Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца от 1 до 6 г.
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

София, Бели Брези

Мнения: 3 862
Това дете направо ме прави на маймуна Sad. Станал е много непокорен, ако нещо не се случва по неговия вкус започва да се тръшка, да реве и да прави сцени. Лошото е че от скоро се научи да пищи, пронизително, така се напъва да пищи, че почервенява..а аз се чудя какво да правя. Днес ми го направи това и навън. Като го водя в посока различна от неговото желание, спира да ходи и започва да се влачи, като го гушна за да продължим, започва да пищи все едно го колят, дърпа се, извива се и реве жестоко. Винаги съм се ужасявала от деца, които правят така по улиците, а ето че и моето започна да ми върти такива номера. Незнам как да се справя с проблема. Баща му смята, че трябва да съм по твърда, ако трябва да го пошляпвам и да се карам, но...мисля, че боя само ще влоши нещата, той е само на една година и три месеца. От друга страна ако не предприема нещо чувствам, че съвсем ще изпусна положението от контрол. Станното е че се държи така само с мен, на баща си такива номера НЕ ВЪРТИ! Какво да направя, дайте съвет...
Цитирай


Мнения: 2 792
 Това не е проблем с възпитанието, детето си се държи абсолютно нормално за възрастта, просто трябва да проявиш малко повече търпение и да му отвлечеш вниманието.
  Като почне да се държи така, си измисли нещо, което искаш да му покажеш, примерно "Виж там , има едно котенце, което те гледа, ела да го видим". Още по удобно е да изграждаш точен план, от къде ще минеш и постоянно да му говориш за околните неща, така следващият път, като минете по маршрута, ще се движите по-бързо, ако проверявате дали има промени. С две думи измисляш си хиляди начини, за отвличане на вниманието, можеш да измислиш и някои игри, пълно е с начини. Ако пък, категорично отказва да спре да се тръшка, го остави да си се тръшка, като гонаблюдаваш от страни, като не получава търсения ефект, бързо ще му писне.
 
Цитирай

в гората

Мнения: 2 979
Това не е проблем с възпитанието, детето си се държи абсолютно нормално за възрастта, просто трябва да проявиш малко повече търпение и да му отвлечеш вниманието.
  Като почне да се държи така, си измисли нещо, което искаш да му покажеш, примерно "Виж там , има едно котенце, което те гледа, ела да го видим". Още по удобно е да изграждаш точен план, от къде ще минеш и постоянно да му говориш за околните неща, така следващият път, като минете по маршрута, ще се движите по-бързо, ако проверявате дали има промени. С две думи измисляш си хиляди начини, за отвличане на вниманието, можеш да измислиш и някои игри, пълно е с начини. Ако пък, категорично отказва да спре да се тръшка, го остави да си се тръшка, като гонаблюдаваш от страни, като не получава търсения ефект, бързо ще му писне.

Точно това го четох скоро в една книга..ииии се успокоих ooooh! Laughing

Лили, не се шашкай....всичко с времето си.
Дано само да мине бързо, че има моменти, в които и аз едвам издържам Whistling

