Val, моите съболезнования 
Абсолютно разбирам чувствата ти и ти пожелавам сили.
Абсолютно разбирам чувствата ти и ти пожелавам сили.
- Публикувана: 10 фев. 2010, 15:38 ч.
- Последно мнение: 28 март 2010, 11:16 ч.
За една от мрачните бг.традиции
Оо, много тъжна стана темата.
Вал, Албена - страшно съжалявам за загубата ви!
Тъжно ми е, че те давам за пример Вал, пак повтарям, че ти съчувствам ужасно и те прегръщам.
Но ето, че ти си най-добрият пример за мен на точно обратно чувстваща по въпроса за некролозите.
Аз в момент на скръб и мъка по любим човек никога не бих искала чуждите хора да четат некролог и да го гледат на снимка както докато е бил жив.
И аз като Тсугуми го чувствам като ексхибиционизъм, трудно ми е да кажа и друга дума, за да не се повдигнат сега полемики и духове, ама ще го кажа хайде - перверзно ми се вижда от абсолютно всяка гледна точка. Затова и отворих тема.
Ана, както казах, аз лично имам проблем с тази бг. порядка, много добре ми е ясно, че болшинството от хората функционират по друг начин и не намират некрологът за перверзен. Така че преди да ме квалифицираш като неразбираща и неакцептираща чуждото мнение те моля да си направиш труда да ме прочетеш. Вярно, 8 страници са много, да кажем, че е извинение.
Много ми е интересно да чета всички и различни гледни точки. Единсвтено не одобрявам агресивния тон на някои ( за щастие все по-малко хора ), радвам се, че стана любопитен и интересен разговор.
Вал, Албена - страшно съжалявам за загубата ви!
Тъжно ми е, че те давам за пример Вал, пак повтарям, че ти съчувствам ужасно и те прегръщам.
Но ето, че ти си най-добрият пример за мен на точно обратно чувстваща по въпроса за некролозите.
Аз в момент на скръб и мъка по любим човек никога не бих искала чуждите хора да четат некролог и да го гледат на снимка както докато е бил жив.
И аз като Тсугуми го чувствам като ексхибиционизъм, трудно ми е да кажа и друга дума, за да не се повдигнат сега полемики и духове, ама ще го кажа хайде - перверзно ми се вижда от абсолютно всяка гледна точка. Затова и отворих тема.
Ана, както казах, аз лично имам проблем с тази бг. порядка, много добре ми е ясно, че болшинството от хората функционират по друг начин и не намират некрологът за перверзен. Така че преди да ме квалифицираш като неразбираща и неакцептираща чуждото мнение те моля да си направиш труда да ме прочетеш. Вярно, 8 страници са много, да кажем, че е извинение.
Много ми е интересно да чета всички и различни гледни точки. Единсвтено не одобрявам агресивния тон на някои ( за щастие все по-малко хора ), радвам се, че стана любопитен и интересен разговор.
mystic,ana07 ..благодаря ви моми4ета
Мистик , разбира се ,4е е хубаво да се видят и други гледи то4ки.Всеки сам знае за себе си как се 4увства в подобен момент.Напьлно разбирам
Искам да се извиня ,4е така си казах вси4ко изведньж и малко изместих темата
,но още ми е мнооооого тежко
Мистик , разбира се ,4е е хубаво да се видят и други гледи то4ки.Всеки сам знае за себе си как се 4увства в подобен момент.Напьлно разбирам
Аз в момент на скръб и мъка по любим човек никога не бих искала чуждите хора да четат некролог и да го гледат на снимка както докато е бил жив.
Искам да се извиня ,4е така си казах вси4ко изведньж и малко изместих темата
,но още ми е мнооооого тежко
mystic, спокойно, прочела съм те 
Моят сблъсък със смъртта няма общо с прочетеното от теб в книгите и видяното във филмите. За това за мен ти си неразбираща и неакцептираща...
Позволих си да бъда откровена и споделих дълбоко лични неща с ясното съзнание, че това няма да доведе до нищо...
Дори вече съжалявам, че изобщо се включих....
Ти mystic, имаш право на своето мнение и съпровождащата го наивност.
