Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца от 1 до 6 г.
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 38 отговора

София, Младост 2

Мнения: 8 219
Седем ползи от привързаното родителство

1.Взаимното даване – Колкото повече давате на бебето си, толкова повече ще ви дава и то. Има малки спокойни моменти на чиста радост, когато бебето ви се усмихва или се вглежда сериозно в очите ви. Чудо е да откриваш света отново през очите на дете, което го вижда за първи път. А да знаеш, че всичко, което е необходимо да успокоиш страховете на бебето си, са твоето присъствие и ръцете ти, създава истински душевен мир. Помислете колко ползи има за вас и бебето ви от това да сте свързани:
Радвате се един на друг. Една от целите, за които се застъпваме на висок глас, е да се наслаждавате на родителството. Да се радваш на бебето си започва с взаимното даване.
Биохимичен заряд. Помнете, бебето не е просто пасивен играч в играта ви на родители. То ще взема активно участие в нея, като оформя отношението ви, помага ви в това да вземате мъдри решения и в това проницателно да разчитате сигналите му. Например когато кърмите, вие държите и галите своето бебе и му давате храна и комфорт. Вашето бебе на свой ред ви дава също хубави неща. Сученето на бебето заедно с галенето освобождава хормона пролактин, който още повече подсилва майчинското ви поведение. Хормоните, свързани с кърменето, помагат на майката да се чувства спокойна и пълна с обич. А родителите откриват, че всичко, което дават на своето бебе, ги прави по-зрели и им помага да видят в по-добра перспектива различните неща от живота.
Спокойно родителство. Друг хубав пример за взаимното даване. Когато кърмите бебето си, за да заспи – наричаме го “приспивно кърмене” – вие му давате мляко, което съдържа наскоро открита приспивателна субстанция. Междувременно, докато суче, вие произвеждате повече пролактин, който има приспивен ефект върху вас. Сякаш майката слага бебето да спи и бебето слага майката да спи – красив пример за това как всеки член на биологичната двойка помага на другия, следвайки естествения начин, по който нещата са били замислени.
2. Взаимно моделиране. Заедно с ползите от взаимното даване, ние смятаме, че привързаното родителство води до взаимно моделиране на поведението и личността. Веднъж станали родители, никога вече няма да сте същите – и искате промяната да е за добро. Вашето бебе може да стори нещо  или по-скоро да направи нещо за вас. Примерът за взаимното моделиране е добре илюстриран от начина, по който вие и бебето ви се учите да говорите един с друг. Ранната комуникация с бебето е езикът на нуждата. Плачът и усмивките са найранните инструменти, които вашето бебе използва, за да общува и да предизвика вашия отговор на нуждите му. Докато се учите и отговаряте на езика на вашето бебе, може да имате чувството, че слизате до неговото ниво. Вие действате, говорите и дори мислите на нивото, на което го прави вашето бебе. Докато усвоявате езика на бебето си, вашето бебе се учи да говори езика на семейството. Тогава то се учи да действа, говори и мисли на нивото на родителите. Всички вие развивате умения за общуване, които не сте имали преди това. Взеимното даване и взаимното моделиране са това, което прави привързаното родителство толкова специално.
3. Взаимна чувствителност. Майките, които практикуват ПР, говорят за поток от чувства между тях и тяхното бебе.
Марта отбелязва – посред един особено зает ден открих, че кухнята ми е нападната от мравки. Това преля чашата и буквално излязох от кожата си. Но докато продължавах да беснея и да крещя, забелязах какво се случваше между мен и Стивън,тогава на 22 месеца. Той ме  наблюдаваше, усещайки нуждите ми. Погледна ме в очите, прегърна коленете ми, не изплашено, а сякаш да ми каже “Всичко е наред, обичам те, щях да ти помогна, ако можех”. И когато Стивън ме прегърна, аз се взех в ръце – майката, успокоена от докосването на бебето си.
