Месеци прекарах в четене на различни житейски истории и страдания по форумите. Няма други заболявания в детската възраст, които да причиняват такава психична зависимост на майката от "тесният специалист" както алергиите ( на сън и наяве).
За съжаление, в много малко от случаите се виждат истински алергични заболявания, които са наистина сериозен проблем и за нас педиатрите.В останалите случаи с тъга отбелязвам, че поради:
*липса на качествена педиатрична помощ и компетентност по всекидневни педиатрични микро-проблеми.
*грешни диагнози, породени от абсурдни схеми на захранване-плодови сокове през първият месец например, и още по-абсурдни експерименти със соеви и лечебни млека, царевични брашна, безлактозни млека.
*преувеличен страх при проява на невинни и лесно лечими заболявания-хрема например, или лека екзема
* абсолютизъм-"Детето трябва да е без НИКАКЪВ секрет от носа-дори и капчица!!!, без петънце също по кожата".
майките стават жертва на недобросъвестни и биват манипулирани с години.
Един с "фенерче" поставя диагноза Алергичен ринит, друг дава абсурдни разреждания на лечебните млека, трети забранява ваксинациите до живот, четвърти "подготвя" детето чрез антихистамини "за зимата", пети захранва с кашкавал, а после с овче сирене и т.н и т.н.
Използвайки естественият страх за здравето на детето, родителите без да търсят второ мнение ( и трето даже) подлагат децата си на недопустими експериментални терапии с месеци, тежки диети с изключване на ред важни хранителни съставки ( всяка диета с изключване на 1-2 основни храни е тежка за детето!!), отлагане на важни ваксинации с години, водещи в крайна сметка до живот във вечен страх за състояния, които всеки компетентен педиатър би признал за "несъществуваща патология".
Много често родителите не са в състояние да различат обективно и безпристрастно на кое ТОЧНО се дължи подобрението на детето. Повече са склонни да отдадат значимото на "терапийте" или на "диетите". Всъщност, повечето от заболяванията, които дискутирате тук ( с особена сила това важи за АД) са със затихващ ход и се самоизлекуват с достигане на определена възраст, колкото и тежки рецидиви да правят понякога.
С времето абсурдността на ситуацията неизбежно стига до хиперболичност:
*да се "подготвим за зимата с лекарства".
*посетихме го за да "ни подготви за зимата с Аериус"
*"ще пием Бронховаксон"
*"да започнем (продължим) профилактиката на хранителната ни "алергия" чрез приемане на Аериус" и т.н. и т.н. .
И "Контролни прегледи", след "Контролни прегледи" се контролира нищото и се определя "дозата на овчето срене" чрез препоръки.
А това е всъщност борба на "Дон Кихот с вятърните мелници". В условията на силна психична зависимост, Вие нямате вече собствена преценка ИЗВЪН света на АЛЕРГИЙТЕ. Всяка хрема->>алергична, всяка пъпка->>уртикария. Децат почти нямат детство от прекалени страхове. Започва социално ограничаванe (несъзнателно разбира се),подтискане чрез вечни забрани и "не"-та-тъжно детство, тъжни родители.
Няма истина от последна инстанция-има много начини да се излезе от дадена ситуация. Една пъпка или малък обрив от шоколад стават повод детето да гледа другите деца и да страда, че е "по-различно". А всъщност може да се овладее бързо уртикарията, и да не се ограничава детето, с надеждата, че ще се десенсибилизира. Много често, не дадена храна, а некачествената и изработка причиняват алергии ( както например с фалшивите, натъпкани с лецитин псевдо-шоколади или плънките им). В повечето от случаите също, ненужните лечебни млека и приложението им без показания са "довели" детето до състояние да реагира на почти всичко, а Вас до тотална депресия. Но разбирате ли го това??
-"Докторе пак имаме пъпки"
-"Даааа, обостряне на Алергията-Аериус за 2 месеца..."
и така до безкрай...
Всичко, което Ви е нужно, е да се доверите на педиатъра си, както правят толкова хора по света. От Вас зависи кого и по какви критерии ще изберете. Правете мъдри избори...
Истината ( поне както я виждам аз) трябва да се казва
За съжаление, в много малко от случаите се виждат истински алергични заболявания, които са наистина сериозен проблем и за нас педиатрите.В останалите случаи с тъга отбелязвам, че поради:
*липса на качествена педиатрична помощ и компетентност по всекидневни педиатрични микро-проблеми.
