Публикувана: 14 септ. 2005, 11:18 ч.
Последно мнение: 15 септ. 2005, 22:01 ч.

Защо ли ми се плаче?

1 900
33
1

14 септ. 2005, 11:18 ч.

Мнения: 1 366

Нали тук ни е като изповедалня, нали толкова разбране имаме тук, та реших да пиша. Пък и да пишеш е по-лесно, отколкото да кажеш. Можеш да изтриеш, можеш да сгрешиш и няма да се чувстваш зле с това. Зная, че темата уж е по-подходяща за дом и семейство, но ... Май само вие (емигриралите) ще разберете горчилката.
Става дума за по-добрата моя половинка. Той е мнооого умно момче, много ерудиран, образован, "широко скроен" (противно на физиката му). Тук е от 2 години и половина. Опитва непрестанно и неуморно да "намери себе си". Главата му работи "извънредни часове" в какви ли не посоки. Не съм срещала човек, толкова богат на идеи. С неговите идеи и с моите познанства се опитваме да направим нещо, което да го задоволява професионално. Сега започна нов бизнес, даване на обслужване по поддръжка и чистене на офиси. Направихме една сделка (благодаря връзките ми). Имаше проблеми отначало, но сега всичко е като швейцарски часовник. Намерихме "правилните" хора и сега и работници и клиенти са доволни, но... Ето го и голямото НО ... Сега сме в затишие. Опитвам се да му помогна да пробием, но не е лесно. На него пък голямата пречка е езиковата бариера, която все още не може да надделее. И.... в началото на седмицата реши да си потърси някаква неангажираща работа, която малко да подпомогне бюжета, но и да го остави достатъчно свободен да продължава, онова което иска. Речено-сторено. Днес отиде в 5.30 на работа, която е близо до нас. Има кола, която ги взима и връща, работата е до 13.00 часа, плащат в кеш (по-малко от минимума)... Чисти улиците...
А на мен ми се е свила душата и ме стяга гърлото...

# 1 14 септ. 2005, 11:37 ч.

След завоя в дясно
Мнения: 1 351

Хайде гуш и да ти мине Hug

Защо ти се е свило сърцето?
Важното, е че сте здрави
Важното ,е че поне имате идеи и сте си поставили някакви цели
(а има многооо хора ,който са се оставили така по течението)
Важното ,е че се разбирате и вървите заедно рамо до рамо
Срамна работа няма Naughty

А и целта винаги оправдава средствата Mr. Green

# 2 14 септ. 2005, 11:37 ч.

Майката, защо ти си е свила душата и стяга гърлото?! Защото половинката ти е започнал като чистач ли.......Лоша и срамна професия няма, а пък бизнеса пак ще се "изправи на крака". Не унивай така. Важното е, че той не се отказва и се бори. И ти си силен човек, защото му помагаш, а той има нужда от това (нищо, че се смятат ТЕ за силният пол). Бъдете здрави и се обичайте, другото само ще се нареди на мястото си Hug

# 3 14 септ. 2005, 11:45 ч.

Мнения: 4 244

Майче, майче, аз съм на подобен (ама само подобен по други причини) хал на твоя откъм чувства.
Напълно те разбирам и ти пращам една огромна виртуална прегръдка
Не се срамувай или терзай да ни се изповядаш, винаги ще намериш някоя сродна душа за подкрепа Hug

Ако искаш на ЛС да ти разкажа, че е многооо дълго

# 4 14 септ. 2005, 11:59 ч.

Мнения: 1 854

Тук хората които се грижат за чистотата на улиците са много сльнчеви и усмихнати,уважавани и ценени-кой не иска да му е чисто и приятно когато се разхожда или е навьн Hug

Не плачи ами се радвай,че твоичкият не е някой мьрзел,който се е родил "Цар" и друго не може да работи!
Всичко се врьща и трудьт,усилията и старанието Ви ще бьдат вьзнаградени!
Hug

# 5 14 септ. 2005, 12:17 ч.

Мнения: 1 366

Цитат на: "Стройна" фиданка в ср, 14 сеп 2005, 11:45

Ако искаш на ЛС да ти разкажа, че е многооо дълго

Искам !!! че сълзите сами вече безконтролно текат.

Благодаря Ви, момичета... Винаги съм била благодарна на съществуването ви. Зная, че срамна работа няма и дори, това което прави го издига още повече в очите ми, но... Бих била щастлива да го видя да работи като мен в офис с климатик, със служебна кола и мобифон, с добър дохот и морална задоволеност и не по-малко важно - с перспектива... Уф!! Май много искам ...

# 6 14 септ. 2005, 12:25 ч.

Там,където се събуждам щастлива.
Мнения: 8 967

Бъдо сигурна, че всичко ще се нареди- ако имаш вяра....Така че, това е само временно състояние на нещата. Няма срамна работа и за щастие живеем в култури, където това го мислят много хора / за разлика от България/....Сега той има и колеги, с които ще може да говори на немски и да се упражнява....Така че, не губи вяра, а мисли за всичко, като опит, който само обогатява.... Hug

# 7 14 септ. 2005, 12:41 ч.

Мнения: 2 952

Н емога да кажа ,4е разбирам как се 4устваш...не сме били в това положение, но ви желая да дойде по-скоро времето за вас ,в което да се по4усвате не "под" достойнството си и под възможностите си ...и ще намерите мястото си и ще се 4увсвате удобно в собствената си кожа.В крайна сметка всеки търси признание , дори подсъзнателно.Нормално е ...