4. Привързаното родителство подкрепя независимостта. Привързаността и независимостта могат да бъдат илюстрирани от това, което наричаме теорията за дълбоките бразди. Мислете за ума на бебето си като за запис, в който житейският опит и връзки издълбават дълбоки бразди. Представете си, че силата на връзката между родител и дете е представена от дълбочината на браздите в умствения запис на бебето. Между 12 и 18-месечна възраст бебето може да извика мислен образ на най-познатите хора, които се грижат за него. Това лице се нарича постоянно. Този образ помага на детето да си създаде сигурна основа, така че да може да преминава по-лесно от познатото към непознатото. Присъствието на майката в ума на детето позволява на детето в резултат сякаш да вземе майката със себе си, когато се отдалечава от нея, за да изследва света и да научи повече за обкръжаващото го. Най-сигурно привързаните деца, онези с най-дълбоко издълбаните бразди, показват по-малко безпокойство, когато се отдалечат от майката, за да изследват играчки. Тези деца периодично проверяват мислено и реално връзката с майката, за да добият отново сигурност и да получат потвърждение, че е ок да изследват. Майката сякаш добавя енергия към изследователската страст на детето, след като детето няма нужда да губи енергия да се притеснява дали тя е там.
Изминавайки пътя от това да се чувства едно цяло с майката към отделното съществуване (процес, наречен индивидуация), сигурно привързаното дете установява баланс между желанието си да изследва и открива нови ситуации и продължаващата си нужда за сигурност и доволство, осигурявана от майката. По време на необичайна ситуация на игра, майката сякаш дава сигнал “върви”, като дава надетето увереност да изследва и да се справи с новата ситуация. Следващият път, когато детето попадне в подобна ситуация, то има увереност, че може да се справи само с нея, без да включва майката. Фактът, че майката е постоянно на емоционално разположение, дава на детето сигурност, кулминираща в това детето да развие много важно каество на независимост – способността да си сам.
Дете с по-плитко издълбани бразди на привързаност усеща липса на убеденост, че фигурите, с които е обвързано, ще са му на разположение, когато има нужда от тях. То може да усвои стратегия на постоянно прилепване до тях, за да си осигури присъствието им. То непрекъснато се занимава с това или изразходва огромно количество енергия да се справя без тях. Това занимание пречи на процеса на индивидуация, на изследването и вероятно и на заучаването на нови неща. В същността си детето, отгледано чрез ПР, се учи на доверие и развива чувство за самостойност. Тези качества допринасят за съответната независимост. Изследванията показват, че деца, които са развили сигурна връзка с майките си, са по-способни да се справят с раздялата с тях, когато станат по-големи. Или, както гордо каза една чувствителна майка на добре привързано дете – "He's not spoiled; he's perfectly fresh!"
5. ПР подобрява поведението на детето. Привързаните бебета плачат по-малко. Те имат по-малко колики, не са толкова мрънкащи, хленчещи и прилепени към родителя. В основата на това наблюдение седи нещо много просто – бебе, което усеща, че на доброто се отвръща с добро (и действа с чувството на доволство). Бебе, което е гушкано на ръце и чиито сигнали биват възприети и им се отговаря, се чувства ценено и усеща връзката с родителите. И поради вътрешното си чувство, че това е добро, бебето има по-малка нужда да хленчи.
“Ако привързаните бебета плачат по-малко, тогава какво правят в свободното си от хленчене време?”
6. ПР подпомага развитието. Те използват времето, в което не плачат, за растат и да се учат. През последните 25 години сме гледали в действие и взаимодействие хиляди двойки майка-дете. Непрекъснато се впечатляваме от това колко доволни са бебетата, които са носени в слинг, кърмени на поискване, които спят с родителите и на които се отговаря. Те просто сякаш се чувстват по-добре и растат по-добре – ето защо: ПР способства състоянието на спокойно съсредоточаване (наричано още съсредоточена кротост). Изглежда има някаква, още слабо проучена, връзка между поведението на бебето и вътрешната работа на неговия организъм. Бебе в състояние на спокойно съсредоточаване е по-възприемчиво към взаимодействие и учене от обкръжението му. Състоянието на спокойно съсредоточаване съдейства за вътрешна организация, която позволява на всички физиологични системи на тялото да работят по-добре. Бебетата насочват енергията, която иначе биха изразходвали за хленч, за да растат, да се развиват и да изучават обкръжението си.
