Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Кулинария
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 17 отговора

с/у ОколоМръсТното

Мнения: 18 614
http://vegetarianstvoto.hit.bg/recipes.html

уважавам решението на всеки вегетарианец, да е такъв. Но нека самият индивид стигне сам за себе си до това решение!  Wink
Цитирай

при ОП

Мнения: 5 500
Храната на греха


Въведение

І ЧАСТ - ПЪТЯТ НА МЕСОТО ДО НАС
Седем основни проблема
1. Проблема с умъртвяването и кръвта
2. Проблема с обработката на месото. Нитратите и нитритите
3. Проблема с болните животни и микроорганизмите
4. Проблема с антибиотиците
5. Проблема с химикалите
6. Проблема с начина на приготвяне
7. Проблема с изхранването

ІІ ЧАСТ - МИТОВЕ ЗА МЕСОТО
Мит номер 1: Големият мит за белтъчините или бизнесът с месо
Животинските белтъчини, жизнеността и остаряването
Месото, белтъчините и спорта
Мит номер 2: Митът за анемията
Мит номер 3: Митът за силата

ІІІ ЧАСТ - МЕСОТО, ПСИХИЧНОТО ЗДРАВЕ И ДУХОВНОСТТА

Послеслов
Бележки


Въведение

Коя е една от най-популярните храни в света? Без съмнение месото. Светът го цени, светът му се прекланя, светът го боготвори. Месото е царят на храните в света на злото. То е кървавият цар. Той е предизвиквал войни, въздигал и опустошавал е цивилизации, променял е човешки съдби, повдигал е спорове дали е добър или зъл. И днес, в епохата на научно-техническата революция, отново се поставя на дневен ред въпросът за образа на този цар. С други думи казано: дискутира се темата за вредата и ползата от месото. Тя звучи с особена актуалност през последните петдесетина години. Защо? Дали това е случайно? Дали не е част от Божия промисъл за последното време? Факт е, че сред множество духовни общности, включително и сред християнски все повече се популяризира вегетарианският начин на живот.

Но нека обърнем внимание, че през последните петдесетина години и сред светските учени, диетолози и лекари с голяма актуалност се поставя въпросът за въздействието на месото. Не случайно сме свидетели на най-големите разкрития в човешката история по отношение вредата от месото. Никога не е имало толкова голям масов интерес в глобален мащаб към проблемите на месото и към вегетарианството. В резултат на това цели научни институти, стотици диетолози и лекари от различни страни въз основа на строго контролирани експерименти, изследвания и проучвания стигат единодушно до извода, че вегетарианството е един по-здравословен начин на живот. Те всъщност потвърждават истини за месото, която Святия Дух е открил отдавна на верните Свои. В това отношение можем да отбележим един принцип за Божието действие в света – Бог открива някакви истини първо на ограничен кръг от Свои верни последователи, а по-късно тези истини стават достояние и на света. На Своите Си люде Бог дава истината като откровения в Духа, а на светските – като открития чрез науката.
І ЧАСТ - ПЪТЯТ НА МЕСОТО ДО НАС

Когато говорим за месо, по принцип повечето диетолози, а и мнозинството от хората имаме предвид плътта на други живи топлокръвни или студенокръвни същества, с изключение на рибите. То като храна е съпътствало битието на човечеството почти през цялото му развитие. Нещо повече, месото е било основен източник за изхранване на големи човешки популации (като например ескимосите) и дори все още е. Никой не може да отрече неговата значителна роля в човешката история. И все пак пътят му в човешката ценностна е изпълнен с лъкатушения - ту приемано, ту отхвърляно, ту възхвалявано, ту анатемосвано, то се явява една от най-дискусионните храни.

Ако се обърнем към авторитетен източник като Библията, ще видим, че когато Бог сътворява човека, Той не предвижда за него месото като храна. Конструкторът на човешкото тяло най-добре знае коя храна е най-подходящата, така както конструкторът на автомобила най-добре знае кое гориво е най-подходящото: "И Бог рече: Вижте, давам ви всяка семеносна трева, която е по лицето на цялата земя, и всяко дърво, което има в себе си плод на семеносно дърво,те ще ви бъдат за храна;" 1 Това е било в зората на човешката история, още преди грехопадението. Такъв е първоначалният план за човека. След грехопадението нещата се променят, и като естествено следствие от злото едни същества убиват други, за да се хранят или за да оцелеят – собственото щастие се заплаща с нещастието на другите, собственото оцеляване – с унищожението на другите. Така яденето на месо се превръща в знак и символ на греховния начин на съществувание. Няма друга храна, която с по-голямо основание да можем да наречем “храната на греха”. Да умъртвиш друго живо, чувстващо, изпитващо болка същество и да изядеш трупа му (независимо дали е преминал или не през кулинарна обработка, трупът си е труп), това може да се случи само в царството на смъртта. В царството Божие е немислим такъв начин на прехрана. Едва ли хората се замислят, че ежедневно слагат на трапезата си трупове или части от трупове за храна. Представата е ужасяваща – да се храниш с нещо умъртвено, с разфасовано мъртвешко тяло.

От друга страна в някои етапи от човешката история Бог допуска използването на месото не само за храна, но го постановява и в старозаветното свещенослужение на юдаизма, където са се принасяли като жертви агнета, кози, телета и други животни. Разбира се, то играе там преди всичко символична роля и след идването на Исус Христос, Истинския Агнец, вече не са нужни жертви от агнета и т.н. В следващите времена, въпреки че е премахнато от жертвената система, то остава като храна за масите. Сега, две хиляди години след Христа, в последния отрязък от човешката история, вече има достатъчно научни данни, че месото не само не притежава тази сила, която е възможно и да е имало в някои периоди от човешката история, но и по ред причини вече се е превърнало в храна със съмнителни здравословни качества. Сега, в настоящия и приключващ етап на човешката цивилизация, то концентрира в себе си всички зловредни влияния на така наречения научно-технически прогрес. Това е факт, който се потвърждава от много съвременни изследвания, върху част от които е построена и настоящата статия. Но данни за месото като непрепоръчителна храна винаги е имало – в много източни религии то е било и е категорично отхвърлено (което в никакъм случай не означава, че тези религии като цяло са положителни), а велики древни гръцки учени и мъдреци като Платон, Сократ и Питагор са били привърженици на вегетарианския начин на хранене. В християнството също винаги е имало мистици и общества, които не са толерирали месото.

В днешно време месото не се приема като градивна храна и от много диетолози, лекари и учени, които изхождат от чисто научни позиции. На базата на експерименти, опити, изследвания те доказват, че месото, особено в неговата съвременна версия, е храна, носеща потенциални рискове за човешкото здраве. Някои изтъкват като причина анатомо-физиологичните особености на човека, който според тях не бил устроен да се храни с месо. Каква е истината? Както вече казахме, Бог сътворява човека като растителноядно същество, но след излизането от Едемската градина грехът ни превръща във всеядни същества. Нашата храносмилателна система се е приспособила така, че можем да ядем огромно разнообразие от храни. Но това не означава, че организмът ни може напълно безопасно да преработва и да се справя с всякакъв вид и количество месо. Все пак едно от последствията на грехопадението е яденето на мъртва животинска плът, а това неминуемо се отразява зле на психофизическото състояние на човека. Организмът ни не е напълно адаптиран към хранене с месо. Ето няколко факта, подкрепящи тази теза: “черният дроб на месоядните е способен да елиминира от десет до петнадесет пъти повече пикочна киселина от този на немесоядните. Нашият черен дроб е в състояние да отделя минимално количество пикочна киселина. Тя е опасна отрова, която може да нанесе на организма многобройни вреди. Всяка консумация на месо освобождава големи количества пикочна киселина. И друг факт: за разлика от месоядните и всеядните животни хората не притежават ензима уриказа, който разгражда пикочната киселина.” 2 Ето защо при прекомерна употреба се стига до болести като подагра, артрит, ревматизъм, ишиас и др. Месото само по себе си (изключвайки индустриализацията и химизацията му през последните два века) винаги е имало особености, които са го определяли като храна, неблагопрятстваща психо-физическото здраве на човека – например то съдържа мазнини, които се наслояват в кръвоносните съдове на човека, както и химически вещества, които влияят отрицателно на психиката.

Основната причина, на която се дължи отрицателното въздействие на месото през последните две столетия на индустриализация, е свързана с промишления начин на добиване, търговска обработка и съхранение. Съвременният начин на преработка на повечето храни ги превръща, дори и да са естествени, в изкуствени продукти, изключително вредни за здравето. Подобно и месото, въпреки, че е естествен продукт, вследствие мощната му “манипулация” и химизация по пътя от храненето и отглеждането на животното до търговската витрина, го превръща в почти изкуствена храна. Ето някои от основните проблеми, свързани с пътя на месото до трапезата ни.


