Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Бъдещи майки
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Повече в София и по-малко в Бургас

Мнения: 149
Потърсих дали досега не е писано по темата за предродилната депресия, но мисля, че не открих точно това, от което имах нужда...Затова реших да я започна..

Първо ми се иска да благодаря на инициатора на темичката за следродилната депресия (http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=27498.0) Валентина, както и на всички майки, които са имали куража да споделят изживяното от тях (което съм убедена не им е било лесно). Благодаря дори само за това, че са готови да помогнат на другите......
Прочетох много аспекти на депресията - всяка майка вижда нещата по различен начин, което може да помогне на нас - които ни предстои всичко това (с минимален шанс разбира се да ни подмине  Praynig) да сме по-подготвени.....
Мога само да си представям какво е чувството да видиш и докоснеш детето си след раждане - нещо, което чакам с нетърпение....надявайки се да изляза от състоянието, което аз бих определила като предродилна депресия....не говоря просто за някакво психическо неразположение, хормонално обусловено - говоря за продължителното състояние, което всички вие описвате като депресия....когато не можеш да се успокоиш (и никой не може да помогне) от денонощни натрапчиви неприятни мисли за бъдещето, за бебчето, за теб самата като несъвършена и непълноценна жена - много по-различна от състоянието преди бременността, от мисълта, че вече всичко ще е различно, че вече се намираш в нещо като капан, от който няма излизане - от момента, в който си разбрала, че чакаш дете (колкото и да е било желано), че губиш свободата си и спокойствието си, че се намираш в едно (макар и временно) деформирано тяло....Това всичко те кара да не можеш да се разбираш с най-близките си (говоря най-вече за съпруга си, когото много обичам и, който, за голямо мое съжаление, не може да разбере състоянието ми), не може да разбере защо плача толкова често; защо искам пак и пак да се връщам в бебешкия магазин и поне да погледам нещата, които той ще трябва да купи след като родя; не може да разбере страховете ми за това, което ни предстои, за раждането; който колкото и да ми повтаря, че ме обича не желае интимни контакти......умирам от страх, че ще се наложи да стоя затворена у дома и да си гледам бебето сама....особено сега, когато приближаващият леден капан на зимата няма да позволява често излизане и когато дните ще са толкова кратки и мрачни!!!!
Страх ме е, че приятелките ми (нераждали досега) ще се отдръпнат от мен, защото ги вълнуват съвсем други неща.....и сега виждам в погледите им нещо като неизречената реплика: "Весе, как можа да се подложиш на всичко това? Толкова ни беше добре..." Разбира се, радват се за мен и за бебето, но....като ги гледам понякога и аз си мисля: не избързах ли? (а аз умишлено спрях хапчетата - и двамата със съпруга ми искахме да имаме дете). Смятам, че сме големи щастливци, защото то стана едва ли не от първия път, в който запретнахме ръкави.....
И все пак, чувствам се ужасно самотна и неразбрана.....страх ме е - ужасно много ме е страх...а и чакането - това безкрайно чакане на неизвестното.......
Сама ли съм?
Цитирай

Burgas

Мнения: 7 186
Не си сама Tired.
И аз изпитвам същите притеснения, които си описала, надявам се да преминат скоро. Confused
Аман от депресии вече! smile3511
Цитирай

Стара Загора

Мнения: 179
Предполагам,че всяка от нас преминава през този период.Описваш точно моите страхове!Знаеш ли,напоследък се справям като си мисля,че реагирам така пред всичко неизвестно-новата работа,бракът и т.н.тт.Всички мои приятелки са минали през това и през следродилната депресия!Ще се спрвим,горе главата!И леко чакане!
Цитирай

На баира-в дясно

Мнения: 1 187
Vesi 79,да знаеш,че въобще не си сама!И аз съм в това положение от три месеца. newsm45 А и преди месец и половина на връщане от морето катастрофирахме жестоко,счупих си крака,правиха ми операция на коляното с два винта и сега два месеца не трябва да стъпвам на крака и се мъча с проходилката,а корема си тежи вече,какво да ти кажа....добре,че на бебчо нищо му няма и ме ритка.Това ме крепи единствено да не се побъркам. smile3511 Горе главата,ей!Всичко ще отмине,идват хубави моменти за нас и за бебоците.А и все си казвам,че после от грижи няма да имаме време да се сещаме за  това и онова,така че трябва да се стремим към повече спокойствие и ведри мисли! newsm53
Цитирай

