Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Родители, преживели загуба
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 19 отговора

София, Младост 2

Мнения: 8 219
Малко трудно ми беше да формулирам заглавие на темата,така че сигурно е неясно,но сега ще обясня какво имам предвид.
Сигурна съм,че всяка мама (или поне всяка,която не е имала проблеми) от момента,в който види заветните чертички,започва да мисли за име на нероденото съкровище.А като минат и няколко месеца,полека се започва с покупките.Та въпросът ми е какво се случва с тези неща,когато стане ужасното? Crying or Very sad
Как беше при нас - още преди да забременея втория път,имаше негласно споразумение,че бебето ще бъде с Н (условно - бебе Ники),защото двете баби и единия дядо са с буквичката.За съпруга ми факта,че изгубихме това бебе,не променяше плановете за име - докато аз категорично не можех да се представя да кръстя новото бебе с името на изгубеното.И така,независимо че Ева е родена навръх Никулден и 3-мата баби и дядовци имат имен ден тогава,носи съвсем различно име.
За вещите беше по-различно - бях купила само две неща,две много сладки гащеризончета.Едното беше за новородено и много силно го свързвах с представите за изгубеното бебе - не съм го ползвала изобщо,веднъж направих опит да й го облека,но седеше като чуждо и я преоблякох веднага(но си го пазя заедно с нейната първа рокличка и нещата от баткото).Другата дрешка беше за голямо бебе и дотогава вече нямах никакви задръжки и си я носеше без проблем.
Цитирай


Мнения: 3 592
Аз нямам такива задръжки за дрехи и принадлежности - все пак това са ВЕЩИ. Купувала съм и неша втора употреба които никога не са позлвани и понякога съм си мислела каква им е историята...такова е креватчето на малкия ми син - купих го чисто ново и на безценица. Едва ли сучайно някой е подарил на родителите 2 креватчета....  Това не ме е притеснявало.

Виж за името съм съгласна - винаги трябва да се различно - това е нова личност и си носи СВОЕ собствено име.  Това се опитвам да обесня и на децата си -че всеки е сам за себе си и ако нещо на някого се е случило, то не означава, че ще се случва и на друг.
Снощи големия ми син ме пита бебетата, които са умрели дали са били момичета или момчета. Много се стреснах от въпроса. Не му отговорих, само го уверих, че този път бебето ще живее и много ще го закача и ще си играят.....  Боже, какво ли се върти в главицата му.... 
Малкия допря главица до корема ми и каза"Бебе, батко ще те пази"....и аз се разревах  Embarassed
Цитирай

Германия

Мнения: 502
Аз загубих бебето рано (12 г.с.)  и нямам покупки. Това което ми остана е снимката от видеозона от прегледа, когато видях тупкащото сърчице.
Бях започнала да си водя дневниче на бременността, всъщност това е една книжка от комплекта с помощни книжни материали, които ми дадоха от консултацията. Там записвах от името на бебето къде сме ходили, на кого кога сме казали и т.н. нещо като описание на дородовия живот.  Но не беше по силите ми да запазя тази книжка, прекалено много бели листи останаха празни....
Сега си мисля, че и аз не бих използвала имената, които тогава бяхме избрали. Но живот и здраве, когато отново дойде време да мислим име ще е пак със същата буква. 

Цитирай

varna

Мнения: 177
И аз накупих много неща за бебчо, които след излизането ми от болницата прибрахме и смятам един ден ако е рекъл господ имаме бебче да ги ползвам за него, тако бебчо ще живее чрез спомените които навяват вещите. А относно името не знам - ние още откакто разбрахме че съм бременна със съпруга ми знаехме че ще е момче и знаехме как ще се казва, така и го кръстихме, но и аз не знам  при втора бременност дали да използвам същото име или буква, мисля си че живота ще ни подскаже когато дойде време.
Цитирай

