Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Живеещи в чужбина
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-145 от 145 отговора

France

Мнения: 2 907
Спомних си за тази моя много неприятна тема покрай забулената детска учителка в съседния топик.

В България имаме много странни традиции. Една от тях е да се отпечатва некролог на умрелия, да се залепи на входната врата, но не само там - на дървета, стълбове, стени, входни врати на блокове, на електрическото табло, абсолютно навсякъде.
На некролога има снимка на покойника, а често и поема или друго послание. Съпроводен е в много случаи с черна кърпа прихваната в средата и закачена в четирите накрайника.

И така градовете и селата на България са облепени от некролози. Не че умират повече хора отколкото тук, но некролозите биват преиздавани - 3 месеца, 6 месеца, една година, до безброй възспоминания. Всеки път с най-хубавата снимка на умрелия, избрана от негов роднина.

Аз имам проблем с приемането на тази наша типично българска традиция.
Като изляза навън, все умрели хора ме гледат от дървета и стълбове. Докато стигна до срещата, където ме чакат, съм се оплела в мисли за живота и смъртта.
Ако реша да отида да пия една бира у някой ( едно време му викахме купон ) се вцепенявам от наличието на десетки некролози още на входа на блока, а на вратата на въпросния приятел са само два, може би.
Човекът може да не е живял дори в тази къща, може да е далечен чичо, но некролог се слага. Хайде, не винаги, ама често.

Смъртта е на много преден план в страната ни. Дори ковчези съм виждала пред входове на жилища, което трябва да известява на останалите - "тук някой тъкмо умря".

Само за мен ли е зловещо? За мен е кошмарно. Когато съм в България то аз съм постоянно конфронтирана със смъртта. Където и да отида ме гледат лица на умрели хора. Не мога да свикна с това и явно никога няма да свикна.

Аз ли само не съм в ред?
Много пъти съм говорила по въпроса с приятели българи - за тях това е нещо нормално. За мен е направо перверзно мрачно.
Мъжът ми все казва - "ти уж си готик", ми да, готик ама да гледам по цял ден некролози ме депримира до краен предел.

Пак питам - аз ли съм само?

Темата не трябва да се взима насериозно, ама все пак е  Wink
Цитирай

залив на орловия щит

Мнения: 2 297
и аз не я харесвам
тук некролозите са във вестника само

но напр баба ми твърдеше, 4е така се "срещала" с дядо
първо на входната врата, после отвън на външната врата, после на стълба малко по-надолу
и така по-малко и липсвал
Цитирай


Мнения: 4 923
Ами навремето това е бил начинът да се съобщи за смъртта на близките, роднините и по-далечните познати. Тогава в Бг не е имало вестници и телефони. То и сега не всеки чете вестници, така че си остава това с некролозите. Общо взето предотвратява това да ти се изсипят неразбрали съседи два дни след погребението и да кажат - айде да почерпиш за именния ден.
Не се сещам дали съм го срещала в други страни - или не съм обръщала внимание, или го няма.


ПП - помислих за товакакво отношение имам към некролозите и установих, че просто не ги забелязвам. А и в големите градове вече е забранено лепенето им по улиците, остават само входовете... в нашия вход не е имало отдавна, та така...
« Последна редакция: ср, 10 фев 2010, 16:32 от argun »
Цитирай

Canada

Мнения: 1 744
И на мен тази традиция ми е много неприятна. Всяка година като се прибера в България, още на входа на нашите бивам осведомена кой и кога е починал. Тежко го приемам, израснала съм с тези хора и няма начин да не тъжа за тях. Това постоянно напомняне на влизание и излизане ме съсипва.
Бях потресена да разбера, че в Канада има хора, които си правят джогинк и пикници в гробищните паркове Shocked Обяснението, което получих е че там било много зелено и спокойно и можеш да си "чуеш" мислите. Преди 8 години братовчедка ми беше побесняла, защото неин колега от университета в Монреал, я беше поканил на среща в гробището, да си поговорели на спокойствие.
Цитирай

Германия

Мнения: 7 070
Хм, не съм се замислила, честно казано. Некролозите не ми правят впечатление, с изключение на тези на мои близки  Crying or Very sad Иначе сякаш не ги виждам.

Но се питам дали по този начин смъртта не е табуизирана както тук например - не знам дали е точната дума, имам предвид че в България присъства повече в ежедневието. Не знам  Thinking
Цитирай


Мнения: 523
Има и още нещо, което е леко стресиращо в нашите традиции - да се целува покойника за сбогуване.
Цитирай

При хилядите езера!

Мнения: 115
За мен лично това също е неприятна традиция! Мир на праха на мъртвите, но както казва mystic



Като изляза навън, все умрели хора ме гледат от дървета и стълбове. Докато стигна до срещата, където ме чакат, съм се оплела в мисли за живота и смъртта.

Темата не трябва да се взима насериозно, ама все пак е  Wink

Вцепенявам се когато видя некролог на млад човек , дори се разтрепервам! А за съжаление са много в БГ  smile3518

А тук ми прави впечатление че гробищните паркове са в центъра на града. Дори има алея през него за да се минава по напряко , но аз винаги заобикалям , просто не мога да мина през гробищния парк!
Цитирай

France

Мнения: 2 907
Ох, много ми се иска да говоря по темата! Виждам, че и вие участвате, което е прекрасно.

Безразборно ще отговарям.

Татянхен, много съм говорила с мъжа ми за това и той ама точно като теб ми е казвал, че тук, в западния свят, смъртта се маргинализира и си на погребения, ама умрелият го няма дори. Това е неговият аргумент. С който аз съм съгласна.
Но е нещо друго да бъдеш постоянно заобиколен от напомняща се смърт. Понеже повечето некролози не са дори актуални. Това е традиция да се споменава отново и отново. Естетически, а и душевно, ми е непоносимо.

Снежи, аз често ходих по гробища на пикници едно време. Но тукашните гробища не изглеждат като филм на ужасите. Наистина има нещо спокойно и мистично на тези места тук.
А твоят приятел е имал някаква много сладурско романтична нишка, за да предложи такава среща.

аргун, знам как е произлязла традицията. Но тя до ден днешен функционира повече от добре дори. Може вчера да си умрял, ако някой те "победи" в умирането, некрологът ще бъде лепнат върху твоя - има конкуренция без съмнение. ( цф. Илф и Петров )

мама Джоел, то и в Бг. вече почнаха във вестника да слагат некролозите, ама хората не могат още да свикнат и им се иска като излязат да видят налично. Например дядо, който е на 85 така си ходи на разходка и си гледа и чете некролозите, все едно за игралния клуб говори, където от десетки години играе шах. Та миналото лято като излизах с дядо, на всяко дърво се спирахме и той казваше " ей, ама той по-млад от мен", " брей, той мой набор, гледай, вече 5 години го няма", или " Мале, младо момиче, сигурно в катастрофа е загинала". Мен такива неща ме стряскат ужасно. Не искам да знам как някой е умрял, не искям да виждам снимките на непознати за мен умрели хора и да бъда импликирана в съдбите им по косвен начин! Разбираш ли ме?



Цитирай

France

Мнения: 2 907
Има и още нещо, което е леко стресиращо в нашите традиции - да се целува покойника за сбогуване.

О, вярно! Има я тази традиция, да. Много добър линк към моята тема, мерси.

Севи, разбирам те. Ние да не сме слепи, че да не виждаме какви снимки има по стените!
При последното ми ходене в Бг. отидох на гости при моята най-добра приятелка. Целият вход беше облепен , от долу, до горе! Всичко с некролози и некролози над тях! Няма дори човек, който да изтърка старите, ами става като натрупване, но грозно, понеже се бели и къса, абе...браво, нали за паметта на хората уж се прави?
Та, виждам аз снимка в цял ръст на млада жена с малко детев цял ръст също. Момичето на 27 години май беше. И 3 различни некролога с нейния лик, различни снимки.
Качих се после при приятелката и попитах какво е това момиче, как е умряло. ( извинявай, ама как да не попитам??!)
И моята приятелка ми казва : "абе, мултипна склероза, нали знаеш".
За нея беше нормално. Аз ако минавам всеки ден  покрай такава врата ще откача!!
Цитирай


Мнения: 1 047
Аз лично не съм имала толкова голям проблем с некролозите, с времето свикнах да ги виждам по улиците. Традицията с оставянето на капака на ковчега пред блока или къщата обаче, е ужасна.Няколко пъти съм била свидетел и всички случаи ги помня ясно - голям стрес. Особено последния път, преди 6-7 години, когато прибирайки се след полунощ в тъмен блок, отваряйки входната врата, видях очертанията на ковчег.
За пет години извън България разбрах колко добре се живее без некролози, колко по-спокоен и ведър може да бъде човек, ако не му напомнят всеки ден какво го чака. Когато някой почине, закачат некролог до дома му, но само веднъж, колкото да се извести смъртта и да се обяви кога ще е погребението. Много ми е странно обаче защо погребенията са чак след десетина дни. Дотогава къде е покойникът, някой знае ли?

Некролозите във вестниците са ми по-ужасни от тези по улиците. Не мога да свикна. За щастие тук няма и такава практика. Смъртта е много дискретна.

Има и още нещо, което е леко стресиращо в нашите традиции - да се целува покойника за сбогуване.
Ако е много близък, не е така. Аз целунах баба си и това ми донесе огромно вътрешно облекчение, някак много истинско стана сбогуването. Първоначално даже нямах сили да вляза в стаята, където беше. Странно ми беше, че и 50-те човека на погребението, далеч не толкова близки, също я целунаха. Това вече ми е неприемливо. Едно е заради традицията, съвсем друго - от обич.

« Последна редакция: ср, 10 фев 2010, 17:13 от Ванилия Канелска »
Цитирай

usa

Мнения: 3 491
Нямам проблем с традицията, уважавам я, смъртта е естествен завършек на живота. За мене няма пряка връзка между ведрия поглед към живота и това осъзнаване. Единственото, което ми създава чувство на дискомфорт, е че не знам доколко тези некролози се архивират. В САЩ некролозите са във вестниците, а те се архивират с десетилетия, та и повече назад. И никак не са малко хората, които проявяват интерес към тях - с генеалогични, писателски или други цели.
Цитирай

Süd

Мнения: 3 521
Много ми е странно обаче защо погребенията са чак след десетина дни. Дотогава къде е покойникът, някой знае ли?
 

В хладилна камера. Подготвят го за погребението.
И аз не харесвам традицията с некролозите, но и не ме впечатляват кой знае колко много - смъртта е естествен завършек на живота.
За сметка на това харесвам тукашната традиция вечер да минеш през гробището и да запалиш фенерчето на гроба на покойника - дори да минеш в 2 ч. през нощта, в най-голямата буря светлинките са там и ...създават някак усещане, че тия хора, които са закопани не са забравени.

Много тъжна тема. Crying or Very sad
Цитирай

Cтраната на лалетата...

Мнения: 7 915
Научих се да не ги гледам.

А сега с риск да си навлека нечий гняв, да си кажа какво мисля: имам чувството, че напоследък некролозите се слагат от "кумова срама". Ей, така защото традицията повелява и защото съседките така опяват Rolling Eyes

Винаги съм си мислила, че скръбта се носи в сърцето, а не в очите на заобикалящите ни.

Цитирай


Мнения: 748
Некролозите не ми пречат. Дори като се прибера се заглеждам по тези в махалата. Защо трябва да забравяме мъртвите?
За мен това е един начин да пазим паметта им жива.
Смъртта е естествен процес. Не-говоренето или прикриването й не я правят несъществуваща.
Цитирай

Nederland

Мнения: 1 297
Миналата година почина дядо. Нищо не сме правили от "кумова срама".
Просто цялото погребение си тече по  един вече установен ред.
Некролозите са част от него.
Това,което мен ме срази е, възрастните жени извършват машинално всякакви ритуали, без дори да се замислят.
Всички до една правеха едно и също. Никакво отклонение. Ей това вече ми се стори зловещо.