Стара Загора

Мнения: 179
Е,ние изобщо не трябва да се оплакваме!Ти,Бодлива,си герой!Мога само да ти се радвам,че си със силен дух и да ти пожелая безпроблемно бременеене от тук нататък и много леко раждане за компенсация на случилото се!
Цитирай

София

Мнения: 432
zdraveite.I az sam ot badeshtite-ozperkali :crazyeyes:Vseki den si placha ,misla si razni gluposti.dobre che majleto oshte me tarpi,gorkia.No njma da se davame,oshte malko i pone njma sami da si govorim,a nadjvam se bebocite da ni slushat,makar che njma da ni otgovarjt newsm10 newsm44
Цитирай

Sofia

Мнения: 136
Хех... а бе хора, вие по колко деца смятате да имате, мислили ли сте по въпроса?  Rolling Eyes Щото аз освен туй сега друго не смятам... по много причини. Та ето едно успокоение: това е нещо, което ми се случва веднъж в живота (айде, в някои случаи може и два пъти...) - по добре да подхождам към него като към приключение - с интерес и любопитство, а не като към препятствие - със страх и притеснение.

А за тези работи със свободата и приятелите кво да ти кажа - ще се лишиш от някои неща за известно време, ама просто няма къде да ходиш - колкото по-бързо го осъзнаеш, толкова по-скоро ще ти олекне. Понеже ще започнеш да мислиш за това, което ще спечелиш (и представа си нямаш колко е гот да си гушкаш детенце Smile)

Чудела съм се винаги на тези следродилни депресии - а бе как изобщо им остава време на жените за такива работи?... Thinking И като им остава време, що го използват по тоя неразумен начин? Thinking Thinking Thinking
Цитирай

София

Мнения: 1 753
Весита, направо се шашнах колко точно описваш настоящото ми състояние.... Не можеш да си представиш....   Very Happy Много се успокоих, че не съм единствената нервна, притеснена и тотално объркана жена. И аз съм в АБСОЛЮТНО СЪЩОТО положение, което бих преразказала със всяка една от твоите думи. Но имам и утежняващи обстоятелства - вече си имам 1 бебе на 9 месеца  Very Happy
Nell, радвай се че не си изпитала следродилната депресия! Наистина е трудно да подчиниш хормоните на разума си!
Цитирай
добре,че трудно се поддавам на такива работи.Радвам си се на корема,говоря му,че не се знае дали ще се повтори отново.Правете го и вие,сега е момента да се наслаждавате на спокойствие,а не да се тровите с мрачни мисли,пък и помислете за бебчовците,че и те усещат какво ви е и страдат с вас.Така че-горе главата HugА за приятелките,на вас не ви ли се е случвало да се отдалечите духовно с някого поради разминаване на интересите?Същото е и с нас,но пък за компенсация винаги има мами в нашето положение на разположение.Хайде леко бременеене и СПОКО преди всичко  bouquet
Цитирай

Свищов

Мнения: 1 616
Ех, момичетаа... толкова сте сладки всичките!  Hug Hug Hug Върнахте ме година назад, когато се чувствах по същия начин! Весита, наистина много точно си описала състоянието на повечето жени, които са близо до ГОЛЕМИЯ ФИНАЛ! И аз минах през тези тревоги - осъзнавах, че ми предстои огромна промяна, но и идея си нямах дали ще се справя. За щастие човек бързо се пренастройва към новата ситуация, бебето ще мобилизира цялата ви сила и търпение. Ще се изумите от себе си на колко много неща сте способни - и умората, и безсънието, и непрекъснатата ангажираност покрай детето...! Няма начин да не се справите, защото от вашата издръжливост зависи едно малко и беззащитно човече! Успех на всички ви! Стискам ви палци и ви целувам!   bouquet  bouquet  bouquet
Цитирай

София

Мнения: 6 449
Мила, напълно те разбирам. При мен за капак на всичко и бъдещия татко се изцепи, че не е готов за бебета и хем стоеше в къщи, хем виждах отвращението в очите му всеки ден, в който аз трупвах килца и корем....Не питай колко езера от сълзи съм изплакала! После съответно и следродилна депресия имах.....не съм много сигурна дали напълно съм излязла от нея....Понеже наистина част от твоите страхове се оказаха...реалност! Поне за мен! Но няма да те плаша сега, стискам палци при теб нещата да минат по-леко! Успех на финала! Hug Hug Hug Hug
Цитирай

София

Мнения: 1 541
Това наистина са страховете на повечето от нас и определено много малко, да не кажа изобщо, не се говори за тези периоди, през които очевидно минава почти всяка една от нас, което е много е жалко! Така че искам първо да те поздравя за това, че си посмяла да споделиш своите с всички тук   bouquet Аз не бих казала, че съм в депресия или нещо дори близко на нея, но също имах период, през който силно ме тормозеха сходни тревоги за бъдещето и се чудех дали достатъчно добре осъзнавам какво ме чака. Така или иначе за себе си намерих изход в "прожектирането" на бъдещето с бебенцето ми не в ролята ми на уморена и измъчена от грижи майка и нищо друго, а и като още по- зряла и дори по- красива жена (при първа възможност след раждането ще си одължа косата отново, ще си направя перманентен грим, ще си направя каквито процедури се сетя, ще си поискам заслуженото с много усилия глезене и тн.) и ще бъда една секси-мама  Wink
Мисли в посока на това, че детето е най- хубавото нещо, което може да ти се случи в този живот, но това не значи, че ти спираш да съществуваш!!! Ти ще продължиш да бъдеш жената, която си била, а дори и мноооого повече от това! Тук жените имат по пет деца и пак не лишават и себе си от поддържане, приятелки, личен живот и най- малкото пък луди нощи с половинките си (ми така де....как се правят тия пет деца  Wink ) Това е порочна практика, че с появата на детенцето ти- живота ти отива на заден план- просто се променят приоритети ! Всичко е както сама си го направиш и като начало трябва да промениш нагласата си за бъдещето....е, ясно е, че ще има начален период на адаптация и възстановяване, но той не е вечен, а и съм сигурна, че е безкрайно приятен....по- проиятен от всичко друго, което би могла да правиш в този момент иначе. Поне за мен тази пренастройка на мисленето много помогна и сега чакам с нетърпение живота ми да стане наистина пълен с появата на моето малко съкровище, както предполагам и ти   bouquet Пожелавам ти бързо отърсване от отрицателните мисли и безпроблемно и щастливо завършване на бременеенето и започване на истинската част от живота ти  bouquet Love
Цитирай


Мнения: 2 952
     Надявам се това което ще  напиша да  ви насърчи, момичета....На  всички е трудна тази трансформация , това обръщане на целия живот....психически , физически, емоционално и всякак...И колкото и да сме искали беб4ета не  сме  знаели какво точно ще почустваме ...и се изненадваме ...от себе си  дори...Но погледнете на нещата така ....умира  един период от  живота и се ражда  друг ...Ще поскърбим за  отминаващия  етап и ще ни мине...и ще се  зарадваме на новото...така....Все пак ако живота беше само на "една вълна" и не се редуваха периоди....щеше  да  си  загуби чара...Не се чуствайте  виновни ,4е  си пострадвате за "умиращия  етап"....Дайте  да  го изпратим и да  посрещнем новия ...може  би е по-хубав от колкото си мислим .... Peace
Цитирай

Sofia

Мнения: 1 254
Споко,и аз съм така,ама не знам дали съм в предродилна депресия или съм вечесвръхчуствителна към всички проблеми,или пък прекалено много проблеми имам.С първата бременност не бях така.Бях много спокойна и щастлива.Може би защото бях по млада и по наивна,не знам.Но сега всичко ми се вижда ужасно.И най малкия намек и най малката забележка ме дразнят.Имам постоянно чуство ,че някой се опитва да ме прекара с нещо.Нямам доверие никому.SmileУжасно е:-)
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.