Ефектът от ПР, подпомагащ израстването, може да се обобщи с една дума – организация. Привързаното бебе е организирано. В ранните си месеци бебетата изразходват много енергия, за да се организират, т.е. да се приспособят към живота извън утробата. За привързаното бебе утробата трае по-дълго, като раждането засяга само начина, по който се проявява връзката. Здравите привързани майки и бащи действат като поведенчески, емоционални и физиологични регулатори на бебето. Те действат като съхранители на енергията на бебето, насочвайки я към растеж и развитие, а не към тревожност и хленч.
ПР-бебетата наистина цъфтят. Всички бебета растат, но не всички цъфтят. Да разцъфти означава бебето да развие най-пълно потенциала си. ПР и грижата от страна на родителите помагат на бебето да стане всичко, което може. Изследователите отдавна са установили връзката между доброто развитие и доброто родителство.
“Ако ПР помага на бебетата да са по-добри и да растат по-добре, това прави ли ги по-умни?”
7. ПР-бебетата са по-умни. ПР е добра храна за мозъка – ето защо. Човешкият мозък нараства по време на първите години повече, отколкото по което и да е друго време, като увеличава обема си и на едногодишна възраст достига около 60% от големината, която ще има като възрастен. Мозъкът на бебето се състои от километри електрически “жици”, наречени неврони. Бебето се ражда и повечето от невроните му не са свързани. През първата година тези неврони се уголемяват, започват да работят по-добре и се свързавт помежду си, за да образуват електрически вериги, които правят възможно бебето да мисли и да прави повече неща. Ако нервните клетки не се свържат, те умират. Колкото повече свръзки се осъществят, толкова по-добре работи мозъка.
Изследователите на мозъка предполагат, че чрез тези връзки можем да повлияем и да направим детето по-умно. Много изследвания показват, че най-мощните стимулатори на развитието на мозъка са
 Качеството на връзката родител-дете (като контакт кожа до кожа)
 Отговорът на детските сигнали от страна на хората, които се грижат за детето
Вярвам, че ПР съдейства за развитието на мозъка, като му осигурява подходящия вид храна във времето от живота на детето, когато мозъкът най-много се нужда е от хранене. ПР помага на развиващия се мозък да създаде правилните връзки.
Много изследвания показват, че сигурната връзка между майката и детето и отговорът на нуждите му подобряват развитието на мозъка. Тези изследвания показват, че основно 4 връзки подобряват интелектуалното и психомоторното развитие на бебето:
 Чувствителността на родителите и отговорът им на сигналите на бебето
 Затвърждаване на речевите сигнали на бебето и честотата на взаимодействие чрез игра
 Приемане и съобразяване с темперамента на бебето
 Осигуряване на стимулираща обстановка с този, който основно се грижи за бебето и занимание с дейности, които насърчават вземането на решения и решаването на проблеми
Просто обяснение за това как този родителски стил допринася за ранното заучаване е, че създава условия, които позволяват да се случва научаване на нещо. Децата учат най-добре в поведенчески статус на спокойно съсредоточаване. ПР спомага за спокойното съсредоточаване и по този начин създава условия, които помагат на бебето да се учи.
Ако започвате да се чувствате много важни, то знайте, че наистина сте! Това, което родителите правят с бебетата, ги прави по-умни. В ключовото обръщение на годишната среща на Американската педиатрична академия през 1986 специалистът по развитие на детето д-р Майкъл Люис направи преглед на изследването на факторите, които насърчават развитието на детето. Презентацията беше в отговор на преекспонирането на феномена супербебе, който набляга повече на използването на програми и комплекти за обучение, отколкото на това родителите да са компания за игра и чувствителни по отношение на отглеждането на детето. Люис заключава, че единственото най-важно влияние върху интелектуалното развитие на детето е това майката да отговаря на сигналите на бебето. Когато се грижите за вашето бебе, имайте предвид, че връзките, а не нещата, правят бебетата по-умни.
Повече за ползите от ПР можете да видите тук:
Как ПР намалява риска от Синдром на внезапната детска смърт
Телесната химия на ПР
Как ПР улеснява дисциплината

