амниоцентеза в майчин дом без уговорка с лекар

  • 59 281
  • 215
  •   1
Отговори
# 45
  • Варна
  • Мнения: 17 841
Оф, незнам какво да питам и какво да правя. Само лоши неща ми се въртят в главата. Чета и разбирам че има и вероятност за аборт, ифекции и т.н., а най-  пък мразя лошо отношение на мед.персонал. Благодаря все пак за отговора ти. Не съм лежала в болници никога. Какви лични вещи ще ми трябват? Задължително ли е да оставам 3 дни.

Деси, рискът от аборт и инфекция е минимален. Добре е да бъдеш спокойна и позитивно настроена (аз накрая изобщо не бях Mr. Green)
За престоя в болницата ще ти трябва нощница, чехли, хавлия, тоал. принадлежности, топла жилетка, друго не се сещам. Задължителният престой е три дни, но ако се чувстваш добре и лекарят прецени, може да напуснеш болницата още същия ден срещу подпис. Peace
Успех!

# 46
  • София
  • Мнения: 272
информирай се, но избирателно! не чети всичко изписано в интернет. особено частните случаи! ...по принцип това, което пишеш е така, но погледнато на нещата като цяло всеки ден може да ни се случи какво ли не... предполагам, че сега ти е трудно и се притесняваш много, но се опитай да събереш кураж и да бъдеш спокойна.

в повечето случаи в болницата не се остава 3 дни. аз останах само един, но и нямах нищо против да бъда под наблюдение първите 24 часа, че имах леки болки малко...

иначе си носи пижама, калъфка за възглавница (на мен не ми дадоха, бяха свършили), вилица и лъжица за хранене (ако се наложи да оставаш, да си ползваш твоите), руло тоалетна хартия, сапун за ръце и кърпа за лице, чехли, нещо за четене и обичайните четка и паста за зъби и т.н. за т.нар. "сутрешен тоалет"  Wink + минерална вода и нещо за хапване да имаш под ръка. аз си бях взела плодове и солетки...


# 47
  • Мнения: 42
Деси, понеже съм била в твоето състояние, мога да споделя как аз се справих долу-горе със огромния стрес след като разбрах, че съм в рискова група след Биохимичния скрининг.  Не зная на теб дали ще ти свърши работа, но ще опитам. 
Първо да ти кажа, че БХС, както пише навсякъде не е диагноза, а само по индиректни показатели /тегло, възраст, гестеционна седмица и мн други/ статистически измерва риска.  Диагнозата я поставя амниоцентезата.
Та как аз действах, след като разбрах, че за мен има 10 пъти по-висок риск от увреждане от нормалния
Реших да видя за какъв синдром става въпрос.  Почетох материали из интернет, видях ужасни снимки и видеоклипове, но и прочетох историите на тези, които са се борили и се борят за живота на децата с този синдром.  Бях изумена от липсата на отчаяние и самосъжаление в тези семейства, от тяхната решимост да се борят докрай и да дадат шанс на това дете.  Осъзнах, че без да съм го подозирала, аз съм може би като тях - цял живот няма да имам покой, ако не дам шанс на детето си да живее.  Разбрах също, че по-лесно бих се справила емоционално с евентуалната му смърт /ако такава е волята Божия/, отколкото с мисълта, че аз съм я причинила съзнателно.  Приех /отначало не без психическа съпротива/, че ако ме споходи нещастието да родя увредено дете, то е за да ме направи по-добра и по-силна, за да сплоти семейството ни /въпреки че съпругът ми не приемаше за нормално решението ми да родя такова дете/.  От тук нататък тягостните ми дни и часове станаха по-поносими.  От тук нататък притеснението ми беше само относно малкия риск вследствие на манипулацията.  Тя мина добре - лекарите в Майчин дом си разбират от работата.  Ако имаш силни притеснения относно това, може би е по-добре да не я правиш.  Защо аз не се отказах от амниоцентезата, след като вече бях приела вътрешно всеки един резултат? За да се успокоя напълно и с притеснения да не "тровя" излишно бебчето.  Все още не съм получила всички резултати, но вече съм много по-спокойна - най-големия ни страх е бил напразно.
Снощи гледах по един от реалити каналите сходен случай.  Във 20та г.с откриват, че плодът е с тумор на гушата.  Препоръчват на бременната аборт, поради факта, че той ще нараства постоянно през бременността.  Бебето го очакват следните рискове: да почине при раждане, защото няма да може да преглътне и диша или ако има малкия шанс да оцелее при раждането, да почине скоро след това.  Отначало обортът е изглеждал единственото възможно решение за майката, но впоследствие променя решението си /по подобни на моите съображения/ и решава да го роди.  Лекарите използват непознат, инновативен метод при раждането му, което му спасява живота .  Скоро след това оперират гигантския тумор на гушката /колкото топка за игра/ и детенцето оживя.  Дадоха го на 1 годинка - живо и здраво и много весело момченце.  Остава, след време, ако реши, да си направи пластична операция, за да скрие грозния белег.