Ще се правим  на маймунки за дечицата ни..няма начин 35 Mr. Green

Успех и не се предавай!!!  bouquet
Цитирай

София

Мнения: 11 058
И Иво мина през някаква такава фаза. Мноого му беше любимо театрално да се тръшне по гръб-без значение дали у дома или на улицата, и да започне да крещи като на заколение, ритайки с крака. В началото се ужасявах, срамувах и какво ли още не. Мъчех се всяческо да го накарам да спре-исках да го гушкам, да му говоря, да го успокоявам, карах се..... Нищо не помагаше. Даже напротив-положението ставаше по-лошо. После разбрах, че трябва да го оставя да се наврещи и да му мине, като през това време не му обръщам внимание, не му говоря, не се опитвам да го вдигна. Заставах на 2-3 крачки отстрани и само му хвърлях контролно по едно око. Разни състрадателни бабички все се опитваха нещо да го успокояват и аз сигурно съм изглеждала като някакво чудовище в очите им, защото не им давах да го доближат-иначе просто щяха да влошат нещата, вместо да ми помогнат. Като поврещеше малко се навеждах към него и му подавах ръце, за да го гушна и ако се окажеше, че още не се е натръшкал започваше да врещи по-силно. След 1-2 подобни проверки успявах да уцеля момента, в който е готов да го гушна и да продължим накъдето сме тръгнали. А след тръшкането той беше като ангелче-кротък и добричък. Бях стигнала до там, че като предусетя, че наближава голямото тръшкане, само гледах да го примъкна някъде, където не е много кално или прашно, за да се просне там. Това продължи няколко месеца, но както неусетно започна, така и неусетно спря. Вече не си спомням от колко време не ми прави такива магарии, но все ще има поне 3-4-5.... Така че, моят съвет е, въоръжи се не толкова с търпение, колкото с непукизъм. Това явно е някакъв етап от развитието Sad Не всички деца минават през него, но явно на теб (както и на мен) такъв ти е бил късметът.
Цитирай


Мнения: 6 883
Лили,всички деца минават през тази фаза.Или почти всички.Горе са ти дали много хубави съвети.Опитай се да му отвлечеш вниманието с нещо и в никакъв случай не повишавай тон.Също така недей да показваш,че си много засегната от това държание.Ако реагираш с безразличие,тогава и той ще се чуди,какво става.То ва не винаги е възможно,но ако ти показваш,че си засегната,той ще ти прави повече номера.При нас също имаше такава фаза,но отмина от само себе си.
Цитирай

Mtl-то

Мнения: 671
И ние сме същите
Понякога когато се задърпа аз му казвам "Хайде сега не може Бързаме" и той започва да подтичква и така се разминава но не винаги работи номера Confused
Ще следя темата с интерес ще ми е полезно
Цитирай

София

Мнения: 6 098
И Ния е така, врещи, дърпа се, абеее ooooh!
При нас помагат номерат с виж гълъбчето, виж кучето или просто докато вървим я оставям да си вземе каквото си е харесала от земята /е все пак да е приемлив боклук, най-добре цвете Crazy/ и така стискайки трофея в ръка върви известно време, докато и писне, после номерата се повтарят.........абе много е кофти, разбирам те много добре, ама няма какво да се направи, освен да имаш нерви, като въжета, ама къде ти Rolling Eyes
Цитирай

София

Мнения: 1 982
мдаааа, и при нас започна тая фаза, най-страшното е, че в повечето случай ляга на земята и започва неволно или не да си удря главата, пищи като луда и т.н., всички неща, които сте описали, та и аз се опитвам да се правя на непукист, даже понякога й се смея и я соча с пръст и тя се усеща, похлипа още малко и става, но ще видим до кога ще я лъжа с тия номера ooooh!
Цитирай

София, Бели Брези

Мнения: 3 862
докато вървим я оставям да си вземе каквото си е харесала от земята /е все пак да е приемлив боклук, най-добре цвете Crazy/ и така стискайки трофея в ръка върви известно време, докато и писне, после номерата се повтарят.........
Уууф абе то да го оставя да вземе трофея, добре, ама той събира гнусни боклуци и се опитва да си ги тъпче в устата, а ако се опитам да му ги взема от ръцете, започва с пищенето, крещи "НЕ-НЕ-Не"и реве като че ли го коля, отказва да ходи например и започва пак да се търкаля. Например на морето беше глътнал фас Sick, хем че го дебнехме постоянно какво прави и все пак ни беше надхитрил, повърна го а ние като го видяхме и си изкарахме акъла, кой знае колко други гадости е глътнал без да разберем. Преди седмица, баща му му измъкна от устата комар Sick #Crazy
Цитирай

Sofia

Мнения: 1 402
ще мине фазата, после ще започне да иска да шофира семейния автомобил или да се качва сам в автобуси Laughing
искането е придружено с викове сам и опити да ти лепне шамар, ако искаш за го хванеш Mr. Green
Цитирай

Sofia

Мнения: 2 625
И ние имахме подобен проблем, само дето не са писъци, а едно ужасно мрънкане. Прилагам тактиката, описана по-горе от Кифлата и мисля, че номерът в повечето случаи се получава.

