Публикувана: 16 септ. 2005, 15:15 ч.
Последно мнение: 7 окт. 2005, 17:36 ч.

Как намирате сили?

3 581
16
1

1
2
Всички

16 септ. 2005, 15:15 ч.

Мнения: 3 091

Много време, напълно съзнателно пропусках този форум... сега отговорих почти на всички теми!!! Смятах, че съм си възстановила психиката! Даже опитваме отново да си имаме дете! Да, ама не! Разплаках се, като прочетох историите ви! Толкова съжалявам!!! Моята собствена отново изникна пред очите ми, все едно беше вчера... никога, ама никога не съм спирала да мисля за Сара! даже се чувствам невероятно виновна, че отдавна не съм ходила на гроба й!
когато я родих, мъж ми и брат ми ми забраниха да я виждам! бяха говорили и с психолог! още не мога да си простя, че ги послушах! те не са виновни!!! аз нямах сили...
как се справям досега? страшно обичам деца!!! опитвам се да приема трагедията като някакво наказание... като урок, който трябва да научим! простете, че пиша толкова объркано, но наистина много се разстроих! пожелавам ви искрено да сте силни, смели и да имате здрави и хубави деца!!!
кажете как се справяте с мъката? може да си бъдем взаимно полезни!!!

Последна редакция: пт, 16 сеп 2005, 15:22 от Ламята Спаска

# 1 16 септ. 2005, 15:47 ч.

Мнения: 502

Пожелавам ти много скоро да се разпишеш и в темата " Успешна бременност след ...."

Бъди силна и гледай смело в бъдещето! Сигурна съм, че там те чака твоето щастие! bouquet

# 2 16 септ. 2005, 15:58 ч.

Мнения: 2 123

Съчуствам ти безкрайно...
как намираме сили ли Thinking

, най-важната и заложена от природата мисия за всяка от нас е именно създаването и отглеждането на живот... този стремеж и необяснима нужда да родиш и отгледаш дете е по-силна от всяка друга емоция... именно това ни дава сили да продължим, и ще ни дава винаги!
ПРЕГРЪЩАМ ТЕ! Crazy

# 3 16 септ. 2005, 16:23 ч.

Бургас
Мнения: 302

Много съжалявам за преживяното.
Мен през цялото време ме крепеше мисълта, че пак ще правим опити. Чаках с нетърпение да минат месеците, дори не изчаках и 6 месеца. Мисля, че като почувстваш пак живот в себе си, ще забравиш всичко лошо.
С мен раждаше една жена, на която бебето почина след около седмица, беше много мъничко и получило мозъчен кръвоизлив. Тя ми е съседка и майка ми се познава със свекърва и. Знам, че всички са го преживяли много тежко. Но ето сега и тя пак е бременна и датите са ни много близки аз съм на 27-ми март, а тя на 29-ти. Така че това ни дава сили Hug

Успех и дано скоро си в мамешкия форум Heart Eyes

# 4 16 септ. 2005, 16:40 ч.

На един клон
Мнения: 1 064

Цитат на: irinii в пт, 16 сеп 2005, 15:58

Съчуствам ти безкрайно...
как намираме сили ли Thinking

# 5 16 септ. 2005, 17:16 ч.

Мнения: 2 035

Много съжалявам и аз скъпа, за трагедията която си изживяла bouquet

Ще си позволя да цитирам една хубава мисъл на Габриел Гарсия, която гласи:
"Не си давай много-много зор, най-хубавите работи се случват,
когато най-малко ги очакваш. "
......аз вярвам в това, а вие ? Blush

# 6 16 септ. 2005, 18:08 ч.

Мнения: 177

Първо искам да ти пратя много силна прегръдка и от мен знам какво е да преживееш такова нещо но след кризата живота продължава и ние трябва да го живеем. Аз смятам че когато почувстваме отново признаците на бременост и родим по едно живо и здраво бебче ще се почувстваме по добре защото до тогава колкото и да ни успокояват няма начин да се почувстваме по добре. Въпреки че гледаме напред само ние знаем какво чувства душата ни , но въпреки всичко трябва да си даваме сами сили и да посрещаме всичко с усмивка. Започвайте да правите опити /ако все още не сте/ за бебче и надеждата скоро пак да забременееш ще те кара да се чувстваш полезна и да ти дава вяра за в бъдеще. Аз с риск да се повторя изобщо не чаках да минат определените месеци , не че има резултат но ме кара да се чувствам по добре и да тая надежда че чудото ще стане в най скоро време. Въпреки това никой никога няма да изтрие моето бебче от сърцето ми, но такъв е живота гаден и ужасен, и оцеляваг само силните.
Влизай и в "Искам бебе", там момичетата са страхотни и ще се успокоиш с техните остроумия.
Hug

