Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Осиновители и осиновени
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
Здравейте!
Сигурно повечето от вас са чели Меморандум на едно дете. За тези от вас, които все още не са, го поствам тук в тази тема. На базата на този меморандум, аз съставих и Меморандум на осиновените деца, така, както го виждам през моя личен и професионален поглед! Поствам и него, за да получа обратна връзка от вас, а защо не и заедно да го допълним или преработим. Надявам се, че ще ви бъде от полза и ще ви допадне. Поздрави от мен!

МЕМОРАНДУМ НА ЕДНО ДЕТЕ
   
   Не ме разглезвайте. Зная много добре, че не мога да получа всичко, което искам. Аз само ви изпитвам.
   Не се страхувайте да сте строги с мен, Аз го предпочитам. Това ще ми позволи да разбера къде ми е мястото.
   Не ме насилвайте. Това ще ме научи, че силата е всичко. Аз ще откликна по-лесно, ако ме убеждавате.
   Не бъдете непоследователни. Това ме обърква и ме кара да се измъквам по какъвто начин мога.
   Не ми обещавайте. Вие може да не сте в състояние да изпълните обещанието си. Това ще ме накара да не ви вярвам.
   Не се връзвайте на моите предизвикателства, когато ви кажа или направя нещо, което може да ви разстрои. След това аз ще се опитам да извоювам още по-големи “победи”.
   Не се разстройвайте много, когато ви кажа “мразя ви”. Аз не искам да кажа това, а само да ви накарам да съжалявате за онова, което сте ми сторили.
   Не ме карайте да се чувствам по-малък, отколкото съм. Аз ще го компенсирам, като започна да се държа като “важна клечка”.
   Не вършете неща вместо мене, които мога да си свърша и сам/а. Това ще ме накара да се чувствам като бебе и мога да продължа да ви използвам.
   Не обръщайте голямо внимание на “лошите ми навици”. Това само ще ме насърчи да продължавам.
   Не ме критикувайте пред други хора. Аз ще възприема по-добре, ако разговаряте с мен спокойно и насаме.
   Не се опитвайте да обсъждате моето поведение в разгара на кавгата. По някои причини, слухът ми в този момент е нарушен, а способността ми за контактуване, още повече. Правилно е нещата да са такива, каквито се изискват, но по-добре да поговорим за това по-късно.
   Не се опитвайте да ме поучавате. Вие бихте се изненадали колко добре знам какво е добро и какво лошо.
    Не ме карайте да чувствам грешките си като грехове. Аз трябва да се науча да правя грешки, без да чувствам, че не съм добър.
   Не ме гълчете постоянно. Ако го правите, ще се наложи да се правя на глух.
   Не искайте обяснение за лошото ми поведение. Понякога незнам защо съм се държал така.
   Не поставяйте твърде много на изпитание честността ми. Лесно мога да се изплаша и да ви излъжа.
   Не забравяйте, че обичам да експериментирам. По този начин се уча. Моля, изтърпявайте ме!
   Не ме предпазвайте от последиците. Аз имам нужда от опит.
   Не обръщайте голямо внимание на леките ми заболявания. Аз може би ще свикна да се радвам на неразположението си, ако това ми носи повече грижи.
   Не избягвайте отговорите на честните ми въпроси. Ако го правите, скоро ще разберете, че съм спрял/а да ви питам и търся информация от някъде другаде.
   Не казвайте, че въпросите ми са “глупави” и “безсмислени”. Ако постъпвате така, много скоро ще усетите, че го правя, за да се занимавате с мен.
   Никога не се представяйте за идеални и безгрешни. Ще ми бъде трудно да ви следвам.
   Не се притеснявайте, че прекарваме малко време заедно. По-важно е как го прекарваме.
   Не позволявайте страховете ми да предизвикат безпокойството ви. Иначе ще се страхувам повече. Вдъхнете ми смелост!
   Не забравяйте, че не мога да се справя без вашето разбиране и насърчение. Макар и често заслужени, понякога забравяте похвалите и одобрението. Изглежда, че само гълчането не забравяте никога.
   Отнасяйте се с мене, както се отнасяте към приятелите си и аз ще бъда също ваш приятел. Запомнете, че е по-лесно да се уча от модел, а не от критик.
И още нещо – аз ви обичам много, моля ви, обичайте ме и вие!
                   

