Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Литературен клуб
0 Потребители и 2 Гости преглежда(т) тази тема.
1-14 от 749 отговора


Мнения: 1 890
Не знам колко от вас са попадали на поезията и прозата на Чарлз Буковски, но съм сигурна, че тези, които са го прочели са го запомнили - него или го харесваш или го намразваш. Просто е твърде цинично-реалистичен, за да останеш безразличен! А това според мен е хубаво - думите винаги трябва да предизвикват емоции и реакции(без значение положителни или отрицателни) ако са правилно подбрани. Ето ви три произволни неща:

***

извън прегръдките на една любов
и в прегръдките на една друга

бях спасен от умиране на кръста
от една дама която пуши трева
пише песни и разкази
и е по-мила от предишната,
много много по-мила
и сексът е пак толкова добър може би по-добър.

приятно е да да бъдеш разпнат на кръста и оставен там,
много по-приятно е да забравиш една любов която не е
успяла
както всяка любов
накрая
не успява…

много по-приятно е да правиш любов
покрай брега в Дел Мар
в стая 42 и после
седейки в леглото
да пиеш добро вино, да говориш да докосваш
да пушиш

да слушаш вълните…

умирал съм твърде много пъти
мислейки и чакайки, чакайки
в една стая
загледан в един напукан таван
в очакване на телефона, писмо, почукване, звук
подивявайки отвътре
докато тя танцуваше с непознати в нощни клубове…

извън прегръдките на една любов
и в прегръдките на друга

не е приятно да умреш на кръста
много по-приятно е да чуеш името си прошепнато в
тъмното.

 ***

Mъжът на Жената

мечтата на една жена
е мъж с неокосмени гърди,
малко потен
като цяло чист,
с не много къса
с не много дълга коса,
небрежен
и с брада
на най-малко три дни,
с избелели дънки
и дъх на малц,
едно към едно и половина на килограми
и по-висок,
определено по-висок от нея,
достатъчно умен, за да я боготвори
достатъчно красноречив, за да я ухажва
достатъчно забавен без да й разказва мръсни вицове-
даже не е необходимо да я забавлява,
важното е да чука
прилично вулгарен,
достатъчно циничен
малко мръсник, много луд
с белег на лявата вежда и на десния хълбок.
той няма да остане
той ще я завлече някъде за известно време
ще чука и ще лиже
и пак ще чука
и пак ще лиже
ще спи малко и ще я буди, за да я чука
ще яде всеки ден бъркани яйца с масло, малко lettuce и домати
и много, обилно много магданоз и бадеми,
за да чука още и още
и няма да мие чинии - ще ги изхвърля
той няма да пие бира, за да не му пада...
той също така няма да й остави бебе за спомен
ще я остави пред дома й.
а на нея й остава да си купи ново бельо
за под вмирисания му на цигари и пот и уиски и пушек
пуловер
и да мастурбира...

***

Жената на Мъжа

мечтата на един мъж
е курва със златен зъб
и жартиери
напарфюмирана
с изкуствени мигли
грим
обеци
светло розови пликчета
саламен дъх
високи токове
дълги чорапи с много малка
бримка от задната страна на левия,
малко пълничка,
малко пияна,
малко глупава и малко луда
която не разказва мръсни вицове
и има три пъпки на гърба си
и се преструва че харесва симфонична музика
и която ще остане седмица
ще мие съдовете и готви и чука и духа
ще почисти кухненския под
и няма да показва снимки на децата си
и да говори за нейния екс-съпруг или съпруг
или къде е учила или къде се е родила
или защо е влязла в затвора последния път
или в кого е влюбена,
само една седмица ще остане
само една седмица
ще свърши работата си и ще си иде
и никога няма да се върне
обратно
за тази обеца върху шкафчето.

Чарлз Буковски
 Peace
Цитирай

софия

Мнения: 811
Аз исках да съм хубава,
да съм тревожно хубава-
в ония мигове,
когато
разбрах,че гледаш другата.

В мен остро се кръстосваха
слова,усмивки трепети-
в ония мигове,
когато
разбрах,че гледаш другата.

Вървяхме под седефен сняг
и шепнеше задъхано,
че нямам равна,че докрай
ще бъдеш сянка,стряха,
зов...

А цяла вечер крадешком
поглеждаще към другата.

Лиляна Стефанова
Цитирай
едно много кратичко нещо, което от години ми е много любимо, но незнам на кой е...

"...ти имаш устни като капка
и бяла лебедова шия
към теб пристъпвам
свалям шапка
и почвам капката да пия..."