Да целунеш покойник е нещо естествено. Целунах дядо много пъти. Sad
В такъв момент на раздяла, това не изглежда странно.
Цитирай

usa

Мнения: 3 491
Според мене тъжното на темата е, когато перспективата на погледа приключва с нашия собствен живот. Но 2-3 поколения по-късно не е така. Не може да се очаква пра-правнук да скърби за смъртта на пра-прабаба си, която, да речем, никога не е виждал. Но съм виждала разочарованието и тъгата, когато пра-правнучка не може да намери некролога на пра-прадядо си, което е много повече изключение, отколкото правило. Въпросите тогава са тъжни, но от друг характер: що за човек е бил? Толкова ли незначителен? Толкова ли незаслужаващ да бъде споменат? Да бъде оповестено за него? Що за хора са били децата му, които са решили така? Тези въпроси натъжават. С оглед на бъдещите поколения и в името на тяхното емоционално равновесие според мене си струва смъртта да не бъде подминавана дискретно. От моя опит с работа с тукашни некролози установявам, че хората си дават сметка за това, мислят с поколения напред, и не пестят ни думи, ни снимки, за да се помнят близките им.
« Последна редакция: ср, 10 фев 2010, 20:13 от блажка »
Цитирай

France

Мнения: 2 907
Илейн, пиша набързо, трябва да тръгвам. 
Да, аз целувах баба много след като беше умряла.
След малко ще продължа.
Не беше там въпросът.
« Последна редакция: ср, 10 фев 2010, 19:26 от mystic »
Цитирай


Мнения: 4 923
Научих се да не ги гледам.

А сега с риск да си навлека нечий гняв, да си кажа какво мисля: имам чувството, че напоследък некролозите се слагат от "кумова срама". Ей, така защото традицията повелява и защото съседките така опяват Rolling Eyes

....




Има нещо такова. То си личи и по дивните поетични напъни, дето мястото им изобщо не е там според мен. Много хора например не познават традицията до 40-то дни да не се слага снимка, т.е. вижда се, че го правят по инерция, а не от някаква традиция.
Цитирай

UK

Мнения: 1 386
Аз пък не намирам нищо мрачно в тази българска традиция.
Не ми се струва нито тъжно, нито страшно, нито грозно.

Дали се прави от вътрешна потребност, дали се прави,
защото така казал някой ...не ме интересува.
Щом имат желание хората, лошо няма..
Градове и села са облепени с всякакви кандидати за парламент,
реклами на стрийптиз и прочие боклуци,
некролозите според мен са ни най-малкия проблем.

От друга страна, некрологът на вратата е послание за този, който влиза в къщата.
Винаги обръщам внимание на датите на него, дали събието е скорошно.
Имам и едно на ум като влизам в къща, на чиято врата
има окачен некролог на дете или млад човек.

Ех, mystic, какво значи актуален некролог  Rolling Eyes
Колко години след смъртта на човек, некрологът вече е неактуален..

После ще се включа да ви разкажа нещо по-свежо на темата некролози..
Цитирай

в сърцето на един мъж...

Мнения: 3 830
Мисти, много тъжна тема.
Аз не ги смятам за зловещи или за натоварващи, просто се чувствам тъжна. Дядо ми почина докато бях бременна с малката. Не можах да се сбогувам, даже не съм виждала некролог със снимка или без. И това ме мъчи... Много... Не мога да го пусна да си отиде... И сега ми се случва да отворя снимки с него и да рева като малко дете, защото не можах да го изпратя...
А когато се прибера в България, това е и начин да се уверя, че хора, на които държа, не съм намерила снимките по стените...Четири пъти ми се случва мои много близки хора да починат - нелепо /единия от рак, единия затиснат от кола, единия заклан от познат, а другия заколен в дискотека, докато се опитва да предотврати скандал/. Родителите ми криеха и ако не бяха некролозите, никога нямаше да разбера защо тези хора не ги виждам вече...
Не знам, мъката е много лична, но понякога човек има нужда да покаже на другите, че тъжи за този човек, че не може без него...
Цитирай

Süd

Мнения: 3 521
Уф, малко за разведряване - преди 5-6 месеца в градинката срещу детската на детето се появиха "псевдо-некролози" с гръмкото: "Ich vermisse Dich, Struppi" (Липсваш ми, Щрупи) . Ей такива листове А4, разпечатани на принтерче, пъхнати в прозрачни джоб-папки и лепнати с тиксо по абсолютно всички дървета, ъгълчета на беседката и пр. мест, които , явно, Щрупи е уважавал през земният си живот.
Доста време навяваха  на минувачите скръб, но и им напомняха, че ходенето по тревата крие опасност да настъпиш някое богатство, завещано ни я от Щрупи, я от някой друг пес. Crazy
Цитирай

На пода

Мнения: 4 399
Ако не се лъжа, некролози съм виждала и в Гърция. А ако не беше Гърция, със сигурност някъде извън България, та традицията не е само наша.

Не са приятна гледка, но в никакъв слуЧай не им отдавам толкова много мисли и не бих казала Че ме наторват Чак. Заглеждам се единствено в тези пред нашия вход или по вратите в блока. Останалите са Част от пейзажа, до такава степен Че Чак не разбрах в наЧалото мъжът ми какво толкова им се Чуди. След половин година живот в Чужбина, не ми беше направило впеЧатление Че там няма такива неща.  ooooh!
Цитирай

загубено

Мнения: 1 774
В Гърция има некролози,но ги слагат на входа когато почине някой и на следващият ден ги махат.
Няма снимки,поеми и цветя по тях.
После се слагат за 40 дни.
Виждала съм и по стените,но не са много.

А в Бг наистина са навсякъде.
Аз лично не ми прави впечатление,освен ако не видя някой познат Tired
Тогава кофти.

Стана ми интересно,как така се правят срещички в гробището.
Някой беше споменал по напред.
Тихо,подредено,но все пак гробище.
 
Цитирай


Мнения: 57
и аз не ги намирам за мрачни или натоваращи. това е спомен за човек, който си е отишъл, намирам го за естествено.

на мен католическите църкви например са ми много по-зловещи - тия реликви, кокали и прочее са си баш некрофилски.

между другото тук във Виена лятото един от най-търсените концерти е Реквиема на Mozart. купуват го туристи от цял свят. обичам Mozart, но точно на почивка не бих слушала траурна музика.
 
а на некролози сам чела невероятни текстове, почти като кандидатстудентски бисери.
Цитирай

32° 6′ N, 34° 49′ E

Мнения: 2 506
Некролозите не ми пречат, но оплаквачките винаги са ми действали зле.

Абсолютно съм съгласна с това, че гробищата в България и в чужбина са различни. Не зная защо.
Обаче аз също се чувствам добре на чужбински гробища (тези, които съм посещавала), а в България не мога, твърде потискащо и страшно ми е.
Цитирай

София

Мнения: 9
не намирам тази традиция за мрачна и според мен трябва да бъде спазвана. Когато вървя по улицата може да се каже, че не ги забелязвам, може би съм свикнала. Честно казано дразнят ме плакатите, разлепени навсякъде. Лепила съм некролози за много близък човек и определено мога да кажа, че не беше от кумова срама. Интересното е, че и в Сирия има некролози, приличащи на нашите, но ги лепят само християните.
Цитирай

в средата на мъглата

Мнения: 3 804
Мария и мюсулманите лепят некролози-но не слагат снимки върху тях.
Цитирай

На пода

Мнения: 4 399
В Гърция има некролози,но ги слагат на входа когато почине някой и на следващият ден ги махат.
Няма снимки,поеми и цветя по тях.
После се слагат за 40 дни.
Виждала съм и по стените,но не са много.

Хм, а може ли в разлиЧните райони да са разлиЧни? newsm78 Защото се Чудя ако са били без снимки как съм разбрала Че са некролози? newsm78 ВеЧе нямам спомен със или без снимки са били, но тъй като гръцки не Чета, предполагам Че са били със снимки.
Цитирай

Muumiland

Мнения: 58
Като прочетох тази тема и ме напуши смях. Не за друго, а защото си спомних как моят приятел, който е финландец беше изумен от едно табло, цялото облепено с некролози. Дори си извади фотоапарата да снима, а аз умрях от срам, гледайки въпросителните погледи на разни минувачи.
Цитирай

САЩ

Мнения: 161
Не са приятна гледка, но в никакъв слуЧай не им отдавам толкова много мисли и не бих казала Че ме наторват Чак. Заглеждам се единствено в тези пред нашия вход или по вратите в блока. Останалите са Част от пейзажа, до такава степен Че Чак не разбрах в наЧалото мъжът ми какво толкова им се Чуди. След половин година живот в Чужбина, не ми беше направило впеЧатление Че там няма такива неща.  ooooh!

Точно така се чувствам и аз.  Когато се прибирам в БГ се заглеждам в некролозите на нашия вход, информирам се кой си е отишъл, цъкам, става ми жал за някои хора които съм харесвала и толкова. Предпочитам от некролог да науча за смърта на някой отколкото да срещна негов познат/роднина и ей така в разговор небрежно да питам "абе как е еди кой си?" и да получа тъжен и учуден отговор.
Цитирай

ENGLAND

Мнения: 2 529
За мен това си е традиция, разбираш кой умрял и често избягваш конфузни ситуации. А и това е начин да съобщиш тази скъбна вест, така и повече хора ще отидат да почетат човека, този дето вече е предал богу дух де. Това е и начин да покажем колко ни липсва някой и че си спомняме за него.
Аз пък съм възмутена от тукашните порядки, човека умрял, погребението след месец, ако го кремират пак чакаш 2-3 седмици, слагаш урната, пак погребение и през цялото това време тичаш да уреждаш един куп неща и плащаш ли плащаш. Аз не мога да издържа месец-два да уреждам погребения. Пък и всичко е толкова скрито покрито, ми човека умрял отиваш да покажеш почиткъм него. А не като нас да разберем, че съседа починал седмица след това.
Цитирай


Мнения: 295
И на мен тази традиция не ми се струва зловеща - тук също лепят некролози, но без снимки и на означените за целта места. В нашето подваршавско село има една табела за съобщения край църквата - та там се лепят. Такава има има и "в центъра" - където спира електричката - и там лепят. Във Варшава съм виждала само на специални табели край църквите или пред гробищата.
И въпреки че Полша е силно католическа, все пак е част от западната култура, та и тук погребалната меса е при затворен ковчег и тук се усеща тенденция към маргинализиране на смъртта. Но иначе на Задушница (която тук е 2 ноември), пък и целия ноември се ходи по гробища, хората дават за меси, за възпоминания за своите близки. Честно да си призная, едва тук разбрах и усетих, че гробищата не са страшни.
Та в тоя ред на мисли, некролозите в България не ги намирам за страшни - наистина много по-страшно и аз намирам това, да повтаряш определни ритули (повечето доста езически) без дори да се замисляш за същината им. А некрологът поне напомня за човека и подканя близките му да се помолят за душата му.
Цитирай

DE

Мнения: 404
Никога няма да забравя случката с моя съпруг.
Преди години, когато  бяхме за първи път заедно в България на почивка той се спря и ме пита
"ЗаЩо го издирват тези хора?" Помислил че това са залепени плакати за публично издирване на хора.
Много се смях,да ме простите, че то не е никак смешно, но начина по който ми зададе въпроса беше смешен.
Никока не съм се замисляла по този въпрос, дали е редно, и от етична гледна точка,дали е правилно да се лепят некролози по стени,дървета,входни врати.Приемала съм това като наша традиция.
Некролози и черни пандели по вратите съм виждала и в Италия.
Имам позната германка на която мъжа и е починал преди няколко години,не видях никъде негова снимка,а снимка на починалата и котка.Разни народи,разни традиции.
Всеки тъгува по свой начин.
Новите поколения Ще решат дали тази традиция Ще се запази или не.
Цитирай

на луната

Мнения: 139
Когато пристигнах в Гърция ми направи впечатление,че тук няма налепени некролози по улиците!.От друга стана аз като си бях в къщи си взех един  от некролозите на баба и дядо,със снимките им,ей така,да си го имам,да си ги гледам.Много ми липсват,тия хора ме отгледаха! newsm70
Цитирай

залив на орловия щит

Мнения: 2 297
пове4е от некролозите по улиците ме подтискат гробищата
всяко лято, когато посещаваме гроба на свекървата (лека и пръст) изпадам в депресия
там е абсолютен змиярник
израстли огромни треви и бурени
никой не се грижи, въпреки 4е се плаща такса за целта
ако не са зълвата и мъжа и да окосяват наоколо не може да се стигне до мястото
не искам да свърша в такова място
ужасно е

в Дания наистина гробишните паркове се използват за пикници
те наистина са паркове
много красиви
и трудно се разбира 4е са гробища
пло4ите са много дискретни
половинката беше потресен, 4е хората ги използват за да си прекарат добре на слънце
http://www.killgrove.org/roma2007/20070816/.websize/42-assistens-cemetery.jpg

Цитирай

в едно миланско село

Мнения: 3 767
Никога няма да забравя случката с моя съпруг.
Преди години, когато  бяхме за първи път заедно в България на почивка той се спря и ме пита
"ЗаЩо го издирват тези хора?" Помислил че това са залепени плакати за публично издирване на хора.
Много се смях,да ме простите, че то не е никак смешно, но начина по който ми зададе въпроса беше смешен.
Никока не съм се замисляла по този въпрос, дали е редно, и от етична гледна точка,дали е правилно да се лепят некролози по стени,дървета,входни врати.Приемала съм това като наша традиция.
Некролози и черни пандели по вратите съм виждала и в Италия.
Имам позната германка на която мъжа и е починал преди няколко години,не видях никъде негова снимка,а снимка на починалата и котка.Разни народи,разни традиции.
Всеки тъгува по свой начин.
Новите поколения Ще решат дали тази традиция Ще се запази или не.


