Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Отговори
# 180
  • Мнения: 3 353


Мъргалче и   х-х-х...момичетата много хубаво са го казали и за ще потвърдя, че не поставяте граници, за това  така се получава. Peace  Трябва просто да разберете/ осъзнаете,  че всичко е  във  ВАШИТЕ ръце, а не на мъжете ви или на когото и да е...Вие решавате да си играят с вас или не...
 Другия не е виновен за това, че ви върти на малкия си пръст. Вие сте позволили това..вие и само вие!  Mr. Green И това го пише във всяка книжка, така че нищо ново под слънцето... Peace

Мъргало... ти пишеш, че  се разтваряш още на първа среща със съвсем непознат човек. Историята  доказва,  че в 99 % от случаите,  накрая следва разочарование. Оказва се, че е  по добре в началото  по резервирано поведение...

 
х-х-х , това че ситуацията се повтаря и с втория съпруг, означава мила моя, че не си си научила домашното   Mr. Green  Като не си  учим домашните , и ни се случват поучителни  случки. И ако не ги осъзнаем,  те ще продължават да се повтарят пак..и пак..и пак, само че с друг сценарио, докато накрая не" вденем "... Laughing
Така че, ситуацията ще се повтаря до безкрай. Дори и да напуснеш този човек, ако не осъзнаеш , какво става и защо става...пак ще привлечеш трети човек, копие на другите.  Mr. Green  Чудно ми е, как така не дават. newsm78




Бившият не ми даваше да пея, да свиря, да танцувам, да спортувам, да уча, да чета (дори във вестник да се загледам и ставаше скандал), филм не ми позволяваше да видя, контролираше ме в работата, изолираше ме от всичките ми близки и познати... Разводът беше най-хубавото събитие в живота ми, бях като отвързана, не знаех как да се нарадвам на свободата си да мога да правя всичко, което радва душата ми без страх от скандали и побои... Няма нищо по-хубаво от свободата...

И все пак сглупих да повярвам отново на мъж, който уж изглежда пълна противоположност на първия, но...



Как така, не  ти дава, и не ти позволява???  Shocked  За стола ли те връзва за да не може  да правиш тези неща...или те  наказва ..или  как?   Laughing   Това не разбирам, как  ТИ позволяваш" да не ти  дава?"   Rolling Eyes  Да не би да те е купил на пазара, че така да не дава! Stop

  Моя единственото нещо ,  което" не ми  дава"  Mr. Green е да инсталирам нещо си на компа.  Когато  му кажа, че искам да инсталирам нещо и той настръхва от  ужас.  Mr. Green  Това е синдрома на всички компютърни специалисти, които треперят да не би да бъде инсталирано  нещо, което ще вкара  вирус, после иди че го чисти, ако си нямаш работа ! Разбирам го напълно моя  мъж и неговия страх, та то си е за страх... Crazy  Бях наисталирала разни програмки, че после го молих да ми чисти компа... ooooh!  ...така че другаря е прав  Crazy

В началото,  мрънкаше малко, че се събирам прекалено много и често с българските момичета. Казах му, да се  оженил за норвежка, а не з българка ...след време се извини и осъзна,ч е не бил прав. Всъщност той бил  ревнувал, защото аз съм много социална личност, а той  е доста затворен и не общува много много с хора.   А  пък не дай си Боже да  има опит за скандали и заплахи... просто го напускам!  Няма да го заплашвам на думи всеки път ," че ще го " .... просто ще  го направя!    Все пак моя живот е много ценен и не съм си го намерила на улицата.  Naughty


 Също така е хубаво / за нас самите/ да си дадем равносметка, че в един  конфликт, вина има не само другия, ние също...защото участваме  в този конфликт.   Така че редно е да потърсим вината и в нас самите...след като това се случва на нас, значи  нещо правим не както трябва? Какво е то...? Трябва да се открие... Peace

Обичай си мъжа, но и обичай и себе си!  И най важното, мила х-х-х - Почни ти самата да уважаваш себе си!/ .много е важно/  