Успех.От сърце.

# 8 14 септ. 2005, 12:46 ч.

Германия
Мнения: 8 092

Ооооо я нослето над хоризонта! Hug

Това е само временно положение, приеми го като закаляване и събиране на опит. Срамна работа няма, стига човек да остане Човек.

# 9 14 септ. 2005, 12:58 ч.

Мнения: 513

Маменце бе, недей така. Знам как се чувстваш, но като знам, че през това се минава и забравя ми е болно да те гледам такава тъжна. Няма срамна и унизителна професия, на мен не ми се плаче щото работя неквалифицирана работа, а защото искам да работиш това което ми е на сърце, а в момента нямам възможност да го правя. Помагам на семейството с много мъничко, но достатъчно да си приспя съвестта, че давам нещо от себе си. И аз имам буца и не е една.. не мога да гълтам от доста време насам, но знам че това е пътя по който трябва да мина за да постигна това което искам.
Дай да те гушна! Hug

Най-важното е, че знаеш какво искаш! Много по трудно е да загубиш себе си и да не намираш пътя. За това радвай се, че сте живи и здрави, че сте заедно. Природата има странен баланс. Понякога много хубавото не е на хубаво. Виж живота си през призмата на малките неща, които те правят щастлива истински. Това е само период който ще мине и отмине, важното е да виждаш целта си!

# 10 14 септ. 2005, 13:11 ч.

Мнения: 71

Цитат на: maikata в ср, 14 сеп 2005, 11:18

Хей, я горе главата! По-добре ли ще е да седи в къщи, да кърши пръсти и да се цупи на целия свят, че нещата не вървят така, както му се иска?! По това, което пишеш, личи , че си имаш Човек до себе си, а не разглезено пале!
Чувствата ти са ми познати, уви. До преди 3-4 години много често дори се обвинявах за това, че, заради моя договор и преместването ни, на съпруга ми му се наложи да стои у дома като "house-husband". И това до момента, в който той не ми заяви, че мислейки по този начин аз наистина го обиждам, че решенията у дома ги взимаме двама и двама делим отговорности и благинки.
Всичко в живота ни се случва с цел. В това съм твърдо убедена. При нас нещата се развиха в посока, за коато никога и не сме сънували...
Има периоди на застой, има периоди на вихрено движение. Това си е част от равновесието на живота. А няма ли равновесие, няма и устойчивост.

И пак - горе главата и си посрещни усмихната и с beer

отрудената [по-добра] половинка!

# 11 14 септ. 2005, 13:52 ч.

Мнения: 3 491

Ооо, я горе главата! Тези видения за неуважаван труд отдавна съм ги забравила. Излишен тормоз, с който идваме (ама само не ме овиквайте сега!) от едно разглезено и капризно общество. Т.нар. неквалифициран труд има едно прекрасно качество: съхранява те умствено, и ти пази интелектуалния заряд за нещата, които ти се правят. При това носи някакви доходи. Скоро по радиото имаше интервю с една писателка от бивша Югославия, която беше избрала точно такъв вид труд, за да си напише книгата, и беше успяла да я направи бестселър. Всички останали емигрирали нейни колеги, които започнали да преподават в университет, така и си останали с мечтата, защото били толкова скапани от преподаването и съпровождащите го безумни четене и писане, че като се приберели у дома, направо им се повдигало при мисълта да пишат отново.

# 12 14 септ. 2005, 14:05 ч.

Мнения: 3 491

Цитат на: maikata в ср, 14 сеп 2005, 12:17

била щастлива да го видя да работи като мен в офис с климатик, със служебна кола и мобифон,

Ето на това пък не разбирам защо му обръщаш толкова много внимание newsm78

# 13 14 септ. 2005, 14:11 ч.

Мнения: 5 183

Цитат на: maikata в ср, 14 сеп 2005, 12:17

Зная, че срамна работа няма..., но... Бих била щастлива да го видя да работи като мен в офис с климатик, със служебна кола и мобифон, с добър дохот и морална задоволеност и не по-малко важно - с перспектива...

И аз в на4алото бях се депресирала от факта 4е съпругът ми /с две висши образования и Английска гимназия/ опакова хап4ета в една фабрика, а преди това бъркаше сладолед в една друга... не 4е е унизително, но знаех 4е не е удовлетворен. Не беше щастлив и доволен от себе си.
От друга страна аз, с моята Руска гимназия и никакъв задграни4ен стаж, дошла една година след него в тази страна, си намерих веднага работа в офис.
Е, не е леко в на4алото.
Сега си работи по специалността. Уж добре, ама е толкова напрегнато ... 4е понякога ми казва как му липсва фабриката - имаше пове4е време за нас и беше по-малко напрегнат, с по-малко отговорности и ангажименти.
Така 4е ... всяко нещо си има добрата и лошата страна.