Седем основни проблема

1. Проблема с умъртвяването и кръвта

От християнска и духовна гледна точка умъртвяването на животното е грях, който е свързан не само с нанесената болка, но и с оскверняването чрез проливането на кръв и яденето на кръв. Не е случайно, че в новозаветните писания има текст, който препоръчва на езичниците, които се обръщан към Бога “да се въздържат “от оскверненията чрез идоли, чрез блудство и чрез яденето удавено и кръв.” 3 В старозаветните писания изрично е постановено да не се яде месо с кръвта му4, интересно е да се отбележи, че това изискване е споменато в горецитираното слово от Новия завет

Нека имаме предвид и още нещо - преди и по време на смъртната агония на убиваното животно в него настъпват дълбоки биохимични промени. По тялото му се разпространяват вторични токсични продукти, предизвикващи отравяне на целия труп. Така както в нашите тела настъпва стрес в моменти на интензивно изживяване на страх или ужас, по същия начин и при животните, при опасни ситуации се извършват съществени биохимични промени. Хормоналното ниво в кръвта, и по-специално това на адреналина, рязко се променя, когато виждат смъртта на други животни около тях или като страдат за загубената си свобода и живота си. Голямото количество хормони, рязко "изръсено" в кръвообръщението на животните по време на стрес, се запазва в месото и после отравя тъканите на човека, като същевременно влияе и върху съзнанието му. Веднага след като животното е убито, протеините в организма му коагулират и се освобождават разрушаващи ензими, за разлика от бавното загниване при растенията, които са с устойчива клетъчна стена и проста циркулационна система. Скоро в трупа се формират денатурирани субстанции, наречени птомаини. Благодарение именно на тези птомаини, освобождавани непосредствено след настъпване на смъртта, животинската плът има общото свойство - значително бързо разлагане и гниене. Можете да си представите каква степен на разложение достига месото, което ядете, за времето от умъртвяването на животното, съхраняването в хладилни помещения, транспортирането до магазините, купуване, транспортиране вкъщи и най-накрая сервиране на трапезата. За да се предпази частично от тези естествени процеси на разложение, месото се подлага на химическа обработка. Това обаче поставя нов проблем – проблема с химикалите при обработката на месото.


2. Проблема с обработката на месото. Нитратите и нитритите

“Някои видове месо се потапят в натриев сулфат, за да се смекчи миризмата на гниене и им се придаде розов цвят вместо сивия оттенък на мъртва плът. Използва се дори циментов прах! Да, вярно прочетохте! През 1981 г. “Нутришън Хелт” съобщи, че някои животновъди от Средния запад давали на добитъка си тонове циментов прах, за да повишат живото му тегло. Група потребители, узнали за тази “манипулация”, подали оплакване до съответните органи, за да се сложи край на тази порочна практика. След като провели разследване, властите отговорили, че тъй като досега не е било доказано вредното въздействие на циментовия прах върху потребителите, то тази практика можела да продължи, докато не се установи противното.” 5

“Нитритите се прибавят към саламите, бекона и други консервирани меса, защото те задържат развитието на Клостридиум ботулинум, бактерията, която предизвиква ботулиновото отравяне. В храната или в организма в присъствието на протеини нитритите могат да се превърнат в нитрозамини, съединения, за които е доказано, че при животни предизвикват рак. Нитритите и нитратите (които организмът може да превърне в нитрити) се намират естествено в някои зеленчуци като листата на ряпата, цвеклото, целината, ревена, репичките, магданоза и зелената салата. Нитрити могат да се намерят също в бирата и сиренето. Когато ядете тези продукти заедно с протеини, в стомаха ви може да се образуват нитрозамини, но рискът е минимален, защото, от друга страна, наличието на други хранителни вещества, като витамините С и Е ограничават образуването на нитрозамини.

Рискът от нитритите в консервираните меса е различен, защото всичките ингредиенти, необходими за образуването на нитрозамините, се намират заедно. Нитритите заедно с протеините при високата температура на готвенето са идеална среда за образуването на нитрозамините. Това означава, че нитрозамините могат вече да са налице, когато ядете бекона или салама си. При преценяването на двете злини правителствената комисия (в САЩ, б.а.) реши, че нитритните консерванти са по-безопасни от ботулизма, като се препоръчва намаляване употребата на съдържащите нитрити храни. Така че, ако решите да ядете консервирани или пушени меса, трябва да приемете и риска от нитритните консерванти.” 6“Нитритите и нитратите се използват като хранителни добавки в месните продукти, за да действат като консерванти. В стомаха те се превръщат в нитрозамини – фактор, за който се знае, че е свързан с възникване на стомашен рак.” 7


3. Проблема с болните животни и микроорганизмите

Суровото месо винаги е в стадий на разложение, дори и в най-начална и незначителна степен. Поради това винаги съществува риск от замърсяване на ръцете и намиращите се в близък контакт продукти с носещи зараза микроорганизми. Дори и при топлинна обработка на месото често носителите на зараза не могат да бъдат напълно унищожени, особено ако месото се вари недостатъчно или се пече на скара или шиш. “Изглежда, че все по-често научаваме за взривове от хранителни отравяния при консумация на развалени хамбургери. При един такъв взрив в щатите Вашингтон, Айдахо и Невада почина едно дете, а 400 се разболяха, повечето от които бяха деца.

Микроорганизмът, който предизвика този взрив, наречене Ешерихия коли, е често срещано семество бактерии. Е. коли е нормален обитател на дебелото черво. Ние не получаваме хранително отравяне от собствената си линия Е. коли, тъй като тя е малко вирулентна. Но даже и тази сравнително непатогенна линия става патогенна. Много от възпаленията на пикочния тракт се дължат на Е. коли. Смята се, че диарията на пътешествениците се дължи също на щам Е. коли. Видът Е. коли, който предизвика последните взривове, е различен. Наречен е щам 0157:Н7 от изолирането му през 1982 г. Той е опасен и много вирулентен. Смята се, че е попаднал в месото при клането на говеда, носители на този рядък щам, което впоследствие е използвано за приготвяне на кайма.

Министерството на земеделието в САЩ има система за проверка на месото почти на всеки етап от обработката му до пакетирането. Инспекторите разчитат преди всичко на вида и мириса на месото. Тяхната задача е да не допуснат на пазара месо от болни животни, замърсено месо, както и непълноценно месо. Но съществуващата система не позволява тази задача да бъде изпълнена. Например не е нещо необичайно при клането на животните чревното им съдържимо, в което има бактерии, да попадне върху месото. Ако се намери фекално замърсяване, по-голямо от грахово зърно, върху месото, то то трябва да бъде отстранено от инспектора. Това може да звучи много ефикасно, но на инспектора са предоставени само десет секунди да провери вътрешните органи и да провери трупното месо. Така че остава под въпрос колко от замърсеното месо може да се открие.

Съмнително е, че огледът може да открие Ешерихия коли преди преработката на месото. Затова тази отговорност се пада на човека, който приготвя храната. Ако този вирулентен щам се намира в месото при правилна кулинарна обработка (при температура 68 градуса по Целзий), той ще бъде разрушен.” 8 “В птиците също се развиват резистентни щамове микроорганизми. Фактически салмонелата, бактерия, която най-често се свързва с хранителните чревни инфекции и води до епидемични взривове от заболявания, по-често се среща в пилешкото, отколкото в говеждото месо. Макар че и в храната от растителен произход може да се намери салмонела, повечето от инфекциите се причиняват от храна от животински произход, тъй като животните са резервоар на салмонелата.Млякото и яйцата представляват също сериозен път за пренасяне на салмонелата, но месото си остава най-важният източник за предаването й, като в последните години птичето месо в това отношение надмина говеждото.” 9

Друга опасност, грозяща тези, които ядат месо, са честите заболявания при животните, които не могат лесно да бъдат установени или просто са подминавани от месопроизводителите или инспекторите. Тъй като фермите се превръщат в заводи за месо, животните рядко виждат дневна слънчева светлина, животът им преминава в ограничена, потискаща и жестока среда, чиято кулминация е брутална смърт. Често, когато животно е болно от рак, раковото му образувание се изрязва,а всичко останало, пълно с токсини, се продава като месо за храна. Или още по-лошо - изрязаните части се смилат и се продават добавени към друго месо при производството на колбаси или пък разфасовани, на части, "по благоприлично" обозначени като "дреболии".

Инспекторите по месото най-добре знаят от колко много болести би могло да е болно едно животно, предназначено за клане. Може да ви прозвучи като анекдот: за вечеря дама си поръчва плато от зеленчуци вместо традиционните месни ястия. До нея сядал непознат господин, който също си поръчал вегетариански блюда. Двамата се спогледали и господинът попитал дамата: "Извинете, вие вегетарианка ли сте?"-"Да", отговорила тя, "А Вие?"- "Не, аз съм инспектор по месото."

Особено голяма опасност представляват паразитните червеи, наречени трихинели, които причиняват заболяването трихинелоза. Носители и разпостранители на болестта са домашни и диви всеядни и месоядни животни (свине, кучета, котки, лисици, вълци, мишки и др.).Свинете се заразяват при хранене с кухненски и кланични отпадъци (месни) от болни с трихинелоза свине или други животни. Хората могат да се заразят при консумация на сурово и полусурово месо и месни продукти (суджуци, наденици и др.) от опаразитени свине. Каква е клиничната картина при хората? Загнездващите се трихинели водят до подуване, втвърдяване и силна болка в мускулите. Телесната температура се повишава. Затрудняват се движението, дишането, приемането на храна. Освен това от токсините, които отделят паразитите, се появяват алергични реакции – силно отичат лицето и клепачите (синдрома “лъвска глава). Явяват се и редица други усложнения. Ако са погълнати по-големи количества трихинели, може да се стигне до смърт.

Какво трябва да се направи, за да се избегне рискът? Задължително трябва да се направи ветеринарна експертиза на късче червено месо, 30-40 грама от диафрагмата, защото там трихинелите са в най-голямо количество. Ловците трябва да знаят, че е опасно месото и на други животни, например мечки.

При термична обработка трихинелите загиват, но внимавайте, аланглетата носят много голям риск за заболяване.” 10

Най-често заразеното месо с трихинели е свинското. И това не е случайно, защото свинята по всеобщо мнение е най-нечистото животно. В Стария завет Бог строго забранява консумацията на свинско месо, наред с позволението да се употребяват други меса, например говеждо и агнешко. 11


4. Проблема с антибиотиците

Диетоложката Аннмари Колбин12 предупреждава: ”В нашите модерни времена един от най-големите проблеми с месото, както и с всички други храни, е влошаване на качеството му. Антибиотиците и стероидните хормони, добавяни към храната на домашните животни, за да се предотвратяват инфекции и бързо да се увеличава теглото им, преминават в консуматора заедно с храната. Така консумираните антибиотици водят до намаляване на възможностите на тялото за положителен отговор към евентуална антибиотична терапия, когато е необходимо да бъде приложена по медицински причини.
През 1977 г. д-р Ричард П. Новик, директор на Изследователския институт по социална хигиена в Ню Йорк, писа: “В последните години ние сме свидетели на масивно увеличаване на употеребата на антибиотици в животновъдството, както и в медицината при хора. В резултат на това се развиват огромни популации от болестотворни бактерии, които са резистентни едновременно към много на брой различни антибиотици и стават все по-голяма заплаха за здравето и на хората, и на животните.” 13

Американският диетолог Рудолф Балантайн14 също предупреждава: “Както при отглеждането на говедата и свинете, така и при птиците се използват стимулиращи растежа субстанции. На пилетата и на пуйките се дават малки дози антибиотици за повишаване на теглото.” 15

И ирландският д-р Джон Маккена алармира: “Домашните животни (и по специално едрият рогат добитък и свинете) поемат антибиотици в големи количества за стимулиране на растежа и за лекуване на специфични болести. Рано или късно тези животни стигат до вашата трапеза във вид на месо или млечни продукти, като мляко и сирене. Бактериите в тях проявяват устойчивост едновременно към много антибиотици.Тази мултиустойчивост може да се предаде на човека посредством пряк контакт с животните, чрез заразена храна или чрез почвата (животинските изпражнения наторяват почвата).

Взаимодействията между хора и животни могат да променят бактериалната флора и в двете посоки. Устойчивите бактерии могат да преминат от животното в човека посредством храненето или прекия контакт. Фермерите прилагат много от разрешените за животни антибиотици без ветеринарен надзор. Докато разговарях с един ирландски фермер, той инжектира пиле с пеницилин. Обясни ми, че имало навехнат глезен. Снабдил се с антибиотици от ветеринарната служба, без да се посъветва с лекаря доколко уместно е едно такова лечение. Трябва да се прекрати свободната продажба на антибиотици за фермерите. Необходимо е тези лекарства да се предписват от ветеринар, и то като последна мярка, както и при хората. Съществуват отлични хомеопатични средства за животни. Телевизионни програми в Обединеното кралство например нагледно показаха ползата от хомеопатията при лекуването на мастит у млечния добитък. Книгата “Ветеринарна материя медика” от доктор Г. Маклиъд е чудесен справочник за всеки, който има желание да опита алтернативни средства за лечение на различни болести при животните.

Известно е, че пеницилинът и тетрациклинът в малки количества стимулират растежа на домашните животни. Но дори и малките дози, давани продължително време, могат да подпомогнат изграждането на бактериална устойчивост, тъй като бактериите развиват собствени механизми за преодоляване на антибиотичните въздействия, вместо да бъдат покосявани от тях.

Използването на пеницилин и тетрациклин е спряно в по-голямата част на Европа, но не и в САЩ и други краища на света. А това е проблем, който трябва да се разглежда в световен мащаб.” 16


5. Проблема с химикалите в обработваемите площи и с химикалите и хормоните за угояване

Днес по цял свят обработваемите площи се третират с химически торове, пестициди, инсектициди и др. Тъй като за добиването на 1 кг телесна маса животното трябва да изяде стотици килограми растителна маса, тези отровни вещества се натрупват в големи концентрации в телата на животните. “В тъканите на тялото на тревоядните животни се отлагат много пестициди, хербициди и други токсични вещества, използвани при отглеждане на посевите за фураж. Тъй като тези вещества се натрупват в мазнините, черния дроб и бъбреците на животните, те явно също представляват опасност за консуматора.” 17Харви Дайъмънд: “Някои от химикалите, давани на добитъка за клане, са опасни. Те могат да включват пеницилин, тетрациклин, обработени с цезий 137, фуражи, радиоактивни отпадъци, мастни агенти, редица други химикали и антибиотици, използвани, за да се угоят “първокласни” животни за продажба.” 18

Впоследствие, консумирайки месо, хората приемат в организма си цялата тази концентрация на токсични химически вещества, акумулирани през целия живот на животното. И в растенията има пестициди и други химически агенти, но в месото те са в огромни концентрации. Потвърждение за това е количеството на пестицидите в майчиното мляко – “доказано е, че нивото на пестицидите в майчиното мляко е по-ниско при майките вегетарианки.” 19


Освен химизацията с пестициди и други подобни химически агенти проблемът с половите хормони, добавени към храната или имплантирани в животните, е от голямо значение, което ние все още не разбираме. Предполагам, че след още едно поколение ще започнем да забелязваме какво се случва. През последните 30 години естествените и синтетичните полови хормони бяха използвани както в животновъдството, така и в птицевъдството, за да се подпомогне по-бързият растеж и по-ефикасното асимилиране на хранителните вещества при хранене. Към тези хормони спадат андрогените (мъжките полови хормони, напривер тестостерон), прогстероните и естрогените (и двата вида са женски полови хормони, включващи прогестерон и естрадиол). Хормоналният дисбаланс, който възниква при въвеждане на хормони отвън, може да доведе до такива заболявания като затлъстяване, безплодие, диабет, дребен ръст, гигантизъм, бъбречни заболявания, хипертония, преждевременно полово съзряване, хипогликемия, маскулинизация на жените, февинизация на мъжете и дори рак. В Пуерто Рико между 1973 и 1981 г. са наблюдавани драматични случаи на преждевремнно полово съзряване, растеж на гърди (при момчета и момичета) и кисти на яйчниците при деца, някои от които на 11 месеца. Когато децата преминали на прясно издоено мляко и месо от местни източници, симптомите отзвучали, освен при 8% от случаите.

Половите хормони се използват не само за угояване на добитъка. Те се инжектират на крави, за да могат да се размножават по едно и също време, за предизвикване на аборти при юници, които са предназначени за угояване и накрая – за кланици или за повишаване на продукцията на мляко. В значителна степен, техническите инструкции, придружаващи храните на животните с добавки на хормонални продукти, по различен начин предупреждават жените в детеродна възраст да бъдат предпазливи, когато боравят с тях. Те очевидно могат да доведат до аборти и промени в менструалния цикъл при абсорбирането им през кожата. Според акушер-гинеколога Кристиан Нортръп, има силна връзка между наличието на хормони в месото и млякото, и прекомерната болезненост в областта на гърдите и матката по време на менструация при някои жени. Може би има причина да се предполага, че същите хормони, дадени за угояване на добитъка, могат да доведат до затлъстяване и при хората, които са консумирали месо и мляко от третирани по този начин животни.” 20

Защо след като са толкова опасни, тези хормони не са санкционирани от законодателството? По същата причина, поради която в областта на растениевъдството продължават да се използват вредни изкуствени торове и препарати като инсектициди, пестициди и т.н. Има опити за забрана, но те са изолирани само в някои страни, като например хормона медрокси-прогестерон-ацетат, който е забранен в страните от Евросъюза. Фермерите от САЩ и Австралия и много други държави по света добавят този хормон в храната на свинете, кравите и другите селскостопански животни за растеж – той възбужда апетита, увеличава мускулната маса, а оттам и килограмите. Доказано е, че при човека този хормон води до затлъстяване и безплодие. 21
Нерядко забраните за употреба на хормони и други стимулатори драстично се нарушават и в страните от Евросъюза, дори срещат жестоката съпротива на някои бизнес среди. Ето скандалния случай с белгийските месопроизводители. “През февруари (1995 г.) инспекторът, който разследваше незаконното хранене на телетата с клембутерол хидрохлорид, беше убит. Неговите колеги са обект на бомбени атентати, корите им са нападани и разрушавани по паркингите.

Клембутеролът е адреналиноподобна субстанция, която се използва за лекуване на астма, а понякога тайно и като допинг от спортистите. Когато се дава в храната на млади животни, те бързо наддават на тегло, главно за сметка на мускулната маса.Така се получава по-скъпо месо без тлъстини. Ако клембутеролът е даван на телетата малко преди да бъдат заклани, известни количества от това вещество остават в месото им. То предизвиква в човешкия организъм реакции, подобни на отия, които изпитват спортистите, приели допинг.” 22

А за тези, които си мислят, че химическото и хормоналното замърсяване е преди всичко при говедата и едва ли не подминава птиците, ето мнението на Аннмари Колбин: “Отглежданите при промишлени условия пилета и пуйки, най-популярните сред птиците, които консумираме, днес са напълно замърсени с изкуствени растежни хормони и химически вещества от храната им. Вкусовите ни усещания понякога са добър индикатор за качеството на естествената храна и ние можем да установим изненадващо голямо различие във вкуса на отглежданите при промишлени условия птици и вкуса на пилето, отглеждано с естествени храни и с възможност да тича и да кълве.” 23


6. Проблема с начина на приготвяне

“Начините за приготвяне на храната също могат да доведат до възникване на рак. Някои проучвания показаха, че прегарянето и препържването на храните при готвене води до отделяне на вещества са потенциално канцерогенни. Печеното на скара и барбекю месо може да съдържа такива вещества в значителни количества.” 24 “При печенето на скара може да се получат някои недотам безопасни съединения. Първо, когато се използват нагрети въглища за печене на протеин съдържащи храни като месо, пиле и риба, при обгарянето се образуват мутагени. По време на самото печене, когато капки мазнина попаднат върху горещите въглени, се образува потенционалния канцероген бензопирин. Той се издига с пушека и отново се свързва с месото.

Мутагените са получили името си от това, че могат да предизвикат мутации или промени в клетъчния генетичен материал. Бедата не е толкова в това, че се образува мутация, а в това до какво могат да доведат промените. Някои мутации са безобидни, но други могат да предизвикат рак и вродени дефекти...” 25


7. Проблема с изхранването

Колко от световната зърнена реколта, смятате, се използва за храна на животните? Изчисленията и статистиките сочат, че повече от половината от световната реколта на зърно се използва за добив на месо, а не се използва за храна на милионите гладуващи? Не е ли поразяващо, че животните изяждат повече зърнени храни, отколкото цялото човечество?


Не изглежда ли нерентабилно например това, че за производството на 1т животински протеини са необходими 10 т растителни протеини? 26 Според други изчисления за един килограм месо се изразходват 16 кг. зърно. Това са доста сериозни цифри и аргументи против масовата консумация на месо в настоящите икономически условия на планетата, при които милиони хора умират от реален физически глад. “Вегетарианството се приема и от хора, които се съобразяват с икономическите проблеми при изхранването на непрекъснато увеличаващия се брой на населението. Използването на селскостопански земи за производство на месо е много по-скъпо, отколкото за производство на зеленчуци. Необходими са десетина кг растителен протеин, за да се произведе около половин кг телешко месо, годно за консумация. Половината от цялата земеделска земя в САЩ се засява със зърнени култури, повече от които се използват за производство на месо. Нашият добитък изяжда 10 пъти повече зърнени храни, отколкото самите ние.

Това означава, че се губи много протеин първо за храна на животните, а после във вид на месо за храна на хората, вместо те директно да използват растителната храна. Независимо от това, че казаното по-горе се отнася за повечето развити страни, най-яркият пример са САЩ. Изчислено е, че само в Съединените щати загубата на протеин за производство на месо може да посрещне 90% от протеиновия дефицит в света. Ако месото се изключи от храненето в САЩ и някои други страни, всеки човек по света ще бъде добре нахранен. Тези изчисления са направени на базата на консумацията на зърнени храни, а те не са най-ефективното използване на земята за производство на протеини. Един акър с житни растения може да произведе 5 пъти повече протеин, отколкото един акър, определен за отглеждане на добитък, бобовите растения (боб и грах) дават десет пъти по-голямо количество протеин. Спанакът например може да произведе 25 пъти повече протеин от един акър в сравнение с производството на говеждо месо.” 27





ІІ ЧАСТ - МИТОВЕ ЗА МЕСОТО

Мит номер 1: Големият мит за белтъчините или бизнесът с месо

Хората вече знаят, че месото не е шампионът сред достъпните ни храни, а авторитетни изследователи от цял свят препоръчват диети с намалено съдържание на тези продукти. Въпреки това у вас се обажда досадно гласче, което може би ви внушава, че белтъчините са много важни хранителни вещества, а те се съдържат в месото и животинските продукти. Защо се обажда това досадно гласче? Не ли защото чрез целенасочени рекламни стратегии за това колко са ни необходими белтъчините заинтересовани кръгове са набили в подсъзнанието ни постоянно пулсиращата тревога: ям ли достатъчно белтъчини?

“Повсеместното разпостранение на много болести в Америка се дължи на целенасочената кампания, водена от индустриите, които печелят от нашето невежество. Десетилетия наред ни засипват с лавина от необективна информация, която ни пробутва “четирите групи храни”, половината от които сякаш случайно са животински продукти. Това се прави в името на печалбата, не на здравето. Любопитно е, че идеята за животните като най-добър източник на белтъчини може да бъде проследена до някогашни изследвания върху гризачи. Било доказано, че плъховете са в по-добро състояние при хранене с животински продукти, отколкото при растителна диета. 28И изследователите тутакси измъдрили заключението, че животинските белтъчини са по-подходящи от растителните... и в диетата на хората! Подобен скок в логиката може да бъде оприличен на скок през Големия каньон, и то при силна буря, с гипсирани крака. Защото и в анатомията, и във физиологията си ние твърде съществено се различиваме от плъховете. Индустриите на животински продукти обаче се вкопчиха в тези изследвания и ги разгласиха из цялата Вселена. По-късно бе доказано, че резултатите им са неприложими за хората и дори самата идея за това е нелепа. Плъховете имат нужда от много по-концентриран източник на белтъчини, какъвто е месото, а потребностите им от аминокиселини са съвсем различни от човешките. Но беше твърде късно. Митът се роди, а производителите на животински продукти едва ли биха допуснали да бъде опроверган лесно.” 29

Такова е положението в САЩ, държавата, която налага модели на мислене и на потребление по целия свят. И за съжаление месоманията с мощна сила завладява огромни потребителски пространства. За учудване ли е тогава, че повечето хора в глобализиращите се страни по света не могат да си представят и ден от своя живот без месни белтъчини? Ето какво казва по въпроса Харви Дайъмънд: “Основната причина американците да поглъщат толкова много животински белтъчини са дългогодишните внушения, че ежедневната консумация на белтъчини – дори при всяко хранене – е жизнено необходима за здравето им, а животинските продукти са най-добрия източник на тези вещества...Представата, че е трудно да си набавите достатъчно белтъчини от растителното царство, е откровена заблуда. Натрапват я стопанските отрасли, които печелят от продажбата на животински продукти, както и техните платени “експерти”. Години наред се харчат милиони долари, за да се подсещате автоматично за месо и други животински продукти, щом помислите за белтъчини. Един от най-често задаваните въпроси към вегетарианците е “А откъде си набавяте белтъчините?”. Сякаш без животински продукти тези хранителни вещества стават недостъпни. Внушението се е вкоренило успешно сред масовия консуматор, но все пак има учени и лекари и институции, които не де поддават на обществената матипулация и реагират адекватно.

В “Яжте, за да живеете: препоръки на Бюрото за храни и диетология за намаляване на риска от хронични заболявания”, издаден от престижна институция като Националната академия на науките, д-р Пол Р. Томас написа: “От гледната точка на хранителните вещества няма нищо уникално в месните продукти, което не може да бъде набавено с други храни.” 30

Доктор Уилям Е. Конър, автор и ръководител на катедрата по ендокринология, обмяна на веществата и диетология в Орегонския университет по здравни науки, обобщава: “На обществеността бе внушена представата, че белтъчините от животни са най-добри, затова хората не съзнават, че и растенията съдържат висококачествени белтъчини. Във всичко, което расте, има белтъчини.” В края на краищата откъде си набавят белтъчини тревопасните животни?” 31

Харви Дайъмънд: “Смятате ли, че трябва да се яде говеждо месо заради едва ли не съвършените му белтъчини? С какво се е хранило телето, за да натрупа тези белтъчини? Да не би с месо? Нищо подобно! Яло е трева и зърно. Интересно, нали? Как е възможно това? Това е възможно по простата причина, че белтъчините не се образуват в тялото от ядене на белтъчини. Да, правилно прочетохте. Белтъчините се образуват от съдържащите се в храната аминокиселини. До каква степен от белтъчната храна се получават белтъчини, зависи от това доколко са били оползотворени аминокиселините в нея. Абсурдно е да се вярва, че като се изяде къс месо, било говеждо, свинско или пилешко, в тялото ни автоматично се образуват белтъчини. Животинските белтъчини са си животински, а не човешки. Трябва добре да се познават свойствата на аминокиселините, за да може да се разбере темата белтъчини.

Човешкото тяло не може нито да оползотвори, нито да асимилира белтъчините в първоначалния им вид – така, както се ядат. Протеинът трябва първо да бъде разложен на аминокиселинните си съставни части. Едва тогава от тези киселини организмът може да образува необходимите му белтъчини. Следователно главната стойност на белтъчините е в това от какви аминокиселини се състои. Всички хранителни вещества се създават в растителното царство. Животните имат способността да приемат източника на белтъчини, а именно осемте есенциални аминокиселини, но не могат да ги произвеждат сами. Растенията могат да образуват аминокиселини от въздуха, почвата и водата. Животните, както и хората, са зависими от растителните белтъчини пряко, чрез консумация на растения, или косвено, чрез консумация на растителноядни животни. В месото не се съдържат никакви есенциални аминокиселни, които животните да не са получили от растенията и които хората да не могат да извлекат пак от растенията. Ето защо всички силни животни притежават белтъчините, които им са потребни. Те ги образуват от аминокиселините, които изобилстват в растителната храна. Затова месоядните животни (освен в изключителни случаи) не ядат други месоядни. Те инстинктивно се насочват към животни, които се хранят с растения.

Съществуват 23 различни аминокиселини. Всички те са от значение, иначе нямаше да ги има. Петнадесет от тях организмът сам произвежда, осем трябва да бъдат извлечени от храната. Само тези осем се наричан незаменими и есенциални. Ако ядем редовно плодове, зеленчуци, ядки, семена или кълнове, ние получаваме всички аминокиселини, потребни на тялото ни да образува белтъчините, от които се нуждае... Аминокиселините, които тялото трябва да приема от външни източници, са осем на брой. Всички плодове и зеленчуци, без изключение съдържат повечето от тях, а има и такива, в които се срещат и осемте: морковите, бананите, различните видове зеле, царевицата, краставиците, грахът, картофите, тиквите, сладките картофи, доматите. Ядките, слънчогледът, сусамът, фъстъците и бобовите растения съдържат всички осем. Ще ви бъде интересно да узнаете, че използваемото съдържание на аминокиселини в растенията е много по-високо от това в месните продукти. Нека видим сега какво е количеството на аминокиселините в месните продукти. Една верига може да съдържа произволен брой аминокиселини – между 51 000 и 200 000. При смилането на месни белтъчини веригата трябва да се разпадне и да се свърже наново в човешки белтъчини. Аминокиселините са доста чувствителни. От температурата при готвенето много от тях се разрушават или коагулират, така че тялото изобщо не може да ги използва. 32Тези неизползваеми аминокиселини стават токсични, водят до напълняване, създават излишна работа на тялото и поглъщат енергия. За да бъде извлечена евентуална полза от аминокиселините, месото би трябвало да се консумира сурово, както правят месоядните и всеядните животни.” 33

Освен това “зеленчуковите белтъчини не само са равни по биологична стойност, но дори превъзхождат тези от животински произход. Например протеините в картофите биологично превъзхождат протеините на месото, яйцата или млякото (Институт “Макс Планк”).” 34
Като живи примери за това, че не е нужна изобилстваща на месо диета, за да бъде един народ здрав, мнозина диетолози сочат народи като хунзийците, племето тубу, обитателите на Вилкабамба в Андите и др. Ето какво казва за Хунза35 известният диетолог Пааво Айрола: “Според днешните научни норми и препоръки диетата на хората от Хунза е крайно недостатъчна на белтъчини и дори има недостиг на витамин В12 (в Хунза ядат месо най-много веднъж в месеца). Ако вярваме на днешните ортодоксални специалисти по храненето, народът на Хунза трябва да е измрял още преди 2 000 години, когато те населили тази изолирана речна долина и започнали да ядат бедна на белтъчини храна...Хората на Хунза не само са оцелели, но дори и днес аз не мога да открия отделен случай на белтъчна недостатъчност (квашиокър) или анемия, или нервно израждане, причинено от недостиг на витамин В12 или злокачествено недохранване.

Ние живеем в ера на “високопротеинова” лудост. Някои съвременни специалисти по хранене и лекари, неправилно ръководени от погрешните заключения на учените от 19 век и от тенденциозните изследвания, заплащани от собствениците на месната и млечна индустрия, са ни обработили психически да вярваме, че трябва да ядем “много белтъчини” и то “животински белтъци”...Най-новите доказани факти относно протеина, основани на надеждни и авторитетни научни изследвания от независими източници, такива като института “Макс Планк” в Германия, Руския институт за хранителни изследвания и Международното общество за изследване болестите на цивилизацията и жизнените субстанции, показват:

? че твърде много животински белтъчини в диетата допринасят за такива заболявания като артрит, остеопороза, сърдечни болести и рак. Един от страничните продукти на белтъчния метаболизъм, амонякът, се счита силно канцерогенен

? че твърде много белтъчини могат да причинят умствени разстройства и дори шизофрения” 36

Медицинските изследвания показват, че приемането на по-големи количества протеини е вредно за черния дроб, бъбреците и е предпоставка за много заболявания. В богатите индустриални страни много хора, които консумират големи количества месо, фактически приемат 2 или 3 пъти повече протеини от реално необходимите.Излишъкът, който организмът ни не успява да усвои, се превръща във въглехидрати и складира под формата на мазнини. По тази причина много американци имат наднормено тегло и са предразположени към болести, свързани със затлъстяването - предимно хипертония и сърдечно-съдови заболявания. Харви Дайъмънд: “Свръхпотреблението на белтъчини често се свързва с рак на гърдата, на черния дроб и на пикочния мехур, а също и с увеличаване на случаите на левкемия” 37

В другата крайност е дефицитът на белтъчини - във вестниците понякога четем за недохранени хора в бедните страни, които гладуват и умират от белтъчен недоимък и обвиняваме за това вегетарианското им хранене. Но учените са доказали, че тези хора са недохранени не защото не ядат месо, а защото не ядат достатъчно храна. Диета, включваща само ориз, и то често в оскъдни порции, или само сладки картофи естествено води до непълноценно хранене и ранна смърт.В контраст на това, по всички краища на света могат да се намерят хора вегетарианци, силни, енергични и цъфтящи от здраве, които си набавят необходимите им калории от адекватно разнообразие от зеленчуци, зърнени и бобови храни.


Животинските белтъчини, жизнеността и остаряването38

Пропагандаторите на максимално количество белтъчини, млечно-месната индустрия и манифактуристите на белтъчни добавки използват много трикове, за да ви внушат да ядете огромни количества белтъчини. Те крещят: “Ще останете по-дълго млади, като ядете повече белтъчини, особено месо!”. А факт е, че обилното консумиране на месна храна е сигурен и дори най-сигурният начин да остареете предварително – физически, сексуално и умствено. Това бе неотдавна наблегнато от двама водещи европейски биохимици и лекари – проф. Ф. Шварц от Франкфуртския университет и д-р Ралф Бирхер от Цюрих, Швейцария. Те докладваха, че процесът на стареене се задвижва от субстанцията, наречена амилоид, един копродукт на белтъчния метаболизъм, който е депозиран в съединителните тъкани и причинява израждане на тъканите и органите. Амилоидът, субстанция, допринасяща за стареенето, съдържа голям процент от аминокиселините триптофан и тирозин, които са изобилни в животинските белтъчини. Връзката между депозирането на амилоид в такъните и дегенеративните заболявания и процеса на стареене при човека е била известна отдавна, но “изгодно” забравена в този век на модата на максимум белтъчини. Прочутият немски патолог Рудолф Вирхов подсказа още през 1854 г., че складирането на амилоид причинява дегенеративни промени и преждевременно остаряване.
Сега можем да видим защо народът на Хунза, в противовес на всички теории на белтъчните привърженици, се радва на превъзходно здраве и изключително дълголетие при минимално белтъчна диета, от която само 1% са животински белтъчини.

И други дълголетни народи като юкатанските индианци, населението на Вилкабамба, абхазците, ядат минимално животинска белтъчна храна. На противоположния край на скалата стоят ескимосите и лапландците, които консумират много месо, а средната продължителност на живота им е само около 30-35 години.


Месото, белтъчините и спорта

Може би някои от вас са активни спортисти и ще възразят: “Но аз се нуждая от повече белтъчини, защото тренирам.” Ето какъв интересен коментар се появи през 1978 г. в един брой на списание “Джърнал ъф дъ Америкън Медикъл Асосиейшън”: “Активно спортуващите, които се хранят умерено и балансирано, не се нуждаят от допълнителни белтъчини за подсилване на мускулатурата си. Те трябва да приемат същото количество, както и неспортуващите. Белтъчините не увеличават силата. В действителност излишъкът от тях нерядко изисква повече енергия за храносмилането и обмяната на веществата. Освен това свръхдозата протеин може да доведе при спортистите до обезводняване, загуба на апетит и стомашно разстройство.” 39 И така, въпреки че излишъкът от белтъчините се превръща в енергия, те по-скоро я изразходват, отколкото създават! Един лъв например, който се храни изключително с месо, спи двадесет часа на ден. А орангутанът, който се прехранва само с растения, спи шест часа.
Ето какво казва по въпроса нуждаят ли се спортистите от повече протеини Ед Блонц, популярен американски журналист и специалист по въпросите на храненето: “Независимо от това, че имаше време, когато се смяташе, че единствената храна, от която се нуждае атлетът, е дебела пържола, храненето на спортистите се разви в сложен клон на науката заедно с научни списания и спортни лаборатории по целия свят. Сега се счита, че за интензивното изграждане или укрепване на мускулите е необходимо удвояване на необходимото количество протеини. Но тъй като обикновената диета съдържа два пъти повече протеини от необходимите за организма, не е нужно да се прибавят повече.

Както и всеки друг индивид, атлетите приемат повече протеини от необходимото, излишъкът им се превръща в енергия, което обикновено означава мазнини. Този процес може да създаде проблеми на атлета при трениране. Превръщането на протеините в енергия натоварва бъбреците – органите, които са свързани с екскретирането на неусвоените от организма протеинови остатъци. Излишното количество протеини може да доведе до загуба на калций от храната. Независимо от това добавките от протеин на прах, които обещават изключителни резултати и впечатляващи мускули, продължават да се продават в гимнастическите салони и специализираните магазини. Запомнете, че не допълнителните протеини, а упражненията изграждат мускулите.” 40


Мит номер 2: Митът за анемията

“Друга тактика на сплашването, прилагана от индустрията на животинските продукти, е твърдението, че месото от бозайници и другите животински продукти са най-добрият източник на желязо и без тях рискуваме да си навлечем анемия.

Истината е, че дори при строгите вегетарианци анемията, дължаща се на недостиг на желязо, е рядко явление. Всъщност изследванията показват, че съдържанието на желязо в кръвта им не е по-малко, дори е по-високо от това на хората, които се хранят предимно с животински продукти. Освен това витамин С, който увеличава извличането на желязо от храната, се съдържа само в растителните храни, а не в животинските.” 41

“Китайският здравен проект дава необходимото разяснение и по този въпрос. От наблюдаваните хора “онези с най-голяма консумация на растителни влакна имаха и най-богата на желязо кръв”. 42 Ясно ви е, че и месото, и другите животински продукти не съдържат растителни влакна. Данните от КЗП показват, че “консумацията на месо не е необходима за предотвратяване на анемията поради недостиг на желязо. Средностатистическият китаец, у когото не се открива анемия, получава желязо в двойно по-големи количества от американеца, но почти само от растителна храна”. 43

Подробна информация за желязото и вегетарианците можем да намерим в “Основни принципи на вегетарианството”: “Проучванията показват, че вегетарианците поемат толкова или даже повече желязо от хората, които ядат месо...Учените изследват нивото на желязото и хемоглобина при 56 жени вегетарианки – група с повишен риск по отношение на желязо, особено в репродуктивна възраст. Както можеше да се очаква съдържанието на желязо във вегетарианската диета е по-високо, отколкото това в диетата на сравнима контролна група от населението. Само при 7 от 56 изследвани жени стойностите на хемоглобина са под 12 грама на децилитър – ниво, под което може да има съмнения за желязодефицитна анемия. При наблюдение на контролната група се установи, че голям процент от жените са със стойности на хемоглобина под цитираната. Чрез прилагане на три независими критерия беше установено, че жените вегетарианки имат нормално хемоглобиново ниво. Някои от жените вегетарианки приемаха допълнително желязо или витамин С, с които подсилваха резорбцията на желязото. 25 от тях обаче не вземаха нищо допълнително и независимо от това хемоглобивът и желязото им също бяха в границите на нормата. Към последните са включени и 9 жени, които все още менструират, поради което редовно губят кръв.

Ясно е, че не е задължително да страдаш от ведостиг на желязо, ако си на вегетарианска диета. Но трябва да се внимава: ключовата фраза тук е “добре балансирана”. Както беше отбелязано по-рано, храните трябва да бъдат подбирани внимателно, за да се осигури адекватно количество желязо.” 44

По отношение на пернициозната анемия има известни основания за тревожност при пълните вегетарианци (които не приемат никаква храна от животински произход). Този вид анемия се различава от желязодефицитната и представлява тежко заболяване, дължащо се на недостатъчност на витамин В12 в организма. Този витамин отсъства от растителната храна. Проблема с витамин В 12 подробно е разгледан в горецитирания вече източник “Основни принципи на вегетарианството”, стр. 154, като накрая авторът д-р Рудолф Балантайн обобщава: “За да сте предпазени от дефицит на този витамин е нужно да приемате достатъчни количества риба, мляко или яйца.” Т.е. месото не е задължителният и незаменим източник на този витамин.




Мит номер 3: Митът за силата

Един от най-упоритите митове, способстващи за повишената консумация на месо е митът, че то дава сила. Ето какво казва по въпроса Харви Дайъмънд: “Само в САЩ годишно се консумират 33 милиона глави добитък. Това е огромно количество месо. За да събираме сила! Този довод се изтъква най-често, за да се оправдае потреблението на месо. “Трябва да поддържаме силите си”. Добре, нека разгледаме тази причина. Кое според вас е най-силното животно на планетата? Повечето от вас сигурно биха посочили слона. Съгласен съм. Без съмнение най-силните животни на света са тези, които столетия са били изолзвани от хората заради тяхната сила и издръжливост, а именно:слонове, волове, коне, мулета, камили и биволи. С какво се хранят тези животни? С листа, трева и плодове. Виждали ли сте някога сребърногърба горила? По своята физиология тя удивително прилича на човека. Невероятно силна е. Наистина тя е три пъти по-висока от човека, но затова пък е тридесет пъти по-силна. Една горила спокойно може да запрати през улицата стокилограмов мъж. Знаете ли какво яде горилата? Плодове и други растения45. Какъв извод следва оттук? Трябва ли да се яде месо, за да се добие сила? Забравете за миг всичко, което са ви втълпявали по този въпрос. Кажете вие какво мислите.” 46

“Менютата на футболистите са претрупани с бифтеци и свински котлети. Друг вид хранене би означавало пълен провал, нали? Това е явна грешка. Вероятно една от най-добре пазените тайни в атлетиката е изненадващият ефект на вегетарианската диета. В зората на нашия век, експерименти, проведени в Европа и по-късно потвърдени в Америка, показаха резултати, противоположни на общоприетите относно силата и диетата на атлетите. Американските проучвания, проведени в Йеил през 1907 г., съпоставят при натоварване хора, консумиращи месо, и вегетарианци. Само един от невегетарианците можал да достигне 1000 точки, докато при вегетарианците те са шестима. Фактически двама от шестимата вегетарианци постигат 2000 точки. Подобни тестове са правени през последните десетилетия с цел да се установи по-прекият ефект от диетата върху издържливостта. През 1968 г. един датски изследовател констатира, че мъже, които са обикновено на смесена диета, при преминаване само на месо, мляко и яйца за три дни издържливостта им намалява с 50%, докато при преминаване на чисто вегетарианска диета издържливостта им се повишава с 50%.

През 1956 г. 17-годишният плувец Мъри Роуз стана вай-младият трикратен олимпийски медалист. През 1960 г. той спечели златен и сребърен медал, като задържа титлата на 400 м. По-късно той подобри собствените си рекорди и се смята за най-добрия плувец на всички времена. Той е вегетарианец. Други известни плувци като Джони Вайсмюлер, със славата на Тарзан, са постигнали тройни световни рекорди след спазване на вегетарианска диета.

Известни с постиженията си са не само вегетарианците плувци, но и футболисти, баскетболисти, дори и тежкоатлети. На Изток тези факти не се смятат за изненадващи. Наблюденията върху природата дават обяснение за въздействието на диетата. В класическия пример слонът винаги побеждава лъва. Макар и по-агресивен и свиреп, месоядният лъв няма нито силата, нито издържливостта на вегетариянеца слон. След като лъвът е паднал от изтощение, слонът е готов да продължи борбата.” 47

Наистина, най-силните и най-дългоживеещите животни в света са също вегетарианци. Конят, волът, бикът и слонът - всички те имат здрави тела, голяма издръжливост и феноменална сила, която им дава възможност да носят масивни товари и да извършват тежка работа в помощ на хората. Нито едно от месоядните животни няма достатъчно енергия и издръжливост, за да бъде товарно животно.

Много световноизвестни атлети, бивши и настоящи, преминават към вегетарианска храна и смятат, че този начин на хранене им носи по-добри постижения. Всички спортисти заявяват, че не само не отслабват силите им, а напротив - всичките им способности значително се подобряват. По цял свят вегетарианците поставят забележителни рекорди в много спортни дисциплини. Всъщност те имат повече енергия и издръжливост, защото организмът им не прахосва това огромно количество енергия, необходимо, за да се противодейства на отровите в месото.

А ето и случаят с едно племе, прочуто със своята невероятна жизненост, издържливост и здраве. “Това са тубузийците, които живеят в пустинята Сахара при изключително тежки климатични условия, в гола местност, напомняща лунен пейзаж. По нагорещените пясъци те могат да изминат по 50-60 до 80 км дневно, търгувайки със сол, която те сами добивали. Стройни, гъвкави и жилави, тубузийците не знаят какво е умора. Описан е следният случай. Една заран, когато камилите били натоварени със сол, а хората от тубу – готови за път, изследователите решили да тръгнат успоредно с тях в своите охладени и приспособени за горещината джипки. Като изминали част от пътя, около 30 км, дали сигнал за почивка. Лекарите и целият екип с тях били много уморени и вече една издържали в колите. Но когато проверили състоянието на тубузийците, се оказало, че то е без промяна, както при тръгването: пулсът им бил нормален, нямало и следа от умора. Но изненадите не спрели дотук. Изследователите решили да обядват и предложили и на тубузийците от своята храна: телешки бульон и обикновен иконсервирани храни. Местните хора гледали с подозрение, но когато все пак решили да опитат – отказвали още при първата хапка и плюели с отвращение. Предпочитали своя обяд, състоящ се само от 3-4 фурми. Учените били сълно впечатлени. Тубузийците, за разлика от хунзийците, за които вече споменахме, са пълни вегетарианци – не ползват никаква храна от животински произход. Сутрешната им закуска се състои само от едно от растящите там треви, приготвено по подобие на нашия билков чай, но по-концентрирано, без да се подслажда или посолява. Обядват с по-няколко фурми, а вечерята е единственото им по-солидно и основно хранене, винаги едно и също – каша от просо. Тази каша те разнообразяват със сос от местни подправки илия заливат с кокосово масло.” 48

Могат ли разпостранителите на мита за “силата на месото” да обяснят феноменалната издържливост на това вегетарианско племе?


ІІІ ЧАСТ - МЕСОТО, ПСИХИЧНОТО ЗДРАВЕ И ДУХОВНОСТТА

“Но Данаил реши в сърцето си да не се оскверни от изрядните ястия на царя...” 49

След като разгледахме влиянието на месото върху човешкото тяло, нека видим нещо още по-важно - как влияе върху психиката и ума на човека. Този вид въздействие е трудно да бъде строго научно доказано и експериментално проверено, но за него има косвени доказателства. Това са свидетелствата на хора, достатъчно духовно просветлени, за да усетят негативното влияние на месото върху човешкия разум.

Още от най-древни времена има такива свидетелства дори сред езическите цивилизации. Например “Питагор е смятал месото за помрачаващо здравия разум и е предупреждавал съдиите да не приемат месо най-малко 12 часа преди съдебния процес” 50

Но с още по-голяма сила и авторитет за силата на вегетарианството ни говори случката, описана в пророческата книга на Данаил, един от най-големите юдейски старозаветни пророци. Какви, мислите, са били, вече споменатите “изрядни ястия на царя”, предложени на Данаил и другарите му? Неминуемо сред тях е фигурирало и месото. Царете на този свят се хранят с месо. А от друга страна, както вече отбелязахме в началото, месото е КЪРВАВИЯТ ЦАР на храната в света на Сатана. И дяволът го предлага като царско ядене. Но християните не са от този свят, нито трябва да ядат от изрядните ястия на земния цар.

Въздържанието от царските ястия може да донесе изобилни благословения. Случаят с Данаил и тримата му другари е достатъчно красноречив. Те ядяха само зеленчук, но “на края на десетте дни техните лица изглеждаха по-красиви и по-пълни от лицата на всичките юноши, които ядяха от изрядните ястия на царя.” 51 Но още по-впечатляващо е духовното просветление, което те получиха като награда за въздържанието си: “А на тия четири юноша Бог даде знание и разум във всяко учение и мъдрост; и Данаил можеше да проумява всички видения и сънувания.” 52

Вече споменахме, че в Стария завет Бог забранява употребата на някои видове меса, например свинското, като нечисти. Това е свързано и с тяхното влияние върху психиката на консумиращия ги. В Новия завет пък не случайно Исус Христос изгонва бесовете (нека обърнем внимание, по тяхно желание) в стадо свине, които впоследствие подивяват. 53 Това е символ и знак, че свинското месо като приемник на нечисти сили влияе отрицателно не само върху тялото, но и върху психиката и ума.

От друга страна как да си обясним факта, че в новозаветните текстове няма недвусмислено послание, че християните не трябва да консумират месо? Отговорът е, че не му е било времето – че категорична забрана на такава широкоизползвана храна би била пречка в периода на масовото разпостранение на християнството. Още повече, че от гледна точка на спасението месото не е решаващ фактор. Но от гледна точна на съвършенството в служението винаги е имало просветлени светии, християнски групи и общества, водени от Святия Дух, които не са толерирали използването на месото за храна, защото са чувствали, а и защото са имали откровение, че то по някакъв начин възпрепяства действието на Божия Дух в човека. Като такъв пример в България можем да посочим богомилите, както и Иван Рилски. Не е случаен и фактът, че за очистване на душата по време на пост не се приема храна от животински произход.

В модерното ни съвремие тези древни духовни истини за месото стават все по-актуални и все повече изследователи, диетолози и лекари застъпват тезата, че месото влияе негативно на човешката психика. Д-р Патрик Пиетрони54: “съвременните месни диети са не само потенциална причина за заболявания, но и биха могли да притъпят чувствителността, да ограничат възможностите за съзидателност и да се намесят в личностната еволюция... умът се прояснява и чувствителността се засилва чрез вегетарианската диета.” 55 Диетоложката Аннмари Колбин: “От духовна гледна точка месото ни запазва свързани с физическата реалност и материалните съображения, подтикващи ни да манипулираме и да разширяваме нашата територия, нещо, което е гледна точка на всяка война. Прекомерното хранене с голямо количество месо потиска чувството на единство с вселената. То може да подхрани чувства за собствена непогрешимост, нетърпимост към околните шумен вариант на арогантност, при която се изисква централна рола на сцената и се търсят врагове.” 56 На подобно мнение е и известният български лечител Петър Димков: “Консумацията на много месо предизвиква натрупване на чужди вредни вещества, влияещи отрицателно не само върху физиката, но и върху психиката на човека: характера, темперамента, емоционалната нагласа, волята и пр.” 57

Освен това “при популации с висока консумация на месо съвременните психиатри са наблюдавали внезапни враждебни избухвания и преобладаването на гняв, както открит, така и потиснат. В тази връзка е интересно да се отбележи, че в Индия хилядолетия наред месото се препоръчва като съставна част от храната на раджпутите, каста от воини и управници. Противно на тях брахмините, които се посвещават на науката и духовния живот и които не участват в битки, месото е забранено (което не означава, че религията им като цяло е истинна, а че само борави с някои истини, б.а.). Това е макар и малка подкрепа на хипотезата, че човекът има двоен биологичен потенциал и че той може да бъде насочен към по-агресивно поведение чрез консумация на месо.” 58

Но нека не се заблуждаваме, че въздържането от месо ще ни превърне автоматично в уравновесени и добри хора. Длъжни сме да отбележим, че то е само един от многото фактори, способс
Цитирай

с/у ОколоМръсТното

Мнения: 18 614
Баста от експерти по храненето!
 
 

ГРАЦИАН КОЛЕВ*

Светът е изпълнен с толкова противоречива и понякога смразяваща кръвта информация, че често ние - нормалните хорица, се чудим какви радикални решения да вземем не само за нашето егоистично оцеляване, но и за целия човешки род.
Четейки научнопопулярни брошурки, памфлетчета, статийки, изследвания и дори цели томове, посветени на опасностите при провеждането на това магическо нещо, наречено ЖИВОТ, човек просто остава озадачен от мисълта, че не само има възможност още да се движи, диша и яде, но дори да се занимава с такива неважни активности като игра на билярд, свирене на валдхорна, оглед на витрини в търсене на бански костюм или подстригването на космите в ноздрите и ушите.
Сътворителите на този род "научна хорър литература" работят върху най-базисните нужди на тълпата - хранене, пиене, дишане и секс.
Лично аз следвам наивната презумпция,че щом нещо ми се е дояло, то значи организмът ми има нужда от него, па дори и от най-епикурейска гледна точка.Каква е иначе тази ми ти вековна еволюция, ако не е успяла да регулира гените ни да пренасят закодирани подсъзнателни сигнали до рецепторите ни и да ни насочват подсъзнателно към онова, което в действителност би било най-рационалното за поддръжката на двигателя? Пикал съм й на еволюцията, дето има една дума, ако не може да определи кое е добро и кое не за мен самия! От какъв зор трябва да се измъчвам с броене на калории, ядене на изключително безвкусни деривати на реалните храни само защото имали там някакъв "fat free", "cholesterol free" или "не знам си к'во фри" етикет. От какъв зор трябва да се лишавам от удоволствието да подправя яко салатата си, да мушна една мазна и шарена пържолка и да не стигам до такива крайности като отказа от пиенето на газирани безалкохолни напитки, да речем. Ако нещо ми вреди, организмът ми с положителност ще ми даде необходимия нишан и ще ми подскаже свойски да не го измъчвам повече.Прав ли съм или не, виж, това не знам, но със сигурност мога да ви гарантирам, че все още съм жив и петдесетте години през които съм се движил досега (а и все още се движа, макар и не толкова енергично вече) по тая планета, са били изпълнени с незаменими кулинарни спомени и преживявания.
Живелите по-дълго могат да си спомнят някои табута от вчера и да ги съпоставят с новите просто за сравнение:
Помните ли времената, когато лекарите препоръчваха на всички вземането на антибиотик да бъде непременно съпроводено с консумацията на кисело мляко? И религиозно нагъвахме половин кофичка с биомицина си? А после други лекари заклеймиха предишните лекари, като "откриха", че в действителност било крайно ВРЕДНО да се взимат антибиотиците с кисело мляко.
Лимоните? И досега се сещам, че да се отиде на визитация на болен без съответния цитрус беше проява най-малкото на лош вкус. След време се оказа, че яденето на цитрусови плодове било ВРЕДНО.
Кажете, като стане дума за пълноценна храна, не е ли млякото онова, което е сред първите неща, "светващи" ви в съзнанието? Да, ама не. Млякото се оказа ВРЕДНО. А знаете ли, че уж обикновенният на пръв поглед морков съдържа каротатоксин, който е пагубен за нервната система? Скромният градински лук пък съдържа фуран деривати, които са доста яки мутагени... Като сме на мутагени, дай да споменем и едни от най-потентните - афлатоксините, които си битуват мирно и кротко из разните невинни на пръв поглед лешникови, бадемови и орехови ядки. Бобът пък (онези гигантски бобени зърна) при дъвчене отделя цианид! Броколито (едва ли не една от най-култовите здравни храни) съдържа увреждащи тироидната жлеза вещества (гоитрин) плюс за десерт разни глюкозинолати. Градинският домат е свърталище за животински канцерогени - куерсетин и водороден пероксид, както и на томатина, който е познат с отрицателното си въздействие върху нервната система.
А Цар Картоф - това е миниатюрно "Илиянци" от вредни за човешкото същество гадости като соланин, изофлавони, чаконин и разни други нещица със заплетени имена, които освен че могат да навредят на нервната система и на гастрочревния тракт, могат (като нищо) и да породят развитие на женски хормони. (Ах, недей!) Да не говорим пък, че съдържат и арсеник!
Ако човек се зачете сериозно във всичко, написано из хилядите изследвания на разните капацитети и корифеи, то най-вероятно би умрял от глад (ако преди това не умре от ужас). Не четете, а си хапвайте с удоволствие.


Afroddita -- поздрави вери спешъл  Wink  Exclamation
Цитирай

Варна

Мнения: 1 287
Шани бравас!

Аз напълно те подкрепям в смисъла - всеки да решава кое е най-добро за него.
Цитирай

Варна

Мнения: 8 769
сори,Афродита, ама нямам нерви да чета такова дълго нещо. Ако имах интерес бих си купила книжка и бих я прочела удобно седнала на диванчето или фотьойла.... Cool
Цитирай

Варна

Мнения: 8 769
Цитат на: Шани
 
 
Лично аз следвам наивната презумпция,че щом нещо ми се е дояло, то значи организмът ми има нужда от него, па дори и от най-епикурейска гледна точка.Каква е иначе тази ми ти вековна еволюция, ако не е успяла да регулира гените ни да пренасят закодирани подсъзнателни сигнали до рецепторите ни и да ни насочват подсъзнателно към онова, което в действителност би било най-рационалното за поддръжката на двигателя?

Аз съм на същото мнение.
Шани, не знам кой е тоз "експерт" ГРАЦИАН КОЛЕВ* , но добре го е казал.   action033 Сега разбирам, че млякото, картофите, цитрусите, морковите и картофите били вредни! Shocked Защо ли детето когато се роди бозае....МЛЯКО Question  Exclamation  Shocked
Доколкото знам, и въздуха, който дишаме е вреден,  Sick а в морето, където се плацикаме лятоска   sport027 има фекалии, нефт и много други вредни за човешкото здраве отпадъци. angry
Абе нали ви казах, че и ние самите ще мутираме според онова, което ни се дава. Като хлебарките и гризачите! Wink  #Onfire А току чиж вегетарианците доживели до 200 годишна възраст.... :turn-l:  :turn-l:  :turn-l:  :turn-l:
Цитирай

при ОП

Мнения: 5 500
Цитат на: Туфи
сори,Афродита, ама нямам нерви да чета такова дълго нещо. Ако имах интерес бих си купила книжка и бих я прочела удобно седнала на диванчето или фотьойла.... Cool

Че кой те кара Question
Цитирай

при ОП

Мнения: 5 500
Цитат на: Шани
....

Afroddita -- поздрави вери спешъл  Wink  Exclamation

На теб както обикновено не виждам смисъл да отговарям и да си губя времето.
Поздрави!
Цитирай

при ОП

Мнения: 5 500
Човек като ви чете постингите ще каже, че съм ви строила в редица, и на всеки чатала на врата и съм ви казала: Йок, месо няма да ядете Laughing Абе, много сте смешни Very Happy  Exclamation

После кой се оплаква, че децата му били болни Rolling Eyes или често се разболявали Cool
Цитирай

Варна

Мнения: 8 769
Цитат на: AFRODDITA
Цитат на: Туфи
сори,Афродита, ама нямам нерви да чета такова дълго нещо. Ако имах интерес бих си купила книжка и бих я прочела удобно седнала на диванчето или фотьойла.... Cool

Че кой те кара Question

Ами в случая този постинг за какво е? За да бъде прочетен или просто за трупане на точки? Shocked
Цитирай

Варна

Мнения: 8 769
Цитат на: AFRODDITA
Човек като ви чете постингите ще каже, че съм ви строила в редица, и на всеки чатала на врата и съм ви казала: Йок, месо няма да ядете Laughing Абе, много сте смешни Very Happy  Exclamation

 

Та това си е чиста проба агитация-НЕ ЯЖТЕ МЕСО, защото е вредно! Very Happy
П.С. А веегетарианците не се разболяват Question  Exclamation  Shocked
Цитирай

при ОП

Мнения: 5 500
Цитат на: Туфи
Цитат на: AFRODDITA
Човек като ви чете постингите ще каже, че съм ви строила в редица, и на всеки чатала на врата и съм ви казала: Йок, месо няма да ядете Laughing Абе, много сте смешни Very Happy  Exclamation

 

Та това си е чиста проба агитация-НЕ ЯЖТЕ МЕСО, защото е вредно! Very Happy
П.С. А веегетарианците не се разболяват Question  Exclamation  Shocked


Щом така го разбираш, проблема си е твой.
Цитирай

при ОП

Мнения: 5 500
Цитат на: Туфи
Цитат на: AFRODDITA
Цитат на: Туфи
сори,Афродита, ама нямам нерви да чета такова дълго нещо. Ако имах интерес бих си купила книжка и бих я прочела удобно седнала на диванчето или фотьойла.... Cool

Че кой те кара Question

Ами в случая този постинг за какво е? За да бъде прочетен или просто за трупане на точки? Shocked

Глупости, ти да не би пък всичко да четеш Question
Цитирай

Варна

Мнения: 1 287
Хей, Хей... това на скандалче ми намирисва?

Я веднага две от любимите ми имена във форума да спрат Smile Smile

че сте много готини и двете и хич не съм очаквала да се сдърпате баш вие Wink

Я всеки да заръфа кокал или да захрупа зеле според вижданията си и МИР Wink Wink
Цитирай

при ОП

Мнения: 5 500
Цитат на: Gvendolin
Хей, Хей... това на скандалче ми намирисва?

Я веднага две от любимите ми имена във форума да спрат Smile Smile

че сте много готини и двете и хич не съм очаквала да се сдърпате баш вие Wink

Я всеки да заръфа кокал или да захрупа зеле според вижданията си и МИР Wink Wink
 7uu  wavey Не се карам, бе Very Happy никого нищо не задължавам, бях погрешно разбрана и почвам да си хрупам морковче Wink  Exclamation
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 17 отговора