Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Родители, отглеждащи сами децата си
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 28 отговора
Здравейте  bouquet.
Пуснах тема тема първо в "Дом и семейство", но май вече не съм за там Sad. Все още имам семейство, но е на път да се разпадне ( или по- скоро да осъзнаем, че вече се е разпаднало). Заедно сме от 3 год. , обичах го безумно, от пръв поглед и може би още го обичам, но болката заглушава сетивата ми. Така и не разбрах как се стигна до тук, но в момента се разминаваме по стаите без да си казваме нищо. Това се е случвало много пъти , но аз все се опитвах да говоря с него, да разбера причината за вечното му сърдене и да оправя нещата. Този път обаче просто се примирих. Нямам сили да се боря сама и отново вината да е в мен.
На кратко проблемите ни са следните: не ми обръща никакво внимание ( освен в леглото), почти не си говорим ( нямаме общи теми) и все ми се сърди за пълни глупости , причината така и не разбрах ( като малко дете е). Давам за пример последното за което ми беше ядосан: Излизам пред блока с малкия- там се събират много деца и една група тинейджъри. Разбирам се с тях ( аз съм на 22) , а и те много се радват на малкия. Слизам веднъж и те са там. Едното от момичетата ме помоли да го вземе да го разходи наоколо ( още не може да ходи сам) и аз се възползвам да изпуша една цигара, като не ги изтървам от поглед. След една мин. се появява Той ( бяхме се разбрали да слезе при нас) и ми се развиква, че  съм връчвала малкия на нея ,а аз съм си правела лафче. Обвини ме , че едва ли не излизам за да си правя кефа , а не да разхождам сина ни. Качи се ядосан вкъщи. Като се прибрах го попитах за какво беше всичко това, а той мълчи ( както винаги). С 300 зора успявам да изкопча от него " истинската причина"- защото всъщност аз съм оставяла дребния за да може аз да се свалям с едно от момчетата в компанията ( който между другото е на 16 или 17). Останах без думи. Направо ми стана смешно, чесно ви казвам.
А това е нищо в сравнение с другите ми " провинения''.

Май много се отплеснах. Моля и вас за съвет, как бихте постъпили вие( знам че е доста трудно да се прецени от страни, но вече откачам). Дали и аз вече съм за този форум.
Предварително ви благодаря.

Ако модераторите сметнат, че темата не е за тук, да я изтрият.
Цитирай

BG SOFIA

Мнения: 473
Първо искам да те питам той на колко години е newsm78
Цитирай

Варна

Мнения: 592
Съвсем не е до смях. Неразбрах той на колко години е, но предполагам че разликата ви е малка. Имам познати с такива съпрузи, явно е срещано явление. Аз лично винаги съм считала, че това са мъже неизживяли пубертета. Искрено ти съчувствам за създалите се отношения в дома ти, но ти небива да се жертваш заради незрялото отношение на мъжа ти. От опит знам, че няма нищо по-лошо от това да говориш "със стената" - ти да се пениш, а той да мълчи. #2gunfire Аз бих пробвала с някакъв сериозен разговор (ама много сериозен) и като начало бих измислила нещо като пробни срокове (примерно седмица, две) за определен вид държане с който да се опитаме да спасим връзката. Мислила съм по въпроса покрай моите познати и знам, че е много трудно, но ти не се предавай. Просто покажи, че това те разтройва и те прави нещастна. Пожелавам ти да намериш път в тази безизходица и стискам палци нещата да да временни.
Цитирай
Не знам защо, но имам чувството, че нещо крие от теб и затова не му се говори. Не мога да кажа дали е друга връзка или пък ти е обиден за нещо, или пък го мъчи ревност. Мъжете повечето пъти са като големи деца - трябва да гадаеш къде го стиска и какво иска, та да разрешиш проблема и "дечко" да се успокои. За съжаление понякога и възрастта не е решаваща. Всичко е въпрос на характер, комплекси и неразбрано "мъжко" достойнство.
Моят съвет е наистина да поговориш сериозно с него и да се опиташ да измъкнеш някакво обяснение за поведението му. Не отлагай много, защото с времето те свикват и им харесва да се държат по този начин. Но преди сериозния разговор го предразположи например с нещо, което със сигурност знаеш, че ще му хареса - специална вечеря, някакъв дребен подарък /диск с любими песни, нещо свързано с хобито му .../, покани го на разходка в приятна обстановка, изобщо ти си знаеш.
Хайде, успех!
Цитирай
Снощи говорихме до 1 часа, за първи път по негова инициатива ( до сега винаги аз съм започвала разгаворите, но този път си бях обещала, че ще си мълча). И....нищо не се получи. Както винаги повтаряхме едно и също и до консенсос не се стигна. За него аз съм виновна за всичка, а на мен пък ми писна все да се чувствам гузно от обвиненията му. Била съм се променила, откакто се роди малкия, вече нищо не съм правела за нега, а само съм ходела да споделям с другите за проблемите ни. Може и да е прав. може аз да съм причината...не знам. просто се уморих вече. Нямам сили да споря и да убеждавам. Накрая се скарахме, той ме убиди страшно гадно( аз никога не съм си позволявала да му държа такъв тон). Казах му , че ще отида с малкия при сестра ми за няколко дни и той полудя.
Сега не знам какво да правя. Като станахме сутринта него го нямаше. А знае, че днес ще правим прощапулник на дребния. От нерви се треса цялата , а снощи и сърцебиене получих. Ужасно се чувствам.