А ето и Меморандума, който аз написах:

МЕМОРАНДУМ НА ОСИНОВЕНИТЕ ДЕЦА [/b]

Мили мамо и тате, мои осиновители,
   Не ме разглезвайте твърде много и не прекалявайте с любовта си към мен. Това няма да компенсира съществуващите различия между нас, а само ще ме накара да си мисля, че вие ме обичате  и глезите толкова, само защото съм осиновен/а.
   Не се опитвайте да задоволите всичките ми прищевки, за да ми създадете фалшива сигурност във вас. Аз се нуждая не от вещи, а от вашата обич. Знам много добре, че не мога да получа всичко, което поискам. Така ще започна да искам все повече и повече.
   Не ме сравнявайте постоянно с братовчедите ми. Аз може би съм по-различен/на от тях, защото съм осиновен/а и нося гените на рождените си родители.
   Уважавайте уникалността ми като човек. Иначе ще остана с убеждението, че различието е вид „отклонение” и ще се опитвам постоянно да го компенсирам като се държа неестествено, само, за да ви се харесам.
   Не се страхувайте да сте строги с мен. Понякога  го заслужавам. И аз като всички деца имам нужда от ясни и строги правила, за да се формирам като личност. Това ще ми помогне да разбера  къде ми е мястото.
   Не ме насилвайте. Това, че съм осиновен/а не означава, че вие имате право на това. Насилието ви към мен, под каквато и да е форма ще ме накара да мисля, че съм недостоен/на за любовта ви и, че силата е всичко. Аз ще откликна по-лесно, ако ме убеждавате.
   Не бъдете непоследователни в държанието си към мен. Това ще ме научи, че мога да използвам факта, че съм осиновен/а, за да постигам целите си.
   Не избягвайте въпросите ми „Откъде идвам?” и „Кои са моите рождени родители?”. Така ще порасна с убеждението, че вие не ме обичате достатъчно, за да ми имате доверие. Ако го правите, скоро ще разберете, че съм спрял/а да ви, питам, защото и аз ви нямам доверие и търся информация от някъде другаде.
   Не ми разказвайте измислени истории за произхода ми. Вие може да смятате, че го правите за мое добро, но това ще ме накара да не ви вярвам и да си фантазирам.
   Когато ви попитам нещо за своето осиновяване, не казвайте, че въпросите ми са “глупави” и “безсмислени”. Аз търся своето място при вас и искам да се чувствам комфортно именно в това семейство, от което и аз съм част. Ако постъпвате така, много скоро ще започна да се чувствам не на мястото си във вашата компания и ще се опитам да ви заменя с чужди хора и компании.
   Не се връзвайте на моите предизвикателства, когато ви кажа: „Вие не сте моите истински родители!” и това ви разстрои. Аз просто ви изпитвам, за да разбера дали ме обичате достатъчно. След това аз ще се опитам да ви манипулирам всеки път, щом искам да получа отговор.
   Не се разстройвайте много, ако ви кажа “мразя ви”, когато рабера, че съм осиновен/а. Аз нямам предвид точно това, а само искам да ви накарам да съжалявате за това, че не сте намерили в себе си силата да ми кажете, а се е наложило да го науча по най неподходящия начин от другаде.
   Не ме карайте да се чувствам по-специален/на, отколкото съм, само поради факта, че съм осиновен/а. Аз ще го компенсирам, като започна да се държа като „В.И.П. персона” ище имам големи изисквания към вас.
   Не обръщайте голямо внимание на “лошите ми навици” и не ми ги натяквайте. Това ще ме накара да си мисля, че осиновените деца са лоши деца и ще ме насърчи да продължавам да се държа не както подобава.
   Не се опитвайте да обсъждате моят произход в разгара на някакъв спор помежду ни. Това не е довод, за да ме убедите в правотата си. Това ще ме накара да чувствам вина, че съм осиновен/а всеки път, когато не съм прав/а.
   Не се опитвайте да ме изолирате от приятелите и съседите, от страх, че някой може да ми разкрие „тайната” на осиновяването ми вместо вас. По-добре ми я кажете вие самите, за да не живеете в непрекъснат страх от хората. Това ще ме накара да си мисля, че съм недостоен/на за компанията на другите.
   Не ми натяквайте постоянно, когато греша и не ме карайте да чувствам грешките си като смъртни грехове. Аз трябва да се науча да правя грешки, без да чувствам, че не съм добър/а, защото съм осиновен/а.
   Не ме предпазвайте от последиците на желанието ми да науча нещо повече за своя произход. Аз имам нужда от опит и от спокойствието на това да знам кой/я съми откъде идвам.
   Не изисквайте от мен да съм ви вечно благодарен/на и признателен/на за това, че сте ме осиновили. Това, че не го показвам и изразявам с думи и жестове, не означава, че не осъзнавам какво сте направили за мене.
   Не изисквайте от мен да съм „идеален/на” и „безгрешен/на”. Ще ми бъде трудно да постигна това и ще си мисля, че понеже съм осиновен/а, не съм достатъчно добър/а.
   Не потискайте вашите страхове и несигурност около моето осиновяване. Ако го правите, така ще ми докажете, че не ме обичате достатъчно, щом не ви е грижа за мен и ще предизвикате безпокойството ми.
   Понякога ще изпитвам страх, че мога да бъда изоставен/а от вас. Не позволявайте на страха ми да предизвика безпокойството ви. Ако усетя, че и вие се страхувате, аз ще започна да се страхувам повече. Вдъхвайте ми смелост.
   Винаги заемайте ясна , твърда и непоколебима позиция пред хората, които се опитват да ме наранят, защото съм осиновен/а. Така ще ми вдъхнете увереност и сигурност да се справя сам/а в подобни ситуации и ще ми докажете, че мястото ми е във вашето семейство и аз съм неразделна част от него. Вие ще ми служите за модел и аз ще се почувствам защитен/а, когато съм наясно с вашата позиция по въпроса.
   През периода на моето израстване аз ще имам много моменти, в които ще търся себе си и своята принадлежност. Бъдете до мен и заемайте ясната позиция на мои родители. Не забравяйте, че няма да мога да се справя без вашето разбиране, подкрепа и насърчение. Така ще ми покажете, че сте с мен и ме обичате.
   Отнасяйте се с мене, като с рожденото си дете и аз ще се чувствам като ваше рождено дете и ще се гордея с това.