Atlanta ,USA

Мнения: 2 849
Името колкото и да го харесвам ,няма да го използваме ,всяко име си е с разли4на вибрация и мисля да е разли4но .Всички останали вещи колички ,играчки ,дрешки мисля да ги използвам ,дано да не се разстройвам .Всичко с времето си дрешките колкото и да са изпрани и прибрани преди 7 месеца си миришат още на ангелчето ми . . . Crying or Very sad Crying or Very sad
Цитирай


Мнения: 4 212
Много съм си мислила за това....дали ако имам един ден пак бебе, бих посмяла да сложа дрехите на Луис Даниел, да използвам кошарата купена пак за него......това са сантиментални спомени един вид, сигурно ще ми е трудно, незнам....но също си давам сметка, 4е не бива сама да се притискам психи4ески. Незнам, наистина незнам. Дано живот и здрае един ден пак имам бебе, то никога няма да замести Луис Даниел, няма да сложа същото име и колкото и да ми се иска, знам 4е ще бъде разли4но от него. Понякога сънувам 4е пак раждам и пак е моя малък Луис Дани. Знам, 4е никога няма да стане. Затова психи4ески си налагам, както и искам да уважавам паметта на бебето ми. То си е то, ли4ност.
Цитирай

София

Мнения: 58
Наистина е много трудно да се реши ... за името и аз си мисля, че е важно да бъде различно... може би има все пак някакво значение дали става въпрос за неродено или вече родено бебе, макар че всъщност - може би не...  още когато се е появило и растнало в нас, то е било наречено с някакво именце и остава в нашите сърца с него...завинаги...  а за дрешките - ние не бяхме купували предварително /може би бабите/, а всичко беше само поръчано и капарирано..и разбира се нищо не сме вземали... имаше подарена играчка предварително и едно одеалце - и аз реших импулсивно тогава да бъдат с него в гробчето..не знам дали съм била права ..тогава това реших  Thinking
.. а има и друга версия - чувала съм че душичките на нашите изгубени бебета по някакъв начин ще дойдат пак при нас
Цитирай

На един клон

Мнения: 1 013
И аз бях приготвила много неща за бебето,бях ги изпрала и изгладила.Като се прибрах от болницата всичко си беше както го бях оставила.С таткото ги прибрахме в скрина на бебето.Още като бях в болницата си мислех да ги подаря на някои бебчовци с по-бедни родители,такива имаше и много ми се искаше да им ги дам,но незнам,не можах..........
Не знам един ден,живот и здраве ако си имаме пак детенце дали ще мога да му ги обличам......
Цитирай

germany

Мнения: 464
Az reshih da dobavia i moeto mnenie,
Za moite bliznaci biahme poluchili adski mnogo drehi, igrachki  i t.n, kogato pochinaha sapruga mi gisloij v golemi kutii  i gi sloji v negovia vgraden garderob. Na men mi otne okolo7-8 meseca da se resha da gi otvoria i pregledam. Togava veche biah bremenna sas segashnoto si bebe, no neznaehme daloie momiche ili momche(bliznacite biaha momcheta krusteni darren i frederick). BIah reshena, che ako e momche ste nosi absolutno vsichki dreshki ot bliznacite, no se okaza momiche. Izpolzvahme dosta ot nestata-sedalka, igrachki, spalni chuvalcheta i niakoi odeiala v neutralnite cvetove. Krustihme dusteria mi Tanya na maika mi, bliznacite ne krustihme na nikoi, zastoto ne iskah da ima obideni(ako moje taka da se kaje).
Vsiaka ve6t oznachava nesto, a nai-vajnoto e, che e zakupena ili podarena s mnogo lubov i triabva da bude izpolzvana s mnogo lubov, no kakto vsiako nesto si zavisi ot choveka i tova kak se se otrazi na emociite.
POvecheto dreshki ot bliznacite dadoh na poznati, koito imaha momcheta, taka pone znaeh, che sa v rucete na hora, koito ste gi oceniat Smile)

Celuvki ot men
Цитирай

София

Мнения: 2 122
в деня, в който се прибрах от болницата събрах всички снимки, положителни тестове, списания и медикаменти за бременни и ги изхвърлих... трябваше да се отърся от всичко, което ми напомняше за този кошмар....
иначе и аз си имах мнение по въпроса за името и може би защото загубата беше в ранен етап си мисля, че и за момиче и за момче ще си ползвам имената, които тогава бях намислила.