П.П той е 10 год . по- голям от мен.
В първият ми постинг съм пуснала линк към другата тема в "Дом и семейство".
Извинявам се, че ви занимавам с моите проблеми , но трябва да разтоваря малко това напрежение, защото иначе ще полудея.
Цитирай

Варна

Мнения: 592
Наистина ще ти е трудно. Обсъдете темата за промяната. Обясни му, че това е нормално, все пак в живота ви има ново човече и е нормално вниманието ти да е обърнато повече към него, все пак то е малко и безащитно. Може би трябва да ти помага повече в къщи с домакинската работа  и с малкия, за да имаш повече време за него?!?!  А щом иска да обсъждаш проблемите си с него, за бога обсъждай ги, докато му се надуе главата. Обяснявай му за всичко което те впечатли, претесни и т.н. Може пък да е от хората, които обичат да държат положението под контрол и да са наясно с всички подробности, а ти да се справяш сама и това да го травматизира newsm78 Въпреки това смятам, че варианта да "бягаш" от вкъщи не е удачен. Баща ми казваше, че затвориш ли веднъж вратата от външната страна, няма връщане назад и мисля, че е прав, т.е ако си решила да се разделите направи го завинаги, но такива временни раздели непомагат.
Цитирай
Май че мъжът ти е от този тип мъже, които ревнуват жените си даже от децата им. Искат цялото внимание за себе си. Може би не е зле да посетите брачна консултация или психолог - специалист. Другата възможнаст е някой ваш приятел или роднина /мъж/, от когото твоят има респект да поговори с него уж случайно по темата, а ти да си го подготвила предварително /приятеля ви/ . Това понякога действа за отрезвяване. Просто е необходимо понякога всеки да се погледне отстрани и да се постави на местото на близките си.
Може би не е зле да му кажеш, че си изнервена и ти трябва малко почивка от време на време. Нека той да разхожда детенце в събота и неделя без теб, за да си починеш, а и той да почувства какво е да си сам с детето и то да зависи изцяло от теб.

Дано да се оправите. Иначе честит прощъпулник на детето! Да тича и да ходи без да се спъва, да е живо и здраво да къса обувките номер след номер.
Цитирай


Мнения: 4 212
Арабско възпитание имат много мъже в нашата мила родина, моя го излекувах, но не беше толкова тежък слу4ай, всъщност няма  нищо общо с твоя. Ще ти кажа истината оба4е, като един пророк Laughing, след дълги месеци или години на мъ4ение рано или късно ще се разделите.Ти няма да издържиш, а той атакува защото атаката е най 4есто срещаната защита на виновните. Сигурно доста си похожда. Да не ти зву4и пресилено, ама от това дето 4ета, до такъв извод стигнах. Аз съм за истината, колото и тежка да е тя.
Цитирай

