Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Родители, отглеждащи сами децата си
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 22 отговора


Мнения: 4 474
Леле, задръстих форума с мойте теми, моля Ви не ми се сърдете, който му е неприятно да не ме чете. ... Аз съм доста комуникативна...та затва... Wink
Ами значи чудя се къде да живея след раждането. Имаме жилище със съпруга ми, което той не желае, може би защото има да се изплаща и вноската не е малка...така че си имам собствено жилище.Чудя се дали да живея в него или при родителите си. При тях съм сега и единствената полза е емоционална - не седя сама. Иначе татко ми даже ме натоварва на моменти. Искам да си живея като родя у дома, обаче не знам дали ще мога сама да се справя. Майка ми би се пренесла у нас за 1-2-3 месеца, но не повече.
Та такова ми е питането. Самотни мами, къде живяхте вие с новороденото. Има ли някоя, която да е живяла сама? Как беше? На кого разчитахте за помощ? Колко често?
Цитирай


Мнения: 2 868
Касиопея, скъпа, такова хубаво мото си си сложила, само си го поглеждай сутрин:)
Виж сега, дали си омъжена или не, няма голямо значение, ако мъжът не иска да помага, той просто не присъства. Така, че пак си "опъваш каиша сама". Има много майки, които ще ти кажат, че макар и омъжени пак не са имали помощ. Изобщо голямя вреда нанася според мен тоя идеален модел" омъжена съм, мъжът ми готви, къпе бебето, пазарува..." и какво ли не още. Сигурно има и такива мъже, но те са малцинството. Отклоних се:))Исках само да ти кажа, че макар да бях омъжена с първото ми дете, имах помощ за около месец, после си го гледахме сами. Сега с второто, не съм имала грам помощ. Ще кажеш- имала си опит, знаеш какво да правиш. Да ама не е така. Просто все едно гледах за първи път бебе, толкова си е различно всяко бебе. Ако майка ти дойде при теб за пъвия месец, после абсолютно можеш сама да се оправяш. Аз бих казала, че може и от начало,но понеже те виждам колко си несигурна и се люшкаш насам- натам, ще  е по-добе да не си сама в началото.
Освен това ти не живееш на самотен остров- и ще дойдат и ще ти напазруват ако се наложи, иначе като е хубаво вемето ти ще си пазаруваш като излизаш с количката. Бебето спи много в началото, ще почиваш с него при всяка възможност, ако плаче и има колики- ще си го гушкаш и това е. Това нито е изпитание, нито е нещо непосилно, ще видиш колко ще си щастлива като гушнеш бебока. Подреди си апартамента, приготви се за бебето, понеже ще е зима- помисли как ще се отопляваш и чакай бебето:)))
Цитирай


Мнения: 4 474
Въпросът ми е затова, защото познатите ми, които имат бебета, само повтарят колко било трудно за сам човек, дори и когато живеехме с мъжа ми ми казваха, че ще трябва още някой да идва да ми помага... Аз по принцип съм си много оправна  Embarassed/и скромна/, ама да питам вие тук също тъй оправните как смятате, затова....
Цитирай

София, "Младост 3"

Мнения: 9 047
аз 7 месеца гледах детето в една стая, в двустаен апартамент където живеят нашите в хола=трапезария=спалня и брат ми в импровизирана стая с едно легло и комп.
И въпреки явните проблеми между мен и родителите ми преди раждането, въпреки, че е ясно, че те ще имат изисквания и ще те "товарят" то идеално семейство няма, но за теб в случая това ще е ЕДИНСТВЕНОТО семейиство поне за известно време.
Но ти ми изглеждаш доста саможива в момента - май имаш крайна нужда да се отделиш, след като даже бащи те товари... ЗАтова си вземи детето и иди сама да живееш, но си взимош и последствията!
Но искрен съвет - ако наистина си изнервена до там, че и роднините - най-близките ти да те дразнят и не можеш да се пребориш с лошите емоции от това - по-добре се помъчи сама да се оправяш иначе ще отровиш и техния и своя живот.
НО ако не е толкова страшно раздразнението от вашите - по-добре при тях, така няма да лишиш баща си от законната помощ на майка ти, за да я окупираш егоистично само за себе си!
Успех! ПЪк и кво страшно има - като не ти хареса единия начин веднага го сменяш на другия!   bouquet
Цитирай