Това е. Дано с нещо да съм ти помогнала.
Пожелавам ти една спокойна, прекрасна бременност и да родиш едно малко, здраво съкровище!
И като ги родим и отглеждаме, да не забравяме за тези си страхове и да живеем с благодарност за всеки ден, в който сме с тях. Понякога родителите забравяме това и се вживяваме в неща, които са пълни безсмислици на фона на тези неприятни възможности.
Не ти препоръчвам сега, но в някакъв момент на спокойствие, щастие и благоденствие се разрови из този форум и виж колко много страдание има тук и колко малко отчаяние.

# 48
ЗДравей Жана,
Благодаря за поста, който си ми посветила. Надявам се въпреки позитивните ти мисли резултатите да са ти добри. Аз вече свикнах с мисълта, че в сряда 17,02 съм на 14 етаж в Майчин дом за амниоцинтеза. Незнам какво да мисля все още, но смятам да разбера резултатите и тогава да решавам. Дотогава се въоръжавам с търпение и положителни емоции, защото така е най.добре и за мен и за детето.
Ще следя темата и ще се радвам да споделиш резултатите.

# 49
  • Варна
  • Мнения: 17 841
Да се похваля и аз. Днес най-сетне получих резултатите, НЯМА данни за хромозомно заболяване. newsm44 newsm44 newsm44
Обаче какъв ще е пола, ми казаха, че ще излезе с цитогеничния анализ. newsm78

# 50
  • София
  • Мнения: 272
оо, Хексе, честито   bouquet  newsm44 newsm68
ние бяхме поръчали само днк анализ и по принцип също нямаше отбелязано какъв е пола, но накрая нали се изследват и половите хромозоми. при мен имаше изследвани 2 х и после се оказа, че сме момиче  Mr. Green така, че погледни какво пише  Peace

# 51
  • Варна
  • Мнения: 17 841
Тъй като не съм от София, ще получа резултата по пощата, засега само по телефона ми съобщиха . Tired

# 52
  • София
  • Мнения: 272
aaa....
няма значение всъщност, нали детенце е здраво  Hug просто ще разбереш по-късно  Peace ти какво предпочиташ?  Mr. Green

# 53
  • Варна
  • Мнения: 17 841
ти какво предпочиташ?  Mr. Green

За мен няма значение, имам и момченце и момиченце. Mr. Green Според док е мома, но не беше сигурен. Grinning

# 54
  • Мнения: 344
Хексе Hug много се радвам - честито!!!

# 55
  • Мнения: 0
Здравейте,
аз се завърнах от София. Амниоцинтезата мина, в сряда трябва да звъня за резултатите. Надявам се всичко да е наред с бебето. То постоянно ме рита и аз много се кефя, че ме уведомява че е там.
Сега трябва да пия магнезии и но-шпа и да се пазя повече. Процедурата не е болезнена, стана много бързо. кофтито при мен е, че се паднах при една докторка Цанкова, за която не бях чела до момента. Тя малко ме стресира и ме боде два пъти, защото бебето шаваше и се запуши иглата, но както и да е всичко мина и с нетърпение чакам резултатите.
Искам да кажа на всички, които им предстои амноицинтеза в Майчин дом гр. София. Платете си 100 лв още в началото, изберете си някои добър лекар и си гледайте живота. Аз реших да не си плащам. След процедурата д.р Цанкова ми каза, че ще нощувам задължително и на другия ден ще видим. На другия ден пък ми каза, че няма да ме пусне, аз се запънах и ми каза, че трябва да си платя 100 лв и тогава ще ме пусне, както и стана. На всичкото отгоре даже не ми издадоха и болничен, защото трябвало да чакам до понеделник. На епикризата ми пише, че съм изписана на 20,02, а аз на 18,02 си бях в Плевен. Така че всичко е пари. Здравето ни е най-важно.
Това е от мен, ако някой има въпроси аз съм насреща.
Като излезнат резултатите ще пиша пак.

# 56
  • Мнения: 317
За пореден път се убеждавам , че нищо в тази болница не се е променило отпреди три години , когато и аз правих амниоцентеза по същият начин , както desivanova . Всъщност , добре е да си платиш стоте лева , не за да си тръгнеш още същият ден , а за да ти направи процедурата опитен лекар. Мен също ме бодоха два пъти , също лежах три дена , и след като през тези дни дори не минаха на визитация/ падаха се петък , събота , неделя/, аз се подписах и излязох , за да  се прегледам при лекар , койт ода ми каже аджеба всичко ли е наред след манипулацията . Да , на епикризата престоя също беше с три дена повече , нищо че излязох на моя отговорност срещу подпис .
desivanova , сигурна съм , че всичко с резултатите ще е наред . Пиши непременно! Hug

# 57
  • София
  • Мнения: 262
desivanova, а ма че изнудване. Ти защо не отиде при директора на болницата. Подай оплакване до него. Май вече трябва да ходим първо при адвокат, а после да влизаме в болница.

# 58
  • Мнения: 0
Честно казано въобще не ми се занимаваше тогава с никой. Просто исках да си тръгна. Не само в болниците, в цала България всичко е пари.
Ще пиша за резултата.

# 59
  • София
  • Мнения: 272
desivanova, стискам палци  Hug

p.s. мисля, че се познаваме и от друг форум  Wink

Общи условия

Активация на акаунт