Пращам ви една  голяяяяяяяма  прегръдка и на двете Hug   и  да се вземете в ръце, хей,  че живота е кратък, момичета! Трябва да се живее в радост, любов и щастие!
    bouquet

Последна редакция: сб, 27 фев 2010, 02:32 от ЧервеноВинце

# 181
  • Шотландия
  • Мнения: 1 899
Благодаря ви на всички,малко ми е тежко,но...
Моля те за извинение, ако с нещо съм допринесла да ти е тежко сега. Нямах такива намерения, наистина. Прегръщам те. Знам къде се намираш, била съм там. Ще излезеш. Когато поискаш наистина.  Hug Hug Снимката е прекрасна.
Лени, благодаря ти и от мое име, и от името на мъжа ми за начина да намаляваме снимките във форума.  Hug

# 182
  • Мнения: 146
Момичета, днес ми се случи нещо странно... Прибирахме се с колата за вкъщи и по пътя просто ми направи впечатление една спряла кола с пътна помощ, ама ми хвана вниманието по един по-особен, грабващ начин. Не знам точно как да го опиша, но ми се е случвало и друг път и при такива случаи все едно привличам някакси това което ме е впечатлило. Но веднага вътре в себе си отхвърлих възможността да се случи на нас. След няколко часа, наши много близки се обадиха, че са аварирали и чакат пътна помощ, може би на километър от същото това място, на път за вкъщи... Хубавото е, че всичко с тях беше наред. Не мисля, че това е интуиция, по-скоро имам чувството че фиксирайки вниманието си, неволно привличам "нещото" като магнит...  Малко е плашещо, макар и да ми се е случвало и за хубави неща...
Имали ли сте подобни преживявания?

Последна редакция: сб, 27 фев 2010, 04:08 от miniemouse

# 183
  • Tам през Атлантическия океан
  • Мнения: 7 123
miniemouse, това по-скоро е твоята интуиция  Wink
Вътрешния ни глас може да ни дава "сигнали" не само за нас но и за наши близки Simple Smile


Интуицията може да се "чува"

Човек може да се научи да улавя нейните сигнали. Американският психолог Марша Емери ни съветва:  Hug


1. Например, ако чувствате, че не искате или не трябва да ходите някъде или да споделяте с някого важни за вас неща, просто не го правете.

2. Ако преди да отидете някъде събаряте предмети, разливате върху дрехите си кафето, не можете да си намерите ключа или чантата, т.е. все нещо не ви оставя да напуснете дома си, по този начин интуицията ви подсказва, че там където отивате, може да ви чака опасност. Бъдете внимателни!

3. В рисунките, в бележките си, които неосъзнато чертаете по запотеното стъкло, огледалото или когато говорите по телефона. Закръглените форми говорят, че всичко ще бъде добре и спокойно, а острите и ъгловатите - опасно и тревожно.

4. Добре размесете тестето карти, постарайте се да се освободите от странични мисли и се съсредоточете. Постарайте се да познаете всяка следваща карта. Едва ли много често ще успявате, но пък е прекрасен начин да се съсредоточавате и да чувате по-добре вътрешния си глас.

5. Развивайки логиката, ще развиете и интуицията си. Подходящо е дори просто да решавате кръстословици и ребуси.



Това последното ми е малко спорно  Thinking  не мисля че винаги логиката е свързана си интуицията  newsm78

# 184
  • София
  • Мнения: 7 634
Защо да е спорно, Деси?  newsm78
Ние сме свикнали по дифолт да разделяме мозъка на логическа и интуивна част. Човек е свикнал всичко да дели, да класифицира и да му слага имена. Всъщност все повече се убеждавам, че всичко е едно и че между интуицията и логиката едва ли има кой знае каква разлика  Wink

Винце, много ми харесаха горните ти постове   bouquet

# 185
  • най-шареното място
  • Мнения: 8 202
Винце, твоя компютърен специалист е от по-благосклонните! Аз знам за такива дето при гаф направо преинсталират и при това сменят операционната система Simple Smile Слава Богу и моя е от благосклонните. Иначе този бранш си има много странности Simple Smile Ама няма как - всеки с изкривяванията си Simple Smile

Miniemouse, и аз смятам, че това определено е интуиция. Хвашала съм се в подобни размисли, но ако не си мислила с "ако" и "дали", а нещо кокретно и вън от теб те накара да изпиташ подобни неща, най-вероятно е интуиция, а не привличане на събитие с мислите си.