И никога, никога, никога не забравяйте - аз съм щастлив/а, че именно вие сте моите родители - осиновители и ви обичам много, затова, моля ви, обичайте ме и вие!
Цитирай
Аз съм дете от Сливен и знам че съм осиновена,но никой не иска да ми каже нещо.Как мога да намеря информация в Интернет за истинските си родители?Искам да знам истината,която всеки крие от мен!Само приятелите ми знаят за това.Сигурна съм в информацията защото ми каза достоверен източник-адвокат и приятеля на баба ми и майка ми.Само баща ми досега ми е подсказвал нещо,ала с него сме в лоши отношения.Решена съм да разкрия истинските си родители.Ако можете моля помогнете ми!
Цитирай

Сунгурларийе

Мнения: 431
.Как мога да намеря информация в Интернет за истинските си родители?

В Интернет не можеш да намериш нищо. Това е класифицирана информация и тя не се побликува на толкова ачик място. Търси в ГРАО или в съда
Цитирай
Здравей Ашли! Радвам се, че си от Сливен, защото точно там има клон на Българска Асоциация "Осиновители и осиновени", с които можеш да се свържеш за съвет. Пиши ми на лични бележки, за да ти обясня по-подробно. Поздрави!
А що се отнася до информацията в нета, има само такава, която е от потребители като нас качена.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.