преди Варна/сега Горна Оряховица

Мнения: 4 250
Миличка,да ти е живо и здраво детенцето smile3525!Как мина празненството-какво докопа първо вече ходещото детенце?!На това малко слънчице му трябва спокойна и усмихната мама,защото нервността,безпокойството и раздразнителността на майката се предават по невидимата нишка и на детенцето.Уви,твоят мъж е от типа дето са си чиста напаст за семейството си.Такъв "проклет"характер не се променя за жалост!И що за живот е твоя-във вечен страх да не бъдеш нахокана за нещо,пак виновна,злепоставяна пред хората....и без самочуствие!?АААА НЕ!Изправена си пред трудно решение-как ще живееш за напред-в мъка и ужас без край или ще сложиш и изтърпиш един мъчителен край!
Ние сме с теб!Изпращам ти една Hug виртуална прегръдка с много положителна енергия newsm10
Цитирай
Здравейте, момичета. Страшно ви благодаря за отговорите, не оаквах, че ще ми обърнете внимание.
Дидка, благодаря ти за милите думи. Да ти се връща тъпкано.
Прощапулникът мина много весело( добре, че умея да изключвам и да се радвам на момента въпреки всичко). Малкият беше по - впечатлен от питката ( веднага разбра, че става за ядене), отколкото от предметите, които ми наредихме за да си избере нещо. Чак след като опита питката , след дълги размисли си взе микрофон, химикал и ключовете за колата. Така, че или ще го правим репортер от мястото на събитието  Laughing , или звезда, която често ще раздава автографи  Mr. Green .
А по моят въпрос- ами бясна съм просто. Моичкият умее да ми къса нервите, призначам му го, евала. Направо да лудост ме докарва понякога( и днес например). От 3 дни съм със сърцебиене, абе не е за разправяне ooooh! .  Говорихме, викахме, аз ревах и се пених- обичайното  Crazy ...Разбрахме се да не се сърди повече , а аз да споделям с него и да му пускам по- често ( ако прочете това, ще ме изгони  Twisted Evil). Та да видим каква ще я надробим тоя път.
Сигурна съм, че не ми изневерява и че ме обича още, но съм сигурна също , че Тея е права- ако продължава така , рано или късно ще се разделим. И аз му го казах.
Сега стои на килима с малкия и си играят. Ей, колкото и да ме е яд на него, като ги  видя така двамата и се разтапям. Толкова се обичат  Love.
Е, това е за сега от мен. запазвам си правото да докладвам при следващи издънки , страшно надъхващо и окуражаващо ми подействахте!
Цитирай


Мнения: 4 492
.... а той атакува защото атаката е най 4есто срещаната защита на виновните.
Това ми хареса... сега започнах да си отварям очите за някой неща при мене. Мислиш ли?
При нас положението е подобно, естествено с някой разлики... но това че няма какво да си кажем и т.н. е негово мнение, не мое. Също че съм се променила /още нямаме бебе... но явно с идеята за бебето съм се променила/, не съм била същата като преди....А исканията му от мене са също толкова дребнави и абсурдни, като на твоя мъж. Същата работа... С тая разлика, обаче, че сега сме разделени.
Това, че рано или късно ще се разделите... смея да не се съглася. Ако 2ма се обичат ВИНАГИ могат да намерят начин да са заедно. Така мисли моичкия - ако не сега, по-нататък ще се разделим. Щото не иска да направи някой и друг компромис.
Иначе много ме обичал.. праща любовни смс-и как съм била любовта на живота му, но не можел да живее с мен.  #Crazy
Аз мисля, че нещата между вас могат да се опрявят, но не с усилия само от твоя страна, а и от негова. Усилия си трябват, винаги, във всяка една връзка. Нищо не става наготово... Важното е да има любов.
« Последна редакция: пн, 03 окт 2005, 11:16 от casiopeiya »
Цитирай

София, "Младост 3"

