Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 3 авг. 2009, 18:23 ч.

Страшни истории и градски легенди

  • 250 487
  • 632
  •   1
Отговори
  • In my own perfect world...
  • Мнения: 1
Реших да напавя една такава тема и тук, защото тази във архивите е много голяма, а и никой не пише в нея. Аз имам много истории за разказване, но не ми и позволяваше нещо да се регистрирам в архивите. така... до тук с обясенията  Simple Smile
Ето истории, които научих от приятелите ми...
   Жани и Лили били студентки и големи купонджийки. Също така и споделяли едно общежитие заедно и били най-добри приятелки. Една събота вечер имало голям купон и те, естествено решили да отидат. Тоно преди да тръгнат /към 22:00 часа/, на Лили и станало лошо и решила да остане в леглото и да си почива. Жани искала да остане с нея, но Лили и казала да не се тревожи и да тръгва за купона. Когато Жани излязла от входа и се заптила към купона се сетила, че си е забравила телефона и решила да се върне. Когато стигнала пред входната врата, решила да не пали лампата, за да не притеснява приятелката си, ако е заспала. Намерила телефона си и тръгнала за купона. Прибрала се сутринта към 8:00ч. и решила да иде в спалняа да провери Лили. Когато влязла в стаята видяла приятелката си с прерязано гърло и извадени очи, а на огледалото пишело "Радвай се, че не светна лампата"   Shocked Shocked        
на мене доста време ми трябваше да спра да се страхувам от историята  Embarassed

    Кристина си била сама вкъщи в Петък вечерта, тъй като родителите и били в командировка. От малка тя била свикнала да е сама и сега не и правело голямо впечетление. Към 22:00 телефонът иззвънял и тя вдигнала. От слушалката се чул зловещ мъжки глас, който и казал: - Червените ботушки пътуват към твоя град!
Крис помислила, че някой си прави шега и затворила телефона. След около 20 минути телефонът отново иззвънял и гласът казал: - Червените ботушки са в града! Вече пътуват към блока ти!
Крис игнорирала и това обаждане, но този път била малко нервна. След 15 мнути гласът отново се обадил и казал: - Червените бтушки са пред входа ти и се качват по стълбите.
Крис изпаднала в ужас, защото откъм сълбището се чувало тропане, сякаш някой ходи с ботуши. След 1-2 минути сезвъннало на входната врата...
 На другият ден родителите на Крис се прибрали и намерили дъщеря си пред входната врата на апартаментът си, обезглавена и със червени ботушки на краката. Майката се уплашила и отворила чантата си, в която се намирали червените ботуши, които била купила за дъщеря си. Ботушите липсвали... #Crazy #Crazy #Crazy





Ако искате още истории имам още много. Естествено се надявам, че и вие ще разказвате и темата няма да се зяключи. Praynig
---------------------------
Да отбележа, че съм на 14.  Blush Blush

Последна редакция: сб, 24 яну 2015, 16:08 от Редактор*

# 1
  • Варна
  • Мнения: 503
Препоръчвам "Пълен курс за напреднали" на Алек Попов. Това не е любимият ми жанр, зарязах я в средата.

# 2
  • Габрово
  • Мнения: 237
А някой спомня ли си за Дама Купа? Или беще Пика..  Laughing
Тя беще модерна аз като бях по-малка. И по-точно как се викаше - имаше нещо с някакво огледало... Имаше и нещо за Жокера, ама изобщо не ги помня  Rolling Eyes

# 3
  • София
  • Мнения: 1 536
Тия истории са от моето детство. Вечер като се събирахме пред блока по-големите ги разказваха. Лелеее колко страх съм брала от черната ръка, която излиза от телевизора и от под дивана. От тогава мразя да надничам под леглата и да спирам вечер телевизора, като съм сама Embarassed  Laughing

# 4
  • Мнения: 1 188
Тази с капането ми е любима от детството. Joy
Цитат
Едно семейство – майка, татко, сестра и брат, вечеряли. По едно време от съседната стая се чул звук: кап кап кап кап! Станал бащата да провери. Влязал в другата стая и не се върнал. След малко майката отишла да види какво става. И тя не се върнала. Същото станало и със сестрата. Братчето се изплашило и накрая се престрашило да отиде.
Но аз я знам по следният начин. Едно семейство си легнало. Посреднощ се чуло: КАП,КАП,КАП,КАП,КАП,КАП.
Станал бащата и не се върнал. Капането продължавало на по- големи интервали: КАП...КАП...КАП...КАП...
Станала майката. КАП......КАП......КАП......КАП
Станала каката. КАП........КАП.........КАП
Последно станало детето........
Затегнали дружно чешмата и си легнали  Wink
Ей такива истории обичам аз  Mr. Green
ала "Дядо вади ряпа"... Laughing