П.П. Нацелувай този сладур Калоянчо  Hug
Цитирай

гр. Пловдив

Мнения: 6 060
Лили, не се шашкай, зорът едва сега ни започва.
Моят е подобен случай, макар че при него почти всичко му се угажда, с тази разлика, че навън още не е започнал да ми се тръшка.
Че и си има и любомо място вкъщи, където като се ядоса, тича дотам и си кляка, ляга /взависимост от колко е бесен/ и си реве и си се възмущава.
И аз го оставям, обяснявам, казвам и ако не възприеме, да се тръшка...
Също и понякога пробвам номера с котета, той почти винаги минава.
Цитирай

Пловдив

Мнения: 843
Лили, в случаите на "неподходящ" боклук, дръж в чантата си "подходящ" , такъв. Шарена опаковчица или подобно. Ама ти да си знаеш колко е чист. Е, временни мерки , ама става.

     Синът ми / вече е дърто "говедце"/  Беше с диагноза "хиперактивен".  Този период на "тръшкане" беше ад под небето.  Не стига , че номера, ами и бързо и качествено. че се и засиняваше до задушаване.
Човечето иска да се докаже.... Толкова много хора  му се смейкат , щипкат и глезкат..бабчета и дедковци.. мами и татевци.." я, сега да си искаме своето" .
  и " Пробваме  до къде може" / това е по - късно, прочее/

 и за финала на такова тръшкане, осъществил се след 5 години, разказвам..
 Александър на 5 и нещо  г. на Пловдивската главна..., минаваме покрай "лобно място " на тръшкане и аз му разказвам за магариите, които ми е спретнал / събрахме 20 човека, тогава/
    Малкия кима замислено и пита...
 - Ти какво ми направи, тогава?"
 - Нищо, ама  се разплаках...
 -  Щото си нямала парички да ми го купиш, ама аз  не знаех? / съчувствено впива кафяви очички/.
...... ТУШ...!!!! и продължава...:
 - Виж тук има обувки / чул е, че имам проблеми с обУвките/ -, хвана ми ръката успокоително и силно и додаде сериозно :
 -  Като порасна скоро/ !/  ще ти ги купя.
  
.....И пак поплаках, тайничко, през смях... Сега е на 20 години и го юркам , че ми дължи едни обувки...
 
Минава този период...Споко:-) Прави са момичетата  по - горе.. Опитвай с говорене, отвличане и каквото ти хрумне:-))
Догодина по това време, живот и здраве, щерката ще ме юрка така.

  bouquet
-

Цитирай

София

Мнения: 6 449
Мила, всички минаваме пре з това, кой по-тежко, кой по-леко. мамите добре те съветват. Аз съмо мъничко да допълня какво съм забелязала, а скоро го и прочетох. Децата на тази възраст стават кисели и непокорни ако са гладни, изморени или с мокър памперс/неудобни дрехи. Така че можеш да забележиш кога е най-непоносим - при нас това е вечер къв 20 часа, явно умората си казва думата. Та тогава и ние си отвличаме вниманието с какво ли не. Денем също към 1 часа е тежко - умора и глад в съчетание правят малката доста вироглава. Затова гледам да имам винаги солети под ръка,в джобовете си нося най-разбични шарени брошурки от аптеките и дребни плюшени кукли...напоследък и кестени Crazy а ако се наложи - сядаме за почивка или  я нося за малко...вече не ползваме количка и познай какво става като се тръшне на улицата #Crazy
Но с времето започват да разбират и можеш да обясняваш защо и кое може и кое не. Малката вече е на година и 9 месеца и напълно разбира и гледам, че когато обяснявам убедително и просто постигам добър успех и сътрудничество от нейна страна.....Иначе, не питай по-добре как е пищяла и е стояла насред моста...като магаре на мост!
Успех и спокойно.....всички се печем на този огън! Hug  bouquet
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.