Не знам, бих пробвала...за да видя как ли ще се чувствам, без да чувам хъркането на любимия 
- Публикувана: 8 ян. 2010, 12:29 ч.
- Последно мнение: 18 фев. 2010, 15:03 ч.
Бихте ли спали в отделни спални ?
Спим в отделни стаи от 3-4 години. Не сме охладнели, няма липси...Дори напротив . Като се засечем в коридора сутрин се целуваме и се питаме дали сме спали добре! 
Важен ни е комфорта. А и държа на тези час- два спокойствие, след като къщата заспи. Чета, слушам музика, събирам си мислите, сама..
Не обичам да се вкопчвам в нещата, дори в спящия ми съпруг. Здравословна дистанция. Лично пространство...
Важен ни е комфорта. А и държа на тези час- два спокойствие, след като къщата заспи. Чета, слушам музика, събирам си мислите, сама..
Не обичам да се вкопчвам в нещата, дори в спящия ми съпруг. Здравословна дистанция. Лично пространство...
Хубавкаа,може ли да те питам нещо?
Смяташ ли,че ако делиш леглото си със съпруга ти,то нямаш лично пространство?
Смяташ ли,че ако делиш леглото си със съпруга ти,то нямаш лично пространство?
Защо, хората си мислят, че когато двамата спят в отделни спални, значи край на чувствата и любовта...?
По-скоро не! Имаме празна стая, но дори и скарани, пак си лягаме сгушени 
Не мога да спя спокойно сама !
Винаги ме смущава и ми става тъжно, когато се опитват да ме убедят, че между нас задължително има проблем. Затова избягвам да споделям , но ето че пред вас се изкуших 
Ще се опитам да обясня Мъжа ми има стресираща професия и не е толкова лесно прибирайки се вкъщи да загърби цялото напрежение . Аз преди се цупех, исках внимание, да му говоря за деня си и той да ми говори за своя...Но нещо не се получаваше. Като говориш все едно пак го преживяваш. Изморителни, тежки вечери... И после като си легнем "Т и защо се въртиш толкова много" или "Пак ми отмъкна завивката, студено ми е"или "Престани с тази книга, гаси лампата"
Е, сега вече нямам толкова високи очаквания към вечерите ни. Пазя си силите след работа да се погрижа за дъщеря ни, да сготвя нещо вкусно-обожавам да виждам две любими, доволни физиономии срещу мен! А , и да налея две чаши червено вино преди да се е позвънило на вратата....
А иначе всеки си "гаси лампата " когато иска! А и защо да разчитаме само на нощите...Имаме сутрините, уикендите, почивките..Тогава наваксваме с говоренето, с гушкането и не само...Аз го обичам и искам да се чувства добре. Просто намирам подходящите моменти..или поне се старая.
Не мисля, че имам проблем...но се питам , защо повечето мислят обратното?
Ще се опитам да обясня
Мъжа ми има стресираща професия и не е толкова лесно прибирайки се вкъщи да загърби цялото напрежение . Аз преди се цупех, исках внимание, да му говоря за деня си и той да ми говори за своя...Но нещо не се получаваше. Като говориш все едно пак го преживяваш. Изморителни, тежки вечери... И после като си легнем "Т и защо се въртиш толкова много" или "Пак ми отмъкна завивката, студено ми е"или "Престани с тази книга, гаси лампата" Е, сега вече нямам толкова високи очаквания към вечерите ни.
Пазя си силите след работа да се погрижа за дъщеря ни, да сготвя нещо вкусно-обожавам да виждам две любими, доволни физиономии срещу мен! А , и да налея две чаши червено вино преди да се е позвънило на вратата.... А иначе всеки си "гаси лампата " когато иска! А и защо да разчитаме само на нощите...Имаме сутрините, уикендите, почивките..Тогава наваксваме с говоренето, с гушкането и не само...Аз го обичам и искам да се чувства добре. Просто намирам подходящите моменти..или поне се старая.
Не мисля, че имам проблем...но се питам , защо повечето мислят обратното?
Поздравления от мен! 
chaka-raka, благодаря!
Не беше малко извървения път и преживяната болка, но както и да е..Не съм спирала да търся варианти да ни бъде добре. Когато опознаеш човека срещу теб и можеш истински да се поставиш на неговото място , правилните решения идват сами. И в случая реших да не се водя от общоприети норми
Доброто отношение ми се връща. Това ми е най-добрата мотивация да се грижа за комфорта в семейството! А и съм от хората, които се напасват към другите- за добро или лошо.Така че не е проблем да заспивам с книга...
Не беше малко извървения път и преживяната болка, но както и да е..Не съм спирала да търся варианти да ни бъде добре. Когато опознаеш човека срещу теб и можеш истински да се поставиш на неговото място , правилните решения идват сами. И в случая реших да не се водя от общоприети норми
Доброто отношение ми се връща. Това ми е най-добрата мотивация да се грижа за комфорта в семейството! А и съм от хората, които се напасват към другите- за добро или лошо.Така че не е проблем да заспивам с книга...
Спим в отделни стаи от 3-4 години. Не сме охладнели, няма липси...Дори напротив . Като се засечем в коридора сутрин се целуваме и се питаме дали сме спали добре!
Важен ни е комфорта. А и държа на тези час- два спокойствие, след като къщата заспи. Чета, слушам музика, събирам си мислите, сама..
Не обичам да се вкопчвам в нещата, дори в спящия ми съпруг. Здравословна дистанция. Лично пространство...
Важен ни е комфорта. А и държа на тези час- два спокойствие, след като къщата заспи. Чета, слушам музика, събирам си мислите, сама..
Не обичам да се вкопчвам в нещата, дори в спящия ми съпруг. Здравословна дистанция. Лично пространство...
Малко в повечеко ми дойде това.
Никой неможе да ме убеди,че спането в отделни стаи не охладнява отношенията
.Това си е моето мнение. Ако има някакво кратко нераположение или невъзможност на единия партньор да спи в една стая с другия - да,така го разбирам. Например както Мария споделя- неразположението и през бременността....и т.н. Държа и да поясня,че тук далеч не става въпрос за секс,защото той може да се прави не само вечер в спалнята. Ако мъжът ми пожелае да спи в другата стая,то това безспорно ще бъде индкация за мен,че нещо в отношенията ни не е наред. 
Препоръчани теми