къде е границата между здравословния интерес и прекаленото вмешателство?

Аз все още нямам ученичка, но си задавам същите въпроси.
С мен никой никога не е учил, което беше от голяма полза - научих на самостоятелност, да вярвам в себе си, да не чакам наготово, да разпределям рационално времето си и ощи куп неща, на които бих искала да се научи и дъщеря си. Повечето ми познати обаче, с деца в училищна възраст, са на мнение, че те не могат да се справят сами, мотивирайки се с факта, че образователната система не е това, което е била "по наше време" Дали е така - не знам . Все пак щом момиченцето ти се справя само /и то вече 3 години/, бих те посъветвала да не се намесваш . Явно е успяла да си създаде навици на учене, които дават резултат и ти дори и да искаш да помогнеш, надали ще има ефект.
PS Спомням си, известно време бях обидена на майка, че за разлика от другите родителнки не учи с мен, но сега съм и много благодарна

Да ти кажа нямам още опит, но мисля, че децата трябва да бъдат самостоятелни.... Имам пример пред очите си  - тук колежки се оплакват колко бил труден материала, какво било, що било... Аз обаче не помня майка ми или баща ми да са ни писали домашните. И тримата с братята ми четяхме на 4 г. възраст, вярно елементарни текстове сричайки, но все пак четяхме.
Какво бих направила аз... всяка вечер бих питала детето какво са имали и какво са учили, какво има да прави за следващия ден. Ако има някакви въпроси по материала да ме пита.... Бих правила внезапни проверчици, ама това може би не в 1 клас, ами като започнат да хитруват по-нататък. Майка ми така правеше. Примерно един път в месеца се присети "Какво имаш по история за утре?" "Донеси учебника и започвай да разказваш урока" Това разбира се след като аз твърдя, че съм си научила 

Мисля, че трябва да се интересува родителя, но не прекалено да виси на главата на детето.
Не знам, така сега разсъждавам, после може друго да се получи, макар, че като гелдам Александра вече може да брои до 10 и познава десетина букви. Като всичко това не сме й го наливали в главата, просто веднъж й написах нейната буква и оттам се почна един тормоз "Мамо, пиши бука А"... постепенно запона да научава и други букви. Надявам се все така да са й интересни тия неща, за да има хъс после в училище... по-лесно ще й бъде...

 Аз тепърва, ще прохождам в материата , за момента мисля, че нормалното вмешателство от моя страна е, да държа да си пише домашните и да проверявам, дали ги е написала.
  Само до там, нямам намерение да разпитвам госпожата, какво имат за домашно, Димана да си помни.

МНого зависи от самото дете и от преподавателя.

И аз съм на мнение, че децата трябва самостоятелно да се подготвят, пък и времето не ми достига.
Но дали заради частните уроци, или поради мързел, повечето учители не дават на децата в училище необходимото знание.

Една приятелка ми беше казала дочуто изказване на начален учител "ние не сме тук да научим вашите деца да учат и пишат"... така че има някаква представа. За съжаление това се оказа вярно - домашни до побъркване от пърия ден, определения в учебника не са написани като хората, учителите не им създават правилен подход към самоподготовка. И понеже пък аз съм инат - няма да кажа на детето какво точно да напише, а само го упътвам, горкото много се мъчи.
За мен остава непонятен факта, че в неговия клас (3ти клас) миналата година само 4 деца имаха пълно 6. Та по наше време дори нямаше оценки през годината до 4ти клас, а те - от 2ри.
Също така съм против и писането на добри оценки без да има реални знания.

Дори си признавам че миналата година си позволих да "преподам" на сина ми предварително умножение и деление с дву- и трицифрени числа, защото това което прочетох в учебника си беше безумие - научи сега така, после ще учиш че не е съвсем така ами иначе
МИ така де, математиката ми се отдаваше, инженер съм, но често се фрапирам от писаното в учебника - "педагогически" правила.

Ще ви дам за пример тест (на помня дали 2ри или 3 ти клас)
по български учат единствено и множествено число на глагол, но за съществуването на лица в българскя език децата още не са чували

глагола "лежа" - как е в множествено число
детето логично се сетило за "лежат"
да ама не - думата "лежат" е задраскана и е написана "лежим"

Това изобилства в образователната ни система
Така и не разбирам защо една система утвръдена и доказана с годините (призната като чудесна в много страни) се сменя толкова драстично, учебници писани в бързина и стремеж да са по-различни от вековните традиции са безумни хрумвания на този или онзи с цел получаване на някаква титла и научен експеримент върху нашите деца и бъдещето им.
Нямам нищо против шарените картинки. Имам против подредбата и най-вече съдържанието на учебниците. Има против тескт за 1 ви клас - стих който трябва да четат и пепишат да има буквата Я, която ще бъде взета 2 месеца по-късно. И множество подобни творения


Аз май доста се поувлякох...

