Ами и аз като мама на двама да се изкажа 
Засега се справям, за в бъдеще - времето ще покаже...
Е, няма да откажа, ако денонощието се удължи, разбира се 
И за мен, както и за Томова и Sakri, най-важното е децата да са щастливи и доволни...
Щастлива съм, когато виждам "живите" им очички, когато знам, че се чувстват наистина специални и усещат, че те са най-важното нещо в моя (и на мъжа ми) живот...
Щастлива съм, когато виждам, че се чувстват обичани...
Щастлива съм, защото умея да ги правя истински щастливи...
За мян няма значение как ме гледат или какво мислят мамите на площадката, когато се качвам със сина ми на пързалката, правим пясъчни кули и мостове, тичам и пръхтя като кон, вия като куче, скачам като зайче заедно с него или ходя като баба Меца...
Няма значение, защото той е поискал така и се чувства наистина специален, когато го правя...
И личицето му започва да сияе още по-силно...
Аз държа да имам и лично време с всеки поотделно, засега успявам, и виждам колко важно е това за тях.
Дъщеря ми не разбира, че съм уморена. Когато батко й спи, тя знае, че съм изцяло нейна - обича да я масажирам, да правим гимнастика, да раглеждаме книжки, да и разказвам приказки, обожава да й пея и да я уча на разни неща...
И тя ме дарява с най-прекрасната момичешка усмивка на света, това ме зарежда със сили и вяра, че правя най-доброто за нея, за тях...
Златното ми правило е че никога не чистя, гладя или готвя, когато те са будни...
Понякога не мога да наваксам, въпреки че стоя до 1:00 - 2:00 през нощта, за да свърша работата, която не съм успяла, докато те са се зареждали с още енергия , унесени в следобеден сън.
Работата ме чака, защото през целия ден съм играла с тях, защото отново съм се радвала на усмихнатите, доволни, лъчезарни и щастливи личица.
И си струва, повярвайте ми!
Когато ги погледна, аз се чувствам най-щастливата мама на земята!
Когато те ме погледнат - зареждам с енергия, не чувствам умора, имам сили и да полетя дори...
Засега се справям, за в бъдеще - времето ще покаже...
Е, няма да откажа, ако денонощието се удължи, разбира се
И за мен, както и за Томова и Sakri, най-важното е децата да са щастливи и доволни...
Щастлива съм, когато виждам "живите" им очички, когато знам, че се чувстват наистина специални и усещат, че те са най-важното нещо в моя (и на мъжа ми) живот...
Щастлива съм, когато виждам, че се чувстват обичани...
Щастлива съм, защото умея да ги правя истински щастливи...
За мян няма значение как ме гледат или какво мислят мамите на площадката, когато се качвам със сина ми на пързалката, правим пясъчни кули и мостове, тичам и пръхтя като кон, вия като куче, скачам като зайче заедно с него или ходя като баба Меца...
Няма значение, защото той е поискал така и се чувства наистина специален, когато го правя...
И личицето му започва да сияе още по-силно...
Аз държа да имам и лично време с всеки поотделно, засега успявам, и виждам колко важно е това за тях.
Дъщеря ми не разбира, че съм уморена. Когато батко й спи, тя знае, че съм изцяло нейна - обича да я масажирам, да правим гимнастика, да раглеждаме книжки, да и разказвам приказки, обожава да й пея и да я уча на разни неща...
И тя ме дарява с най-прекрасната момичешка усмивка на света, това ме зарежда със сили и вяра, че правя най-доброто за нея, за тях...
Златното ми правило е че никога не чистя, гладя или готвя, когато те са будни...
Понякога не мога да наваксам, въпреки че стоя до 1:00 - 2:00 през нощта, за да свърша работата, която не съм успяла, докато те са се зареждали с още енергия , унесени в следобеден сън.
Работата ме чака, защото през целия ден съм играла с тях, защото отново съм се радвала на усмихнатите, доволни, лъчезарни и щастливи личица.
И си струва, повярвайте ми!
Когато ги погледна, аз се чувствам най-щастливата мама на земята!
Когато те ме погледнат
- зареждам с енергия, не чувствам умора, имам сили и да полетя дори...
Иначе тежко ми, а и на него щото като се прибере ме заварва вече озверяла и яхнала метлата 