Бъди силна, и не давай път на отчаянието

Цитат на: val_stef в пт, 16 сеп 2005, 17:16

"Не си давай много-много зор, най-хубавите работи се случват,
когато най-малко ги очакваш. "
......аз вярвам в това, а вие Blush

/
подкрепям bowuu

# 7 16 септ. 2005, 22:14 ч.

Мнения: 34

Много съжалявам,нямам думи да кажа нищо повече.
Ти си силна жена,бъди все такава.
Късмет.

# 8 16 септ. 2005, 22:48 ч.

Мнения: 2 849

Как се намират сили ,ами като се замисля е адски трудно да се справяш .Аз в началото се стараех всички около мен да не луднат и някак си докато ги успокоявах се изнизаха 8 месеца .Опитвах се да легна и да мра ,ама то не става така лесно .Вечерите ми продължават да са най-кошмарни ,всичко ми минава пред очите и преглъщам мъката ,опитвам се да си отговоря на много въпроси .Има я и искрицата ,която малко ме спасява ,чакам бебето март .Да си призная честно като видях двете черти на теста бях много щастлива ,а след това се улавям как го няма този ентусиазъм като първия път Embarassed

.Днес видях бебчо на ехографа как се мята и рита и се опитах да се радвам ,сигурно ще е друго като се роди .Ох ,дано се върне желанието за живот при всички ни . Praynig

# 9 17 септ. 2005, 02:27 ч.

Мнения: 1 214

Да,историите ни наистина май си приличат(извинявай но не съм чела твоята в подробности),но като чета сега и в тази тема....
Да,забраниха ми........не ми даваха бебето.Една акушерка ми го донесе за кърмене ,а веднага след нея пристигна неонатоложката.Той вече беше засукал и тяостана до мен-само гледаше.В същият момент той започна да посинява и да се задушава.А неонатоложката го изтръгна от ръцете ми с думите-Това бебе не е за вас Cry

Аз дори не можех да реагирам.....Грабна го за части от секундата и го изнесе.А от там нататък започна едно промиване на мозъка и от роднини и от лекари.А неонатоложката като ме видеше,че се приближавам към детското отделение и веднага започваше да говори глупости,но за мен тя беше лудата.Като ме видеше ,дори още да не се бях разплакала и започваше-айде,сега ще ревне Shocked

И аз естествено........то колко ми трябваше,но това все пак е нормално състояние,щеше да е притеснително да се смея,нали?Абсолютна идиотка.Сега се чувствам виновна ,че го изоставих така и никога няма да намеря сили,така мисля..........И в моменти на откровение като този-правя това публикувам го,защото ако не го направя тук ще се пръсна вече.........
"Ето я пак ревна..........."

Да е жива и здрава дъщеричката ми,само мисълта за нея ме крепи ........Тя ми дава силите,миличката.........

# 10 17 септ. 2005, 11:10 ч.

Мнения: 3 091

Момичета, много ви благодаря за милите думи!!! пожелавам и на вас да бъдете много щастливи, да отгледате здрави дечица!!! и също да бъдете обичани и подкрепяни от близките си!!!
още веднъж - много ви благодаря!!!

# 11 17 септ. 2005, 11:24 ч.

Мнения: 4 244

Винаги съм знаела (подозирала), че криеш тънка душевност зад фасадата на непукизъм - нали съм Скорпи като тебе
От вчера чета и не мога да повярвам, но сега разбирам защо го правиш
Няма начин за преодоляване на болката - пътя го намираме сами. Или се самоизяждаме отвътре или се правим че не съществува, но въпреки това не забравяме
Остави се на сълзите да те водят, изплачи си очите (дето има една дума), отпусни си душата и не забравяй, не потъпквай дълбоко в себе си загубата.
Погледни небето, потърси си ангелчето и си поговори се него .
Дай Боже да ти помогне и телом и духом по бързо да се отпуснеш и да ни зарадваш в другата тема
Една голяма екатеринска прегръдка! Hug

# 12 17 септ. 2005, 13:30 ч.

Мнения: 4 212

Съ4уствието което изпитва е обяснимо Hug

както и съжаление за загубата ти.........много мога да пиша, но ще ти кажа само едно - всеки по свой собствен си на4ин намира утеха.
Аз си го налагам психи4ески, незнам как го правя, ама рухвам от време на време. Обвиняваме се, да, но това само наврежда още пове4е на нас самите. Живота ни е такъв, един път пе4елим друг път губим от него. Философски зву4и, но живота ни е една голяма игра на "тука има, тука нема". За огромно мое съжаление, нямам обяснение на въпросите, защо тези които толкова много искат деца ги губят, а други без никакъв проблем ги създават и изхвърлят в кофите за боклук. А какво ли им е на тези майки, на които децата имат физи4ески и психи4ески проблеми и цял живот се борят с това. Вси4ко това е наказание за нас, майките и децата, съдба.