ти добре се поувлече, ама увлечението ти си е съвсем на място. дори си мисля дали да не започнем ние, родителите на ученици, да събираме в една тема гениалните недомислици на образователната система и да ги треснем някой ден на главата на г-н министъра...
довечера ще взема да поразгледам учебниците за четвърти клас.

Засега не вися над главата й и не смятам в скоро време да увисвам. Много е рано още да се заканвам, защото имам ученичка едва от 1 седмица. Дават им всеки ден домашни и всяка домашна се оценява. Та вече имаме и първите оценки. Засега детето се справя съвсем само, няма нужда от помощ, старателна и отговорна е. Няма нужда да я подсещам, контролирам и следя, защото тя е достатъчно съвестна. Вечер й преглеждам тетрадките, за да видя какво точно са правили и каква й е оценката за деня. Според мен тя се справя доста добре, а това че няма нужда от помощ ме радва. Не искам да се научи, че аз съм по равно отговорна и ангажирана с нея по подготовката на уроците. Напротив, очаквам от нея и ми се иска да се справя сама и до мен да се стига само в краен случай. Т.е., считам, че упражнявам здравословен контол и проявявам интерес към заниманията й, което ми се струва съвсем достатъчно.

С мен никога никой не се е занимавал и аз смятам, че така трябва и да бъде. А тези приказки за трудния материал и как едва ли не родители с три висши се затруднявали да го разтълкуват, а горките деца как ли били смогвали и прочие смешки просто няма да коментирам. Това е несериозно, да не употребя друга дума.

Според мен колкото по-рано детето се научи на самостоятелност, толкова по-добре. Така придобива и увереност в собствените си сили и самочувствие, че може да се справя с нещата. Колкото по-отрано, толкова по-хубаво.

И аз бях с твоите намерения в началото на първи клас. Сега сме 4ти, и виждам някаква светлинка в тунела - може да ми се изпълни мечтата тази година.

Но мнението ми за съдържанието на учебниците е споделяно и от учители, които преподават по тези учебници.

Както сама си писала - рано е да се заканваш

Образованието ми е достатъчно да достигна до аспирантура и да видя какъв и напън за писане и преписване има от хората, които създават тези учебници, защото науката в нашата страна се оценява не по това какво всъщност си направил, а по това коклко статии/учебници си написал (преписал от неподходящ автор).

Хора, аз имам изключително големи проблеми със сина ми по отношение на ученето му.Първите две години беше ад под небето!!! Учителката му го определя почти като хиперактивно дете и ни прати даже на психолог.Той беше страшно буен/не казвам агресивен/, енергичен, не издържаше да седи цял час на чина, домашни пишеше с рев...Започнах да го хващам, че къса листа от тетрадките, ако са взели нов урок, например.Не помнеше какви домашни са им дали.Губеше си акъла и речника, щом стане въпрос за учене... Измъчих се поне 2,5 години...Едва в средата на 3-ти клас горе-долу влезе в крак, но пак не съм сигурна...Заради него реших да остана отново вкъщи и да не работя...Давайте акъл, моля, помогнете ми...С класната му скроихме номер - аз й се обадих един ден да го изпита, защото не беше подготвен.Получи два броя, после ми дожаля за него.Обаче той не се трогна особено от двойката, а от това, че съм била права, когато му казах, че не трябва да разчита да мине м/капките и че ще го изпитат сигурно...С този проблем със сина ми ми е трудно да се справя.Други проблеми с него май нямам.Акъла му сече на 6 !!!! Затапва ме - МЕН и то успешно...езика си глътвам направо...А кви сделки и шашми спретва и кви изводи прави - умопомрачителни !!! За тях - в друга тема...Давайте ми акъл, моля ви !!!!  За ученето му не мога да намеря път към него...С всичко друго мисля, че и аз съм на 6...Много нескромно, но наистина е така...ХЕЛП !!!

Единствено с английския е на изключително високо ниво, не скромнича - така казват учителите му в "Британика", където е 4-то ниво.До момента в у-ще се забавлява в часовете по англ.ез. и пречи, защото му е скучно...Помолих г-жата, ако й е възможно да му дава отделни занимания, за да не пречи на останалите.Контролните ги прави за секунди по англ.език и после подсказва на останалите, но за целта им иска по 10, 20, 50, 70 стотинки... и после не ги профуква, а ги инвестира в книжарницата...Щях да го обезглавя за това... Убедих го, че така не може да си купува приятелства и да не се учуди, ако някой му поиска пари, когато пожелае да играе с него...Просто учи без желание, а мисля, че е умно дете...Против съм всякакви материални стимули !!! Убеждавам го в какво ли не, но не успявам...