# 5
  • In my own perfect world...
  • Мнения: 1
А някой спомня ли си за Дама Купа? Или беще Пика..  Laughing
Тя беще модерна аз като бях по-малка. И по-точно как се викаше - имаше нещо с някакво огледало... Имаше и нещо за Жокера, ама изобщо не ги помня  Rolling Eyes

Дама Пика е. Аз голям страх бера от нея. Като бяхме малки, от старото даскало, в пети клас ходихме на лагер. Там се събрахме да много голяма компания от 3те класа и 2 момчета се навиха да викат Дама Пика. Ние обаче по съвсем друг начин я векахме. Събрахме всичкото сребро, което имахме и едно от момчетата си поряза пръста. После ги затворихме в банята и на запалки /нямахме свещи/ пре огледалото викаха 3 пъти : Дама Пика, ела при нас! Среброто го бяхме струпали пред огледалото и момчето, което си поряза остави отпечатък на огледалото. Затворихме ги и като излязоха казаха, че Дама Пика взела част от тях без да усетят и сега ако искала можела да ги убие. Представете си, още са живи.  newsm47

# 6
  • Мнения: 2 771
...и момчето, което си поряза остави отпечатък на огледалото...
                          Каквото и да си говорим, добре че сте ваксинирани за хепатит Б. Но има доста други страшни неща, които се предават по кръвен път, тъй че не се режете много-много. Потресена съм само като си представя, че вече не може спокойно да станеш кръвен брат с някого  Tired.
                          И все пак: от първата история тръпки ме побиха. Другите са ми смешни. Но пък и не бях прочела заглавието на темата (само 'Градски легенди'), и малко ужас ми дойде в повече в първия момент.

# 7
  • Мнения: 2 792
BellaLy  много хубаво разказваш, имаш добър изказ.
Помня ги и аз тези страшни истории, много е забавно. Вярно, че се разказваше и за Дама Пика. На мен темата не ми е тъпа, носталгична ми е.
 Вълк не знам защо възприемаш бременните жени, като малоумни идиотки, мнението ти прозвуча точно така.
 Кой знае колко 14 годишни пишат тук, без да си признават годините,  кому е нужно да се реагира толкова предубедено към темата, самото заради невинното признание на авторката й.

# 8
  • ВОДОЛЕЙ
  • Мнения: 4 910
Тия истории са от моето детство. Вечер като се събирахме пред блока по-големите ги разказваха. Лелеее колко страх съм брала от черната ръка, която излиза от телевизора и от под дивана. От тогава мразя да надничам под леглата и да спирам вечер телевизора, като съм сама Embarassed  Laughing

О, и мене много ме беше страх и сега като се присетя и като прочетох малко ме хваща шубето  Blush с тия разкази за черни ръце, а тити с тоя син нокът ме разби  newsm43

# 9
  • Бургас
  • Мнения: 835
И как попаднах на тази тема сега, когато съм нощна смяна  #Crazy ???

# 10
  • Габрово
  • Мнения: 237
Би трябвяла да си чувала и страшни истории как бременна жена се е уплашира от нещо и пометнала,
или е родила детенце с белег, изобразяващ това, от което се е уплашила.
Майка ми има белег като чушле на крака. Баба ми не трябвало да яде люти чушки докато била бременна, но я сварили в градината докато отивала да си откъсне  Grinning

# 11
  • София
  • Мнения: 6 035
Мислех, че на бременните им влияят истински неща, не измислени истории.

Харесва ми темата, харесва ми да чета толкова грамотно написани постове от 14 годишно дете.  Simple Smile

# 12
  • Варна
  • Мнения: 125
Дама Пика я викахме по лагери-с огледало, кръвчица и пръскахме картата и с дезодорант.Слагахме напръсканата с дезодорант карта върху огледалото, където беше кръвта. Ако се размаже-?!?-била там. Дезодоранта беше Зелена ябълка:) Естествено алкохола размиваше  боята на картата и имахме гости-Дама Пика.Викове, писъци-чак ми е смешно,като си спомня как сме се надъхвали един друг.
Но честно казано, не помня много от историите-а знаех много. Дерзай:)

# 13
  • София
  • Мнения: 9 369
Само не разбрах как майката на убитото дете е разбрала, че по телефона са се обаждали три пъти на дъщеря и ,че червените ботушки идват?

# 14
  • Мнения: 81
Хората обичат да бъдат плашени, Стивън Кинг нямаше иначе да е с толкова бестселъри.
По темата нямам история, спряха да са ми интересни още в тийн възраст, когато прочетох "То". Наблягам на "прочети", книгата е силна, филмът - боза.
Така че, авторката ако обича да се плаши, да започне от тази книга - гарантирани емоции.  Wink

Редакция на ключовите думи на тема





Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт