Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Родители на близнаци и породени
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

София

Мнения: 331
здравейте, мили щастливи полудяващи мами!
допреди 1 месец бях пълна с енергия и се справях с всичко почти сама. най-големия ми помощник е баткото, без него щях да съм умряла вече. всички около мен ми се чудят и само цъкат /най-вече собствената ми майчица, която идва през ден-два да изпушим по една цигара и си тръгва/ и викат браво! знаете как е.
още преди да родя бях решила, че ще си ги гледам куклите поне 2 години, много исках, защото баткото го претупах само до 7 месец и май наистина има значение колко време си гушкаш детето...

та както бях решила да тръгнат направо на градина другат есен, изведнъж, точно за 1 минута, в асансьора от партера до петия етаж реших, че НЕ МОГА ВЕЧЕ. af
единствената ми помощ е сутрин от 7 до 8.30, когато свекърва ми ги храни и забавлява, а аз придремвам, докато ми скачат по главата.
сега и аз ставам в седем заради училището на баткото. до "лека нощ" съм сама и май вече нямам сили. не физически, а психически. smile3517

имам си начини за релакс, пестя си силичките - например - по цял ден не прибирам нищо - всички играчки, изпрани дрехи, неизпрани дрехи, мръсни, чисти чинии - всикчо седи така на вили и на могили по цял ден, а вечер, за 30 минути оправям накуп, а не непрекъснато да шетам като луда. /от това свекърва ми полудява, но тя не може да си измие дори зъбите, докато ги гледа.../

защо така рязко се промениха нещата?
как се справяте?
период ли е това ?
Цитирай
Не е въпрос на период, децата си имат нужда от разнообразие и да разтоварват енергия. Като тръгнат да ми се ка4ват на главата и не мога да ги окротя, взимам коли4ката и се излиза на разходка. Последното откритие е 4е им харесва едно детско филм4е "Teletubbies" -  гледат го като омагьосани. Пускам им го като трябва да приготвя ве4ерята....
Трудно е сама да се оправяш, аз има дни когато 4акам с нетърпение мъжът ми да се прибере, за да помогне с нещо. А и децата се радват на промените. Например с мен не иска пове4е да яде, а с татко да.
 
Цитирай

София

Мнения: 2 013
ох, милички....
не искам да ви отчайвам, ама по-лошо ще става....
кураж, ясли и гледачки, абе въобще каквото можете да си позволите....
Цитирай


Мнения: 4 458
 Very Happy четете по моята тема, нали?  Страшен купон ви очаква след време  Party  само дето ще е за ваша сметка Wink Мисля си че това което сега ви се случва е нещо като подгряване и привикване към това което предстои  Peace

Спокойствие, себеотдаване и медитация - това му е майката  Mr. Green
Цитирай

София

Мнения: 178
Мойте станаха на 4 г. и 5 м. и вече не толкова физическа, а психически  smile3511се чувствам изтощена.  Никой не ми помага smile3518. Едната баба замина в Америка да помага на дъщеря си, мойта майка живее в съседния блок, но и тя идва само за по кафе един два пъти в седмицата. Ходя на работа, понякога /често/ ми се случва да закъснея и няма кой да ги взима от градина - добре, че една колежка живее до градината, та ако и тя не е закъсняла, ги приютява. Из правя така - когато съм си във вкъщи цял ден не пипам нищо и чак преди таткото да си дойде замажа положението. Така ми се иска някой да ги вземе дори за час-два - само за малко да не са покрай мен. Да живее Уолт Дисни!!!! - само филмчетата са ни спасение!
Извинявайте за оплакването, но дори нямам на кой да се оплача, камо ли да разчитам на помощ
Цитирай