За което ти завиждам...
Моят сблъсък със смъртта няма общо с прочетеното от теб в книгите и видяното във филмите. За това за мен ти си неразбираща и неакцептираща...
Позволих си да бъда откровена и споделих дълбоко лични неща с ясното съзнание, че това няма да доведе до нищо...
Дори вече съжалявам, че изобщо се включих....
Ти mystic, имаш право на своето мнение и съпровождащата го наивност.
За което ти завиждам...
Вал, ...
Мнението ми по темата - мислила съм на какво се дължи този феномен - издаването и преиздаването на съобщения за нечия смърт. И най-вече във връзка с това защо у нас хубавите събития са сякаш 'тайни', например раждането на дете. В Италия некролозите се обявяват само на табло в местната църква за седмица-две, докато панделките за нечие рождение задължително 'висят' едни такива усмихнати розово- сини , минаваш и си казваш " О, ето тук има бебе, колко е хубаво това!" и денят ти става по-светъл.
Обяснения намирам най-различни, но всички горе долу се въртят около народопсихологията, легендарният песимизъм на българина, несигурността, зависимостта от външни сили, а защо не и откровени паранои - още от турското робство все сме в нечии ръце - няма нищо сигурно в живота, хубавите неща са тайни, защото могат лесно да бъдат отнети, от 'лошите' хора , които всъщност са .. всички останали. Освен това хубавото трае кратко, на фона на безрадостния ни живот. Затова например на бебе не е прието да се правят комплименти, не се приема добре дори да го погледнеш в количката, да му се зарадваш, усмихнеш, или недай си Боже да посегнеш да го докоснеш - радостта ти не може да е искрена, тя цели всъщност да го уручаса и т.н.
В този смисъл сигурна е само смъртта, нея никой не може да отнеме, нея можем (вече) спокойно да отбелязваме колкото си искаме (от 40 дни до 40 години), няма опастност някой да завиди, а също така е и своеобразен данък обществено мнение, да.
И т.н.
...Мнението ми по темата - мислила съм на какво се дължи този феномен - издаването и преиздаването на съобщения за нечия смърт. И най-вече във връзка с това защо у нас хубавите събития са сякаш 'тайни', например раждането на дете. В Италия некролозите се обявяват само на табло в местната църква за седмица-две, докато панделките за нечие рождение задължително 'висят' едни такива усмихнати розово- сини , минаваш и си казваш " О, ето тук има бебе, колко е хубаво това!" и денят ти става по-светъл.
Обяснения намирам най-различни, но всички горе долу се въртят около народопсихологията, легендарният песимизъм на българина, несигурността, зависимостта от външни сили, а защо не и откровени паранои - още от турското робство все сме в нечии ръце - няма нищо сигурно в живота, хубавите неща са тайни, защото могат лесно да бъдат отнети, от 'лошите' хора , които всъщност са .. всички останали. Освен това хубавото трае кратко, на фона на безрадостния ни живот. Затова например на бебе не е прието да се правят комплименти, не се приема добре дори да го погледнеш в количката, да му се зарадваш, усмихнеш, или недай си Боже да посегнеш да го докоснеш - радостта ти не може да е искрена, тя цели всъщност да го уручаса и т.н.
В този смисъл сигурна е само смъртта, нея никой не може да отнеме, нея можем (вече) спокойно да отбелязваме колкото си искаме (от 40 дни до 40 години), няма опастност някой да завиди, а също така е и своеобразен данък обществено мнение, да.
И т.н.
Ана, стига бе човек, не съжалявай, че си писала. Напротив - намирам мненията ти за интересни. Това е форум, не можем да се видим, да чуем тона с който говорим, често думите се интерпретират грешно. Извинявам се за това, че може би те засегнах. Дано не съм де, ама ми се струва, че тонът ми прозвуча грубо. А не беше така.
Освен това не искам темата да се разбира пежоративно, имам респект към живота и смъртта, в никакъв случай не се правя на интересна и не се бъзикам с тези сериозни за мен теми.
Давам си и сметка, че различни реалности ни придружават, че различен опит със смъртта и загубата на близки ни правят съвсем различно мислещи хора.
