Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Реклама
  • 28 юни 2009, 14:04 ч.
  • Преглеждания  733  Мнения  12  Онлайн  1
Отговори
накратко - бащата на съпругът ми е починал преди дестина години , не го познавам, а когато попитам за него мъжът ми избягва темата и не иска нищо да ми каже. Майка му е кротка женица, често мълчи, готви, шета и почти на нищо не е научила сина и дъщеря си - те само стоят и гледат телевизор или висят пред компютъра. За нея животът трябва да се върти около децата от където идват и пожеланията към мен - бъди жива и здрава, за да отгледаш сина си - нима, аз нямам право на щастие и собствен живот - от което ми идва да си направя извода, че тя е жертвала живота си заради децата. Мъжът ми става доста агресивен ако се наложи да спорим, никога не се признава за виновен и има чувсво за малоценност и комплекси, които непрекъснато избива. Всичко това, което казвам мисля, че има директна връзка с това, какъв е бил бащата - тои е бил военен. Веднъж само той се изпусна, че те не били много нормално семейство и военните не били хора. Вие имате ли впечатления от мъжете - военни, как се развива едно семейство с мъж военен, а децата какви стават. Даите примери ако имате под ръка. Благодаря

Реклама
# 1
  • София
  • Мнения: 1 460
Не мисля, че това има нещо общо с професията на свекъра. Уверявам те, че същото може да се случи и при свекър университетски преподавател  Laughing

# 2
  • София
  • Мнения: 804
Моя свекър е полковник, много готин тип, забавен, с малко шантаво чувство за хумор Crazy Peace

# 3
  • Plovdiv
  • Мнения: 114
Мисля,че си е до човека,а не до това какво работи.Съпруга ми е възпитан от майка учителка и баща полковник.Няма нищо общо с това което описваш.Възпитан е винаги да помага на жена си.Имам син почти на 4г.когато беше бебе баща му сменяше по добре памперси от мен,хранеше го,разходки и всичко останало.Сега когато и 2 работим,всички задължения в къщи се разпределят.Всеки помага на другия.

# 4
  • София
  • Мнения: 212
Всъщност моя дядо е военен,но не мога да говоря за него,защото е баща на майка ми и тя по-скоро бие на свекърва ти!
Иначе моя бъдещ свекър е военен...синовете му се едно са гледани в казарма,у тях е толкова чисто и подредено! Но пък е свестен човек!

# 5
  • Мнения: 13 280
Всичко това, което казвам мисля, че има директна връзка с това, какъв е бил бащата - тои е бил военен. Веднъж само той се изпусна, че те не били много нормално семейство и военните не били хора. Вие имате ли впечатления от мъжете - военни, как се развива едно семейство с мъж военен, а децата какви стават. Даите примери ако имате под ръка. Благодаря
Това винаги има връзка в изграждането на характера на синовете, дори и да не е военен бащата. Общо взето в семейства на военен, подчиняването на останалите членове изцяло е във владението му, защото той работи в условия на строги правила и подчинение, и неусетно пренася това и в дома си. Наблюдава се в повечето семейства на военни (майка ми работеше години наред във ВВУ та затова тези преки впечатления). Някои достигат до крайности, за съжаление.
Ако децата не са с ярки характери и особена индивидуалност, последиците от подобно родителско отношение, което би могло да се случи в семейството на хора с най-разни, а не само военни професии,  са по-неприятни в зрели години. Ако обаче съумеят да изградят щит около себе си, ако не допуснат да им се отрази пагубно това отношение, те просто ще станат нормални хора, със стремеж да не постъпват никога като своите родители, а не бавно да започнат да повтарят тяхното поведение. Това обаче, зависи само и единствено от индивидуалният характер на всяко дете на такъв родител и оцеляват единици. Другите получават травма за цял живот и това им пречи в междуличностните отношения.

# 6
  • Мнения: 1 763
Аз съм израснала в квартал, в който повечето апартаменти бяха раздавани на военни ( в смисъл в началото плащат наем, после го купуват на по-никси цени, мисля че ме разбрахте) и много мои приятелчета бяха деца на военни. Ами какво да кажа-хора като всички- някои бащи бяха по-строги, някои не пипваха нищо вкъщи, други разрешаваха всичко на децата и ги глезеха до безобразие, трети помагаха на жените си в домакинската работа и в грижата за децата. Не мисля, че професията влияе кой знае колко.

# 7
  • Winterfell
  • Мнения: 567
И при нас е нещо подобно.Човека си е жив де.Много свястна личност,земен,шегаджия.Постоянно работи нещо вкъщи.Пък моя мъж почти нищо не пипва.Трябва да го молиш няколко дни.Брат му пък е по-различен.Не го познавам много,защото живеем в различни държави.Ноо,все пак май си е до човек

# 8
  • somewhere over the rainbow
  • Мнения: 2 226
Уф, все едно прочетох за моя мъж и моята свекърва. Свекърът не е военен, мил и скромен човечец, също отдаден на децата.

# 9
  • Мнения: 13 138
Абе как ви ги раждат тези глупости главите, не мога да разбера....
Какво общо има това, че бащата бил военен....
Че то всеки мъж може да се държи по начина, по който описваш...

# 10
  • София
  • Мнения: 123
накратко - бащата на съпругът ми е починал преди дестина години , не го познавам, а когато попитам за него мъжът ми избягва темата и не иска нищо да ми каже. Майка му е кротка женица, често мълчи, готви, шета и почти на нищо не е научила сина и дъщеря си - те само стоят и гледат телевизор или висят пред компютъра. За нея животът трябва да се върти около децата от където идват и пожеланията към мен - бъди жива и здрава, за да отгледаш сина си - нима, аз нямам право на щастие и собствен живот - от което ми идва да си направя извода, че тя е жертвала живота си заради децата. Мъжът ми става доста агресивен ако се наложи да спорим, никога не се признава за виновен и има чувсво за малоценност и комплекси, които непрекъснато избива. Всичко това, което казвам мисля, че има директна връзка с това, какъв е бил бащата - тои е бил военен. Веднъж само той се изпусна, че те не били много нормално семейство и военните не били хора. Вие имате ли впечатления от мъжете - военни, как се развива едно семейство с мъж военен, а децата какви стават. Даите примери ако имате под ръка. Благодаря
Много учудващ ме постинг,  мога да ти говоря като дъщеря, сестра и  бивш съпруг военен То си е всезнаино , че в къщите на военните командват жените Обаче има голяма разлика м/у това за какъв военен говориш за старшинка или за офицер, първите си избиват яда в къщи, че не могат  в казармата да командват Още една разлика има и значение дали офицера  служи в казарма  или,,,,,,,, Баща ми и брат ми  не бяха казармени офицери затова командването в къщи се държеше от жените им и още се държи де Grinningобаче моя бивш  се опитваше в къщи да въведе казармена дисциплина  та му подписах заповедта за уволнение, айде холан баща ми не ме е командвал, че той ли Grinning
Относно самочувствието изобщо не е така

# 11
  • Мнения: 736
[quoteВие имате ли впечатления от мъжете - военни, как се развива едно семейство с мъж военен, а децата какви стават. ][/quote]
Бяла акула, честно да ти кажа написаното от теб ми се струва много клиширано..
Поведението на съпруга ти е по-скоро функция от възпитанието, което е получил от майка си тип "мамино синче".

Имам възможност да наблюдавам /още от детските си години/ семейства на военни. Включително и такива, при които военна е съпругата и както е казала вече reme, всичко е до конкретното семейство. В едни мъжът не се отделя от децата си, помага във всичко, в други децата се държат "здраво" и под контрол, в трети напротив - пълна свободия, та чак до лиготия... в четвърти нищо не пипа в къщи.
Ама кво да прайш  Wink за това вина имат първите седем години и възпитанието от мама и тати след това, а не толкова професията която започваш да работиш на 23 години. Разбира се средата след това също оказва влияние, но ако си избрала правилният човек едва ли ще се влия повече от колегите си, отколкото от теб.

Последна редакция: нд, 28 юни 2009, 19:32 от ЛУЛУ

# 12
  • Мнения: 59
Баща и майка военни...разглезен брат,ама това е защото е мечтаел първото дете да е момче,а съм се появила аз та после двойно лигавщини..аз и баща ми с еднакви чепати характери,а всички знаем,че два остри камъка брашно не мелят  Wink и все пак не мисля,че е до професия,а до възпитание,само осъзнаване,мироглед..на майка ми помага много,грижи се за дома,но съм на мнение,че възпитава двете си деца различно.

Реклама


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт