Как да отгледаме бебето без памперси

  • 18 709
  • 57
  •   1
Отговори
  • Мнения: 1 161
Здравейте!
Казвам се Людмил и съм бъдещ баща (надявам се). След като няма форум "Бъдещи бащи" и сайт БГ-тати ще пиша тук  Laughing
Покрай предстоящото събитие започнах да се ровя по интернет, открих и изчетох много интересни материали на английски и искам да споделя тук с вас няколко превода.

Първият материал е "Как да отгледаме бебе без пелени".

Mothering, Mindfulness and a Baby's Bottom
An Introduction to Elimination Communication

Copyright Dr Sarah Buckley, March 2002 sarahjbuckley@uqconnect.net

ЕС, което ще срещнете в материала е съкращение за "Elimination Communication", което не знаех как точано да преведа. Превежда се като "комуникация с нуждите на детето".

EC е метод усвоен от много бебета по света. Той е толкова естествен и първично заложен, че дори няма наименование в повечето култури. При него майката и детето се настройват в близост един към друг дотолкова, че тя да може правилно усеща кога то има нужда да се облекчи.
За първи път чух фразата Elimination Communication (EC), от мой приятел по времето, когато четвъртото ми дете Мария-Роза беше на 3 месеца. Бях развълнувана, от това, което научих – че африканските жени подсещат бебетата си със звук „псссс”, когато е подходящ момента да се облекчат. Тази практика ми изглеждаше напълно разумна, защото се отнася към генетично заложените ни навици а и бях привлечена от идеята за по-дълбок физически и духовен контакт с бебето ми. Затова реших веднага да го пробвам -- подържах Мая (на 3 месеца тогава) над ваната и издадох звука „псссс”. Какво бе възхищението ми, когато тя веднага се облекчи и оттогава нататък го правеше безпогрешно все едно го е научила от някого.
Представа си нямате колко забавно и полезно се оказа това за семейството ни – създаде по-близък физически контакт, по-малко миене, премахна подсичането и най-важното (поне за мен) – по-дълбоко зачитане на способността на Мая да контролира тялото си и възможността да постигна по-финно съзвучие с ритъма й. И не на последно място – по-малко боклук и повече уважение към майката Земя. И преди всичко – забавно е! След като съм отгледала три бебета по класически начин с пелени, сега непрекъснато се възхищавах на способността на Мая да си казва, когато има нужда и да настоява, докато не я разберем.
Elimination Communication (EC), както го наричам, прекрасно разшири възможността ми да отдам грижа и внимание при майчинството ми (mothering?). И както кърменето, то ме сближава с бебето, физически и психологически и създава моментална обратна връзка, дори когато не съм се настроила да го усещам.
Като Джи-Пи (семеен лекар) физиологията е в сферата на интересите ми и ЕС се оказа точно обратното на това, което са ни учили в медицинската академия: там убедено ни втълпяваха, че бебетата нямат контрол върху сфинкстера до близо две годишна възраст. Очевидно педиатрите не са си дали труда да изследват факта, че на Земята преобладаващата част от майките с бебета усещат природните нужди на бебетата си като свои собствени.
Още в самото начало Ема (11), Зоу (Sunglasses и Якоб (6) ми оказаха голяма помощ, като ми разказаха колко неприятно им е било да стоят подмокрени или наакани в пелените си (някои казват, че ние хората сме си докарали цял куп сексуални проблеми карайки бебетата си да се отвратят от гениталната си област, поради неприятното усещане при носенето на „ходеща тоалетна” - памперсите). Съпругът ми Николас първоначално бе резервиран към опитите и усилията ми, но в последствие се убеди в ползата от прощъпалник без пелени.
Имайки опитността да отгледам деца с и без пелени, стигнах до заключението, че вероятно ВСИЧКИ деца от ранна възраст сигнализират, когато искат да се облекчат, но понеже никой не слуша за това, сигналите им са погрешно разбирани като нужда от храна, умора или раздразнение, особено ако детето е облечено и не забелязваме връзката на сигналите с момента на облекчаване. През първите месеци научих сигналите на Мая, като я носех без пелени или панталонки и я държах под око. (това беше доста лесно, защото през първите 6 месеца тя беше почти винаги с мен). Установих, че тя смутено и неспокойно мърда, понякога с малко плач, особено ако не схващам веднага какво иска.
Понякога се получаваше по-телепатично и аз без дори да се замислям я понасях към ваната, където обикновено вършехме работата. Ако по някаква причина се забавех да я отнеса там навреме се случваше да ме подмокри, но се случваше рядко, особено когато я носех със слинг. А сигналът, че й се ака беше да пръцне няколко пъти; понякога дори дърпаше гърдите си с ръчички. Да, малкият човек не искаше да лежи изцапан!
Да научим дневният ритъм на Мая също се оказа от полза. Първото нещо, което прави  след като се събуди е да се изака и, като всички бебета, пишка често (средно през 10 минути) през първите няколко часа след ставане. Това изисква по-голяма находчивост (съпругът ми го установи, когато е „на пост” ). Забелязах също, че пишка през около 10 минути след кърмене или пиене. Също така тя почти винаги се изпишква след събуждане. Всъщност, мисля си, че я събужда нуждата.
През първата година използвахме за тоалетна ваната. Държах я за бедрата изправена, с гръб облегнат на корема ми. В началото използвах малка кофичка за пясъчник с удобна вдлъбнатина на нея; седейки я държах между бедрата си и придържах Мая над нея. Синьото гърне – сега семейна икона – направи доста разходки с нас а и служеше добре за през нощта (виж по-надолу). Когато тя израсна и стана по тежка установих, че върши работа ако съм на тоалетната и я поддържам седнала отпред. Понякога, ако нищо друго не помагаше правехме заедно пиш! Приканвах я със специфичния звук „пссссс”, понякога, когато бяхме над ваната, пусках водата.
След 3 месеца практика станах по-уверена в познаване на знаците й и понякога нежно настоявах, дори когато тя първоначално упорства; обикновено след половин-една минутка тя се облекчаваше. Имайте в пред вид, че има една фина граница, която е важна за съвместната работа. Не бива да е „битка за надмощие”, което може да се случи при тоалетните тренировки. То е повече танц на единение, който се изгражда, както при кърменето, с любов и респект един към друг.
Когато бяхме извън къщи използвах пелени и я облекчавах, доколкото можех, но не очаквах да се справи перфектно. Използвахме тоалетни или взимахме гърнето (или друг пластмасов съд с плътно затваряща се капачка) в колата. Когато пропуснехме да се изпишкаме, реакцията ми беше „Е, това го изпуснахме”. В горещи дни просто постилах пелена на задната седалка. Ако нямах възможност да спра й казвах „Пишкай си спокойно Мая, ще я подменя веднага щом мога да спра”. През първите месеци Мая не обичаше да я безпокоят през нощта, така, че я слагах да спи на килимче и я оставях да пишка, когато пожелае. Сменях го щом се събудех. Друг път увивах дупето й свободно в дреха и я сменях, когато се намокри. Установих, че както с пелените, тя обикновено пишка при събуждане и когато я кърмя.
На около 6ти – 7ми месец тя обяви „стачка”, което съвпадна с прорастването на зъбите и първите й опити да пълзи – престана ясно да сигнализира. Приех го спокойно, предлагайки й възможност да се облекчи, когато усещах за необходимо и не се сърдех, когато след като откаже да си свърши работата над ваната я свършваше на пода. При все това, дори и в „лошите дни” повечето акита отиваха в гърнето или в тоалетната.
На десетия месец вече бяхме отново във форма. Забелязах как ставайки все по-независима и завладяна от нови дейности тя не одобряваше да я отделят от заниманията й за да отиде до тоалетната, затова започнах да нося „тоалетната” при нея. Тя предпочиташе купа или гърне в скута ми, а по-късно започнахме да използваме и гърне: първоначално държах докато тя го използва. Нощем я слагах на синьото гърне докато я кърмех (така, че да легне после без да го разлее). Когато бях по-разсеяна тя се изпишкваше на пелена между краката й или на килимчето под нея.
12-тия месец отбеляза нов етап в нещата, скоро след като проходи. А на 14-тия месец, за мое удивление Мая вече въобще не се нуждаеше от пелени. Тя вече ясно изразяваше нуждите си, гласово и безгласово; способността й да се стиска се подобри. Когато имаше нужда да се облекчи, тя казваше „пишшш” и се запътваше към гърнето (имахме няколко из къщата). Николас, бе толкова възхитен, когато тя го направи за пръв път, че изръкопляска. Оттогава, когато свършеше и ставаше тя аплодираше себе си. Освен това започна да се интересува от съдбата на телесните си продукти, и идваше да помага, когато ги заравях в градината (отлична тор!) или ги изсипвах в тоалетната (сега тя иска да го върши сама).
В този период престанах да използвам повече пелени и преминахме на тренировъчни панталони Bright Bots[* виж http://www.brightbots.com.au ], които са идеални за излизане навън. Сега, на 19 месеца, Мая а напълно самостоятелна при дневните си нужди. Тя си казва, когато й се ходи и/или отива сама на гърнето. Въпреки, че взимам резервен чифт панталонки, когато излизаме навън, много рядко ги сменяме – в сравнение с други деца тя е се справя с тоалетните си нужди като 4 годишно дете.
Нощите продължават да са все така натоварени, с много хранене и пишкане, но освен ако не е болна, или аз съм много уморена, имахме само няколко „пропуска”. А да я изпишквам през нощта е много по-малка грижа пред предимствата на едно чисто и самостоятелно дете. О други подобни ЕС истории научих, че повечето бебета спират да пишкат през нощта дори още на първата година или имат строго определен модел (например да не пишкат след полунощ).
Като грижлива майка ме интересува факта, че ЕС бебетата се научават да се облекчават преди да се научат да задържат. Това прави ЕС един много удобен метод, защото, когато желае бебето може да изпишка дори и малкото урина в мехура си. (Това означава, че когато изпишкам Мая в градината, преди да потеглим с колата аз знам, че шансът тя да се подмокри в следващият половин-един час е малък). Като контраст, конвенционалното „тоалетно обучение” се изгражда около способността на детето да „стиска” в тялото си „нещата”, докато може да се облекчи на подходящо място. Мисля си върху подсъзнателното отражение на този метод – не е ли факт, че живеем в общност в която хората „стискат” „нещата си” [oттам вероятно израза „стиснат човек”, бел. прев.], и често пъти имат нужда от помощта на други (като психотерапевт), който да ги окуражи да „се отпуснат”.
Също изборът „автономност или срам и съмнение” е важна част от етапа на „тоалетното обучение” и Мая се справи чудесно с тази задача – сега тя е невероятно самостоятелна, да не кажа че сама си е шеф и се чудя дали това не е и благодарение на самочувствието й придобито от ранното усвояване на ЕС.
А за мен ЕС се превърна в нещо интересно и удобно. Да, супер е да изпираш само половин пералня дневно за шест членно семейство, но много по-важно е, че узнах колко дълбоко са свързани майката и бебето и че бебетата са забележително способни и умни същества противно на това, което им приписва обществото. Чувствам се благословена с тази опитност.
Аз изпробвах ЕС само с едно бебе, започвайки от ранна възраст. При другите майки може да е различно – някои започват от раждането, други с по-пораснали бебета, някои използват повече, други по-малко пелени, някои деца възприемат по-бързо, други по-бавно, някои работещи майки обучиха дори детегледачките си в ЕС.
Ако ЕС те привлича, изпробвай го. Дори да е по-сложно при пораснали бебета, които са се научили да пренебрегват сигналите на тялото си, те биха приветствали идеята да бъдат по-чисти и да общуват с вас.
Желая ви много успехи в начинанието ви.