Това е стихотворение на Александър Геров. Казва се "Учтивост"
Цитирай

Стрелбище-в пряк и преносен см

Мнения: 380
Това е стихотворение което има особен смисъл:
Трети март
Една обикновена дата,
ден обикновен
и пъстър и суетен,
но в този ден напира по-сгъстен,
по-остър,
вятърът на вековете.
О,тоя кървав вятър,
вие днес по всеки ъгъл,
лъхти на леш и огън,
иде той,
 от дъното на петвековен пъкъл.

И в тоя тътен глух,
чуй как шибат на Паисия словата,
как пей на баба Тонка там гласът,
как Левски на бесилото се мята.
Вървиш по своя кървав път,
страна на мъките,родино моя,
в която с непреклонна вяра мрът,
чутовни и безименни герои.
Цитирай

София

Мнения: 2 120
Ето две от последната ми стихосбирка.

Когато е безпомощно студено
тръпнат пръстите,
а устните са бряг,
очакващ прилив на вълна,
която ще изпие песачинките съмнение
на моята крайморска ивица.

Тогава ще се гмурна в залива ти,
изкъпана от самота
ще плувам към лагуна
и няма да съм сигурна,
че мога да те спра завинаги,
но пръстите и устните ще стопля плувайки
и кратък пристан ще е
кратката целувка със солта.

%%%%%%%%

Нито ще чуеш,
нито ще разбереш -
глух за надеждата,
която ти пращам
и сляп за светлината
на моето докосване.
Противно на волята и правилата
се опитвам да те измъкна,
но си далече
и аз съм далеч...
Като на два отсрещни бряга сме-
без лодката, която да ни свърже.
 
Цитирай

ВАРНА

Мнения: 98
Пърси Шели....нещо, което трябва да прочетете..... hug
         ЛЕКА НОЩ
 
Ти "лека нощ" ми каза, мила,
но лека ли ще е нощта?
Щом двама ни е разделила,
          тогава ще е тежка тя!

Макар душата ти любяща
да чака края на нощта,
ти с "лека нощ" не ме изпращай,
          защото ще е тежка тя!

Блазе на тез, които знаят,
че двама ще са през нощта!
Те "лека нощ" не си желаят,
          но винаги е лека тя!
Цитирай


Мнения: 1 848
"Спечени трохи, останали от чувството,
се забиват като тръни в гърлото -
и тая вечер не успях да залъжа глада си.
Напусто
се молих:
"Вълшебна кърпичке, сложи трапезата!"
Изтърсвам покривката,
прибирам чашите,
броя и събирам трохите -
свещенодействам сякаш.
Пускам завесата и си ръкопляскам.
Многовъображаема публико,
моля за извинение -
за утре отлагаме другото действие.
Актрисата припадна от глад."

"Мира нямам", Мадлен Алгафари


П.П. Дара, искам още!
Цитирай

София

Мнения: 6 317
На един приятел

Благодаря, че посети
последния ми храм.
Сега сред тез гробове, ти
постой до мене сам.

Ти помниш как обичах аз
да пея с пълна гръд.
А тук ни сили имам нито глас,
тук устните мълчат.

Възкръсват спомени безброй
като във сън крилат.
В магнетофона дрезгав мой
се влюбва стар и млад.

Аз правех всичко, бях сърцат
мечатех, пях, творих.
Каква жена съм имал, брат!
Приятели какви.

Таганка, кино, роден бряг -
прощавай, свят зелен!
Във гроба ми е страшен мрак,
вода тече над мен.

Благодаря, че в тоз приют,
ти мене посети.
Ний мъртъвци сме всички тук,
а жив си само ти!

Ти всичко, докато си свеж
със зъби дръж сега!
Като умреш, ще разбереш -
животът е шега!

Прости! В ефира със Маяк
ще бъда все напът,
А песните за вас що пях,
те няма да умрат.


Вл. Висоцки
Цитирай

PDV/SOF

Мнения: 711
Ягоди в снега

Измислих ти небе, защото ти,
когато беше с мен на покрива,
разказа ми, че искаш да летиш
над броеница от дъждовни локви...

Измислих ти криле и ги приших
на твойте безнебесни рамене.
Орисах те за полет. И сгреших ли?
Но ти...Тогава ти не каза "Не!"

А исках...Исках просто да летиш
и аз да пращам вятъра в крилете ти.
Когато уморен се приземиш,
да съм ти дъжд--внезапно летен...

Сънувах ягоди червени в сняг,
узрели, с аромат на лудо вино
и дълго не се будех от снега--
магията, боях се, ще отмине...

Сънувах те--протягаш ми ръка
(докосването беше като истинско!)
Щом моят летен дъжд изви дъга,
разбрах--и тебе съм измислила.