Хубаво е наистина, че ти изглеждам наивна по този въпрос. Не съм обаче. Загубих през последните години хора, които обичах и които умряха внезапно, не бях подготвена, още не съм и не мога да приема.
Но всъщност не отворих тема за смъртта и как я асимилираме в ежедневието, а за типичните български некролози. Смятам, че това са малко различни неща. Вярвам ти, че за теб некрологът има значение. Затова и се засегнах, че смяташ, че не го приемам. Аз го приемам, друго ми беше интересно да обсъждам.
Защото дори когато човек приема нещо, а му е трудно да го разбере, пак си заслужава да поиска да разговаря по даден въпрос.
10 цента, хубаво е, че писа. Хубаво си казала...
Освен това не искам темата да се разбира пежоративно, имам респект към живота и смъртта, в никакъв случай не се правя на интересна и не се бъзикам с тези сериозни за мен теми.
Давам си и сметка, че различни реалности ни придружават, че различен опит със смъртта и загубата на близки ни правят съвсем различно мислещи хора.
Хубаво е наистина, че ти изглеждам наивна по този въпрос. Не съм обаче. Загубих през последните години хора, които обичах и които умряха внезапно, не бях подготвена, още не съм и не мога да приема.
Но всъщност не отворих тема за смъртта и как я асимилираме в ежедневието, а за типичните български некролози. Смятам, че това са малко различни неща. Вярвам ти, че за теб некрологът има значение. Затова и се засегнах, че смяташ, че не го приемам. Аз го приемам, друго ми беше интересно да обсъждам.
Защото дори когато човек приема нещо, а му е трудно да го разбере, пак си заслужава да поиска да разговаря по даден въпрос.
10 цента, хубаво е, че писа. Хубаво си казала...
mystic, не се засягай, няма място за такива емоции
типичните български некролози изобщо не са ми тема и не могат да предизвикат емоции в мен.
За мен некрологът няма значение, но приемам фактът, че той е елемент от погребението и за някой хора е важен.
На вратата на дома си нито в София, нито тук съм слагала некролог за родителите ми. Но направих некролози и всеки, който пожела си взе. На снимката на некрологът и майка ми и баща ми са усмихнати, такива искам да ги помнят близките и по-далиечни хора...
Аз няма опасност да ги забравя...
Април ще правя помен за баща ми - тогава ще станат 6 месеца от смъртта му. И пак ще има некролог...и който иска и му е важно ще си вземе...също така, който иска ще дойде и ще го почете...така стоят нещата...
И аз много неща не разбирам, но при така стеклите се обстоятелства в живота ми, некрологът се оказва едно от най-маловажните и незначителни.
И знаеш ли, не е толкова страшно, че не разбираме, страшно е че, не можем да променим каквото и да било, страшно е безсилието, раздалата завинаги...
Много искам да не ми се бяха случвали....и да не знам какво е, но ...
А ти не се отказвай да питаш и да търсиш отговори, така трябва. Но бъди готова и знай, че някой отговори може да не ти харесат
типичните български некролози изобщо не са ми тема и не могат да предизвикат емоции в мен.
За мен некрологът няма значение, но приемам фактът, че той е елемент от погребението и за някой хора е важен.
На вратата на дома си нито в София, нито тук съм слагала некролог за родителите ми. Но направих некролози и всеки, който пожела си взе. На снимката на некрологът и майка ми и баща ми са усмихнати, такива искам да ги помнят близките и по-далиечни хора...
Аз няма опасност да ги забравя...
Април ще правя помен за баща ми - тогава ще станат 6 месеца от смъртта му. И пак ще има некролог...и който иска и му е важно ще си вземе...също така, който иска ще дойде и ще го почете...така стоят нещата...
И аз много неща не разбирам, но при така стеклите се обстоятелства в живота ми, некрологът се оказва едно от най-маловажните и незначителни.
И знаеш ли, не е толкова страшно, че не разбираме, страшно е че, не можем да променим каквото и да било, страшно е безсилието, раздалата завинаги...
Много искам да не ми се бяха случвали....и да не знам какво е, но ...