Уебсайтове:
Rosie's Elimination Communication Page
http://www.freeyellow.com/members4/seafish/index.html Ingrid Bauer's Natural Infant Hygiene site
http://www.natural-wisdom.com Jana Kutarna's "Did You Say Without Diapers?" page
http://trick.fig.org/jana/child/diaperless.html Scott Noelle's article (Continuum Concept- EC with a toddler)
http://www.teleport.com/~noelles/misc/goingdiaperless.html Johnson Family Infant Potty Training Page
http://www.users.uswest.net/~ptlfhb/training.html Trickle Treat - Laurie Boucke (includes info about her new book)
http://www.White-Boucke.com/ifpt.html Natec's ET article, excerpt from her booklet
http://www3.parentsplace.com/readroom/articles/eliminationl.html (the 3 is not a misprint)
 
Books
Infant Potty Training- A Gentle and Primeval Method Adapted to Modern Living. Laurie Boucke, 2000 White-Boucke Publishing, Box 400, Lafayette, CO 80026, USA.
email: laurieb@white-boucke.com
Elimination Timing by Natec. HCR2 Box 6838, Keaau, HI 96749, USA. $6 US each.emailnatec@interpac.net
Diaper Free!: The Gentle Wisdom of Natural Infant Hygiene, by Ingrid Bauer 2001
available from Natural Wisdom Press: 115 Forest Ridge Road, Saltspring Island, BC, V8K 1W4 CANADA
email: instinct@saltspring.com

Последна редакция: ср, 21 сеп 2005, 02:51 от Ludmil

# 1
  • Мнения: 1 250
Ами честно казано от както родих втория път се убедих че проблема не е в бебетата, ами в нас - ние не можем да ги разберем, но те разбират всичко.

Но съществуват и много други фактори, които влиаят на процеса $пишкане$. Синът ми на 1,5 годинки вече не се напишкваше, но дъщеря ми е почти на 4 не може да овладее кога е необходимо да си свали гащичките. И давамата започнах да ги слагам на гърне в момента в който можеха да стоят седнали.

А пералнята пускам почти всеки ден за 4 членно семейство, по простата причина че е недопустимо тати да отиде на работа по препаска и си поти тениската, а децата като се хранят нямат изградени навици за ползване на нож и вилица, пък и със сокче се поливат.

И тъй като си бъсещ баща ще ти кажа - дъщеря ми ме позна още първия път като ми я дадоха за кърмене. Като ми чу гласа се успокой. Последните изследвания сочат че бебето чува още отпреди да се роди, само че звуците отвътре са по-различни отколкото отвън, но това не пречи на бебо да разпознае гласа на майка си.


Усхех бъдещ татко, и не се плаши от бебето.

# 2
  • Мнения: 2 839
Браво на Сара! Луди всякакви  ooooh!
Хора, времето прекарано с децата е безценно. Не го прекарвайте в дебнене на сигнали за облекчаване  Hug

# 3
  • София
  • Мнения: 748
Ами мен дори ме беше срам да си кажа ама и аз нещо много не го разбрах това да седиш на пост и да чакаш бебето да се изпишка. Thinking newsm78
 Naughty нещо не е за мен
преди много време имаше тема, в която майката обесняваше как от съвсем малък сина й ака само в мивката и само когато тя го "издържа". Не отричам нещо, което не съм изпробвала, но не се виждам в тази роля.
Сори!

# 4
  • Мнения: 934
Ами, интересно е. И аз съм попадала на тези неща в интернет. Обаче мноооого трудно за приложение. Това да седиш на пост и да чакаш да се изпишка.... не знам, ние все излизаме и ходим някъде, просто няма как да стане.
Обаче съм си мислела за някакъв по-облекчен вариант на същото. Тоест да се свикне отрано поне с идеята за гърне или тоалетна. Дъщеря ми е на 6 месеца и си акаме в тоалетната, но то е защото го прави горе-долу веднъж на ден и много ясно се вижда кога се напъва - тоест заслугите не са мои.
Имам неприятен опит с баткото, който на две години и нещо хич не виждаше защо трябва да си оставя играта и заниманията, за да ходи до тоалетната, макар че чудесно разбираше за какво става дума. Та затова този път реших, че този път ще се опитам да създавам хигиенни навици по-отрано, доколкото може.... дали ще стане, не знам!