София

Мнения: 2 013
Мойте станаха на 4 г. и 5 м. и вече не толкова физическа, а психически  smile3511се чувствам изтощена.  Никой не ми помага smile3518. Едната баба замина в Америка да помага на дъщеря си, мойта майка живее в съседния блок, но и тя идва само за по кафе един два пъти в седмицата. Ходя на работа, понякога /често/ ми се случва да закъснея и няма кой да ги взима от градина - добре, че една колежка живее до градината, та ако и тя не е закъсняла, ги приютява. Из правя така - когато съм си във вкъщи цял ден не пипам нищо и чак преди таткото да си дойде замажа положението. Така ми се иска някой да ги вземе дори за час-два - само за малко да не са покрай мен. Да живее Уолт Дисни!!!! - само филмчетата са ни спасение!
Извинявайте за оплакването, но дори нямам на кой да се оплача, камо ли да разчитам на помощ
Много добре те разбирам. Точно на тази им възраст и аз бях сама с тях, не работех, и бяхме в Афганистан, ако можеш да си представиш!!!! Полудявах!!! Добре, че на таткото работното време беше гъвкаво, това ме спаси от пълно изперкване... После си намерих и аз работа, една кака афганка ги пое и изгря слънце и на моята улица....
Щом ходиш на работа, положението не е неспасяемо - поне през деня не са край теб. Майка ти не иска ли да ги поема по една вечер в седмицата, или за няколко часа в събота и неделя, за да можете да излезете някъде? Сигурно може да се намери и гледачка почасово.... Ама каква е тази баба, дето не ще и от детската да ги вземе - нали живее в съседния блок, предполагам детската е близо....
Нашият случай в момента е аналогичен - баба им замина също за САЩ да гледа бебето на сестра ми, но Слава Богу, дядо им е ентусиаст все още да ги взема от детска, щото и аз работя до късно.... А татко им също е извън България за известно време. Но са малко по-големи и вече има светлинка в тунела, макар и не много ясна
Цитирай
Моите кукли ги гледам сама .Вече са на 1г2месеца и съвсем останах без физически и психически сили. Чувствам се затъпяла и откъсната от света. Не съжалявам, но си мисля че трябваше да си потърся по-рано жена за гледане.Идва един момент в който нещата стават неконтролируеми.Аз съм толкова изморена и изнервена че те са последното нещо с което ми се занимава. А всъщност те са просто едни малки ангелчета.



quote author=мамамила link=topic=44537.msg827428#msg827428 date=1127206508]
здравейте, мили щастливи полудяващи мами!
допреди 1 месец бях пълна с енергия и се справях с всичко почти сама. най-големия ми помощник е баткото, без него щях да съм умряла вече. всички около мен ми се чудят и само цъкат /най-вече собствената ми майчица, която идва през ден-два да изпушим по една цигара и си тръгва/ и викат браво! знаете как е.
още преди да родя бях решила, че ще си ги гледам куклите поне 2 години, много исках, защото баткото го претупах само до 7 месец и май наистина има значение колко време си гушкаш детето...

та както бях решила да тръгнат направо на градина другат есен, изведнъж, точно за 1 минута, в асансьора от партера до петия етаж реших, че НЕ МОГА ВЕЧЕ. af
единствената ми помощ е сутрин от 7 до 8.30, когато свекърва ми ги храни и забавлява, а аз придремвам, докато ми скачат по главата.
сега и аз ставам в седем заради училището на баткото. до "лека нощ" съм сама и май вече нямам сили. не физически, а психически. smile3517

имам си начини за релакс, пестя си силичките - например - по цял ден не прибирам нищо - всички играчки, изпрани дрехи, неизпрани дрехи, мръсни, чисти чинии - всикчо седи така на вили и на могили по цял ден, а вечер, за 30 минути оправям накуп, а не непрекъснато да шетам като луда. /от това свекърва ми полудява, но тя не може да си измие дори зъбите, докато ги гледа.../

защо така рязко се промениха нещата?
как се справяте?
период ли е това ?
Цитат
Цитирай

София

Мнения: 331
Чувствам се затъпяла и откъсната от света.
затъпяла е най-малкоото което може да се каже.
миналата зима, когато вечер излизахме с приятели, единственото, за  което говорех с хората беше биг брадър...
дори не говорех за деицата, освен ако някой конкретно не ме питаше...