# 13 17 септ. 2005, 20:32 ч.

Мнения: 38

Moiata istoria vse ochte ne sam ia razkazala zashtoto vse oshte mnogo boli .Misleh si v nachaloto che kato ne govoria za tova shte mine po barzo.Ama ne.Posle se opitvah da izkaram niakoi vinoven(osobenno lekarite).No i tova ne pomaga.Horata kazvat che kakvoto ti e pisano da stava shte stava, zatova v momenta se opitvam da si mislia che vse niakoga sadbata shte me propysne ili zabravi za izvestno vreme i togava chte dode moiat red.

# 14 28 септ. 2005, 11:50 ч.

Мнения: 285

Намират се сили мила...няма точна рецепта, но за всеки баналното изречение - времето е лек - е вярно. В известен смисъл поне... Аз видях дъщеричката си, и повярвай ми това съвсем не смятам, че е нещо важно или променя нещата...видях я...видях как се бори цели 24 часа за живота си...личицето и е в мен вече 13 години...
спрях да обвинявам, спрях да търся причините, те се оказаха неверни, сама виждаш слънцата които имам. Според докторите не трябваше да мога повече да раждам, а родих два пъти вече и имам прекрасни дечица. След като почина детенцето ми през 92 веднага забременях отново и имам 12 годишна дъщеря, после не можех да забременея цели 12 години...и сега имам син на 1 годинка. Споменът за онова ангелче не ме е напускал нито за миг!!! Понякога се улавям как ненайдено гледайки слънцата си търся приликата между нея и тях...как се опитвам да си я представя пораснала...
Болката ще си остане завинаги, но и вярата в доброто и смисълът също! Аз лично приемам загубата на дъщеря си като стръмно начало, като мъка, която все някога ще преодолея...все още не съм...не искам да лъжа никого! Най-малко себе си...вярвам, че някога ще я срещна отново, и това ме прави значително по-спокойна...
Моят лек е реалността, децата ми, мъжът ми, всички близки, които ме обичат и аз обичам...времето само запълва с нови въпроси и отговори, важното е, търсейки отговорите да не стоим на едно място, да не задълбаваме, да се впускаме в бъдещето с повече вяра!
Целувам ви всички!

# 15 7 окт. 2005, 14:21 ч.

Zdravei mila!Mnogo sajaliavam za tova koeto ti se e sluchilo.Naskoro i az prejiviah podobna zaguba. No se opitvam da gledam napred. Nai-loshoto e da se chudish zasto? Nikoga niama da poluchish otgovor na tozi vapros, a bolkata samo se usilva poveche. Starite hora sa pravi po tozi vapros "stanaloto stanalo" i nai-veche "vsiako zlo za dobro". Opitai se da ubedish v tova! To ste pomogne! Prosto ostavi makata i bolkata da otshumiat sami i nai-vajnoto ne se zatvariai v sebe si.
Az vse oste otbiagvam kontaktite s horata, s izkljuchenie na nai-blizkite mi, no me krepiat dumite na lekaria, koito me prie v patologia - vajnoto e che vie ste jivi i zdravi i che hvashstate. TOVA E NAI-VAJNOTO. Gledaite napred, a drugoto samo ste si doide na miastoto.
Jelaia ti uspeshna borba!!! Badi silna!!!

# 16 7 окт. 2005, 17:36 ч.

Мнения: 3 091

Благодаря ви най-искрено!!! докато не влязох тук, не смятах, че проблемът ми е нерешен! но явно поведението - все едно, че нищо не се е случило, само ми е задълбочавало мъката... а вече минаха повече от 4 години!!

Пожелавам ви всичко най-хубаво!!!
Прегръщам ви!

Препоръчани теми

Кървене след гинекологично абразио.

Забременяване след мъртво раждане

CuddleCot (охлаждащо легълце за мъртвородени/починали бебета) - бихте ли го използвали в болницата?

Аборт в 20 г.с

Причина:

Причина: