татковци, помогнете ми да се справя с едно мамино момче!

Баща ми беше ( и все още е) мамино синче. Ама от най -мамините.
Спомням си (била съм около 4 годишна), че баба ми никак не харесваше майка ми (тя кого ли харесваше всъщност  ) и все настройваше баща ми срещу нея (не я биел достатъчно!!! "То така човек не се въzпитава".  )
Дори ядяхме отделно- аz и майка ми първо и след тва баба ми и баща ми, а ние с майка ми седяхме в другата стая и играехме на "Не се сърди човече". Тогава не съм осъzнавала каква е реалността, но усещах, че нещо не е както трябва.
Е, търчах постоянно след майка ми и не исках да стоя с баща ми и баба ми. Знаете децата усещат кой е добър...

Редовно (на 5тия етаж) нямахме вода и (това си го припомних и иzясних в последствие) веднъж като тръгнахме zа някъде майка ми отвъртяла крановете на чешмата в кухнята като си мислела, че я е спряла.
Естествено се понаводнило всичко, добре, че комшийката по тераса някак раzбрала (видяла) и вляzла и спряла чешмата.
Какви скандали и побоища имаше тогава не е истина.
И тогава майка ми си събра багажа (това и сега е пред очите) и постави въпроса "Или се раzвеждаме, или се иzнасяме на квартира"
И.... така се zапаzи семейството...Баща ми zа първи и единствен път постъпи като мъж... (а колко пъти съм искала да се бяха раzвели...  ).
Майка му продължи да се бърка, но вече беше раzлично...
както и да е...
простете zа дългия раzкаz ама ми е болна тема....


Та си мисля, че понякога помага само поставянето на дилема - аz или тя. 

хммм, май предимно мамите се намесват в темата 

съчувствам ти искрено. За щастие ние от самото начало живеехме отдлено, но за 7 г се наложи 2 пъти ./единият отк оито за 2 месеца и нещо/ да живеем заедно със свеки  Имаше и положителни и отрицателни страни. Накрая и двамата се изнервихме!!!! Наиситна помагат и т.н., излизанията са по-лесни,но пък си има големи минуси - и в домакинстване и в постоянното, макар и добронамерено месене в нашите неща. Така че не искам и да си помисля, ако това е с години как се чувстваш.

 при нас нещата ги поставям ребром,но имам късмет че мъжът ми е живял отделно от тях и той не обича много много да се съобразява с техния начин на живот, макар че са готини. Нещо като не ми харесва му казвам директно-така итака не искам майка ти да прави това и това.... И действа. Мнго осъм сериозна в тези моемтни и той се съобразява, защото в повечето случаи е съгласен.
Предлагам ти да се опиташ да поговорите, но да си много сериозна и твърда в отстояванията си! Ти НЕ молиш за привилегия, собственият дом е твое ПРАВО. Вие с вашето дете сте едно семейство. Ти имаш право сама да ръководиш своя дом както ти харесва на теб и на него. Не да се съобразяваш винаги с неговата майка. Щом можете да си го позволите според мен може да се пробваш с по-рязко отношение- не грубо, но да покажеш,че държиш на това. Ти си избрала съвместен живот с него, а не с майка му. Кажи му го!!  И му кажи това че е женен за теб, ен за бизнеса или майка си, нмого добре ис го написала. Кажи м удиректно,че мислиш,че гое страх, засегни го, НО лекичко - нещо за това че трябва даи ма свой дом, и да не се крие при майак си и т.н. Сещаш се - по мъжката чест, но без да прекаляваш. Малко женска настоятелност, ако трябва може да си по-хладна известн овреме,ако в началото ен срещнеп разбиране. Според мен това си е сериозен проблем, щом не опира до финансови причини. Наистиан май става въпрос за страх от негова страна и мързел- тя мам е там и винаги ще ни помага, за децата и т.н. Предполагам,че като сте две жени той много и не помага в домакинството. А иначе може и да му се наложи да поема отговорности, дори и да сте с помощница.  Дано нещо от това,което казах ти помогне. УСПЕХ! Пиши какво става. Ще се радвам да го обсъдим пак