Ползи от ПР – Обобщение
Бебето
 Има доверие
 Чувства се по-доволно
 Расте по-добре
 Усеща доброто и се държи добре
 По-добре организирано е
 Учи по-лесно езика
 Установява здравословна независимост
 Учи се на интимност
 Учи се да дава и получава любов
Родителите
 Са по-уверени
 По-чувствителни
 Могат да разгадават сигналите на бебето
 Отговарят интуитивно
 Съобразяват се с темперамента на бебето
 По-лесно се справят с дисциплината
 Стават внимателни наблюдатели
 Познават способностите и предпочитанията на бебето
 Знаят кои съвети да приемат и кои да отклонят
Връзката между тях
 Родителите и бебето усещат
 Взаимна чувствителност
 Взаимно даване
 Взаимно моделиране
 Взаимно доверие
 Чувство на задоволство
 Повече гъвкавост
 Повече оживено взаимодействие
 Изваждат на преден план най-доброто от себе си

по заповед на щуката преведе hedra от www.askdrsears.com
« Последна редакция: пн, 26 сеп 2005, 09:12 от hedra »
Цитирай

София

Мнения: 816
 smile3501
Супер е  bouquet
Цитирай

До хладилника, който обичам

Мнения: 21 837
Хедра, ти си много бърза Wink
Хубава статия.
Цитирай

Sofia

Мнения: 287
И аз одобрявам.
Мерси, Хедра.
Цитирай


Мнения: 1 999
Много ми хареса!  bouquet
Цитирай

Лондон

Мнения: 1 613
Благодаря за статията   bouquet
Цитирай

sofia

Мнения: 5 109
Хубава е статията Smile
Само дето това съкращение ПР ми е в главата от следването и винаги го чета Пъблик рилейшънс....ама това са професионални отклонения Laughing
И трябваше да я прочета три пъти, докато спра да го мисля за PR, ама то и така пак има смисъл newsm78
Цитирай

София

Мнения: 3 162
За ползите разбрахме, а какви са рисковете?

Защото всяко нещо трябва да е с мяра, и ако се предозира, и лекарството може да стане отрова. Какво мислите, може ли да има негативи в привързаното родителство и какви? Да споделим разсъждения и лични впечатления (интересно ми е дали има майки с по-големи деца, които са следвали тези принципи?)
Цитирай

До хладилника, който обичам

Мнения: 21 837
(интересно ми е дали има майки с по-големи деца, които са следвали тези принципи?)
Кикики, пратих ти превод по въпроса Smile Дано ни зарадваш скоро Wink
Цитирай

София

Мнения: 3 162
Може и да ви зарадвам, но както казах в съседната тема, предпочитам да чуя мненията на майки, отколкото да чета и превеждам нечии теории. Така че - споделете, моля!
Цитирай

До хладилника, който обичам

Мнения: 21 837
Моето още не е особено голямо (само с няколко месеца ви водим), но за момента се проявява като доста независимо дете. Без проблем ходи на ясла (изключвам периода на адаптация, който няма общо с ПР/АР), оставя се да я гледат баби/баща й за по няколко часа, общува изключително лесно (даже твърде общителна е) с непознати хора от всякакви възрасти...
Засега минуси не са се появили Smile
Цитирай

Стара Загора

Мнения: 3 808
Рисковете според мен се крият в способността ни да наложим някаква граница между привързаността и разглезването.
Започнах да чета "Мъдрата обич" и не съм я докарала до никъде, но нещо ми се струват кът практическите съвети.
Привързаността я разбирам, нуждата на бебето да откликваш на всеки негов позив също. Разбирам също, че това си е въпрос на инстинкт. Бебето плаче - майката го храни или гушка или каквото друго е необходимо. Но все си мисля, че идва един момент в който това бебе се превръща в малко дете със своите капризи и  инати. Тогава не съм сигурна дали само интуицията е способна да помогне...
Аз лично имам нужда от някои напътствия, особено що се отнася за проявата на инати пред други хора или на обществени места. Не че ни се случва много често, но все пак предпочитам да съм запозната с вариантите на реакция и последците.
Заставам категорично против боя и дори против удрянето, старая се да запазя самообладание и да му покажа, че с това нищо няма да постигне, но понякога много се дразня от "критичните" погледи на минувачите. Изобщо ще успее ли някога да осъзнае нашето общество, че МОЕТО дете е МОЕТО дете и ще го гледам по МОЯ си начин. (айде пак се рапалих Embarassed)

Та така де, затова бих искала да си поговорим. Може и да го пише по-нататък в "Мъдрата обич", но бих искала да знам как реагирате вие на подобни ситуации. Идва ли ви отвътре реакцията или някъде сте прочели, че трябва човек да се държи с детето по определн начин в конкретната ситуация?
Цитирай

До хладилника, който обичам

Мнения: 21 837
Идва ли ви отвътре реакцията или някъде сте прочели, че трябва човек да се държи с детето по определн начин в конкретната ситуация?
Повечето ми идва отвътре, но някои неща - от прочетено. По-конкретно - информацията, която търсих и четох за тръшкането, т.нар. temper tantrum. Понеже не исках да пляскам за всяко тръшкане - а вие знаете колко често се случва - потърсих инфо за конкретни съвети. Не ги изпълнявам и следвам на 100%, но мисълта, че детето ми не прави нещо необичайно и непривично за възрастта си, а напротив - държи се като нормално 1 1/2 - 2 годишно, ми помага да я разбера по-добре и да запазя самообладание. Мъжът ми например още не вярва съвсем, че това е нормално поведение на двегодишно...Като се тръшне, или по-често - като драсне в някой голям магазин и не откликва на викове да се върне, се ядосва много. Редовно ме пита дали детето се държи нормално и как не бил виждал други родители така да търчат (в магазина) след детето си - но той и не познава деца на тази възраст, ако трябва да сме честни. Та така - според него има опасност да разглезим детето с такова умерено гледане без пляскане и наказания.
Цитирай


Мнения: 5 876
Бу, Джейд, споко, в един момент минава. Било нещо като ранен пубертет. Ането се тръшкаше и лягаше на земята за мой ужас /в такива ситуации я нарамвах като чувал с брашно и отнасях далеч от любопитни погледи/.
Сега сякаш никога не е било.

Емем, най-голямата практическа полза, която виждам, е че детето ми има доверие. Както беше отбелязала бавачката - ако й кажа, че сладоледът пари, ще си дръпне пръста /вярно е/. И понеже ми има доверие, лесно се разбираме в повечето ситуации - малко разговор решава въпроса. Аз я възприемам като малко приятелче, не само като дете. Надявам се да продължи и за в бъдеще така.
Не знам доколко е независима, как се мери това? Отделяла се е на два пъти от мен - един път за три дни, един път за две седмици, заради смъртта на баба ми. Първият път го прие много добре, втория път й дойде малко дългичко и през втората седмица вече мрънкаше.
Иначе се чувства добре с други хора, не с всички, разбира се. Най-много обича каки - както казва баща й - от кал да е, кака да е. Преди беше по-всеядна, като ходеше на разходка с количката, махаше с ръка на всички като Тодор Живков. Сега е по-селективна.
Цитирай

Стара Загора

Мнения: 3 808
Бу, Джейд, споко, в един момент минава. Било нещо като ранен пубертет. Ането се тръшкаше и лягаше на земята за мой ужас /в такива ситуации я нарамвах като чувал с брашно и отнасях далеч от любопитни погледи/.
Сега сякаш никога не е било.
Да, и на мен ми е ясно, че това държание е нормално за възрастта и ще го надживее, затова и ги приемам по-леко нещата. Реагирам по подобен на твоя начин и смятам, че той е най-правилния, поне за мен и моето дете.
Чудех се обаче, как стоят нещата според терията за ПР newsm78
Както писах вече, започнах да чета книгата и засега срещам само фрази от рода: "детето ви ще стане такова и такова..", "ще бъде уверено и със самочувствие", написано така сякаш неприятности от рода на тези тръшкания не би трябвало да се случват, щом детето се гледа по този начин.
Между другото не съм стигнала и половината от книгата и може би се изказвам неподготвена, но исках да споделя впечатленията си до момента.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 38 отговора