в Италия има и некролози. само 4е не се лепят по врати и дървета, а на специални за целта табла  Rolling Eyes
поглеждам ги винаги, не са ми тягостни, но не съм убедена, 4е би ми било приятно, ако целият ми вход е облепен с такива  Rolling Eyes
Цитирай

DK

Мнения: 216
Полуразлепени, хвърчащи и залепени къде ли не. Pазпространявани по този начин, некролозите са грозна гледка за мене. И това да се "преиздават" толкова начесто след смъртта е излишно бреме за близките. И тези шаблонни патетични текстове, които всъщност никой не чете...
В местния вестник едно дискретно съобщение би било предостатъчно.
В Дания имат следната традиция по този тъжен повод. Повечето къщи имат пилон с датското знаме и при смъртен случай знамето е свалено наполовина, а при радостни събития- високо издигнато.
Цитирай

France

Мнения: 2 907
Изчетох всички мнения и искам да благодаря за включването ви.
Не знаех, че има такава традиция в други държави, изненадана съм.

Та както и предполагах, аз съм някакво изключение от мнозинството, наистина имам проблем с тази традиция и изобщо с преекспонирането на смъртта в България. Смятам, че това е нещо много интимно и никога не бих желала моята снимка ( или на много мой близък например ) да бъде разлепена из града. Това за мен граничи с воайоризъм и клюкарство. Не че дори е зловещо, а е грозно. Аз така го чувствам, въпреки че разбирам този обичай, поне се мъча да разбера де.
Така че аз никога не бих направила некролози на родителите ми, а за себе си също държа да не ми се прави - при никакви обстоятелства. Това не значи, че скърбя по-малко, за мен е въпрос на респект.

И вярно, че по-грозна гледка от българските гробища няма. За мен всичко е свързано - цялата тази традиция с некролозите (които както казва Силке са на втория ден полуразлепени и хвърчащи ) , които уж са за паметта на умрелия, плюс като видиш как се поддържат гробищата, колко депресиращо и грозно е всичко, се питам що за лицемерие е това.

 
Цитирай

залив на орловия щит

Мнения: 2 297
лицемерието е по скоро от страна на тези, "поддържащи" гробищата
може би това е на4ин за близките да намерят баланса и да не изкукуригат, когато им се налага сами да поддържат около гроба на близкия си
все пак гледката там е ужасна, с бурени високи по 2м по пътеките
Цитирай

Bristol

Мнения: 5 666
Та както и предполагах, аз съм някакво изключение от мнозинството, наистина имам проблем с тази традиция и изобщо с преекспонирането на смъртта в България.
Не си единствена, всеки чужденец предполагам се изненадва. Ти си била малка, като си напуснала България, израсла си с други обичаи и традиции. Аз съм свикнала с българските и въобще не ми прави впечатление. Всеки народ си носи странните традиции и обичаи, които е хубаво да се уважават, дори и да не ги разбираме и приемаме  Very Happy
Цитирай

в Tara

Мнения: 3 287
мен винаги са ме плашили тези наши нрави, некролози, черни кърпи, ленти...предупредила съм всички, че не искам никой да слага нищо черно когато се наложи заради мен.
потриса ме и друг наш обичай, на гробовете да се слага храна Embarassed
допада ми  идеята на американците с паметника и зелената трева навсякъде...
Цитирай

в едно миланско село

Мнения: 3 767
мен винаги са ме плашили тези наши нрави, некролози, черни кърпи, ленти...предупредила съм всички, че не искам никой да слага нищо черно когато се наложи заради мен.
потриса ме и друг наш обичай, на гробовете да се слага храна Embarassed
допада ми  идеята на американците с паметника и зелената трева навсякъде...

аа, недей така, аз ако имах гроб (Щото съм заявила, 4е искам кремация), Щях изри4но да искам при посеЩение 4аШа вино и цигара  Laughing
Цитирай

Germany

Мнения: 3 886
И на мен не са ми приятна гледка- не само защото хората вече не са между нас, а и заради начина, по който се налепват където падане Rolling Eyes Наплескани един върху друг, някои накъсани и размазани от дъжд и слънце, без някакъв ред- един на стената, друг на кривото дърво, но както каза Мери- израстнали сме така и сме свикнали с присъствието им (забелязвам обаче, че през последните десетина години съм започнала леко да отвиквам).

И моят свекър ми разправяше, че като видял за първи път некролозите си мислел, че ги издирват хората и много се озадачил, че имаме толкова много изчезнали, но пусто любопитство се опитал да чета и стигнал сам до извода, че май не ги издирват Wink.

Тук тъжните вести са в местния вестник и то само за да съобщят, че въпросният човек си е отишъл и кога ще е погребението, в някои случаи близките слагат и след погребението нещо във вестника във вид на благодарност за съпричастността и съболезнованията и до там- няма дни, месеци, годишнини....

лицемерието е по скоро от страна на тези, "поддържащи" гробищата
едва ли е само тяхна вината. Мисля, че този въпрос има и финансова страна. В Германия един гроб струва към 5000 евро (за следващите 20 години), всеки гроб по толкова и ето ти стабилна сума да се направи от гробището парк и да се поддържа в този вид, а в БГ не знам от къде се финансират, но от където и да е няма да е много. Да не говорим, че има гробове на хора, на които и внуците им вече отдавна са се споминали и никой не ги поглежда вече, камоли да ги поддържа.

Имам позната германка на която мъжа и е починал преди няколко години,не видях никъде негова снимка,а снимка на починалата и котка.Разни народи,разни традиции.
Е, това вече е въпрос на характер и предпочитания, тази явно повече е обичала котката от мъжа си, не че е традиция на народа Laughing
Цитирай

Bristol

Мнения: 5 666
допада ми  идеята на американците с паметника и зелената трева навсякъде...
То и в БГ трябва да е паметник и зелена трева, но за съжаление не само гробищата са занемарени у нас. Жилищните квартали приличат на бунища, асфалтирани пътища нямат, а пък ако случайно е останало зелено пространство, няма кой да го окоси.
По американските филми съм гледала, че и те оставят букети цветя и любими вещи по гробовете, освен да е художествена измислица  Wink
А кремирането, ако не се лъжа, противоречи на православната религия  Thinking
Цитирай

в сърцето на един мъж...

Мнения: 3 830
Бибе, в България е не по-малко скъпо да си купиш гроб. На свекърва ми за гроба ни искаха около 4000 лева, така че и от тук се къртят пари, само че не е ясно къде отиват Confused
Цитирай

в едно миланско село

Мнения: 3 767
А кремирането, ако не се лъжа, противоречи на православната религия  Thinking

не съм религиозна, та това противоре4ие не ме касае  Laughing

(Ще ги видя какво Ще мислят по въпроса като не остане пове4е място за гробове  Thinking)
Цитирай

Germany

Мнения: 3 886
Бибе, в България е не по-малко скъпо да си купиш гроб. На свекърва ми за гроба ни искаха около 4000 лева, така че и от тук се къртят пари, само че не е ясно къде отиват Confused
Moже в големите градове да е така, не знам, аз изхождах от нашето "селско" гробище и мислех, че навсякъде е така- не 4000 ами и 400 не се плаща там. Сумата е символична, поддръжката също Confused абсолютен змиярник. Далеч съм от мисълта, че ако се плаща повече ще се прави повече де, то там каквито и пари да се налеят някъде е все едно си ги налял в сито....
Цитирай

Italia

Мнения: 4 491
Ама 4е тема сте захванали...  Thinking

На мен в Бг вси4ко свързано със смъртта винаги ми е било ужасно и подтискаЩо:като се по4не от некролозите,разлепени хаоти4но навсякъде и се стигне до самото погребение и мизерията по българските гробиЩа.
Всеки път като се върна в София гледам да мина през гробиЩата ( Орландовци ) да запаля по една свеЩи4ка на пра баба ми и дядо ми,с които съм израснала и на дядо ми и баба ми. Ами то е по бетер от сметиЩе:боклуци от всякакво естество нявсякъде,цигани пълзят като хлебарки и гледат от къде какво да отмъкнат,откраднати мраморни пло4и оставяЩи зееЩи дупки с не4ии урни. Тъжно,много тъжно,подтискаЩо и мизерно.
Откакто съм тук съм била на две три погребения,слава Богу не на мои близки,едното от които на малко детенце. Ами....някакси по-разли4но е,по-цивилизовано,по-подредено е....
Тук в Милано например има едно гробиЩе в полуцентъра на града ,казва се Монументално гробиЩе и там са гробовете на много известни ли4ности. Забележително е от архитектурна гледна то4ка и има организирани посеЩения из него. На мен ли4но да минавам през гробиЩата тук не ми е неприятно,нито подтискаЩо.Разбира се ,надявам се да не ми се налага да ходя по поводи там. Peace

Ето малко по-нагледно http://www.guadagnorisparmiando.com/wp-content/uploads/2009/10/cimitero.jpg

http://www.coroparrocchialetassullo.it/Dermulo_file/DermuloStory … nice/Cimitero.jpg

http://www.aeroportomalpensa.it/milano/immagini/cimitero%20monumentale.jpg



Цитирай


Мнения: 1 122
Когато бях малка много ме плашеха некролозите, но им свикнах и сега не ми пречат. На село особено много се спазва традицията. Например вуйчо ми е починал преди около 40 години, но по вратите все още има негови некролози, които грижовно се подновяват. Мило ми става като виждам на чужди врати негов некролог... Дори и да не познавам хората и да не са ми роднини, ми харесва че все още мислят за него и го показват. Приемам го като мил жест.

Merry, не е художествена измислица - оставят и цветя, и плюшени мечета, свещи, снимки, писма... Ще потвърдя и за зелената окосена трева и използването на гробищата като паркове. Например гробището в нашия квартал (в Бостън) се води атракция на града и се посещава от туристи, има алеи за разходка, езеро с водни лилии, хората идват да се разхождат или да си правят пикник. Засадено е с много красиви цветя, храсти и екзотични дървета, и особено есента е приказно красиво. За известно време минавах оттам на път за работа, и даже сватби съм виждала там, насред паметниците  Shocked В някакъв блог пък четох, че гробището било много популярно и като детска площадка, защото има много полянки където да си тичали децата, и родителите там ги водели на разходка. Така че това с присъствието на смъртта в българското ежедневие... ами, не мисля че ние водим класацията  Wink Особено след като нашите гробища обикновено са извън града/селото, далеч от погледите на живите, а тук са баш у центъро и пълни с (живи) хора (то разположението е вследствие на разрастването на градовете де, не е планирано така, но е факт и част от съвременните градове).