А ти не се отказвай да питаш и да търсиш отговори, така трябва. Но бъди готова и знай, че някой отговори може да не ти харесат
mystic, чак сега прочитам темата ти и късно се включвам, но да ти кажа направо ме бодна по болното място. Абсолютно съм съгласна с теб по въпроса за некролозите 
. Зловещи, страшни, навяващи скръб и мъка и постоянно напомнящи за смъртта 
.
След това, което е написала 10 c's трудно мога да добавя нещо, и наистина ми помогна да си изясня много от непонятните за мен наши традиции като необявяването на бременноста до поне третия месец, криенето на новородено бебе до 40 ден, сърцераздирателните ритуали по свадбите, където извеждането на булката прилича повече като изпращане на заколение отколкото на празнуване на щастливо събитие...Но това, което мен лично най-много ме изненадва е, че болшинството от коментиралите темата за некролозите казват, че не им правят впечатление, или че почти не ги забелязват
. Това ме кара да се замисля дали и аз нямам някакъв проблем, защото на мен ми действат много шокиращо, особено първите дни като се прибирам в България . При мен е още по-извратено, защото неволно си ги чета, заглеждам се в снимки, питам се дали не съм го срещала някъде, колко ли е страдал въпросния мъртвец, колко ли страдат близките му...Всичко това страшно много ме натъжава и никога не бих могла да свикна. Още по-лошо е когато става въпрос за близък човек или познат, при всяко срещане на некролога изживявам отново мъката ...Наскоро така видях некролог на един мой съученик и добър приятел, който загина в автомобилна катастрофа много млад, нямаше и 20 години. Никога не съм го забравила и си го спомням с много добри чувства, но когато видях миналата година възпоменателния некролог ми върно същото усещане за стрес и ужас, които изживях когато се сблъсках със смъртта в тази ранна възраст. Не знам, на мен ми действат така, напомнят ми по-скоро за погребението, за болката с която сме го изпратили, за неизбежният ни край, отколкото за самия човек. Сигурно има хора при които е обратно и им е мило да виждат и да си припомнят близките, затова нямам нищо против некролозите, но мен лично само ме натъжават .
. Зловещи, страшни, навяващи скръб и мъка и постоянно напомнящи за смъртта .След това, което е написала 10 c's трудно мога да добавя нещо, и наистина ми помогна да си изясня много от непонятните за мен наши традиции като необявяването на бременноста до поне третия месец, криенето на новородено бебе до 40 ден, сърцераздирателните ритуали по свадбите, където извеждането на булката прилича повече като изпращане на заколение отколкото на празнуване на щастливо събитие...Но това, което мен лично най-много ме изненадва е, че болшинството от коментиралите темата за некролозите казват, че не им правят впечатление, или че почти не ги забелязват
. Това ме кара да се замисля дали и аз нямам някакъв проблем, защото на мен ми действат много шокиращо, особено първите дни като се прибирам в България . При мен е още по-извратено, защото неволно си ги чета, заглеждам се в снимки, питам се дали не съм го срещала някъде, колко ли е страдал въпросния мъртвец, колко ли страдат близките му...Всичко това страшно много ме натъжава и никога не бих могла да свикна. Още по-лошо е когато става въпрос за близък човек или познат, при всяко срещане на некролога изживявам отново мъката ...Наскоро така видях некролог на един мой съученик и добър приятел, който загина в автомобилна катастрофа много млад, нямаше и 20 години. Никога не съм го забравила и си го спомням с много добри чувства, но когато видях миналата година възпоменателния некролог ми върно същото усещане за стрес и ужас, които изживях когато се сблъсках със смъртта в тази ранна възраст. Не знам, на мен ми действат така, напомнят ми по-скоро за погребението, за болката с която сме го изпратили, за неизбежният ни край, отколкото за самия човек. Сигурно има хора при които е обратно и им е мило да виждат и да си припомнят близките, затова нямам нищо против некролозите, но мен лично само ме натъжават . 