Ето...Сега го пускам малко на компа да поджитка, докато му приготвя обяда и после сядам с него да учи !!!! Резил - голям човек на 10 години, с когото съм обсъдила почти всички сексуални теми/например/ по негово желание...Аре - паднах ви в очите, ако въобще съм успяла да се издигна...

Ще ти кажа при мен какво помогна миналата година - обещах  му че ако завърши с пълно 6 ще му взема мобилен телефон с цветен дисплей. Е, и класната видя старанието му и додаде малко. Но пак съм му помагала много. Почни те вися над главата му, но като тръгна да проверявам...

Не знам дали е късал листове, но сравнявам учебника и тетрадката до кой урок е писал - нямаше начин да скътае.

Той тази година си направи устата пак за някаква награда, но понеже още съм в заем за телефона му, говоря му за стипендията за успех. Чудя се дали ако класната се усети ще почне да му пише по-ниски оценки...

Та засега има желание... относително...
Но поне не се караме да сяда да пише

Основната ми грешка допуснах още когато сина ми беше в първи клас.С две думи ще ви кажа, не за да се оправдая, а за се опитате да ме разберете.Есента на 2002 г.Сашо беше неуправляем първокласник, малката точно прохождаше и ревеше без да знае защо. Майка ми беше в чужбина и зле със здравето, татко плачеше за нея почти непрекъснато, докато е буден.Брат ми и семейството му бяха тогава зле финансово, а мъжа ми беше пред уволнение.Точно в този момент - 28,07,2002 г. ми се наложи сравнително тежка операция на вените и възстановителния период от 3-4 мес. беше убийствен.Ходех с бинтован и болезнен крак повече от 3-4 мес, едвам качвах баирите в "Редута" бутайки количката от у-щето до вкъщи...Почти без помощ в този момент...Просто се провалих в този така важен момент за Сашо, не му изградих спокойствието, не му дадох правилното отношение и помощ, от които се нуждаеше...Страшно съжалявам, нямах сили тогава да дишам, но намирах, за да му крещя и да го тормозя...Не мога да си простя много неща.Сега си скубя косата и си сърбам попарата.Нека мене ме пари, ама как да се справя с допуснатите грешки по отношение на сина ми ?

Хора, не е започнала уч.година, но току що той се разрева, защото му казах, че освен домашните го моля да ми покаже и раб.в клас, за да направя връзката...Той каза, че не ме интересува раб.вклас, защото само класната имала право да ги вижда...Не иска да ми ги даде, защото пише ужасно грозно, дори неразбираемо и учителките в у-ще и в БРитаника казват, че ще спрат да го проверяват...Аз го карам да преписва, ако прекали с грознописа, но не го обиждам, а му казвам, че може по-хубаво да пише...Отиам да го видя, че реве като магаре...Боже, кво да правяяяяяяяяяяяяяя

yanita, ще ти разкажа как беше при нас с брат ми, заради липсата на челен опит с дете.
Брат ми е понесъл много трудно започването на училище и заради това, а и заради разни предишни здравословни преживелици, майка и татко много са му треперели. Всичко се е пишело и учело заедно, и в резултат на това брат ми дори и дипломната работа от университета я даваше на баща ми да я чете и проверява.

Аз пък съвсем не съм позволявала да ми се помага за каквото и да било. Майка ми казва, че на моменти дори не е знаела на какъв етап е от ученето. Не казвам, че трябва да се стига до крайности, разбира се, но съм си изградила огромна самостоятелност и това е било И благодарение на факта, че са ме оставяли да се справям сама с училището. В горните класове бяхме на принципа- имам отличен успех, не се интересуват от ученето, нямам- започват да се интересуват.

Та, моето мнение е, че щом засега детето ти е самостоятелно и се справя без проблеми с училището, можеш само да поощриш тази самостоятелност. Повярвай ми, това е чудесно за развитието на нейния характер.
Което обаче в никакъв случай не означава да не се интересуваш. Проявявай интерес, предлагай й от време на време помощ, но остави на нея водещата роля:)

зависи от детето. моята голяма щерка ако не я карам да си пише домашните и след като успея да я накарам ако не и вися на главата, няма и да и хрумне да ги напише. не и помагам, няма нужда, просто трябва периодично да и повтарям "пиши!"... не помагат нито обещания за награди, нито наказания(няма да излизаш да играеш докато не си свършиш домашните). иначе е отличничка. малката обаче не е така - няма нужда от никакъв контрол. понякога иска помощ за някое домашно, но я иска обикновено от сестра си.
според мен ако се справя сама и не се налага да и се напомня да си върши работата, остави я да си е самостоятелна.