Мнения: 9 047
НЕ бързай да си казваш "край". ДАлече е времето когато наистина ще настъпи края, така че имате предостатъчно време или да изгладите различията или просто да ги задълбочите!
НО не бързай да си разваляш брака - има много неща които могат да повлияят негативно на мъжа ти - той май е един много горд и спихав мъж! И не би споделил с теб ако има опасения ил проблеми - в семейството или в работата. Плюс това може да го е налегнала "критическа" - тази ревност негова само сочи не толкова егоизъм, колкото силна неувереност - нещо коет отой би умрял, но не би ти признал. Изглежда самочувствието нещо му е пострадало - затова и твоя отказ за секс го кара да се чувства още по-неувеерн.
Ако можеш парви го винаги когато той иска и даже бъди инициативна ти - това ще му повдигне самочувствието. НЕ му обръщай внимание като мърмори - просто си помисли колко неща прави за семейството си. Когато се карате не го "мачкай" - само по-зле ще стане дори да си права.
Ако нищо от това не помогне ... тогава вече нещата са тежки, но поне опитай! Лесно е да си развалиш семейството - трудното е да го спасиш!
А и това за разговор от друг мъж - който да му намекне, че не е прав все да вика - е добра идея. НО ако е сръдлив - по-добре не рискувай - щото "надуши" ли заговор, може да стен 1000 пъти по-зле!
Цитирай
Е, не е истина просто! За кой ли път оставам път оставам без думи пред нелепите му обвинения. Знаете ли за какво е било последното сърдене?! Никога няма и да се сетите. Една приятелка ми беше на гости в четвъртък и остана цял ден. Той ме пита: " И какво правихте цял ден?"; аз:" Ми , говорихме си, какво може да правим." ; той: " Ми ти ми кажи!" аз: " Това правихме- говорихме си." той( подозрително): " Цял ден сте си говорили?! Айде , моля ти се  Crossing Arms!"  Shocked  Shocked  Shocked .
Явно наистина е до болка ревнив. Не мога да повярвам, обаче, че чак сега го забелязвам в цялата му сила! Като превъртя лентата назад и започам да схващам, че във всичките цупения е бил намесен пряко или косвено някой мъж. Мразя ревността! Баща ми е до болка ревнив, не до болка- до лудост. А сега същото ми идва на мойта глава. Безумие!
Снощи беше на РД на негов приятел. Естествено сам, защото няма на кой да оставим малкия, за да идем заедно. На мен това никога не ми е пречело, но вече ще започва да ми пречи. Щом той така и аз така  Crossing Arms !
На всичкото отгоре нямах нет - пълна гавра!
П.П. Ако ви отегчавам вече , може да ме дисквалифицирате с чиста съвест. Ако не  Hug, благодаря за вниманието!
Цитирай

Пловдив

Мнения: 1 160
Е, не е истина просто! За кой ли път оставам път оставам без думи пред нелепите му обвинения. Знаете ли за какво е било последното сърдене?! Никога няма и да се сетите. Една приятелка ми беше на гости в четвъртък и остана цял ден. Той ме пита: " И какво правихте цял ден?"; аз:" Ми , говорихме си, какво може да правим." ; той: " Ми ти ми кажи!" аз: " Това правихме- говорихме си." той( подозрително): " Цял ден сте си говорили?! Айде , моля ти се  Crossing Arms!"  Shocked  Shocked  Shocked .
Как само сте си говорели!!! Кажи му гушкахме се и разни други работи, ти какво очакваш - само кафе ли да пием! Трябва разнообразие все пак! afwitch afwitch afwitch Това е в кръга на шегата, разбира се.
Иначе искрено ти съчувствам, защото е супер гадно да имаш до болка ревнив мъж до себе си. Предполагам, че се пали и когато непознати по улицата просто те заглеждат. Може би разликата в годините го прави несигурен в себе си, но теб това едва ли те топли. Надявам се, че ако успееш да обърнеш нещата на бъзик може да започне да ги приема по-спокойно, но не е много сигурно. За мен ревността си е заболяване. Вярно, че всеки, който обича и ревнува, но всичко трябва да е в границите на нормалното, излезе ли извън тях вече става проблем и си изисква адекватна реакция.
Цитирай

Stara Zagora

Мнения: 1 163
ОФФ мъже аз ако можех щях да се пиша УМОРЕНА на квадрат Smile Ние си говорим и се сърдим така от 8 години мислех 4е детето ще го о4ове4и малко но уви... За съжаление само моя живот се промени неговия нямаме право да го пипаме. За "пускането" и ние сме така само че той просто неможе да проумее че след уморителна разходка за да спи  малкия че в нас не иска след адското пищене от колики след обед аз вече все едно че съм копала 5 декара лозе и вечерта когато вместо да ми помогне примерно да вдигне масата той сяда пред компютъра и на моя забележка казва: Аз жена имам ли или нямам ?! Ама хич не ми е до секс а да му захлупя тенджерата на главата! За споделянето с другите Ми че как няма при положение че него не го интересува и ми казва че всеки път дъвчем едно и също аз ако не споделя с някой ще се пръса то така издържа ли се  ooooh! А да ти кажа обвинява този който прави това което си мисли че прави другия ... Убедена съм. Вчера пак виках и обеснявах че това че съм си по цял ден в нас не означава че си клатя краката и се чудя какво да правя че не съм спала от месец и половина и че вчера даже на гинеколог ходих с малкия защото няма кой да го гледа ама да не мислиш че е хванало дикиш това дето го говоря амииииииии след 2 седмици най - много пак ще си го повторим . Идва ми да си грабна сина и да си замина при родителите и там няма да ми помага никой но поне няма да гледам още едно бебе.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 28 отговора