Малко встрани от темата, но пак в този ред на мисли - тук има и много крайпътни гробове на загинали при катастрофи. То и в България има де, но обикновено е някой изгнил от дъждовете кръст, в по-добър случай - каменен паметник. Тук са така нагиздени с цветя, плюшени играчки и снимки, избелели от слънцето и смачкани от дъждовете, че наскоро бяха предизвикали ожесточен дебат дали да бъдат забранени или не. Защото са грозни и разсейват шофьорите  Mr. Green Някои хора дадоха същите аргументи като на mystic - не искат да им се напомня за смъртта, още повече че тези гробове често са на опасни пресечки, завои и т.н. където и без това караш със страх. Други пък ги виждат като предупреждение да се кара по-внимателно. В крайна сметка обаче всичките са на държавна земя и следователно нямат право да бъдат там. За тази традиция пък какво мислите? За мен едно камъче или кръстче не пречат, но избелели играчки, изкуствени цветя и други парцали минават границата.
« Последна редакция: пт, 12 фев 2010, 05:19 от Дидитка »
Цитирай

usa

Мнения: 2 013
тук пък обявите за умрелите ги печатат във вестника, не е по-малко привличащо вниманието...
мен лично смъртта рядко ме подтиска, приемам я като част от живота, не ми пречи(поне за сега). всички един ден ще си заминем - с гроб или без него, със зелена тревичка на гроба или без нея, с некролог или без него и животът ще си продължи и без нас... както казваше баба ми, лека и пръст, това е в реда на нещата стига да си спазваме реда, да не се пререждаме...
Цитирай

залив на орловия щит

Мнения: 2 297
в гръцко ми направи впе4атление, 4е по пътищата има малки фигури като църкви, със запалени свещи вътре, много красиви
предполагам, 4е са то4но в памет на загинали в катастрофи на съответното място
лошото е, 4е бяха много на4есто
а и разсейват, с тъжната си красота
Цитирай

в Tara

Мнения: 3 287
всички един ден ще си заминем - с гроб или без него, със зелена тревичка на гроба или без нея, с некролог или без него и животът ще си продължи и без нас... както казваше баба ми, лека и пръст, това е в реда на нещата стига да си спазваме реда, да не се пререждаме...
е, от това по-ясно няма. въпроса е - защо всеки ден и навсякъде  да ми се напомня тази истина.
аз съм виждала и в бг вестници отпечатани некролози, съобщения за смърт...
Цитирай

France

Мнения: 2 907
В Бг. започнаха през последните десетина години да отпечатват некролози във вестника, ама са малко, хората си предпочитат некролозите по вратите.
Не искам да бъда разбрана погрешно. Нямам проблем със смъртта. Имам проблем с афиширането на тъжната вест в Бг. Много ясно съм го написала. Това е семейна и много лична случка. Фактът, че нещо толкова тъжно и интимно, като нечия смърт, се афишира по стени, врати и т.н. като се отпечатва и снимка на умрелия, ме отблъсква. Така го чувствам аз, знам, че за хората в Бг. това е повече от нормално, затова и отворих темата тук в чужбинския, реших да подискутираме по въпроса, от различни гледни точки.

Дидитка, във Франция органите на реда бяха измислили да се слагат по пътищата черни фигури в човешка форма и с човешки ръст на всяко място където е имало загинали в катастрофа. Имаше период когато много често виждах такива. Целта на занятието беше да накарат шофьорите да се замислят. Ама и това е спорно.

Всъщност, все още си ги има тези фигури, но все по-малко. Преди години бяха буквално навсякъде; май експериментът им не пожъна голям успех.
Цитирай

Süd

Мнения: 3 521
В Германия плакатите за "замисляне" са по-зловещи и НЕ вършат работа като ги гледам как карат. Е ли пък камионите ooooh!

http://www.lvw-san.de/uploads/pics/Animation_Runter_vom_Gas.gif
Цитирай

France

Мнения: 2 907
Да, в Германия тези плакати са главно по аутобана. Те обаче, обратно на френските черни силуети, май стават все повече и повече през последните години. Трябва да се прецизира обаче, че това е "рекламна" кампания и снимките и имената на хората са фиктивни.
Цитирай

През девет морета в десето

Мнения: 1 909
Това в Германия ми се вижда още по-ужасно: жив човек на некролог?!!
Цитирай

France

Мнения: 2 907
Това в Германия ми се вижда още по-ужасно: жив човек на некролог?!!

Това е рекламна кампания, на моделите едва ли им пука, че играят ролята на загинали в катастрофа.

То имаше и реклами по телевизията - майка, баща, три деца отзад. И произшествието в забавен кадър, виждаш буквално как умират един по един и накрая кадърът спира на 5 окървавени трупа.
Цитирай

Sofia/ The Hague- Nl

Мнения: 1 753
Аз приемам,че смъртта е част от живота,само че последна по ред.

Всички ще умрем,това е единственото сигурно нещо на света.Само не се знае кога точно.

Имам ужасни спомени от погребението на пра-дядо ми.Баба ми се тръшкаше,оплакваше,вайкаше и припадаше.Змаех,че много обичаше баща си,но той беше на 96 години,имаше склероза и отвреме-навреме халюцинации.Ние,децата,естествено,му се смеехме.
За баба ми и дядо ми си беше голям кошмар да го вардят у дома и всъщност смъртта му избави и него и семейството от едно безумно прекарано заедно време.

За мен самата не е толкова важно да доживея дълбоки старини.Искам да живея до тогава,докато мога да вървя, да танцувам,да се разхождам,да правя качествен секс,да чета,да се обслужвам и да не съм в тежест на близките си.Ако ще се напикавам в гащите и съществуването ми ще се изразява в очакване най-накрая да умра, то предпочитам да съм умряла.

Скоро си говорехме с мъжа ми за погребения,понеже свекър ми е вече доста зле и свекърва ми му приготвила разни неща за ковчега, Crazy,че аз не искам да ме копат в яма.Мъжът ми каза,че когато имаш гроб, то близките ти има къде да дойдат да поплачат.Аз обаче не искам близките ми да плачат,не искам да имат място,което да ги кара да се чувстват толкова ужасно,че да плачат.Искам да бъдат щастливи и да си спомнят с добро за дните,които сме прекарали заедно, за времето,в което сме се забавлявали и сме били щастливи.Той живота и без друго все ни поднася какво ли не,за да ни ядоса или притесни.
Една урна,разпръсната от върха на висока планина ме устройва прекрасно.Така винаги ще бъда по някакъв начин в живота на хората,които са ми мили, без да им досаждам, без да им създавам усещане за вина от факта,че имат забързано ежедневие и не палят свещи, не правят помени и живеят щастливо.
« Последна редакция: пт, 12 фев 2010, 14:31 от kartinka »
Цитирай

в Tara

Мнения: 3 287
май взехме да омесваме темите, помня имаше такава тема къде искаме да сме погребани или нещо подобно Laughing
не ми говорете за ями, бе хора, петък е все пак.
Цитирай

залив на орловия щит

Мнения: 2 297
май взехме да омесваме темите, помня имаше такава тема къде искаме да сме погребани или нещо подобно Laughing
не ми говорете за ями, бе хора, петък е все пак.

отдавна си мисля 4е липсва тема за 4уждоземните батковци дали ви допадат  Mr. Green
Цитирай


Мнения: 537
Точно реших да се изкажа и почти сте изместили темата - ако ги няма некролозите, няма да разберем, че сме в БГ. Но ако ги няма пък ще ни е по-добре!
На времето баща ми, лека му пръст, ми преразказа един кратък разказ за един руснак, който много се страхувал от смъртта. Отишъл при баба Знахарка и тя го посъветвала да си сложи ковчега под леглото а над леглото кръста, с които искат да го погребат. Така, когато умирал, Семьонич бил най-усмихнатият мъртвец от селото! А де?
Цитирай

в Tara

Мнения: 3 287
отдавна си мисля 4е липсва тема за 4уждоземните батковци дали ви допадат  Mr. Green
aми ха, де!
Цитирай

залив на орловия щит

Мнения: 2 297
мен ме е срам  Embarassed Embarassed Embarassed
4акам някой да ме изпревари
но обещавам да пиша
Цитирай

France

Мнения: 2 907
Нотар, това сериозно ли с този руснак? Аз не понимах много защо е бил с усмивка като умирал, ама нищо  Wink

Джоел, ми хайде де, питай за чуждоземните, ама те е шубе, че може да ти се урони реномето на интелектуалка  Laughing

Да, темата стана много смъртоносна, вярно, петък е.
Впрочем, озадачих се, че едно от условията на Картинката за добър живот е "докато мога да правя качествен секс". Smile))
Цитирай

залив на орловия щит

Мнения: 2 297
пускай темата и ще пиша в нея за тукашните батета
Цитирай

Sofia/ The Hague- Nl

Мнения: 1 753

Впрочем, озадачих се, че едно от условията на Картинката за добър живот е "докато мога да правя качествен секс". Smile))

Е,че то  живот,пълен с плетки, кръстословици и рецепти за тутманик и Царска трушия,ако няма да има качествен секс,кое му е хубавото?

Сексът е най-приятното удоволствие.Теб кое толкова те озадачи? Laughing
Цитирай

След завоя в дясно

Мнения: 721
Аз не намирам традицията с некролозите за стряскаща, даже я имам за нещо нормално характерно само за нашата страна, което я прави уникална пък макар и странна за някои. Един приятел Англичанин много се впечатли от тази ни традиция, даже ме попита най -учтиво дали може да ги снима. По стряскащо ми е да си давам парите за вестник, който половината е с некролози на хора, който са живели например в друго населено място (лека им пръст), докато повечето некролози се разлепват в района, в който е живял покойника.
Английските гробищата са чисти спретнати и подредени, разхождат си предимно кучетата в тях, понякога и на някоя пейка посядат, е да кажа ли сега че се стряскам, че кучето вдига крачето и опикава гроба, ами не разни хора разни идеали Peace

мен лично смъртта рядко ме подтиска, приемам я като част от живота, не ми пречи(поне за сега). всички един ден ще си заминем - с гроб или без него, със зелена тревичка на гроба или без нея, с некролог или без него и животът ще си продължи и без нас... както казваше баба ми, лека и пръст, това е в реда на нещата стига да си спазваме реда, да не се пререждаме...
в общи линии и моето мнение е такова.
Цитирай

France

Мнения: 2 907
Картинке, споко, майтапя се. Въпреки че сексът важен, важен, ама като остарея едва ли ще ми е толкоз важен и съответно условието "качествен секс"  а без него иначе да се мре, няма да действа за мен.
По ще ми е кеф да си пия коктейла под някоя палма с четиво в ръка. Че тъй де.

А не, и мен ме е срам да отварям теми за батковци. Аз отварям темите за некролозите, евтаназията, расизма...ще си разваля имиджа иначе  Mr. Green
Цитирай

През девет морета в десето

Мнения: 1 909
Това в Германия ми се вижда още по-ужасно: жив човек на некролог?!!

Това е рекламна кампания, на моделите едва ли им пука, че играят ролята на загинали в катастрофа.

То имаше и реклами по телевизията - майка, баща, три деца отзад. И произшествието в забавен кадър, виждаш буквално как умират един по един и накрая кадърът спира на 5 окървавени трупа.

Чудя се дали една такава рекламна кампания би могла да мине в България - на германците сигурно не им пука, защото нямат истински некролози, но ние с тази традиция...
Цитирай

залив на орловия щит

Мнения: 2 297

Впрочем, озадачих се, че едно от условията на Картинката за добър живот е "докато мога да правя качествен секс". Smile))

Е,че то  живот,пълен с плетки, кръстословици и рецепти за тутманик и Царска трушия,ако няма да има качествен секс,кое му е хубавото?

Сексът е най-приятното удоволствие.Теб кое толкова те озадачи? Laughing

ей това се надявам да ми се размине
Цитирай

Sofia/ The Hague- Nl

Мнения: 1 753

Впрочем, озадачих се, че едно от условията на Картинката за добър живот е "докато мога да правя качествен секс". Smile))

Е,че то  живот,пълен с плетки, кръстословици и рецепти за тутманик и Царска трушия,ако няма да има качествен секс,кое му е хубавото?

Сексът е най-приятното удоволствие.Теб кое толкова те озадачи? Laughing

ей това се надявам да ми се размине


Абе и аз се надявам,затова се старая да съм във форма за времето,дето ще е по-така...
Цитирай


Мнения: 537
mystic - какво има да се чудиш! От най-ужасяващият се човек от смъртта, той е починал с усмивка - просто е прекарал остатъка от живота си по-спокойно и ползотворно, надявам се, а не в стрес и краткосрочно! Просто е приел тази мисъл за нормална!
Цитирай

Germany

Мнения: 1 252
Много тъжна тема, тъкмо бях на ръба да се разтроя като четох всичко и малко сте разведрили  Peace

А знаете ли друго много много странно нещо, което едва тази година ми стана известно - бг обичай да не се празнува РД когато ставаш на 40години  Thinking И това имало връзка пак нещо с 40-те дни след смъртта, ама не разбрах и аз защо, но факт - масово хората в БГ не празнуват 40-тия си РД  Thinking По този въпрос вие какво мислите? За мен беше съвсем нова информация и още ми е странно...
Цитирай

Italia

Мнения: 4 491
Много тъжна тема, тъкмо бях на ръба да се разтроя като четох всичко и малко сте разведрили  Peace

А знаете ли друго много много странно нещо, което едва тази година ми стана известно - бг обичай да не се празнува РД когато ставаш на 40години  Thinking И това имало връзка пак нещо с 40-те дни след смъртта, ама не разбрах и аз защо, но факт - масово хората в БГ не празнуват 40-тия си РД  Thinking По този въпрос вие какво мислите? За мен беше съвсем нова информация и още ми е странно...