Елица Виденова
Цитирай

София

Мнения: 3 268
ФИНДЛИ
Кой хлопа в този късен час?
Аз хлопам!-каза Финдли
Върви си!Всички спят у нас!
Не всички!-каза Финдли

Не зная как си се решил?
Реших се!-каза Финдли
Ти май си нещо наумил?
Май нещо-каза Финдли

При тебе ако дойда вън?
Ела де!-каза Финдли
Нощта ще минеме без сън!
Ще минем!-каза Финдли

При мен ще дойдеш току виж!
Ще дойда!-каза Финдли
До утре ти ще престоиш!
До утре!-каза Финдли

Веднъж да минеш моя праг!
Да мина!-каза Финдли
И утре знам,ще хлопаш пак!
Ще хлопам!-каза Финдли

Ще ти отворя,ала чуй!
Отваряй!-каза Финдли
Ни дума някому за туй!
Ни дума!-каза Финдли

Робъгт Бърнс
Това е моето любимо стихотворение 35
Цитирай

София

Мнения: 3 268
Сега ще напиша едно мое,от времето,когато бях на 18 г.

МОРСКА ЛЮБОВ
Целунах те,а устните ми още са студени
една въздишка влажна премина покрай мене
ръцете ми погали един любовен полъх
и аз зашеметена внезапно станах твоя.

Как радостно тогава ти се развълнува.
Повдигна ме и нежно косите ми целуна,
погали ми лицето,а после ме понесе
безшумно,бавно,леко,там някъде,където
във нощите ти тайно целуваше небето.

Във твоите прегръдки аз бях като прашинка
Една искрица нежност и капчица любовна,
трептяща и щастлива сред хилядите други,
които преди време били са като мене.

Но кой си ти ,любими,ти,който ме увлече
и нежните си ласки дари ми тази вечер?
А аз не съм ли малкото момиче дето
в онези юлски нощи се любеше с морето?

Ст.Араклиева
Цитирай


Мнения: 1 848
Любовна нощ

"Огнището на пясъка изгасваше
и ние легнахме в седефените въглени.
Крайбрежното градче потъна с острова.
Черупката на хоризонта светъл
изпи морето, котвите и хората
и стана тъмно.
Тъмно във очите ни,
във пръстите,
във устните ни тъмно.
И в някакъв бушуващ, странен ритъм
телата ни се разпиляха
с мълнии.
И всичко стихна.
В очите ми отново се събираха
червените крила на всички къщи.
И златната подкова покрай залива,
и кротките дървета се завръщата
като възкръснали удавници.
А ние бяхме целите загърнати
във меката мъгла на пяната.
Тогава ти поиска да измия
очите си в морето и да тръгнем,
но аз не исках да оставя нищо
от тебе в тази нощ покълнало.
Аз исках да те нося в мойте устни,
във колената, в пъстите, в очите си,
със онзи ритъм, с който се целувахме
и с хаоса, сред който се обичахме.
И аз си тръгнах.
Островът се спусна
и легна ласкаво в краката ми.
И бях отново цялата загърната
във меката мъгла на пяната."


Да ме прощава авторът, ама не помня кой е. Но пък помня къде е публикувано - "Антология на българската любовна лирика"
Цитирай


Мнения: 3 630
Пясъчните къщи

Спри да ме бушуваш
уморени са вълните ми
нозете ми те карат да мърсуваш
желаеш ме заради всички истини
разпенвал си ме много пъти
догонвал ме е в тъмното дъха ти
тялото ми си окрал невинно
искам те
в лятно
в есенно
и в зимно
целият ще те превърна в пясъци
зная как процеждат се през пръсти
мразя нощем като чувам крясъци,
а невежите около мен започват да се кръстят
няма да продам душата си
световете ми събрал си в меката си длан
живота ми дори на косъм да виси
заради любов не ще изпитам срам.
Цитирай


Мнения: 3 630
По следите на сенките

Страх ме е да те погледна
колко ли си грешен...
Опожари душата ми стаена
захвърли ме в живота си предишен.
Свила съм се в ъглите на празния ти дом,
стена непонятно,
незнаех че и от мълчание боли....
Малко съм ранена,
нямам сили да предричам
след сянката ти докога ще тичам.
...Днес си позволявам
само истински да те обичам.

***************************

Мъжките слънца ще ти завидят
ще се изтъркулят западно
от лудост може би,
че притежаваш собствена луна.
Не ме вади на показ
по беззвездие,
ще ме откраднат,
бяла съм
по женски месечинено добра .
« Последна редакция: чт, 06 юли 2006, 14:03 от Kasidy »
Цитирай


Мнения: 1 848
Kasidy, твои ли са!?
Цитирай
0 Потребители и 2 Гости преглежда(т) тази тема.
1-14 от 749 отговора