през първите три години в училище вики се справяше изключително добре и беше напълно самостоятелна. срам ме е да си призная, но освен първоначалното разглеждане на учебниците, повече не съм ги отваряла. тетрадките съм й виждала, само когато тя е искала да ми покаже нещо специално (най-често илюстрация в тетрадката по четене). достатъчно беше да попитам дали е готова с домашните и да чуя положителен отговор. и тя нито веднъж не се оплака, че нещо е трудно.
при някои нейни съученици положението беше точно обратно - учене с родителите до късно вечер, мама пише или диктува съчинението, тати помага със задачите или с рисуването... всеобщо тръшкане, че материалът е много труден...
сега в началото на учебната година отново се питам кой е правилният подход? дали на нея винаги й е било лесно, защото се старае и учи последователно, или защото пропускаме нещо съществено (онова, което е затруднило другите)?
хем искам да й засвидетелствам уважение и доверие, че може сама, хем не искам да допусна сериозни пропуски или впечатление, че не се интересувам. като начало мисля вечер да преглеждаме заедно това, което й предстои да учи на следващия ден - теми, обем домашни и тя да има възможност да ме пита, ако нещо я затруднява или да коментираме по-особените неща. отделно мисля да я насочвам къде в нета може да си намира допълнителни материали по изучаваните теми.
как се справяте вие с ученическите главоблъсканици?