И за мен е абсолЮтно ново като информация  Shocked
Цитирай


Мнения: 537
Или сте забравили къде сте живяли, или сте много млади! Аз не празнувах 40 г. Просто е поверие във връзка с 40-те дни. Знам хора, които празнуваха и си заминаха и такива, които са живи и здрави! Живот!
Цитирай

Германия

Мнения: 7 070
И тук много жени не си празнуват 40тия РД, но поради друга причина.
Цитирай

Germany

Мнения: 1 252
И тук много жени не си празнуват 40тия РД, но поради друга причина.
Thinking и това не знаех...
Цитирай


Мнения: 1 047
То имаше и реклами по телевизията - майка, баща, три деца отзад. И произшествието в забавен кадър, виждаш буквално как умират един по един и накрая кадърът спира на 5 окървавени трупа.
Много агресивна кампания. Интересно ще е да се видят анализите на ефективността й.

В планините има немалко паметни плочи, някои поставени дори на труднодостъпни места. На мен лично и планинската ми компания ни действат силно отрезвяващо. Но в един момент и планините станаха като гробища. Направо няма преход, в който да не видиш паметна плоча. По едно време се говореше да ги забранят, но не зная какво стана - от 6-7 години не съм била в БГ-планина.
Цитирай

Германия

Мнения: 7 070
И тук много жени не си празнуват 40тия РД, но поради друга причина.
Thinking и това не знаех...


40тия е повод за депресия, не за празнуване, за това  Laughing
Цитирай

E-CLM & CH-VD

Мнения: 3 043
Не ми влияят зловещо некролозите, по-скоро ме дразни когато започнат да избеляват и да се изпокъсват.
Също така ми е грозно, да видя човек да лепи некролог върху чужд некролог.  Sick

В Испания се лепят само пред църквата, и то ако погребението предстои. На други места не съм виждала.
Цитирай


Мнения: 1 122
Или сте забравили къде сте живяли, или сте много млади!

Айде сега. Не всеки спазва всички традиции, освен това традициите варират по регион. Никога не съм чувала за тази, и празнувахме 40ти рожден ден и на родителите ми, и на роднини и т.н. без някой да спомене нещо. Също така никога не сме правили баница с късмети, само питка, и за баницата разбрахме по-късно от софийските съседи. Така че за традициите също не може да се обобщава  Naughty
Цитирай

Houston, TX

Мнения: 2 670
В Куба водят туристите на посещение по гробищните паркове. На всичко отгоре гробището е действащо и в момента има погребения. Та спира автобуса и тълпа канадци се изсипва от него и започва да снима. Ето това е стряскащо.
Цитирай

София

Мнения: 185
На мен не ми е правило грам впечатление, че може би е странно,
докато една от състудентките ми - румънка - не ме попита веднъж: "Какви са тия обяви разлепените? Да не са за missing people?"
Викам, ми missing, ама forever.

« Последна редакция: сб, 13 фев 2010, 19:19 от Малка меца »
Цитирай


Мнения: 537
На мен не ми е правило грам впечатление, че може би е странно,
докато една от състудентките ми - румънка - ме попита веднъж: "Какви са тия обяви разлепените? Да не са за missing people?"
Викам, ми missing, ама forever.
35 Бабо Мецо, така се засмях, че щях да се задавя! Да ме прости Онзи горе за черния хумор, но просто ми дойде отвътре! Може би трябва просто да си приемем традициите такива каквито са, че като се сетя други народи какви традиции имат - направо сме китка!
« Последна редакция: нд, 14 фев 2010, 11:21 от notar »
Цитирай

в едно миланско село

Мнения: 3 767
Или сте забравили къде сте живяли, или сте много млади! Аз не празнувах 40 г. Просто е поверие във връзка с 40-те дни. Знам хора, които празнуваха и си заминаха и такива, които са живи и здрави! Живот!

az tradiziata si ia znaeh, ama 4etirijsetaka si go otpraznuvah kato stoj ta gledaj  Laughing
ima si has, takava godishnina da ia ostavia da mine pod surdina  Shocked
pak ako 6e se mre, jivi i zfravi  Twisted Evil
Цитирай

Germany

Мнения: 3 886
Аз това с непразнуването на 40тия го научих от форума, преди това никога не го бях чувала. Или го е нямало из нашия край или не съм разбрала, защото по онова вряме нямах никакво вземане даване с тази възрастова група. Сега като взех и аз да се приближавам натам, взех да го чувам, помислих обаче, че е някаква нова генерация суеверие Laughing
Цитирай


Мнения: 1 261
Повечето некролози, които съм виждала в Гърция са със снимки. Тук има обичай всички съседи от улицата да присъстват на погребението, независимо колко близки са били на починалия, затова и вероятно се слагат некролозите. Могат да се видят по ел.стълбове, но определено малко след събитието изчезват (вероятно ги прибират роднините, но съм засичала и работници от почистващата фирма на улиците да ги махат).
Това са малките църквички, които често могат да се видят по пътя на място, където е станала катастрофа с загинали.  
Цитирай

Чикаго / София

Мнения: 2 542
На мен не ми е правило грам впечатление, че може би е странно,
докато една от състудентките ми - румънка - не ме попита веднъж: "Какви са тия обяви разлепените? Да не са за missing people?"
Викам, ми missing, ама forever.



Ще  ме прощавае,ама и на мен ми стана много смешно! Laughing Embarassed

Иначе по темата, хич не ме притесяват некролозите. Свикнала съм с тях, даже като ученичка винагиги четях по спирките. Ставаше ми мъчно за починалите, дори съм си поплаквала на някои.

Традиция, която не ми пречи. Единственото което би било по-добре, е да се лепят на определени за целта места, а не навсякъде, но това се отнася и за разните му плакати и обяви по българските улици.

 
Цитирай


Мнения: 537
В нашия град си има точно определени места и се спазва на практика. На другите веднага ги свалят и няма смисъл. Но така разбрах за едно момче, доста по-малък от мен, с което играехме на времето зад блока - на 35 г. от инфаркт... Confused
Цитирай


Мнения: 839
На мен некролозите не ми пречат.Но начина им на поставяне е ужасен. Наприме на таблото пред гробището- един върху друг и виждаш точно върху снимката на някой забито габърче.Отвратително.Поне да ги махат от време на време за да се освободи място, а не така един върху друг.
Другото зловещо нещо са гробищата.Заради храната , която оставят хората е пълно с големи черни врани. Имаш чувството, че си реален участник в Птиците на Хичкок. Много е страшно.
И гробове обрасли с трева.както някой по горе беше казал истински змиярник.
Цитирай

Гърция

Мнения: 2 349
Традицията не е само българска, както стана ясно. За Гърция момичетата вече са писали- има некролози със и без снимки, лепят се както в България, опелото протича по същия начин, помените също. До колкото знам и в Сърбия традицията е същата.
Не намирам нищо "мрачно", до колкото е възможно нещо свързано със смъртта да не е.
Цитирай

Düsseldorf, DE

Мнения: 1 474
Ако съм в БГ най-малко би ме подразнил некролог...
Няма значение дали е традиция или е израз на болка, която искаш да споделиш с околните...
Некрологът съобщава...
Просто, когато човек загуби близък, познат или съсед е едно, но когато загуби майка, баща, дете или половинката си - е няма такава болка и няма некролог дето да го върне...
каквото и да правиш - храна да носиш на гроб, свещи да палиш, черно да носиш, нищо не може да промени факта, че човекът го няма.
Когато ти се случи, не можеш да мислиш, не можеш да действаш, други го правят заради теб, ти се носиш в безтегловност и несвяст.
Всеки човек приема болката различно и изживява мъката си различно.
Некрологът обаче е част от целият ритуал погребение и изобщо не виждам какво дразнещо може да има в него?

За традицията да не се празнува 40-я рожден ден, ами за нея знам от германки с които работех, после разбрах че и в бг е така.
Но това са суеверия, подобни на много други...
Защо носим мартеници?

А мартениците закичени по дърветата защо не ви дразнят?
Защото са символ на живота и обещават здраве...
човек се стреми само към позитивните емоции, това е нормално, но живота за съжаление носи и отрицателни такива...




Цитирай

залив на орловия щит

Мнения: 2 297
на мен ми е много смешен отказът да празнуваш 40
ако имаше истина, досега шведи да не са останали, те се скъсват да го празнуват
стигат даже до там да теглят кредит от банката, за да посрещнат разходите и да не се изложат
Цитирай

Düsseldorf, DE

Мнения: 1 474
На мен пък рожденията ден никога не ми е бил толкова важен, колкото имения ден.
От друга страна съм си суеверна и 40-я ако доживея до тогава няма да го празнувам.
Но подаръци ще приемам Very Happy
Цитирай

в едно миланско село

Мнения: 3 767
на мен ми е много смешен отказът да празнуваш 40
ако имаше истина, досега шведи да не са останали, те се скъсват да го празнуват
стигат даже до там да теглят кредит от банката, за да посрещнат разходите и да не се изложат

даже тайно ти звънят и такти4но намекват, 4е са се сетили 4е е празник, но без да 4еститят  Twisted Evil
една приятелка не ми даде мъж си на телефона, 4е сакън, не било на хубаво  #Crazy
и съЩата миналата година ми вика "ма ти да не си тръгнала да празнуваШ?"
викам, не бе, к'во празнуване, Ще ходим да хапнем и да пийнем и толкова  Laughing
Цитирай

Süd

Мнения: 3 521
Наши немски приятели празнуваха 39-б. Даже така си го бяха написали и в поканите Laughing.
Цитирай

в Tara

Мнения: 3 287
А мартениците закичени по дърветата защо не ви дразнят?
мен ме дразнят. много!
'седи' ми едно такова мръсно на дървото или растението Embarassed

това за 40 годишнината са глупости. помня, майка ми малко преди да навърши 40 изпадна в депресия. баща ми й направи изненада като свика родата и от двете страни на рд без тя да знае и се получи яко джумбаре. хич не й остана време да мисли да празнува ли, да оплаква ли Laughing след тази година не я помня да се е чувствала така зле на свой РД
Цитирай


Мнения: 1 300
Mystic, препоръчвам ти да прочетеш "Няма нищо страшно" на Джулиан Барнс (Nothing to Be Frightened Of, Julian Barnes). Smile
Книга, изпълнена с разсъждения за умирането, смъртта, начина на възприемане в различните епохи и култури, а и просто при различните хора, също религиозна и нерелигиозна смърт... Щом пускаш тази тема, а и от това, което си писала, мисля, че книгата ще ти е интересна. Smile
Цитирай

France

Мнения: 2 907
С удоволствие бих прочела, мерси  Wink
Сега е моментът да кажа, че смъртта е една от любимите ми теми. Занимавам се със смъртта от много дълго време и последното, което изпитвам е ужас или страх от нея.
Отворих тема за некролозите защото аз съм естет. Намирам тази традиция за грозна и унижаваща. Както казах, никога не бих направила на мой близък некролог, нито бих желала някой да чете на някое дърво, че аз съм умряла. Още по-малко и снимката да ми гледа.
Цитирай

Düsseldorf, DE

Мнения: 1 474
В едно събитие каквото е погребението има много малко място за естетика и проява на вкус.

Вярно, още не съм умряла, но когато ми се случи - изобщо няма да ме интересува какво правя близките ми по моето погребение, това вече няма да има значение.

Нещата, които се правят покрай едно погребение, не са толкова за умрелия, колкото за успокоение на близките му, че са направили нещо и в последният му път не са го изоставили.
Защото често, когато човекът си отиде, започваме да се сещаме, че сме изпуснали времето, което сме имали и сякаш погребението е момента, когато можем да наваксаме...
Заблуда, разбира се, но човешката психика винаги търси извинение...

Цитирай

Гърция

Мнения: 2 349
Отворих тема за некролозите защото аз съм естет. Намирам тази традиция за грозна и унижаваща. Както казах, никога не бих направила на мой близък некролог, нито бих желала някой да чете на някое дърво, че аз съм умряла.