След това, което е написала 10 c's трудно мога да добавя нещо, и наистина ми помогна да си изясня много от непонятните за мен наши традиции като необявяването на бременноста до поне третия месец, криенето на новородено бебе до 40 ден, сърцераздирателните ритуали по свадбите, където извеждането на булката прилича повече като изпращане на заколение отколкото на празнуване на щастливо събитие...
Моя близка се похвали наскоро, че е бременна. Имаше закъснение и положителен тест. Отиде веднага на лекар, констатираха и бременността и и казаха да ги посети отново след две седмици. Когато отиде за повторния преглед се оказа "кухо яйце"
. Премина през шока, мъката, за съжаление в момента и се налага да обяснява на всеки срещнат познат, че вече не чака бебе. Според мен това е основната причина повечето жени да изчакват да чуят сърчицето, преди да се похвалят 
.Да не се показва бебето до 40-я ден е религиозна причина. Аз обаче не познавам някой в Бг да я е спазил, виж в Гърция е все още срещано, но пък и те са по- религиозни от нас.
Това с булката не го разбрах
. Не знам да има нещо "зловещо" в сватбения ритуал поне съвременния .
Сватбите на моите братовчедки бяха отпразнувани със всичките му ритуали и оркестри ,и от там съдя. В дома на булката, когато пристигаше оркестъра, докато я подготвят се засвирваше една сърцераздирателна музика, на която никой не устояваше да се разреве като магаре, включително и булката, а да не ти говоря за родителите и. Преди години разбирам, че по този начин са оплаквали излизането на момичето от дома на родителите и влизането му в чужд дом, където е изпълявала по-скоро ролята на слугиня, отколкото на домакиня...Но в днешно време ми изглежда излишно това вгорчаване на иначе толкова светло и щастливо събитие. Но разбира се това са отделни случаи, не всеки го празнува така .
Съжалявам за близката ти, не и е било леко сигурно. Майка ми също настояваше да не казвам за бременностите ми на близките до третия месец, но на мен ми беше трудно да не споделя нещо, което ме правеше толкова щастлива
.
А каква точно е религиозната причина за непоказването на бебето до 40 ден ? Тук, в Испания, казват че не се е показвало бебето докато не е било кръстено, но това преди много време, защото сега се изръсват да го видят всички близки и роднини само часове след като се е родило
.
.Съжалявам за близката ти, не и е било леко сигурно. Майка ми също настояваше да не казвам за бременностите ми на близките до третия месец, но на мен ми беше трудно да не споделя нещо, което ме правеше толкова щастлива
.А каква точно е религиозната причина за непоказването на бебето до 40 ден ? Тук, в Испания, казват че не се е показвало бебето докато не е било кръстено, но това преди много време, защото сега се изръсват да го видят всички близки и роднини само часове след като се е родило
.
Никога не съм се интересувала особено по въпроса с 40 дни. До колкото ми е известно майката се води " не чиста" докато не вземе причастие, чете се някаква молитва, това се прави 40дни след раждането. Някога тогава се е кръщавало и детето. В общи линии това са беглите ми познания по един безсмислен за мен въпрос .
.
Значи, да си кажа, не съм влизала отдавна във форума, не мислих да видя темата ми на първа страница.
Но уви, Саби, ти говориш от душата ми, няма как да не ти отговоря и аз.
Мда, некролозите, в моите очи, са не само безвкусни, ами и обидни за умрелия. Пак повтарям, че аз така го чувствам.
Да видя некролог на мой близък човек, ме кара да се чувствам още по-зле от факта на самата му смърт. Чувствам го като осквернение, като изнасилване на личната сфера. За мен е буквално недопустимо.
Имайки предвид, че в България хората смятат това за нормално, исках да чуя мнения.
Мненията са ми във всички случаи полезни. Хубаво е да има мнения и то различни.
П.С. Майка ми, след като баба почина и е погребана във Франция, и беше направила некролози в Бг. Беше сложила на вратата ни, имаше и разлепени по нашата улица. Аз се прибрах на ваканция много след смъртта на баба и с шок установих присъствието на некролог на вратата и с още по-голям шок видях ликът на баба ми на един стълб - размазан, мокър, разкъсан. Почти се разплаках от тази гледка.
Не е хубава гледка. Унизително е!
Бил си човек, живял си, имал си достойнство и като вземеш, че умреш, ти лепват снимката с името на една врата за да кажат уж, че си бил достоен. Това е най-големият абсурд, който съм срещала по широкия свят.
Дори на остров Бали, когато някой умре, близките го полагат на един отделен остров и никой няма право да ходи и да зяпа. Въпреки, че танцуват и дори не погребват.
Има морал за всичко, особено за смъртта. В България е различно.
Но уви, Саби, ти говориш от душата ми, няма как да не ти отговоря и аз.
Мда, некролозите, в моите очи, са не само безвкусни, ами и обидни за умрелия. Пак повтарям, че аз така го чувствам.
Да видя некролог на мой близък човек, ме кара да се чувствам още по-зле от факта на самата му смърт. Чувствам го като осквернение, като изнасилване на личната сфера. За мен е буквално недопустимо.
Имайки предвид, че в България хората смятат това за нормално, исках да чуя мнения.
Мненията са ми във всички случаи полезни. Хубаво е да има мнения и то различни.
П.С. Майка ми, след като баба почина и е погребана във Франция, и беше направила некролози в Бг. Беше сложила на вратата ни, имаше и разлепени по нашата улица. Аз се прибрах на ваканция много след смъртта на баба и с шок установих присъствието на некролог на вратата и с още по-голям шок видях ликът на баба ми на един стълб - размазан, мокър, разкъсан. Почти се разплаках от тази гледка.
Не е хубава гледка. Унизително е!
Бил си човек, живял си, имал си достойнство и като вземеш, че умреш, ти лепват снимката с името на една врата за да кажат уж, че си бил достоен. Това е най-големият абсурд, който съм срещала по широкия свят.
Дори на остров Бали, когато някой умре, близките го полагат на един отделен остров и никой няма право да ходи и да зяпа. Въпреки, че танцуват и дори не погребват.
Има морал за всичко, особено за смъртта. В България е различно.
Да се присъединя към мнението на 10 c's.
На Дубравка Угрешич, хърватска писателка, една от основните теми на книгите е именно балканската народопсихология. Ще си позволя цитат от книгата и "Няма никой в къщи":
"Моите земляци са хора, които векове наред са усъвършенствали чувствителността си към нещастието, в гена им е това, нещо повече: нещастието се е просмукало в тях до такава степен, че в разговорния език ще го срещнете често като израз на върховно щастие. Когато попитате някоя млада майка как е новороденото и бебче, тя нежно ще ви отговори: Погледни го, миличкото, спи като заклано! В другите култури децата спят като ангели, в тази- като заклани."
Не давам примера, за да противопоставям културите. Аз съм част от тази култура и разпознавам често в себе си много от "признаците" и. Да изкарваме на показ с некролози нещастието си е наша традиция. Аз не я харесвам тази традиция, но и се подчиних( и аз лепих некролозите на баща си преди много години, после вятъра ги разпиля...).
Или както пише Д.Угрешич: "Всяко лято отскачам за доза нещастие. Станах зависима."
На Дубравка Угрешич, хърватска писателка, една от основните теми на книгите е именно балканската народопсихология. Ще си позволя цитат от книгата и "Няма никой в къщи":
"Моите земляци са хора, които векове наред са усъвършенствали чувствителността си към нещастието, в гена им е това, нещо повече: нещастието се е просмукало в тях до такава степен, че в разговорния език ще го срещнете често като израз на върховно щастие. Когато попитате някоя млада майка как е новороденото и бебче, тя нежно ще ви отговори: Погледни го, миличкото, спи като заклано! В другите култури децата спят като ангели, в тази- като заклани."
Не давам примера, за да противопоставям културите. Аз съм част от тази култура и разпознавам често в себе си много от "признаците" и. Да изкарваме на показ с некролози нещастието си е наша традиция. Аз не я харесвам тази традиция, но и се подчиних( и аз лепих некролозите на баща си преди много години, после вятъра ги разпиля...).
Или както пише Д.Угрешич: "Всяко лято отскачам за доза нещастие. Станах зависима."
Препоръчани теми