толкова уникално ми се струваше това предаване, че разказвах с подробности какво се случва всеки миг там... Ужас.
а някои приятели дори не им знаеха имената на найденчо и другите идиоти... не че сега не го гледам, но гледам да не изтрвещя пак на тая тема....
пък и сега заспивам към 9-10, ако съм пред телевизора.
добре че имам интернет, че да не си лягам с кокошките.
Цитирай

София

Мнения: 178
Майка ти не иска ли да ги поема по една вечер в седмицата, или за няколко часа в събота и неделя, за да можете да излезете някъде? Сигурно може да се намери и гледачка почасово.... Ама каква е тази баба, дето не ще и от детската да ги вземе - нали живее в съседния блок, предполагам детската е близо....

бабата няма да я коментирам  #2gunfire Обаче от няколко дни ми се върти в главата идеята за детегеледачка почасово
Цитирай

София

Мнения: 331
бабата няма да я коментирам   Обаче от няколко дни ми се върти в главата идеята за детегеледачка почасово
напълно те разбирам, маши,
миналата зима и пролетта имах детегледачка. гледаше ги и тримата - взимаше баткото от у-ще и се прибираха вкъщи да учат.
тогава си взимах шапката и отивах на фитнес, на кафе с приятелки,  на пазара на спокойствие и свършвах някоя друга работа.
имала съм случаи да седя в някое кафене сама и да не мисля за нищо.
ТОГАВА бях много добре, особено, като почнах да свалям килца от фитнеса... за това ти трябват 3-4 часа на ден... как ги чакам само  тия 4 часа!!! Crying or Very sad /госпожата си счупи глезена и верочтно от понеделник ще се опита да идва, обаче няма да може да ги извежда, поне засега.../

а мойта майка.... само ми мрънка колко й е мъчно за мене... миличкото ми детенце... какво да ти сготвя?
НЕ ЩА ДА МИ ГОТВИШ! искам да дойдеш тука, за да се махна за 1 час! ами вземи друга жена, бе, защо я чакаш тази 3 месеца... имам си работа, всички си иамме работа, не може в тия времена да разчиташ на мен... Twisted Evil Twisted Evil
Цитирай
Милички мамички на близнаци...
Как да ви успокоя?! Имам моите слънца от 9 години и 9 месеца... и още не ми е олекнало. Каквото и да ви говорят - близнаците са си две отделни деца и грижите са си двойни. Може би на мен ми е по-трудно, защото си ги отглеждам сама...  Търча като шантава от сутрин до вечер... едва смогвам да си свършвам работата в полунощ... обаче държа фронта...
Иначе пък имам най-прекрасните и различни близнаци на света... Как да не съм щастлива?!
Цитирай

София

Мнения: 331
Иначе пък имам най-прекрасните и различни близнаци на света... Как да не съм щастлива?!
всички сме щастливи.
щастлива съм дори когато двете пищят едновременно за празно пакетче от солети.
щастлива съм и когато виждам в очите на хората по улиците възхищение, съжаление, радост изумление...
просто ме е СТРАХ от това, че не знам ще имам ли сили, ще бъда ли усмихната, когато те имат нужда от усмивката ми, ще мога ли някога да седна до тях спокоийно, когато иамт нужда от  спокойствие...  ще бъда ли достатъчно силна, за да им дам всичко, което заслужават... Rolling Eyes

вярвам, че Господ си знае работата и тези неща не се случват на хора, които не биха могли да се справят, но все се моля да имам повечко сили, за да мога да се справям  с това щастие...
Цитирай

София

Мнения: 2 013
Милички мамички на близнаци...
Как да ви успокоя?! Имам моите слънца от 9 години и 9 месеца... и още не ми е олекнало. Каквото и да ви говорят - близнаците са си две отделни деца и грижите са си двойни. Може би на мен ми е по-трудно, защото си ги отглеждам сама...  Търча като шантава от сутрин до вечер... едва смогвам да си свършвам работата в полунощ... обаче държа фронта...
Иначе пък имам най-прекрасните и различни близнаци на света... Как да не съм щастлива?!

Хей, мила, разкажи ни повече....
още ли се конкурират така силно? Има ли водач на двойката или никой не отстъпва и на сантиметър, както е в нашия случай? Как са в училище - заедно или разделени? Какви проблеми възникват там от факта, че са двама? А какви всъщност са децата - еднополови или разнополови? Всичко, което се сетиш ще ни е от полза.
Благодаря ти предварително
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.