Turku, Finland

Мнения: 3 634
Миличка, повярвай ми, ЩЕ СЕ ОПРАВИШ!
На моменти ще ти е трудно, но такъв е живота, не е лесно.
Ние сме си самички, сами се переме, сами си говтим, сами пазаруваме, сами ходим по тук и там. И си ни е добре. Не се чувствам зависима от майка си. Дори и да ми трябва помощта й за нещо, по- добре съм без нея защото ако помогне, ще ми го натрива в лицето додето съм жива.
Силна жена си! Ще се справиш с трудностите. Не си сама, има милиони като тебе, ако не дори и милиарди. Не си първата, нито пък последната в такова положение. Такива като нас с лопата да ни ринеш...
Я горе главата!Гледай смело на пред, живей в апартамента си, ако можеш да си позволиш да го изплащаш и един ден ще видиш, че живота ти с твоето малко човече е направо прекрасен.
Цитирай

София

Мнения: 2 327
Имаш толкова голям избор - винаги можеш да опиташ нещо друго Smile
В началото майка ми дойде да ми помага, ама бяхме повече хора в къщи и беше много напрегнато. Аз живея с една братовчедка и мъжа и. После една седмица ме остави да се оправям без нея. В началото ми беше трудно, ама взех да свиквам. После се преместих пък направо при родителите ми. Има си някои неудобства, ама се справяме. Но вече взехме да се изнервяме.
Зависи какво сама ще избереш и как се чувстваш. То малко трудно да предвидиш как ще се чувстваш след раждането, ама все пак...
Гледай положително и дано всичко да е наред с теб и бебо, това е най-важното.
Цитирай


Мнения: 1 431
Идеални мъже = идеални жени = идеални семейства = 0 (нула)

Аз нямам опит с гледането на бебета, но по косвени впечатления според мен е по-добре първоначално да си при родителите си поне за малко. Ако не ти харесва - винаги имаш възможност да опиташ как ще е сама. Не е "голям" избор, но е един резервен вариант. Може да ги редуваш на различни периоди ако решиш. Peace
Цитирай

Springfield, VA

Мнения: 5 625
В интерес на истината на мен ми беше много трудно в началото с новороденното бебе.И много пъти се чудех как бих се справила ако бях сама(както много майки са).Просто е много антоварващо от всяка една гледна точка.Не само негативно натоварващо,а и положително,нали се сещаш,толкова много емоции,а няма с кого да ги споделиш.Обаче недоспиването ще те тормози много,освен,ако нямаш много кротко бебе.Ще ти е нужна и помощ в храненето(е,поне аз имах нужда,затова и направихме детето да е на смесено харнене,че да ми помага мъжа ми,като го храни с шишето в 24 часа и в 6 сутринта,за да мога аз да си наваксам с умората Tired)
Защо не пробваш вароанта който сама предлагаш в началото-майка ти да дойде при теб за 2-3 месеца?Ще са ти достатъчни да се адаптираш,а и в началото е най-трудно!
Ще се справиш сигурна съм,няма някой,който да е върнал бебето си,понеже не може да се оправи с него Wink
Цитирай


Мнения: 9 990
Аз бих подредила апартамента и бих помолила майка за помощ първия месец.После-ако опре ножа до кокала-все пак тя няма да те остави,ще идва за ден два,за събота и неделя.И друго-напълно си способна да се оправиш и сама,ако се наложи.Когато вземеш в ръцете си бебчето майчините чувства и инстинкти ще заговорят и ти ще знаеш какво да правиш.Не слушай вайкания на приятелки колко е трудно,защото не е,сама ще се убедиш в това.Успех!
После-за недоспиването-евентуално-можеш да си наваксваш през деня например,особено ако нямаш мъж ,който да переш и за когото да чистиш и да готвиш  Wink
Цитирай

София

Мнения: 6 449
Мила, аз съм от тези самотни майки, които гледат напълно сами детето си...до скоро де....Значи като се роди бебето, ролята на бащата беше да ме вкарва във все по-дълбока следродилна депресия с глупости от рода - аз още 4 месеца ще помагам и се махам, понеже ще си търся нова девойка.....Та тогава майка ми беше за 40 дена при мен....Не питай как всичко ме нервеше и ревях - така, че не се шашкай, сега си свръхчувствителна и е нормално много неща да те дразнят! После останах напълно сама, понеже онзи тиквеник си вдигна врънката преди 4-те месеца и не питай как година и 4 месеца бях напълно сама! Тогава са тежки 2 неща - зимата не можеш да напазаруваш нищо, понеже няма на кой да оставиш бебето, а вън е минус 12....и второ - освен по телефон няма с кого да си кажеш и две думи...наистина дотежава....А ако имаш разбрани родители, можеш много по-лесно да се съвземеш.....След първите месеци, когато е доста трудно - бебено адаптира, колики, ти свикваш с бебето и така..та после като дайдеш на себе си, ако имаш разбиращи те родители и желаещи да помагат - можеш да излизаш вечер с приятели понякога, да правиш любими твои неща и така за започнеш да се чувстваш нормално!
Така че, може и в къщи да живееш, но винеги да можеш да разчиташ, че ще могат да идват..ако не - по-добре иди при тях.....Каквото и да решиш, винаги можеш да направиш и обратното! Успех в избора и бременеенето!  bouquet
Цитирай