преди мнооооого години баба ми губи момчето сис дядо ми си правят леля ми и й дават същото име. Днес тя е на 50 години жива, здрава с две деца, едно от които носи нейното име.
Цитирай


Мнения: 3 592
И аз така правех със снимките и тестовете за бременност. някак си нямах сили да ги пазя. И сега изхвърлих снимките където има 2 сака  - пазя само тези на бебчо който ритка сега в мен. А за тестовете за бременност доскоро пазех теста от малкия ми син и в един момент реших, че е глупаво и го хвърлих.
А теста от тази бременност (даже май са и 2 ) са някъде из нас още, ама и те ще отидат в коша.
Цитирай
Аз все още пазя тестовете на бебетата и снимките от видиозоните при близнаци ги правят на две сидмици толкова са много и видио запис от четири измерен видиозон имам но несмея да гледам касетата ще си исплача очите аз не че него правя де newsm45 .Вчера ми се наложи да изровя един телефон от документите стараех се да не поглеждам към снимките но само като ги докосвах пронизаха сърцетоми.Имам и малко мои снимки с коремчето тях ги гледам често голям рев пада newsm45целувам снимките и тайно се моля скоро пак да изглеждам така.На бебетата снимките никога няма да исхвърля неискам да се разделям с тях неискам да ги забравя искам да живея с тях ами ако немога да имам други бебета поне спомени да имам.А имената са си само тяхни.А може идасе побърквам незнам дали ръсаждавам трезво май живея в свой собствен свят.М/у другото аз съм "zezi3-"
Цитирай

varna

Мнения: 177
Аз все още пазя  снимките от видиозоните .Имам и малко мои снимки с коремчето тях ги гледам често голям рев пада newsm45целувам снимките и тайно се моля скоро пак да изглеждам така.На бебетата снимките никога няма да исхвърля неискам да се разделям с тях неискам да ги забравя искам да живея с тях ами ако немога да имам други бебета поне спомени да имам.
И аз си пазя снимките от видеозоните особено скъпа ми е снимчицата от предпоследния ден преди раждането на която бебчо се вижда цял и прекрасен  newsm45,те винаги ще пробождат сърцето ми защото бебчо е част от мен и това никакво време не може да изтрие  smile3518 . А снимките ми с корем (няма как да не ги пазя те са и от сватбата ни) и аз тая надежда скоро пак да изглеждам така но...
Цитирай

София

Мнения: 2 122
цветове /зези/, къса ми се сърцето за теб.... съчувствам ти страшно много... но, повярвай ми - 100% съм сигурна, че ще си имаш други бебета.... а за да ги имаш от огромно значение е спокойствието, позитивизма и вярата. Знам, че звучи банално, но е така - наистина! Като на близка приятелка ти казвам - не копай по-надълбоко, не търси спомени, които да те разстройват още повече и още повече - мъкат която си носиш е достатъчна...
прегръщам те! Love
Цитирай
Ох irinii всички тук ви чувствувам като мои приятелки и само с вас мога да споделя и да бъда разбрана .Хората около мен само цъкат с език и казват че ме разбират но аз знам че само които го е испитал със сърцетоси той би ме разбрал Колкото и да ми дават съвети аз оставам тлуха за тях.От вас всичко някакси звучи като newsm78 Ох обичамвии се радвам чеви има, а спомените ах тези спомени Thinking
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 19 отговора