Разбирам че от естетическа гледна точка, старите и разкъсани некролози по дърветата са неприятна гледка. Имам един въпрос към теб- например баба ти умира, ти си роднината, който ще организира погребението. Обичала си въпросната жена, но за съжаление не познаваш нито една от нейните приятелки в квартала. Как ще им съобщиш за погребението или ще лишиш баба си и близките и хора от "последното сбогом", защото възгледите ти на естет не го позволяват Peace?
Цитирай


Мнения: 1 300
В книгата, за която писах по-горе, има един много любопитен пасаж за "хипотетичните желания на покойниците". Smile

"Между другото, брат ми се отнася крайно подозрително към условното наклонение. (...) Посочи, че от една страна са желанията на мъртвите, тоест нещата, които покойниците са искали някога; от друга - хипотетичните желания, тоест нещата, които хората биха искали или биха могли да искат. Изразът ,,Мама би поискала'' представлявал комбинация от двете - хипотетично желание на покойник, тоест двойно по-съмнително. ,,Можем да вършим само това, което искаме ние'', обясни той."
Цитирай

France

Мнения: 2 907
Теопр, ясно ми е, че не съм от симпатичните ти съфорумки и че само чакаш да напиша нещо, на което можеш да противоречиш.
Но ще ти отговоря на въпроса. Ако мой близък почине бих пуснала некролог във вестника - еднократно и без снимки и интимни детайли. Далеч съм от мисълта, че всички познати на баба ми ще видят разлепения некролог из града.
И понеже заговорихме за баба ми, ми се иска да ти кажа, че да, баба ми, която много обичах почина тук във Франция и когато се прибрах вкъщи за ваканция с неприятно удивление видях нейни изпокъсани и пожълтели от дъжда некролози из квартала. Стана ми толкова тежко, бях потресена.
Предлагам ти да се примириш с това, че имам правото да не чувствам като теб. Естет или не.

Барбабо, много интересно, наистина ще се помъча да намеря тази книга.
Цитирай

Cтраната на лалетата...

Мнения: 7 915
...ще лишиш баба си и близките и хора от "последното сбогом"...
Колко ли са близки, че да чакат на некролози да разберат за смъртта й...
Да не говорим колко бързо се погребват хоата в Бг. От днес за утре. Това впрочем беше тема на разговор със семейството на мъжа ми, когато почина мой много близък роднина... Rolling Eyes

И освен това некролози не се правят само при смърт, а  40 дена, месец, 3 месеца и тн...

Цитирай

Гърция

Мнения: 2 349
mystic , в никакъв случай не ти противореча, колкото до симпатиите, при мен те не се определят от различията в мненията Wink. Съгласих се и с нелицеприятната картина на изпокъсаните некролози. Просто зададох въпрос, с чийто отговор не съм съгласна Wink. Вестника не е решение в дадения от мен пример, защото болшинството от възрастните хора не купуват, а и да го правят едва ли е един и същи ежедневник. Освен това нашата традиция не е такава и повечето хора не четат некролозите. Питането ми не е продиктувано от желание за спор и ще ти дам конкретен пример. Съседката на родителите ми е починала миналата седмица. Живеят врата до врата 35години. Роднините и не са направили некролози. Майка ми звъннала на вратата, отворил сина и, тя му казала "Здрасти, Митко, ще викнеш ли майка си за малко?", а той и отговорил "Ами, Лили, тя почина онзи ден". Разбира се майка ми е загубила ума и дума. Чухме се по телефона, тя плачеше и ми казва "Тейче, мамо, толкова ми е мъчно, дори на погребението не можах да ида".

звездичка, два дни е един разумен срок, за да прочетеш некролога и да отидеш на погребението.
Цитирай

UK

Мнения: 1 386
Имах приятелка, която работеше в погребална агенция.
Разказвала  ми е потресаващи истории за това как хората погребват близките си..

Прави сте, които казвате, че някои правят некролози от кумова срама.
Един ден при нея влязъл мъж да прави некролог за тъщата, защото
"..цял етаж от къща ми остави, да не говорят хората сега..."
Почват те да го правят...
Трите имена-Амии, Марийка Иванова
А, бащиното-Мии, незнам, пиши я Димитрова, никой няма да забележи  Confused
Години - Ъъъ, незнам, пиши 83 и без това, кой ли пък знае  ooooh!
Избират стихчето, и моята приятелка, подразнена от отношението му,
му показала онова "...в съня ми ти ще идваш всяка нощ.."
И онзи-Абе вие гаврите ли се с мен?! Как ще я сънувам всяка нощ...
« Последна редакция: ср, 17 фев 2010, 22:21 от zlatnata tolumba »
Цитирай

САЩ

Мнения: 161
Ох Златна Толумба ако не беше тъжно щеше да е направо смешно, особено това със съня накрая  Confused
Цитирай

花見

Мнения: 1 028
Трябва да призная, че от тази тема разбрах, че една от причините да се правят некролози, е оповестяването на смъртта. Никога досега не ги бях възприемала от тази гледна точка. Все си мислех, че с тях се прави опит да се изложи на показ нещо иначе много интимно, каквато е тъгата от загубата на човек, който ни е скъп.
Некролозите вероятно са изпълнявали някаква функция в по-затворени общности, където новините се разпространяват по такъв "визуален" начин.
И, да, как би бил информиран за смъртта някой, който живее далеч?!
Традицията ги е наложила като много грозни и излагащи пред публика нечия скръб - според мен човек няма нужда да оповестява на всички, колко всъщност страда.
Цитирай

САЩ

Мнения: 161
И, да, как би бил информиран за смъртта някой, който живее далеч?!

Няма значение уведомен или не, той няма начин да стигне навреме за погребението след като то се извършва най много след 2 дни, а недай си боже човека да е починал лятото може и още на другия ден. На наш приятел баща му почина внезапно през лятото. Съобщиха му още същия ден и той моментално си купи билет. Летя на другия ден, но просто поради разстоянието е физически невъзможно да пристигне веднага и така пристигна на 3-тия ден след смърта и вече беше изтървал погребението. Много му беше тъжно.  Crying or Very sad
Цитирай

Cтраната на лалетата...

Мнения: 7 915

...
звездичка, два дни е един разумен срок, за да прочетеш некролога и да отидеш на погребението.

Един имаш предвид. рядко са 2.
 При това в един квартал новината се разпространява за секунди. Всички пристигат да обяснят как се прави това и онова. А роднините научават по телефона.
 Много рядко некрологът е за информиране...
Лично мнение Peace
Цитирай

USA, Las Vegas

Мнения: 17
Дидитка, аз загубих тук сина си в автомобилна катастрофа преди 4 год. Сложихме кръст (приятелчетата му го направиха) на мястото на катастрофата и естествено и ние, и приятелите му ходехме там и оставяхме цветя. Ходехме...защото по неведоми причини и без никой да те уведоми, един ден като отидохме мястото беше заравнено, кръста го нямаше и въобще никакви следи! Е, как мислиш че се почувствах - за мен беше като отново да изживея смъртта му! Естествено, направихме нов кръст, пак го махнаха, пак сложихме - и така до безумие. А не е в пряка близост до шосето, не пречи на движението...Няма да се откажа, защото мястото където стана катастрофата е като прокълнато и според мен хората трябва да виждат колко жертви има на тази отсечка и да се замислят и разбира се, да променят навиците си! А пък съм се чудела как може да отидеш да махаш кръстове и после да се прибереш спокойно при семейството си!
Цитирай


Мнения: 1 122
Дидитка, аз загубих тук сина си в автомобилна катастрофа преди 4 год. Сложихме кръст (приятелчетата му го направиха) на мястото на катастрофата и естествено и ние, и приятелите му ходехме там и оставяхме цветя. Ходехме...защото по неведоми причини и без никой да те уведоми, един ден като отидохме мястото беше заравнено, кръста го нямаше и въобще никакви следи! Е, как мислиш че се почувствах - за мен беше като отново да изживея смъртта му! Естествено, направихме нов кръст, пак го махнаха, пак сложихме - и така до безумие. А не е в пряка близост до шосето, не пречи на движението...Няма да се откажа, защото мястото където стана катастрофата е като прокълнато и според мен хората трябва да виждат колко жертви има на тази отсечка и да се замислят и разбира се, да променят навиците си! А пък съм се чудела как може да отидеш да махаш кръстове и после да се прибереш спокойно при семейството си!

 Sad Моите съболезнования за сина ти! Наистина ужасяващо звучи упоритостта, с която са махали кръста. Но аз не съм против кръстовете. Както казах, смятам кръст или плоча за уместни и ненатрапчиви, само крайностите с купища избеляващи играчки и хартийки мисля за прекалени - като например това:



В първите няколко дни изглежда спретнато и очарователно затрогващо, но при първия дъжд или буря тия неща стават на нищо, пръскат се навсякъде и тогава приличат по-скоро на куп боклуци, отколкото на израз на почит към починал човек. Аз не бих причинила такава цигания на паметта на починал близък, било то и дете... Това са крайностите, за които говорех  Peace
Цитирай

Гърция

Мнения: 2 349
Един имаш предвид. рядко са 2.
 При това в един квартал новината се разпространява за секунди. Всички пристигат да обяснят как се прави това и онова. А роднините научават по телефона.
 Много рядко некрологът е за информиране...
Лично мнение Peace

Спорът е излишен. Рядко е един ден, защото тяхнически е невъзможно да се организира (поне в големите градове). Квартала, в който съм израстнала в момента е около 100 000 души, а това е един от малките квартали на София, така че новините не се разпостраняват въобще.
Личното ми мнение е, че некролога е за информиране Peace.
Цитирай

花見

Мнения: 1 028
Спорът е излишен. Рядко е един ден, защото тяхнически е невъзможно да се организира (поне в големите градове). Квартала, в който съм израстнала в момента е около 100 000 души, а това е един от малките квартали на София, така че новините не се разпостраняват въобще.
Личното ми мнение е, че некролога е за информиране Peace.


Тeopr, разбира се, че никой не спори, още повече по такъв повод, но ми е чудно, как в такива големи квартаи (да не говорим за информиране в други градове) ще стане осведомяването само с некролози?! Май накрая всичко пак опира (по тази логика) до това, че ще научат хора, които често минават край дома на починалия, т.е. такива, които очевидно имат редовни контакти с него. В такъв случай, ще разберат и от близките там. Спомням си и че по време на смърт има голямо движение на хора, по-необичайно от всекидневното и така човек също научава, че нещо се е случило.
В никакъв случай не отричам свободата на избор на всеки в следване на какъвто и да било обичай. На мен вероятно ми е повлияло и това, че в къщи не са се слагали некролози и трябва да призная, че съм благодарна на родителите си за това тяхно решение. Както вече споменах, за мен неестетичното (ако използваме една неподходяща в случая дума по липса на по-точна) е и в това, че откриам и ексхибиционизъм в излагане на тъгата, често под откровено грозна форма. За окичване на всичко с некролози дори и не споменавам.
« Последна редакция: чт, 18 фев 2010, 10:53 от Tsugumi »
Цитирай

花見

Мнения: 1 028
Препрочитайки поста на mystic, се сетих (по повод осведомяването) и че понякога се слага наистина уж най-хубавата снимка на починалия, често от ранна младост, че и собствените му близки и приятели не могат да го познаят.

AlbenaLV, съжалявам Sad
Цитирай

Гърция

Мнения: 2 349
Tsugumi, на мен също не ми харесва разлепването на некролози, пожълтяването и разпокъсването им. Родителите ми живеят на 9 етаж, в блок с 6 входа. Ако на входа на блока не се сложи некролог, няма начин да разбереш, че някой е починал.
Цитирай

Düsseldorf, DE

Мнения: 1 474
Не мога да разбера, как има хора дето си мислят, че на тях нещо като не им харесва трябва да го махнат или да го отрекат.
Албена, много съжалявам  Hug

В мъката си човек е склонен на много неща, за  които преди да изпадне в това състояние не е мислил за тях и дори не е подозирал как ще реагира.
Не позволих да ми се налага мнение или да ми се бъркат, когато аз погребвах мама и татко.
Нито цветята, нищо некролог, нито помени, свещи или паметни плочи можеха да ги върнат, но въпреки това те са част от погребението и като такива съпровождат починалия.
Когато смъртта те разделя с близкия обичан човек, нищо друго няма значение, защото болката е непоносима и най-малкото мислиш, какво ще си каже клюкарката от 3 етаж за ковчега, некролога или паметната плоча, които си се погрижил да има за починалия.

Има много неща които съпровождат сватбения ритуал и там мненията и вкусовете се разделят, но всеки си организира тъждеството както намери за добре.
Важно е хората да се чувстват по-добре...
Цитирай

32° 6′ N, 34° 49′ E

Мнения: 2 506
Щом вече сте подхванали и тази тема - според мен, да не си празнуваш 40-я рожден ден заради суеверия, е много по-мрачна традиция, отколкото тази с некролозите.  Rolling Eyes Втората поне е някак адекватна, отговаряща на повода, докато първата  - чисти бабини девитини  ooooh! - просто не мога да повярвам, че има хора, за които суеверията да са толкова важна част от живота  Crazy

А колкото за некролозите... За смъртта на някого не се уведомяват само най-близките, ами и по-далечните познати и приятели - за хората това е последен шанс да се сбогуват с някого, когото са уважавали, както и възможност да узнаят, че някой друг (да кажем семейството на починалия) може би има нужда от теб в този тежък момент...

Миналата година почина дипломният ми ръководител, тук в Из. Следва обява във вестника, но мисля, че го бяха написали и някъде в Уни-то, не съм сигурна, аз лично получих имейл от факултета, в който ме уведомяваха за погребението и за това, че мога да ползвам транспорт, уреден от тях, който ще ме вземе от самия кампус.... Сега една аналогия - дядо ми, вечна му памет, беше също университетски преподавател и когато почина, начинът да уведомим негови бивши колеги, студенти и пр., беше да сложим некролог в университета. Дойдоха десетки, ако не - стотици хора, и съм убедена, че за голяма част от тях това е било важно и те нямаше да узнаят за загубата, ако не бяха некролозите...

Разбирам, че не е естетически издържано (разпокъсаните стари некролози, огромните черни кръстове и шаблонните думи за раздяла); че липсва някакъв ред, по който да се правят тези неща, но и ми се струва много важно в един толкова тежък момент да намериш начин да съобщиш за станалото... Между другото - не знам дали в България обявата във вестника би била достатъчна, просто не знам дали хората имат навик да ги четат...  Thinking ( а напоследък и там публикуват... и са също толкова не естетически издържани между другото...Confused)
Цитирай

Italia

Мнения: 4 491
На мен ли4но ми допада как го правят тук. Като по4ине някой на входа на жилиЩето/блока/къЩата се поставя един голям некролог ( не такива малки като наШите ) примерно формат А3 с името и фамилията ,без снимка на по4иналия и датата и мястото на погребението както и от името на кого е некролога. Кратко,ясно и то4но,без излиШни финтифлЮШки.Некролога остава там до деня на погребението ( най-4есто два,три дни ) ,след което се маха. В близост до самите църкви и гробиЩа има едни специални табла,където съЩо се лепят некролози,но след деня на погребението се махат,така се избягва момента със старите,пожълтели и окъсани хартии,които се веят с години. Не се поставят некролози за панахиди. Направено по този на4ин  ми изглежда много по-цивилизовано и приемливо. Peace
Цитирай

Ispania

Мнения: 4 018
Преди два дни по4ина мой много скьп близьк 4овек.Малко или много разбрахме за смьртта му от ДИР.БГ.Предпо4итам некролог Crossing Arms.Жалко,4е не сьм там за да отида на погрбението,щях да си взема некролог и да си го лепна на врата ТУК на дома ми.Отдавна ве4е не обрьщам внимание дали е естети4но или не.Както е писала Ана007 по нагоре ,4овешката болка ни кара да правим уникални неща Crying or Very sad.Днес са погребали 40 годишният ми кум ,крьстник на детето ми и най/ве4е прекрасен приятел.....Ако мога,ще облепя блока с некролози за да видят вси4ки колко много сме го оби4али този 4овек Crying or Very sad Crying or Very sad Crying or Very sad Crying or Very sad Crying or Very sad Crying or Very sad

На вратата на кьщата на баба ми ,стоят няколко некролога,когато някой се скьса се подменя веднага,залепени са с найлонови плик4ета за да не се мокрят.Така хората ще знаят ,4е там живя една прекрасна и много оби4ана баба,майка и сьпруга и хората които бинаги ще я носим в сьрцата си НИКОГА няма да я забравим и тя ще е 4аст от нашето ежедневие вьпреки,4е физи4ески я няма.

Цитирай

Düsseldorf, DE

Мнения: 1 474
Val, моите съболезнования  Hug
Абсолютно разбирам чувствата ти и ти пожелавам сили.
Цитирай

France

Мнения: 2 907
Оо, много тъжна стана темата.
Вал, Албена - страшно съжалявам за загубата ви!

Тъжно ми е, че те давам за пример Вал, пак повтарям, че ти съчувствам ужасно и те прегръщам.
 
Но ето, че ти си най-добрият пример за мен на точно обратно чувстваща по въпроса за некролозите.
Аз в момент на скръб и мъка по любим човек никога не бих искала чуждите хора да четат некролог и да го гледат на снимка както  докато е бил жив.
И аз като Тсугуми го чувствам като ексхибиционизъм, трудно ми е да кажа и друга дума, за да не се повдигнат сега полемики и духове, ама ще го кажа хайде - перверзно ми се вижда от абсолютно всяка гледна точка. Затова и отворих тема.
Ана, както казах, аз лично имам проблем с тази бг. порядка, много добре ми е ясно, че болшинството от хората функционират по друг начин и не намират некрологът за перверзен. Така че преди да ме квалифицираш като неразбираща и неакцептираща чуждото мнение те моля да си направиш труда да ме прочетеш. Вярно, 8 страници са много, да кажем, че е извинение.

Много ми е интересно да чета всички и различни гледни точки. Единсвтено не одобрявам агресивния тон на някои ( за щастие все по-малко хора ), радвам се, че стана любопитен и интересен разговор.
Цитирай

Ispania

Мнения: 4 018
mystic,ana07 ..благодаря ви моми4ета Hug Hug

Мистик , разбира се ,4е е хубаво да се видят и други гледи то4ки.Всеки сам знае за себе си как се 4увства в подобен момент.Напьлно разбирам
Аз в момент на скръб и мъка по любим човек никога не бих искала чуждите хора да четат некролог и да го гледат на снимка както  докато е бил жив.

Искам да се извиня ,4е така си казах вси4ко изведньж и малко изместих темата  Crying or Very sad,но още ми е мнооооого тежко
Цитирай

Düsseldorf, DE

Мнения: 1 474
mystic, спокойно, прочела съм те  Peace

 Моят сблъсък със смъртта няма общо с прочетеното от теб в книгите и видяното във филмите. За това за мен ти си неразбираща и неакцептираща...

Позволих си да бъда откровена и споделих дълбоко лични неща с ясното съзнание, че това няма да доведе до нищо...
Дори вече съжалявам, че изобщо се включих....

Ти mystic, имаш право на своето мнение и съпровождащата го наивност.
За което ти завиждам... Hug
Цитирай

без обхват

Мнения: 3 719
Вал,  Hug ...


Мнението ми по темата - мислила съм на какво се дължи този феномен - издаването и преиздаването на съобщения за нечия смърт. И най-вече във връзка с това защо у нас хубавите събития са сякаш 'тайни',  например раждането на дете. В Италия некролозите се обявяват само на табло в местната църква за седмица-две, докато панделките за нечие рождение задължително 'висят' едни такива усмихнати розово- сини , минаваш и си казваш " О, ето тук има бебе, колко е хубаво това!" и денят ти става по-светъл.
Обяснения намирам най-различни, но всички горе долу се въртят около народопсихологията, легендарният песимизъм на българина, несигурността, зависимостта от външни сили, а защо не и откровени паранои - още от турското робство все сме в нечии ръце - няма нищо сигурно в живота, хубавите неща са тайни, защото могат лесно да бъдат отнети, от 'лошите' хора , които всъщност са .. всички останали. Освен това хубавото трае кратко, на фона на безрадостния ни живот. Затова например на бебе не е прието да се правят комплименти, не се приема добре дори да го погледнеш в количката, да му се зарадваш, усмихнеш,  или недай си Боже да посегнеш да го докоснеш - радостта ти не може да е искрена, тя цели всъщност да го уручаса и т.н.
В този смисъл сигурна е само смъртта, нея никой не може да отнеме, нея можем (вече) спокойно да отбелязваме колкото си искаме (от 40 дни до 40 години), няма опастност някой да завиди, а също така е и своеобразен данък обществено мнение, да.   
И т.н.
Цитирай

France

Мнения: 2 907
Ана, стига бе човек, не съжалявай, че си писала. Напротив - намирам мненията ти за интересни. Това е форум, не можем да се видим, да чуем тона с който говорим, често думите се интерпретират грешно. Извинявам се за това, че може би те засегнах. Дано не съм де, ама ми се струва, че тонът ми прозвуча грубо. А не беше така.
Освен това не искам темата да се разбира пежоративно, имам респект към живота и смъртта, в никакъв случай не се правя на интересна и не се бъзикам с тези сериозни за мен теми.
Давам си и сметка, че различни реалности ни придружават, че различен опит със смъртта и загубата на близки ни правят съвсем различно мислещи хора.
Хубаво е наистина, че ти изглеждам наивна по този въпрос. Не съм обаче. Загубих през последните години хора, които обичах и които умряха внезапно, не бях подготвена, още не съм и не мога да приема.
Но всъщност не отворих тема за смъртта и как я асимилираме в ежедневието, а за типичните български некролози. Смятам, че това са малко различни неща. Вярвам ти, че за теб некрологът има значение. Затова и се засегнах, че смяташ, че не го приемам. Аз го приемам, друго ми беше интересно да обсъждам.
Защото дори когато човек приема нещо, а му е трудно да го разбере, пак си заслужава да поиска да разговаря по даден въпрос.

10 цента, хубаво е, че писа. Хубаво си казала...
Цитирай

Düsseldorf, DE

Мнения: 1 474
mystic, не се засягай, няма място за такива емоции  Peace
типичните български некролози изобщо не са ми тема и не могат да предизвикат емоции в мен.
За мен некрологът няма значение, но приемам фактът, че той е елемент от погребението и за някой хора е важен.
На вратата на дома си нито в София, нито тук съм слагала некролог за родителите ми. Но направих некролози и всеки, който пожела си взе. На снимката на некрологът и майка ми и баща ми са усмихнати, такива искам да ги помнят близките и по-далиечни хора...
Аз няма опасност да ги забравя...
Април ще правя помен за баща ми - тогава ще станат 6 месеца от смъртта му. И пак ще има некролог...и който иска и му е важно ще си вземе...също така, който иска ще дойде и ще го почете...така стоят нещата...

И аз много неща не разбирам, но при така стеклите се обстоятелства в живота ми, некрологът се оказва едно от най-маловажните и незначителни.
И знаеш ли, не е толкова страшно, че не разбираме,  страшно е че, не можем да променим каквото и да било, страшно е безсилието, раздалата завинаги...
Много искам да не ми се бяха случвали....и да не знам какво е, но ...

А ти  не се отказвай да питаш и да търсиш отговори, така трябва. Но бъди готова и знай, че някой отговори може да не ти харесат   Hug





Цитирай

САЩ

Мнения: 161
10 цента много ми хареса твоето мнение. Толкова вярно е всичко което си казала, просто никога не бях се замисляла за тези неща по този начин. bouquet
Цитирай


Мнения: 1
Съгласна съм с 10 цента но да си призная не обичам такива теми просто ми става тъжно  newsm45 newsm45 newsm45
Цитирай

En un lugar de La Mancha...

Мнения: 284
mystic, чак сега прочитам темата ти и късно се включвам, но да ти кажа направо ме бодна по болното място. Абсолютно съм съгласна с теб по въпроса за некролозите  Tired. Зловещи, страшни, навяващи скръб и мъка и постоянно напомнящи за смъртта Confused.
 След това, което е написала 10 c's трудно мога да добавя нещо, и наистина ми помогна да си изясня много от непонятните за мен наши традиции като необявяването на бременноста до поне третия месец, криенето на новородено бебе до 40 ден, сърцераздирателните ритуали по свадбите, където извеждането на булката прилича повече като изпращане на заколение отколкото на празнуване на щастливо събитие...Но това, което мен лично най-много ме изненадва е, че болшинството от коментиралите темата  за  некролозите казват, че не им правят впечатление, или че почти не ги забелязват Shocked. Това ме кара да се замисля дали и аз нямам някакъв проблем, защото на мен ми действат много шокиращо, особено първите дни като се прибирам в България . При мен е още по-извратено, защото неволно си ги чета, заглеждам се в снимки, питам се дали не съм го срещала някъде, колко ли е страдал въпросния мъртвец, колко ли страдат близките му...Всичко това страшно много ме натъжава и никога не бих могла да свикна. Още по-лошо е когато става въпрос за близък човек или познат, при всяко срещане на некролога изживявам отново мъката ...Наскоро така видях некролог на един мой съученик и добър приятел, който загина в автомобилна катастрофа много млад, нямаше и 20 години. Никога не съм го забравила и си го спомням с много добри чувства, но когато видях миналата година възпоменателния некролог ми върно същото усещане за стрес и ужас, които  изживях когато се сблъсках със смъртта в тази ранна възраст. Не знам, на мен ми действат така, напомнят ми по-скоро за погребението, за болката с която сме го изпратили, за неизбежният ни край, отколкото за самия човек. Сигурно има хора при които е обратно и им е мило да виждат и да си припомнят близките, затова нямам нищо против некролозите, но мен лично само ме натъжават Tired.
Цитирай

Гърция

Мнения: 2 349
След това, което е написала 10 c's трудно мога да добавя нещо, и наистина ми помогна да си изясня много от непонятните за мен наши традиции като необявяването на бременноста до поне третия месец, криенето на новородено бебе до 40 ден, сърцераздирателните ритуали по свадбите, където извеждането на булката прилича повече като изпращане на заколение отколкото на празнуване на щастливо събитие...

Моя близка се похвали наскоро, че е бременна. Имаше закъснение и положителен тест. Отиде веднага на лекар, констатираха и бременността и и казаха да ги посети отново след две седмици. Когато отиде за повторния преглед се оказа "кухо яйце" Sad. Премина през шока, мъката, за съжаление в момента и се налага да обяснява на всеки срещнат познат, че вече не чака бебе. Според мен това е основната причина повечето жени да изчакват да чуят сърчицето, преди да се похвалят Wink.
Да не се показва бебето до 40-я ден е религиозна причина. Аз обаче не познавам някой в Бг да я е спазил, виж в Гърция е все още срещано, но пък и те са по- религиозни от нас.
Това с булката не го разбрах Thinking. Не знам да има нещо "зловещо" в сватбения ритуал поне съвременния Peace.
Цитирай

En un lugar de La Mancha...

Мнения: 284
 Сватбите на моите братовчедки бяха отпразнувани със всичките му ритуали и оркестри ,и от там съдя. В дома на булката, когато пристигаше оркестъра, докато я подготвят се засвирваше една сърцераздирателна музика, на която никой не устояваше да се разреве като магаре, включително и булката, а да не ти говоря за родителите и. Преди години разбирам, че по този начин са оплаквали излизането на момичето от дома на родителите и влизането му в чужд дом, където е изпълявала по-скоро ролята на слугиня, отколкото на домакиня...Но в днешно време ми изглежда излишно това вгорчаване на иначе толкова светло и щастливо събитие. Но разбира се това са отделни случаи, не всеки го празнува така  Peace.

 Съжалявам за близката ти, не и е било леко сигурно. Майка ми също настояваше да не казвам за бременностите ми на близките до третия месец, но на мен ми беше трудно да не споделя нещо, което ме правеше толкова щастлива  Rolling Eyes.

 А каква точно е религиозната причина за непоказването на бебето до 40 ден ? Тук, в Испания, казват че не се е показвало бебето докато не е било кръстено, но това преди много време, защото сега се изръсват да го видят всички близки и роднини само часове след като се е родило Smile.
Цитирай

Гърция

Мнения: 2 349
Никога не съм се интересувала особено по въпроса с 40 дни. До колкото ми е известно майката се води " не чиста" докато не вземе причастие, чете се някаква молитва, това се прави 40дни след раждането. Някога тогава се е кръщавало и детето. В общи линии това са беглите ми познания по един безсмислен за мен въпрос Wink.
Цитирай

France

Мнения: 2 907
Значи, да си кажа, не съм влизала отдавна във форума, не мислих да видя темата ми на първа страница.

Но уви, Саби, ти говориш от душата ми, няма как да не ти отговоря и аз.
Мда, некролозите, в моите очи, са не само безвкусни, ами и обидни за умрелия. Пак повтарям, че аз така го чувствам.
Да видя некролог на мой близък човек, ме кара да се чувствам още по-зле от факта на самата му смърт. Чувствам го като осквернение, като изнасилване на личната сфера. За мен е буквално недопустимо.
Имайки предвид, че в България хората смятат това за нормално, исках да чуя мнения.
Мненията са ми във всички случаи полезни. Хубаво е да има мнения и то различни.


П.С. Майка ми, след като баба почина и е погребана във Франция, и беше направила некролози в Бг. Беше сложила на вратата ни, имаше и разлепени по нашата улица. Аз се прибрах на ваканция много след смъртта на баба и с шок установих присъствието на некролог на вратата и с още по-голям шок видях ликът на баба ми на един стълб - размазан, мокър, разкъсан. Почти се разплаках от тази гледка.
Не е хубава гледка. Унизително е!
Бил си човек, живял си, имал си достойнство и като вземеш, че умреш, ти лепват снимката с името на една врата за да кажат уж, че си бил достоен. Това е най-големият абсурд, който съм срещала по широкия свят.

Дори на остров Бали, когато някой умре, близките го полагат на един отделен остров и никой няма право да ходи и да зяпа. Въпреки, че танцуват и дори не погребват.

Има морал за всичко, особено за смъртта. В България е различно.
Цитирай

DK

Мнения: 216
Да се присъединя към мнението на 10 c's.                            
На Дубравка Угрешич, хърватска писателка, една от основните теми на книгите е именно балканската народопсихология. Ще си позволя цитат от книгата и "Няма никой в къщи":
"Моите земляци са хора, които векове наред са усъвършенствали чувствителността си към нещастието, в гена им е това, нещо повече: нещастието се е просмукало в тях до такава степен, че в разговорния език ще го срещнете често като израз на върховно щастие. Когато попитате някоя млада майка как е новороденото и бебче, тя нежно ще ви отговори: Погледни го, миличкото, спи като заклано! В другите култури децата спят като ангели, в тази- като заклани."
Не давам примера, за да противопоставям културите. Аз съм част от тази култура и разпознавам често в себе си много от "признаците" и. Да изкарваме на показ с некролози нещастието си е наша традиция. Аз не я харесвам тази традиция, но и се подчиних( и аз лепих некролозите на баща си преди много години, после вятъра ги разпиля...).
Или както пише Д.Угрешич: "Всяко лято отскачам за доза нещастие. Станах зависима."
« Последна редакция: пт, 05 мар 2010, 11:18 от silke »
Цитирай


Мнения: 1 122
Да се присъединя към мнението на 10 c's.                            
На Дубравка Угрешич, хърватска писателка, една от основните теми на книгите е именно балканската народопсихология. Ще си позволя цитат от книгата и "Няма никой в къщи":
"Моите земляци са хора, които векове наред са усъвършенствали чувствителността си към нещастието, в гена им е това, нещо повече: нещастието се е просмукало в тях до такава степен, че в разговорния език ще го срещнете често като израз на върховно щастие. Когато попитате някоя млада майка как е новороденото и бебче, тя нежно ще ви отговори: Погледни го, миличкото, спи като заклано! В другите култури децата спят като ангели, в тази- като заклани."
Не давам примера, за да противопоставям културите. Аз съм част от тази култура и разпознавам често в себе си много от "признаците" и. Да изкарваме на показ с некролози нещастието си е наша традиция. Аз не я харесвам тази традиция, но и се подчиних( и аз лепих некролозите на баща си преди много години, после вятъра ги разпиля...).
Или както пише Д.Угрешич: "Всяко лято отскачам за доза нещастие. Станах зависима."

За съжаление това е много вярно... Половината си история българите са прекарали като роби някому, а останалата част - предимно в къртов труд на полето за едната прехрана. Животът на българина просто почти винаги е бил труден, по всевъзможни причини, така че е обяснимо нещастието да се е просмукало във всичко. Само не съм съгласна с примера за "спи като заклан", защото в много култури и езици дълбокият сън или умората се сравняват с мъртвото състояние на тялото. Това е просто логично сравнение, не черногледство.
Цитирай


Мнения: 3 613
Прочетох 2 страници, интересна ми е темата и сигурно до 10тата си страница се е развила мнгоо, но да отговоря по същество.
Некролозите не ме плашат и не са ми неприятни, само дето като се изпокъсат и провиснат става изключителна грозотия. Смятам че не е лоша традиция, защото така хората се помнят и от непознати, но мое мнение е, че  трябва да си има определени места за тях, а не да ги качат по диреци, дървета, стени и пр.
Наскоро си бях в БГ, точно пред най- големия магазин на центъра цялата стена е облепена с некролози. Натъжих се, видях снимки на млади хора, някои от които съм познавала визуално. И нямаше да се сетя за тези хора, ако не висяха окачени по стените. Като бабка се спрях и започнах да чета- ето, тази мацка беше мой набор, младо хубаво момиче.. едно момче пък ми се усмихва приветливо от друг некролог.. защо е починало толкова младо, какво е станало... въпроси, въпроси..
Като малка съм се разхождала по гробищата - не ме е било страх, било ми е интересно... толкова много хора, толкова различни, всеки със своя съдба... тайнствено някак...

Тук в ДЕ има гробищни паркове в средата на града. Разхождала съм се - толкова е тихо, необичайно тихо - чува се само чуруликането на птиците и шумоленето на листата на дърветата.. тук таме подскача някои заек, поглежда ме и продължава пътя си...
Цитирай


Мнения: 839
След като прочетох мнението на arrows се сетих и за друго.
Големите снимки на всички гробове.
Нашите винаги ме карат на гробища като се прибера. И докато стигнем вървим през алеите.И виждам много познати лица,на моята възраст и се чудя как толкова млади са си отишли. Питам майка ми и тя само повтаря ами сигурно катастрофа. Ама как е възможно толкова много катастрофи на да има.
Цитирай


Мнения: 1 122
ма как е възможно толкова много катастрофи на да има.

Възможно е, за съжаление, защото българските пътища и улици са като бойно поле. Някъде четох статистики, от които ми падна ченето... Едно сравнение си спомням конкретно - че годишно в България от катастрофи умират повече хора отколкото по време на война  Sad
Цитирай

usa

Мнения: 2 013
Едно сравнение си спомням конкретно - че годишно в България от катастрофи умират повече хора отколкото по време на война  Sad

коя война newsm78?
Цитирай


Мнения: 1 122
Едно сравнение си спомням конкретно - че годишно в България от катастрофи умират повече хора отколкото по време на война  Sad

коя война newsm78?

Не помня, пък и която и да е, трудно се прави такова сравнение (като процент от населението ли са убитите? Като крайно число ли?) така че не го приемам като факт. Просто дори и като приблизително сравнение е доста стряскащо и абсурдно положението, за една мирна страна.
Цитирай

usa

Мнения: 2 013
не е по темата, но просто ми се видя нелепо и абсолютно лишено от съдържание сравнение. нищо лично.
Цитирай


Мнения: 1 122
не е по темата, но просто ми се видя нелепо и абсолютно лишено от съдържание сравнение. нищо лично.

Не го приемам лично, защото не съм го направила аз сравнението  Very Happy Просто го прочетох някъде и споделям тук, по-скоро като цветущо описание на ситуацията отколкото като факт. Но както и да е, мисълта ми беше че в България нелепо голям брой хора умират по пътищата, което е фактът, и не мисля че това може да се оспорва.
Цитирай

Гърция

Мнения: 2 349
Средно годишно в България при катастрофи загиват около 1000 души.
Цитирай


Мнения: 1 122
Средно годишно в България при катастрофи загиват около 1000 души.

Аз не говоря само за катастрофи, затова общо го описах "по пътищата". Много хора умират блъснати от кола, като колата си отпрашва безнаказано, следователно това не се води баш за катастрофа. Не знам какъв е общият термин - пътни произшествия или нещо такова.
Цитирай

Гърция

Мнения: 2 349
Тази статистика е за пътно-транспортните произшествия Wink.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-145 от 145 отговора