София, "Младост 3"

Мнения: 9 047
Виж пак ще те посъветвам - ти си подготви апартамента, но иди при вашите! А ако ти писне - си вземи шапката и иди в апартамента с майка ти, а ако ти писне - помоли я да те остави сама, а ако ти писне  Wink все ще измислиш нещо!
Съвет приятелски - много е благодатно само 4 часа да поспиш, а друг да гледа бебето!
Аз съм по улиците от втория месец с детето в най-лютия студ - на рехабилитация, сама със стара кола на 25г, без зимни гуми и почти без спирачки! Оправях се сама щото нямаше кой - нашите излизаха в 8.30 и се прибираха в толкова вечерта, събота неделя - също заети, мъжа - живееше отделно... Така, че дори и когато ще има хора около теб пак ще си сама, но не е тази самота като да живееш далече и съвсем сама в апартамента!
Прибери се след раждането в къщи - ще имаш нуждата да чувстваш домашен уют и семейството си! Има време да живееш и сама!
Цитирай

София

Мнения: 6 449
Виж пак ще те посъветвам - ти си подготви апартамента, но иди при вашите! А ако ти писне - си вземи шапката и иди в апартамента с майка ти, а ако ти писне - помоли я да те остави сама, а ако ти писне  Wink все ще измислиш нещо!
Съвет приятелски - много е благодатно само 4 часа да поспиш, а друг да гледа бебето!
Така, че дори и когато ще има хора около теб пак ще си сама, но не е тази самота като да живееш далече и съвсем сама в апартамента!
Прибери се след раждането в къщи - ще имаш нуждата да чувстваш домашен уют и семейството си! Има време да живееш и сама!

Много добър съвет! Аз исках май нещо такова да кажа, ама не успях!
Цитирай


Мнения: 4 474
Аз съм по улиците от втория месец с детето в най-лютия студ - на рехабилитация, сама със стара кола на 25г, без зимни гуми и почти без спирачки! Оправях се сама щото нямаше кой - нашите излизаха в 8.30 и се прибираха в толкова вечерта, събота неделя - също заети, мъжа - живееше отделно...
Аман! #2gunfire #2gunfire #2gunfire
Цитирай

Варна

Мнения: 148
Да споделя и аз личният си опит, понеже бях в същото положение като теб.
Имам апартамент, където мога да живея сама с бебето си, но предпочетох да съм с родителите ми. Пратих брат ми в моя апартамент. Хем да го пази, хем да си живее самостоятелно като голям мъж, какъвто е, хем ние с бебка да заемем неговата стая.
Мисля, че всички са доволни от сегашното положение. Моите родители и особено майка ми са страшно щастливи да бъдато около бебка и да се занимават с нея. Аз от своя страна съм благодарна за помощта и дори преоткривам в известен смисъл взаимоотношенията си с родителите. По-друго е, когато сам станеш такъв. За бебка също е важно да комуникира с повече хора. Всеки има собствен подход и така детето много по-бързо учи, отколкото когато е само с един човек наоколо и то изнервен и преуморен.
Все някога ще се върнем в нашия апартамент и ще заживеем самички, но още не мога да реша кога да стане това.
Желая ти успех в избора!
Цитирай


Мнения: 4 474
Брат ми преди 1 месец се изнесе от наште на квартира. Още тогава бях в двоумение и му намекнах, че може да се сменим, но на него му било много далече /предпочете си собственото удобство с други думи, на квартира с приятели по-близо до работата  #2gunfire мъжка му работа, аман, всичките мъже около мен един дол дренки/. Та апартамента трябва да стои празен.. а го изплащам и много ще се вътря, то това е въпроса... ако не го плащах все ми е едно.. мога да си се местя постоянно, но сега знам че трябва да взема решение и то дългосрочно, щото като го пусна под наем ще бъде за година-две, от тоя порядък... въобще много сложна работа. А наистина ако брат ми се беше навил нямаше да имам грижи... Нямам, нямам подкрепа като теб... #2gunfire
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 22 отговора