10 техники за наказание

  • 5 416
  • 45
  •   1
Отговори
  • До хладилника, който обичам
  • Мнения: 22 786
10 ТЕХНИКИ ЗА НАКАЗАНИЕ

Д-р Сиърс и съпругата му имат 8 деца. Препоръките им са резултат от техния опит.

1. Прекарвайте много време с детето си
Основният принцип за наказание е: прекарвайте много време с детето си. Когато то се държи зле или не слуша, позитивното отношение на родителя се прекратява за кратък период от време чрез наказание. По този начин детето се научава да се чувства добре, когато слуша, и да се чувства зле, когато не слуша. След като направи връзката между доброто поведение и добрите чувства, детето вече има мотивация да се държи добре. НО за да действа наказанието, детето има нужда да прекарва много време с родителите си.

2. Подгответе детето
Детето трябва да направи връзката между лошото поведение и наказанието. До 18-месечна възраст не наказвайте, а когато детето може да направи нещо опасно, привлечете вниманието му към нещо друго, разсейвайте го. Например, бебето пълзи към шнура на лампата, вие го взимате и го отнасяте в другия край на стаята или сядате между него и лампата. Когато го направите няколко пъти, бебето ще разбере, че има неща, които не трябва да пипа.
След 18-месечна възраст нещата стоят по друг начин. Сега не само пречите на бебето да направи беля, но можете и да намерите място за наказание, например някой стол. За предпочитане е наказанието да е да поседи известно време в скута ви или до вас, ако столът е прекалено плашещ за бебето; НО тогава съществува рискът бебето да разбере, че по този начин ще го гушкате често. Можете да избегнете това, като гушкате и носите по-често детето си, когато е послушно. Което ни връща кам точка 1.
Към 2-годишна възраст бебетата вече разбират, какво им говорите. Когато има кажете, че ако не слушат, ще ги накажете, те знаят, че това означава да седят определено време на стола (или в кошарата, бел. пр). Те приемат наказанието като прекъсване на дейността им, като нещо, наложено от родителите им като следствие от техните действия. Колкoто по-голямо е детето, толкова по-подробно можете да му обясните.
Наказание, когато сте навън – Можете да накажете детето и когато не сте вкъщи. Можете например да го накарате да седне на някоя пейка в търговския център, в някое скучно ъгълче, до някое дърво в парка или в колата. Сложете детето на задната седалка, докато вие се разхождате пред колата за около 5 минути. НО никога не изпускайте детето от поглед!

3. Нека наказанието да бъде кратко
Заведете детето на мястото, на което ще стои наказано, веднага след провинението му. Ясен и обоснован с факти подход може да ви спести много протести. Тъй като сте обяснили, какви ще са последствията от лошото поведение, не е необходимо да обяснявяте или да се извинявате.Ако детето усети, че сте несигурни, ще протестира повече. Избягвайте да крещите: 'Хиляди пъти ти казах 'не'! Сега си отивай в стаята и да не си излязъл, докато не ти разреша!' Такова поведение ядосва детето, превръща наказанието в отмъщение и не помага за промяна в поведението на детето. Нека наказанието да е кратко – примерно, по една минута за всяка година на детето (напр. за дете на 4 години – 4 минути). При по-големи деца може наказанието да варира в зависимост от провинението.

4. Пазете тишина по време на наказанието
Пазете тишина. Сега не е времето, детето ви да пищи или вие да му четете морал. Ако има поука, която искате да обясните на детето си, запазете я за по-късно, когато детето ще ви изслуша и ще я приеме.

5. Вие отчитайте времето
'Две минути' не означава нищо за дете под 3 години. Таймерът на печката или часовник например ще направят по-силно впечаткение на детето и ще ви помогнат да прецените времето. Когато се чуе звънът, значи просто времето е изтекло. Нека детето да реши, какво да прави от тук нататък. То може още да мисли върху поведението си. Не е необходимо да му казвате 'Наказанието ти свърши'. То само ще разбере.

6. Изберете подходящото място
За малко дете можете да използвате стола за хранене или кошарата. За по-голямо – стаята му. Ако сте извън къщи, използвайте всяко място, което отдалечава детето от 'местопрестъплението' .Често това, което прави впечатление на детето, е че го отвеждате от мястото, на което е направило белята, а не това, къде го отвеждате или колко дълго е наказанието. Важно е едниствено това, мястото на наказание да е скучно.

7. Какво да правите, ако детето откаже да стои или седи наказано?
Стойте с него и, ако трябва, го слагайте да сяда отново и отново. Нека да разбере, че това е наказанието му. Ако наказанието не е дълго и вие не сте ядосани, няма да има причина детето да протестира. Ако детето пищи или вика, оставете го наказано, докато млъкне. За да избегнете прекалено негативното възприемане на наказанието, можете да кажете на детето: 'Имаш нужда от малко време на спокойствие' или 'време за размисъл', или използвайте името на детето: 'време за Лорън'.
За да обясните на по-голямото дете, какво означава наказанието, можете да използвате например баскетболен мач по телевизията: 'Виждаш ли, какво прави треньорът, когато отборът се разпада? Иска тайм-аут, което позволява на играчите да отдъхнат и да помислят, как да играят по-добре.' (На английски език думата за наказание е тайм-аут(time-out)-бел.пр.)
Всичко това може и да звучи логично, но не забравяйте, че до към 6-годишна възраст децата не могат да мислят много логично. Обяснете на детето, че сега е време за наказанието, каквото и да прави. При дете над 5 години, добавете време за съпротивата: 'Още 5 минути заради протестите ти'. Ако детето продължава да протестира, наложете забрана на някои от любимите му неща – например, да не гледа телевизия до края на деня или на седмицата. Дайте му възможност за избор: 'Можеш да отидеш в стаята си за 10 минути или да скучаеш до края на деня'.

8. Наказание за размисъл
Наказанието дава възможност на детето ви да помосли върху стореното, а на вас дава възможност да се успокоите и да помислите върху по-нататъшната си стратегия. Доакто детето ви е наказано, помислете, дали провинението му е малко и не е необходимо допълнително възпитаване, или е значително и трябва да се вземе под внимание. Ако е значително (например, наранило е друго дете), кажете на детето нещо от сорта на: 'Искам да помислиш за това, което направи. Ти как би се почувствал, ако твоят приятел те нарани?' Много деца не знаят какво да правят по време на наказанието. Така детето ще има върху какво да помисли, докато е наказано. Най-трайно впечатление се постига, когато детето само разбере, какви са последствията от действията му. Това вече е самодисциплина.
Наказнието(time-out=време 'навън', почивка) може да е времето за почивка за майката. Можете да оставите децата, когато сте сигурни, че са в напълно обезопасена стая и нищо не може да им се случи, и вие да си дадете време за почивка. Понякога детето е шумно и палаво, въпреки че играете с него и му обръщате достатъчно внимание. Тогава му кажете, че имате нужда от почивка, че поведението му ви пречи, и се нуждаете от тишина и спокойствие. Това помага на децата да се научат да уважават правото на другите на спокойствие. Дори опитните родители, свикнали с шума, имат нужда от почивка!

9. Освежете атмосферата
След като наказанието свърши, значи всичко е свършило. Детето и понесло наказанието си и сега денят продължава. Кажете му, че очаквате от него вече да се държи добре. Можете да започнете нова игра с детето.

10. Родителите като рефери
Малките деца често много се вълнуват от играта си. Когато има много деца и много играчки в сравнително малко пространство, играта понякога излиза от контрол. Ако видите, че играта загрубява, прекъснете я, преди да излезе от контрол. Махнете някои от играчките, разделете децата или променете вида активност. Може би е време да седнете с децата и да им прочетете приказка.
Когато в една стая има много деца, често е трудно да разберете, кой е причината за лудориите. Понякога просто трябва да разделите всички, да ги сложите да седнат на столове покрай стените на стаята и да ги накарате да си починат 5 минути, преди да започнат да играят пак. Понякога се налага дори да седят в различни стаи. Макар децата рядко да го признават, те се радват, когато родителите им ги спасяват от самите тях.
Основната цел на наказанието е да прекрати нежеланото поведение. То дава възможност на родителите и н по-голямото дете да помислят върху случилото се. По-голямото дете не трябва да приема наказанието като присъда, а да се научи, че по този начин визстановява самоконтрола си. Наказанието дава време на родителите да не се държат зле с детето си в пристъп на ярост, а да се успокоят и да обмислят следващия си ход. НО наказанието трябва да се използва за оформяне поведението на детето, а не за унижение. Нека детето да види, че по този начин няма да може да привлича вниманието на другите към себе си и да знае, какви ще са последствията, ако не слуша.


Превод от www.askdrsears.com

# 1
  • Мнения: 3 161
Бу, благодаря, че ни просвещаваш и за възпитанието.  Wink Искам да предложа: когато се пускат такива статии, ако може майки, които практикуват подобни методи, да споделят как работят при тях. Аз лично не съм пробвала този метод и ми е интересно до каква степен теорията действа и на практика. А какви други методи ползвате?

# 2
  • Мнения: 3 161
А ето тук има и други методи за наказание: http://www.babycage.net/  hahaha

# 3
  • Мнения: 5 877
Ъъъ, не я наказвам. Мисля, че е още малка. Пробвах няколко пъти time-out, но ревът беше неистов.
Все още действам като с малко дете - ако не ме послуша, ставам и я принуждавам физически да не бърка в контакта/да не къса книжките/да не чупи каквото там е чупливо и така нататък. Тоест изтръгвам нещото от ръцете й, пренасям я на ръце от мястото, на което не искам да бъде и прочие.
После клякам до нея и казвам, че не искам да прави така. Опитвам се да обяснявам защо. Обичайно ме слуша.
Когато й казвам нещо и тя си прави каквото си знае, предупреждавам, че много ще се ядосам. Най-често спира. Ако не, обяснявам същото на по-висок глас с гледане в очите и ръкомахане (дано не ме виждат съседите).
Ако нещо много ме ядоса, понякога си изпускам нервите и й крясвам. Общо взето рядко се случва. После се извинявам и я гушкам.
Това е, не знам дали е правилно, май не съм много добра майка в това отношение, но не ме бива да я държа наказана дълго време. У Додсън четох, че е хубаво наказанието максимално да прилича на естествено последствие от действието, тоест ако е нашарила стената, да й отнема пастелите за един ден, а не да я наказвам без десерт примерно. Звучи ми логично, но за по-големи деца.

# 4
  • Мнения: 1 278
Бу, благодаря за превода.

Анда, и аз не наказвам децата си. Изобщо идеята за наказанието ми звучи леко дресьорска. Не одобрявам нито един вид наказание, включително и тайм-аута.

Всъщност самият тайм-аут се отразява по различен начин на различните деца и далеч не е унивесално средство.
За едно дете, което е интровертен тип, тайм-аутът може и да го накара да се почувства по-добре. То просто по природа има шанс да си помисли в един такъв момент - по-лесно се концентрира навътре към себе си.
За дете, което е екстровертно обаче, отделянето няма никакъв шанс да го накара да се почувства по-добре. То просто изобщо не би могло да осъзнае за какво става въпрос в това време. Единственото, което ще чувства е силна болка и обида.

Цитат
Когато то се държи зле или не слуша, позитивното отношение на родителя се прекратява за кратък период от време чрез наказание. По този начин детето се научава да се чувства добре, когато слуша, и да се чувства зле, когато не слуша. След като направи връзката между доброто поведение и добрите чувства, детето вече има мотивация да се държи добре.

Този принцип за мен е тотално погрешен.
На практика в основата на реакциите на детето винаги стои някакво чувство, което е предизвикано от нещо - чувство на радост, на щастие, на страх, на гняв, на ревност и пр. Струва ми се далеч по-логично обаче да използвам този израз на преживяване, за да разбера какво е развълнувало моето детето, отколкото да го използвам за инструмент!

Освен това, според Д-р Марта и Уилям Пийпър, авторите на "Мъдрата обич" (те са различни от д-р Уилям и Марта Сиърс - авторите на преведената статия, независимо от съвпадението на първите имена  Simple Smile ),
та, според Д-р Пийпър, когато детето се чувства нещастно, неразбрано и изолирано, което е задължително в моментите на наказание, то се научава да изпитва потребност от тези отрицателни чувства. По този начин в бъдеще то започва да се самонаказва вътрешно и да не умее да се радва пълноценно на щастието си.
(академичният труд на д-р Пийпър се нарича "Интрапсихичен хуманизъм" за тези, които се интересуват повече)


ПП: Много го накъсах тоя постинг, но нещо не се чувствам много добре. Май пак съм събрала границите на кръвното. Нещо започна да ми се случва всеки ден напоследък... Извинявайте, де

# 5
  • Bristol
  • Мнения: 9 355
И аз използвам някои от гореспоменатите методи.
Например открих, че голямото ми дете най-много се впечатлява, когато го игнорирам. И така, когато не слуша, вместо да викам, да се ядосвам и хабя нерви, просто спирам да говоря с него, сякаш не съществува. Разбира се не мога дълго време да го правя, но даже и 15 мин са достатъчни, за да се справим със ситуацията.
Никога не влизам в ролята на съдия (рефер), когато няколко деца си играят. Карам ги сами да се справят с проблема си, а ако видя че не могат, просто ги разделям или им отнемам причината за раздора, ако е материална. Да видиш тогава как бързо се сплотяват и уреждат недоразуменията си  Laughing
Така нареченият time out го давам само ако видя, че е много ядосан и разстроен, което води и до истерия. Изпращам го в стаята му и му казвам да се върне, когато се е успокоил и можем да разговаряме нормално. По този начин пак си спестявам много нерви, защото не е никак лесно, да се опитваш да озаптиш едно изпаднало в истерия дете, което нито приема, нито предава.

# 6
  • До хладилника, който обичам
  • Мнения: 22 786
Time-out - а при нас не работи, пробвах наскоро. Изпада в истерия и не мога даже да обясня защо я карам да стои в друга стая (не затварям вратата, за да не се чувства хептен изолирана). Общо взето и аз като Анда правя - казвам няколко пъти, после - на висок глас, после крясък, ако и това не действа - плясвам по дупето, но е рядко. Сега я уча да се извинява, като е направила беля. Първо отказва, докато е афектирана, после изкрещява 'нинявай!!!'...но бавно и полека към успех Simple Smile

# 7
  • София, Младост 2
  • Мнения: 8 374
Прилагала съм много отчаяно тайм-аут,когато Камен беше по-малък,обаче с нулев успех - освен да изпадне в абсолютна истерия,ефект нямаше.Признавам си,че съм го оставяла да се наистерясва до насита на моменти(а и съм пляскала,когато истериите ни съвпаднат Blush).
Но отдавна съм установила,че май най-много помага да се опитам първо да го успокоя,а после да говоря и обяснявам до посиняване - това обикновено ни дава някакво време да се успокоим (когато успея да игнорирам всичките му грозни подмятания и пубертетско тръшкане) и евентуално нещо му остава в главата.Напоследък - всъщност отдавна - се опитвам да го накарам да ми каже разбира ли всъщност защо му се карам и защо не е правилно това,за което се караме.Много често се оказва,че той интерпретира нещата въобще не така,както е правилно...примерно на въпроса защо татко е ядосан (Камен беше разбил методично с чука на балкона една играчка - защото друга му била заседнала вътре Rolling Eyes) - ами защото е направил бъркотия.Та за момента ми се струва много важно да наблягам ей на това - да разбира кое е неправилното в поведението му.Но той е вече голям,де - с едно 3-годишно дете е много трудно Grinning
Иначе се извинява - дори без да го подсетя,след като мине известно време и се осъзнае,идва и се извинява самичък - ей такива моменти ми връщат вярата,че не съм съвсем провал като родител Rolling Eyes

# 8
  • Мнения: 5 877
О, за извиненията равна няма! Аз не я и карам, но като й се сопна за нещо, толкова невинно отронва "няма вече"...

# 9
  • Мнения: 2 452
При мен наказанието работи. Използвам един фотойл в хола, който се нарича "naughty chair". Аз я наказвам рядко, само когато прекали с палавостта си. Първо я предупреждавам и ако продължи да се държи зле я слагам на този стол, където трябва да седи "нормално" изправена (той е голям и би могла да легне на него). Там я държа 3-4 минути (броя минути = възрастта на детето), след което отивам и разговаряме, за да успокоя както нея, така и себе си. Тя обикновено знае, защо е била наказана и се извинява.
В същото време я поощрявам, ако направи нещо добре, като и давам сладки неща - гумени мечета, близалки, като колкото по-голям е успеха, толкова по-голяма е и наградата. Уточнявам, че в ежедневието тя не получава такива неща, освен ако няма специален повод.

# 10
  • Мнения: 3 367
zdr,
практикувам казаното от Лаура 1 към 1,само че с по-малко дете и работи с пълна сила..оставям я в кошара,к не и е леглото нормално,за около 1.5мин в момента..  давам 3 предупреждения преди това..не даваме бонбони за похвала,само много пляскаме  и викаме браво до откат всеки път,без изключение,ако прави нещо хубаво

# 11
  • Мнения: 2 032
При нас тайм-аута работи. Ако реша, че нещо е достатъчно неприемливо и кажа на Калина, че започвам да боря до 3, и после или ще е в стаята си (или ако сме навънка, че например ще я сложа в количката), още на 1 или 2 спира. Учудва ме самата мен колко е ефикасно като наказание и като начин да се спре неприемливо поведение. (По-сложни са техниките за мотивиране на поведение, което е желателно, обаче.) Препоръчвам книгата "Магията на 1-2-3" на Томас Филан (не знам дали е преведена, автора е американец).
А, само да кажа, че Калина е на 2 години и 7 месеца и разбира за какво става въпрос. Ако детето е по-малко и не разбира, няма смисъл.

# 12
  • Мнения: 2 452
При нас тайм-аута работи. Ако реша, че нещо е достатъчно неприемливо и кажа на Калина, че започвам да боря до 3, и после или ще е в стаята си (или ако сме навънка, че например ще я сложа в количката), още на 1 или 2 спира. Учудва ме самата мен колко е ефикасно като наказание и като начин да се спре неприемливо поведение. (По-сложни са техниките за мотивиране на поведение, което е желателно, обаче.) Препоръчвам книгата "Магията на 1-2-3" на Томас Филан (не знам дали е преведена, автора е американец).
А, само да кажа, че Калина е на 2 години и 7 месеца и разбира за какво става въпрос. Ако детето е по-малко и не разбира, няма смисъл.

И аз използвам 1-2-3, но отдавна не ми се е налагало, затова забравих да го спомена. работи като магия!

# 13
  • Варна
  • Мнения: 4 969
zdr,
практикувам казаното от Лаура 1 към 1,само че с по-малко дете и работи с пълна сила..оставям я в кошара,к не и е леглото нормално,за около 1.5мин в момента..  давам 3 предупреждения преди това..не даваме бонбони за похвала,само много пляскаме  и викаме браво до откат всеки път,без изключение,ако прави нещо хубаво

И ние от няколко дни практикуваме този метод.Причината е ,че постоянно ни удря много силно-както си лежа идва и ми прасва шамар ,веднъж направо ми причерня без да преувеличавам,замерва ни с топки за тенис и все в главата.Баща му като си легне и задрямва той се засилва от единия край на стаята и право в корема /слабините му.И не се бие само с нас ами с всички.Пробвах с приказки със обяснения,заплахи ,стигнахме и до шамари но не момогна нищо Naughty И реших да го пращам в кошарата(покрай шамаренето стана доста изнервен Embarassed)Първия път беше доста нещастен -голям рев,пълна истерия.Уж спря да удря за малко и вече на втория път си хвърля шишето (като го пращам  му казвам да си вземе водата и да не мърда от там)и тръгва да го взима и да става -абе с две думи намери ми цаката CrazyИ сега вариянта е ,че го пращам в коридора.Вратата е постоянно отворена,но него го е страх и си мисли,че там има "бау-бау"(не сме го плашили сам си го е измислил).Ефикасно е и сега като направи някоя голяма беля и сочи коридора -знае какво следва.При нас работи

# 14
  • Мнения: 6 390
Случайно попаднах на темата... и я побутвам  Blush

Иначе по въпроса - все още не наказвам, а и убежденията ми също са против наказанията...

Общи условия

Активация на акаунт