# 5
  • Германия
  • Мнения: 8 082
Описаното в статията съм го виждала в действителност. Моя приятелка тук така процедира сега и с второто си дете, след кърмене маха памперса и "издържа" бебето да се изпишка над него.  2-годишната и дъщеря също е била приучена по този начин. Разхода на памперси при тях е доста по-нисък сравнен с останалите деца от яслата

# 6
  • Мнения: 1 613
Хора, времето прекарано с децата е безценно. Не го прекарвайте в дебнене на сигнали за облекчаване  Hug

Абсолютно!
Никак не се виждам да държа 3 месечното си бебе да се изпишка/изака, да го чакам, да го дебна, да му правя сигнали или др. Имам си достатъчно друга работа, че да си усложнявам живота и с това.
Дъщеря ми ще види гърне не по-рано от навършени 18 месеца.
Това е моето мнение.

Благодаря все пак ма таткото, че се е потрудил да преведе статията  Peace

# 7
  • Мнения: 18 542
Тази глупост не я бях срещала от известно време...Сори за крайното мнение, но само така мога да категоризирам този "метод". Sick

# 8
  • София
  • Мнения: 2 300
Ludmil, може ли да пуснеш такава статия, след всичко изговорено във форума за гърнето...очаквай да бъдеш анатемосан... Mr. Green

# 9
  • Мнения: 603
Ами това звучи много добре, ама кък да ти кажа... най-вероятно майката ще е тази, която ще следи сигналите, докато ти си на работа. Така, че остави я сама да реши. И в никакъв случай не се опитвай да налагаш мнение. Моят мъж се опитваше да ми пробута едни идеи за платнени пелени през първите 40 дена, добре, че не му се вързах...
Аз лично смятам, че памперсите са едно от най-прекрасните изобретения на човечеството. А и, въпреки че не давам постоянно такива "дежурства", пак си имам доста работа.
Инъче, си имаме гърне от както стана на 10 мес. и съм много щастлива, когато успеем да направим аки или пиш в него. Слагам го винаги, когато усетя, че ще ака. И след всяко махане на памперса.
Разбира се, че е по-добре, да го прави в гърнетото. Но да го слагаш през десет минути, направо ми се струва кошмарно.
Е, разбира се, ако някой има желание да опита, няма лошо.
И аз благодаря за превода на статията. Беше много интересна. Аз лично за първи път чувам за този метод. Но е за много, много търпеливи хора...

# 10
  • Мнения: 488
Ами ние като издържахме Крис от 40-тия ден и до 10 месеца си ходеше на всяко издържане - ела сега да видиш на 13 месеца пищи и не иска нито издържане,  нито на гърне , нито на бебешка седалка на тоалетната. Щом го пуснем на земята кляка и си върши работата в памперса , съобщавайки ни с "а"а"а", че прави нещо. От както проходи(10м и 1/2) започна да си ака в памперса newsm78.

# 11
  • густо майна Филибето
  • Мнения: 8 530
Ludmil, лично аз мога само да ти благодаря ,че си си направил труда да преведеш статията,познавам майка,която използваше подобен метод още от втория месец на детето съвсем успешно,макар и не непрекъснато. За съжаление нямам време да го изпробвам системно.(мисля,че се вижда защо)

# 12
  • Мнения: 1 077
Добре дошъл бъдещ (надяващ се) татко! Grinning
Поздравления за ангажираният ти подход към благоденствието на твоето дете и благодаря за загрижеността към нашата информираност.
 Grinning
Надявам се да те срещаме често тук. Peace

# 13
  • Мнения: 6 472
Това нещо съм го чела миналата година дира Shocked Честно казано не е за мен Grinning

# 14
  • Кори Селести
  • Мнения: 5 538
Статията е много интересна и който има желание - може да опита:)
Нито е глупаво нито е срамно.
Просто отнема много време и внимание.
Ако майката е решила, че това е нейният начин....ОК.
Аз предпочитам памперсите. Признавам си...нямам това време да следя сигнали, да тичам до банята пред 10 минути и да пера всичко "изпуснато".
Иначе...от екологична гледна точна съм с две ръце за това:))))))))

А че бебетата не контролират свинктера си е видно и то самата статия...те просто дават сигнали какво ще направят...не могат да спрат процеса.

Общи условия

Активация на акаунт