Dess, интуицията на практика е емоционалната логика, а другата е рационалната. Има усещания и често твърда убеденост, които не се основават на факти или знания. И те са абсолютно и единствено "логични" от емоционална и душевна гледна точка. Затова са еднакви и според мен.

# 186
  • Мнения: 1 568
Благодаря ви на всички,малко ми е тежко,но...
Моля те за извинение, ако с нещо съм допринесла да ти е тежко сега. Нямах такива намерения, наистина. Прегръщам те. Знам къде се намираш, била съм там. Ще излезеш. Когато поискаш наистина.  Hug Hug Снимката е прекрасна.
Лени, благодаря ти и от мое име, и от името на мъжа ми за начина да намаляваме снимките във форума.  Hug

Не мацка,всичко е наред,не е заради теб или заради някой пост,аз обичам да ми се карат,да ме критикуват,мотивира ме Peace

# 187
  • Добрич
  • Мнения: 3 485
...
Miniemouse, и аз смятам, че това определено е интуиция. Хвашала съм се в подобни размисли, но ако не си мислила с "ако" и "дали", а нещо кокретно и вън от теб те накара да изпиташ подобни неща, най-вероятно е интуиция, а не привличане на събитие с мислите си.
...

 Peace

Май не съм споделяла с вас, но при мен например интуицията почти винаги ми подсказа кога ще имам ЛС във форума. Като понеча да отворя страницата преди да излезе правоъгълника, който ме информира за съобщението, най- често интуицията вече ми е казала.  Laughing

# 188
  • София
  • Мнения: 370
sillsav, аз не съм преживявала ОИТ - като тинейджърка много исках, а пък после ме хвана страх (да не се намърда някой в тялото ми докато ме няма) и спрях да искам.. даже сега съм на съвсем противоположно мнение - не искам да ми се случва; все си мисля, че такива неща се случват на хора, които не вярват и на които трябва да се 'отворят' очите Thinking
koral, много интересен клип с тези ангели - като го гледах и направо едни тръпки преминаха през мен; прави ми впечатление, че напоследък като стана свидетел на нещо подобно и усещането е едно и също (даже ако не го бях написала това сега, нямаше да забележа че се повтаря; като споделям преживяванията си с вас, ги осмислям повторно и стигам до изводи, които иначе ми убягват  Simple Smile)
x-x-x, като радетел на свободата, даже не мога да си представя как си могла да се обвържеш (и то на два пъти) с човек, който те ограничава Rolling Eyes ениуей, щом се повтарят нещата, значи имаш урок, който да научиш; развеждайки се, не си помагаш, защото ситуацията ще се повтаря всеки път с различни хора, докато не усвоиш урока; съгласна съм с мнението на Millla и ЧервеноВинце Wink


мнението ми за брака е, че само две  отделно хармонизирани личности могат да имат брак и да са щастливи....сигурно затова го отлагам толкова време Laughing
абсолютно на същото мнение съм, то май и аз затова си седя сама  Mr. Green Thinking

днес като се събудих, разбрах, че е имало много силно земетресение в Чили - промените настъпват, много души ще си заминат за да се преродят отново за края на епохата, за големия купон Simple Smile според Крион, трябва да ги поздравим и да им благодарим, защото смъртта им е дар за нас (преразказ по спомени Mr. Green)
даже ми се струва, че има нещо като космически хумор в числото 2012 - все едно всички чакат да стане 12 ч на 31ви декември, да гръмнат фойерверки и да отпразнуваме настъпване на Нова година  Wink