*грешни диагнози, породени от абсурдни схеми на захранване-плодови сокове през първият месец например, и още по-абсурдни експерименти със соеви и лечебни млека, царевични брашна, безлактозни млека.
*преувеличен страх при проява на невинни и лесно лечими заболявания-хрема например, или лека екзема
* абсолютизъм-"Детето трябва да е без НИКАКЪВ секрет от носа-дори и капчица!!!, без петънце също по кожата".
майките стават жертва на недобросъвестни и биват манипулирани с години.
Един с "фенерче" поставя диагноза Алергичен ринит, друг дава абсурдни разреждания на лечебните млека, трети забранява ваксинациите до живот, четвърти "подготвя" детето чрез антихистамини "за зимата", пети захранва с кашкавал, а после с овче сирене и т.н и т.н.
Използвайки естественият страх за здравето на детето, родителите без да търсят второ мнение ( и трето даже) подлагат децата си на недопустими експериментални терапии с месеци, тежки диети с изключване на ред важни хранителни съставки ( всяка диета с изключване на 1-2 основни храни е тежка за детето!!), отлагане на важни ваксинации с години, водещи в крайна сметка до живот във вечен страх за състояния, които всеки компетентен педиатър би признал за "несъществуваща патология".
Много често родителите не са в състояние да различат обективно и безпристрастно на кое ТОЧНО се дължи подобрението на детето. Повече са склонни да отдадат значимото на "терапийте" или на "диетите". Всъщност, повечето от заболяванията, които дискутирате тук ( с особена сила това важи за АД) са със затихващ ход и се самоизлекуват с достигане на определена възраст, колкото и тежки рецидиви да правят понякога.
С времето абсурдността на ситуацията неизбежно стига до хиперболичност:
*да се "подготвим за зимата с лекарства".
*посетихме го за да "ни подготви за зимата с Аериус"
*"ще пием Бронховаксон"
*"да започнем (продължим) профилактиката на хранителната ни "алергия" чрез приемане на Аериус" и т.н. и т.н. .
И "Контролни прегледи", след "Контролни прегледи" се контролира нищото и се определя "дозата на овчето срене" чрез препоръки.
А това е всъщност борба на "Дон Кихот с вятърните мелници". В условията на силна психична зависимост, Вие нямате вече собствена преценка ИЗВЪН света на АЛЕРГИЙТЕ. Всяка хрема->>алергична, всяка пъпка->>уртикария. Децат почти нямат детство от прекалени страхове. Започва социално ограничаванe (несъзнателно разбира се),подтискане чрез вечни забрани и "не"-та-тъжно детство, тъжни родители.
Няма истина от последна инстанция-има много начини да се излезе от дадена ситуация. Една пъпка или малък обрив от шоколад стават повод детето да гледа другите деца и да страда, че е "по-различно". А всъщност може да се овладее бързо уртикарията, и да не се ограничава детето, с надеждата, че ще се десенсибилизира. Много често, не дадена храна, а некачествената и изработка причиняват алергии ( както например с фалшивите, натъпкани с лецитин псевдо-шоколади или плънките им). В повечето от случаите също, ненужните лечебни млека и приложението им без показания са "довели" детето до състояние да реагира на почти всичко, а Вас до тотална депресия. Но разбирате ли го това??
-"Докторе пак имаме пъпки"
-"Даааа, обостряне на Алергията-Аериус за 2 месеца..."
и така до безкрай...
Всичко, което Ви е нужно, е да се доверите на педиатъра си, както правят толкова хора по света. От Вас зависи кого и по какви критерии ще изберете. Правете мъдри избори...
Истината ( поне както я виждам аз) трябва да се казва
до 1 годишната му възраст, защото според нея едно дете щом расте, яде и се** - няма проблеми. Мнението на Бърди /или там както се чете/ ми звучи по подобен начин и ме нервира. 
подриска два месеца). И така в един порочен кръг (нищо, че пъпкити така си и седят и не се повлияват от Елоком напр. Друго мазило не са ни предлагали, просто било вид кожа 
). И накрая резултатът от цялата тази история е, че детето все още ми е лишено от безброй неща, избираме си компания в игрите на вън (за да няма за ядене нещо "забранено" за нас), а в къщи се оказва, че и ние с таткото сме на диета с малкия, т.е. лишенията са за всички. Къде е краят и аз все още не знам. Каква ли торта ще има за празника се питам, защото от предишната милия така и не опита. 