Толкова боли при първата раздяла с бебинка!

  • 1 176
  • 20
  •   1
Отговори
  • Мнения: 177
За първи път се отделихме от бебинка за 4 дни. Отидохме уж да си починем - първо плаках през целия път,  а като пристигнахме гледах само чуждите бебета. Дори от едно кафене си тръгнахме след 5 минути, защото до нас имаше едно мишленце, което писукаше точно като нашата красавица. Аз се разплаках и ... си тръгнахме.
Вие как преживяхте първото си отделяне?

# 1
  • Все още в къщи, но скоро може и в лудницата
  • Мнения: 8 231
Разделяли сме се като ходя на работа и 2 пъти бяхме на сватба. Звъня непрекъснато в къщи и питам как е.
Водихме я на море, защото решихме, че няма да издържим и ден без нея.

# 2
  • Мнения: 1 107
Боли ме само от мисълта, че можем да се разделим дори за ден  Embarassed, все пак синчето ни е едва на 3 месеца...
Как сте се наканили да се разделите с вашата принцеска, не е ли много мъничка още?

# 3
  • София
  • Мнения: 5 289
Оле леее не ми говори,точно онзи ден бяхме на сватба и трябваше да го оставя/ за първи път/ на сестра ми от следобяд до другия ден на обяд.Като се разделяхме така започнах да плача че неможех да изрека напътствията,които трябваше да дам на кака.Тръгнахме с колата,а аз така плачех и хълцах,че чак не можех да се владея бе и ми трепереше джуката.Мъжът ми се ядоса и каза:"Престани да плачеш,защото и на мен ми става мъчно и ще обърна колата,ще си взема детето и на никаква сватба няма да ходим!"-Е,ходихме ама звънях сто пъти,малкият пък хич не бил плакал за мене,явно още не разбира,а представете си като почне да разбира и плачейки вика "МАМА",е ни сватба ни нищо няма да видя сигурно,толкова ще ми се къса сърцето че....А как ли ще го дам на ясла???? newsm78

# 4
  • Мнения: 5 577
Ние с таткото бяхме на море преди седмица без бебан - гледа го майка ми.
Мъчно си ми беше, постоянно мислих и приказвах за него...

# 5
  • Мнения: 2 529
Е аз явно съм по-корава  Wink но все пак не съм се разделяла с малкия докато не стана на 10 месеца и половина, защото го кърмех дотогава. По това време ходихме с мъжа ми за 10 дни до Щатите, сега пак ще го оставя на майка ми за 10 дни. Естествено, че ми е доста гадничко и си поплаквам и страдам, но се опитвам да гледам по-философски на нещата и по-практично, все пак освен майка съм и съпруга и приятелка и още куп други социални функции, а и детето според мен не трябва да расте залепено за майка си Sunglasses

# 6
  • Мнения: 2 839
... а и детето според мен не трябва да расте залепено за майка си Sunglasses
  202uu thumbsup
За него не е добре!
Не ме разбирайте погрешно. Аз също тъгувам когато ги оставям, но мисля че отделянето е добре и то най-вече за децата.

# 7
  • Мнения: 5 468
Тюх... и аз съм същата ревла, като я оставя на някой и си мисля, че й правя лоша услуга едва ли не. Примерно излизам на кафе, а нея я оставям в къщи. И си мисля, ей сега щеше да скача, да се озърта тука, да се разхожда и лудува, а сега седи затворена в къщи и няма никакви развлечения... Стяга ме шапката, звъня по 100 пъти да питам как е, криво ми е, зяпам все другите деца по улицата... мне, по-добре да е с мен. А сега ще тръгва на ясла от септември, що рев ще е - не е истина... не тя, аз ще рева. Със сигурност. Знам, че трябва да свиква да бъде самостоятелна, ама пусти чувства....

# 8
  • Мнения: 4 629
До сега не съм се разделя за дни със сина ми, но не мисля, че бих го изживяла толкова драматично, колкото някои от мамите го описаха. Все пак ще го поверя на грижите на човек , на когото имам доверие, а и няма да го изоставя за винаги  Mr. Green

# 9
  • Варна
  • Мнения: 440
Аз оставям малкият и на сестра ми и на майка ми и на свекърва ми , че и с преспиване , ама за рев и дума не става Naughty . Гледам да се възползвам от откраднатите свободни мигове , щото после пак ще ходим да ровим пясъка и езикът ми ще зацикля на тая крилата срична НЕ!!! Нека да свиква и с други хора , щото като порастне още и почне пове4е да разбира ще е доста по-драматично  Mr. Green

# 10
  • София
  • Мнения: 1 315
И аз поревах при разделянето, но пък с Ицката сключихме договор - ако той не плаче и аз няма да плача. И детето беше много послушно, не плака и мама се държа. Simple Smile

# 11
  • Мнения: 2 066
Когато беше на 2 месеца отидохме на един семинар на мъжа ми за 2 дни без беба и я оставихме на майка ми.  Това беше първото ми отделяне, почувствах се като на екскурзия в чужбина. Беше супер изживяване, беше ми малко мъчно за детето, обаче така не бях се забавлявала доста отдавна и почти не усетих как минаха 2 дни. Когато обаче на 3 мес. я оставихме на свекърва ми за 3 дни направо се поболях - звънях по 10 пъти на ден да проверявам как е и т.н.

# 12
  • Мнения: 2 839
Когато обаче на 3 мес. я оставихме на свекърва ми за 3 дни направо се поболях - звънях по 10 пъти на ден да проверявам как е и т.н.
А, точно това е! И аз мисля, че зависи от доверието към този на когото се оставят децата.
Аз досега не съм ревала, защото съм ги оставяла на майка ми, на бавачката ... на разходка за няколко часа съм ги давала на брат ми даже и не съм ги мислила. Т.е. все хора на които имам вяра. Но на свекърва ми не съм ги оставяла и съм сигурна, че ако беше се наложило щях да звъря не 10 ами стотици пъти на ден. И не просто защото ми е свекърва, а защото я намирам за много разсеяна. А с двама диваци накуп очите ти трябва да са на 4 не, ами на 8.
Аз затова кото се наложи да ги оставям за дни на майка ми, повече се притеснявам за нея отколкото за тях. Знам, че те ще са добре, ама за нея никога не е сигурно  Mr. Green

# 13
  • Пловдив
  • Мнения: 903
Не ми се е случвало да плача. Винаги когато ми се наложа да я оставя на баба и да 2-3 часа си казвам, че е добре и е доволна /много я лигавят, нищо не и отказват/ и така се успокоявам.
Сега вече ходи на ясли, аз на работа и сме разделени по цял ден. Мъчно ми е, но знам, че тя е добре, с децата, с лелите.
Важното е да мислиш позитивно за детето и човека на който си го поверила.

# 14
  • Мнения: 353
може би ми е още малко рано да отговаря, защото мойто бебе още се мъти и не зная как точно бих реагирала. но ако съде по това, което пише по дебелите книги е добре децата да свикват с различни хора - първо баби и дядовци, лели и чичовци, после децки ясли и градини. така ставали по-бързо самостоятелни и не разчитали вечно на мама да е до тях. моята майка така ме е възпитала - от време на време с баща ми ни даваха за събота и неделя със сестра ми на бабите - хем за тях почивка, хем за нас разнообразие - щотот бабите и дядовците ни угаждаха всячески  smile3508
пък и така майка ми казва, че нито сестра ми нито аз сме ревали на детската градина, че ни оставят - а някои други деца се скъсват от рев.
но мио се струва, че е много важно да вярваш на човека, на когото поверяваш най-ценното си

Общи условия

Активация на акаунт