Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца от 1 до 6 г.
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

София

Мнения: 532
Реших и аз да споделя за моята раздяла с децата #Puppy dog
Минахме периода на детски градини, училища, лагери ,екскурзии а сега...отиват да живеят в други градове newsm45
Много ми е мъчно ,не мога място да си намеря, събуждам се нощем и от очите ми капят сълзи
 newsm45Дойде момента в който както се казва пиленцата излитат от дома. Иска ми се да се радвам ама ..повече ми е мъчно.Само като си помисля че вечер ще са някъде далче и сърцето ми се къса.... smile3518
Цитирай


Мнения: 3 451
Успокой се,това е естественият ход на нещата.Те ще ти идват на гости,ти ще ходиш при тях,а може и да ги последваш един ден. HugНай-важното е да са живи,здрави и щастливи там където са.Майка ми винаги казва:"Дори да живееш на края на света,ако знам,че си щастлива и аз ще съм щастлива."А пък,за да е пълно моето щастие си я взехме при нас. Very Happy
Цитирай

София

Мнения: 532
Знаааам ,знам че е така....знам и че ще свикна....но това е голяма промяна в живота ни техния и моя newsm70
А спор няма че мисля че така е правилно и така трябва ,всеки трябва д търси пътя и щастието в живота си ...
Цитирай

New Zealand

Мнения: 5 184
Ех, разбирам те. Ние със сестра ми сме на по 30-тина години и още не можем да се примирим с обстоятелствата. майка ни - също. Стана така 4е се оженихме за мом4ета от нашия си град. Оказа се даже 4е ще живеем много близо едни до други - аз с майка и татко в един блок даже/през един вход/, а сестри4ката ми в съседния блок си купиха апартамент. Е, да, ама така се стекоха обстоятелствата ... 4е аз заминах на другия край на света. Тук родих... не е лесно ...
Цитирай

с/у ОколоМръсТното

Мнения: 18 619
Фейт - някакси ме накара да се замисля и за 2-те страни  Thinking

Аз се радвах, че ми предстоеше новост, че някакси ставам самостоятелна и все пак чувството на празнота си ме гонеше....
Обаче какво ли им е било на нашите...сега, когато те чета, за тях се сещам! Милите ми родители  Hug. Обаче в един миг се свиква и после живота е пак хубав по своему!

Просто мигът на излитането на пиленцето от гнездото все някога настъпва...
Цитирай

София

Мнения: 532
Мисля че на децата им е по-лесно. И ще се радвам да е така! Ааа майките....да не казвам какво им минава през главите и т.н.  ooooh!
Цитирай


Мнения: 2 610
тва с отлитането на пиленцата в психологията му казват - синдром на осиротялото гнездо , споко Peace
Цитирай

на село

Мнения: 1 851
Ох много познато, дъщеря ми е на 14 години и живее сама в Хасково, там имаме жилище, но е самичка.
Ние макар, че сме на 50-на км ми е все притеснено, а е и в ново училище.
Така ще да е децата ни порастват и започват да стават самостоятелни.
Аз чак сега осъзнавам какво е да имаш поне 2 деца, добре че преди 2-3 години се навих на мъжа ми да имаме още едно дете, че сега щяхме да сме съвсем сами, а така покрай малката се разсейвам.
Цитирай

преди Варна/сега Горна Оряховица

Мнения: 4 250
Вечер като си лягаш си представяй,че са добре,щастливи и спокойни!Представяй си как си шетат,гледат телевизия,приготвят се за сън и лягат!Така с по-ведри мисли в главата ще ти е по-лесно!Естествено е да ги мислиш!Моите две големи момчета от няколко години са далеч от мен-във Варна-така че тая болка от раздялата ми е много позната!Виждане и чуване от време на време-но важното е да са добре!  love001
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.