Опитай се да разговаряте по темата без да стигате до скандали. Накарай го да изложи опасенията и аргументите си и според това, което ще ти каже се опитай да му обясниш твоята гледна точка и позиция.
Аз лично не бих напуснала работа, която харесвам заради нечия необоснована рвеност или несигурност.
Абсолютно.
Аз самата пътувам много често в командировки - почти всяка седмица и не мога дори да си представя как мъжът ми би си позволил да вдигне за това скандал. Обожавам работата си, правя постоянно усилия в тази посока, мъжът ми знае как покрай майчинството бях буквално болна без работата си (когато се запознахме, аз вече работех това и ясно сме се разбрали колко много означава професията ми за мен). Дори ако някой ден ме постави пред подобен избор, съм готова да реша в полза на работата ми. Но... това сме си го говорили точно и ясно - казала съм всичко, което мисля и той го е приел безусловно - с всички негативи на разделите, грижите за децата (преобладаващо оставащи за него) и т.н. Дори последните 4 седмици се налага да работя и в събота и неделя, а той ме чака вкъщи - поел е цялото домакинство този месец и самият той си отлага командировки, пътувания и ангажименти (работата му позволява да я върши и от дома, за разлика от една голяма част от моята, която е свързана с хора и срещи), за да мога аз да се отдам на работата си.
Ако реакцията му е от ревност, можеш да му обясниш, че при желание можеш и изобщо да не работиш и само вкъщи да си стоиш и пак да му изневериш. Въпрос е на доверие, а и ако държиш на работата си - надали ще хукнеш по командировки да се "таковаш".
Аз самата уж го раздавам свободомислещо, ама не си представям точно по време на командировка или усилена работа да мисля за друго, освен за работата...
Ама говорене му е майката...
Ако не те разбере, не е най-прекрасният. Семейството трябва да е тандем, а не единият да слага пречки пред другия, когато той сам не иска да се ограничи в нещо...
Подобно поведение още повече би ме амбицирало, между другото.