Тя,объркана от бе3сънните ноЩи в пра3ната стая,се омъжи 3а друг...
И двамата направиха това,3а да и3бягнат самотата...

Тя не отговаряШе на писмата му...
Тогава Той се върна,3аЩото бе ра3брал,че му е трудно да живее сам...
ПредпочитаШе самотата с нея...

Видя я да целува детето си...
БеШе 3агубил....


(целия албум "Осъдени дуШи" е прекрасен)

Ние няма да допускаме това да се  случи  dontuu
Цитирай


Мнения: 58
Я, колко малко отговори има в тази тема Wink
Цитирай


Мнения: 1 236
Я, колко малко отговори има в тази тема Wink

"Кви комплементи, кви пет ле'а! Ленчееее, дай по е'на ракия, ма!" 35


Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.