# 189
  • Мнения: 44
Здравейте момичета! HugЧетох поста на ЖУЖИ (дано не бъркам ника)за поставяне на пари под килима 3 дни преди пълнолуние.Та въпросът ми е;-  какво да се очаква след това ясно ,че е нещо материално ,но какво как не ми е ясно и какво да правим с банкнотата която сме поставили под килима след като я извадим?? newsm78  bouquet

# 190
  • la Città Eterna
  • Мнения: 375
Много ви благодаря за отговорите за мен (и Маргало, защото се оказахме в сходна ситуация). Няма да ви изброявам поименно, защото наистина всички допринесохте за изясняване на нещата. Непременно ще погледна книгите. Аз уж съм стигнала до изводите да не позволявам да ми се катерят по главата и ясно си поставям условията, но както го казаха някои от вас, не е станало за един ден, а с постепенно пробване докъде може да се стигне и така капка по капка, станал вир... Наистина в момента много директно си заявявам на всички с какво съм съгласна и с какво не, какви отношения са допустими и какви не, но... Допуснах огромната грешка да стана зависима и историята се повтори.... Всеки ден съм на кантар дали да си тръгна или не, но определено този път не искам да бягам. И аз мисля, че има урок, който да науча, вероятно свързан с отстояването на собствените си интереси и изграждането на балансирани отношения. (На въпроса на Винцето как точно ме ограничават - ами с ежедневни скандали, а в първия брак и с много побои - дори бившата ми свекърва често се замесваше - от една страна самата тя страдаше от подобно отношение от син и баща, от друга - ме убеждаваше да простя и че имал право.... И като бях възпитана, че жената е длъжна да търпи и че развода е най-тежкия възможен грях.... търпях.... докато ми дойде акъла.... Не знам за вас, но на мен всеки скандал ми действа много зле, направо ме разболява.... и за да няма такива все отстъпвам и отстъпвам.... докато няма накъде....) Със сегашния ми съпруг от самото начало съм казвала винаги кои са моите приоритети и от кое няма да се откажа. И винаги съм питала да ми даде яснота по отношение на неговите. Но той винаги се измъква от директни отговори, усуква го и премълчава, и после ме побутва в посоки, в които не желая да вървя. Обещава едно, прави друго. Като поставя директно въпроса какво става, вдига скандал в съвсем друга посока... Дори брачен договор не поиска да подпишем, нито се съгласява да ми направи списък с неговите изисквания към мен, за да си направя програма как да ги изпълнявам и да ми остава време и за моите неща... Та не е да не съм опитвала и да не опитвам да постигна яснота кой какво очаква и за какво се бори. Но докато аз декларирам ясно моята позиция, той не само крие неговата, но и умишлено подкопава нещата, които уж "приема" за мен...

Както и да е. Благодаря ви за мненията. Хрумнаха ми някои идеи и ще се заема с реализирането им. Не искам да занимавам повече форума с това. Прави сте за всичко.

Снощи отворих една книжка, която си купих преди 16 години и все се каня да я отворя, ама не й идваше реда "Изкуството да бъдеш егоист" на Йозеф Кришнер. И оттам прочетох някои неща, например:

"Ако всеки се грижеше повече за самия себе си, отколкото за другите, щеше да има много по-малко нещастни хора."

"Затова е право на всеки отделен човек да осъзнае собствените си желания и цели, истинските си потребности и радости и да ги осъществява всекидневно. За да не се наложи някой ден да каже: "Живях, но това не беше моя живот." "

"Който иска да определя сам своето щастие, ще се натъкне на два противника. От една страна - на околните, които непрекъснато искат да ни обсебят. От друга - пречките в самите нас. Ето шестте най-важни пречки:
1. Стремежът да прехвърлим отговорността за своя живот върху другите.
2. Вярваме на другите повече, отколкото на самите себе си.
3. Симулирането на чувства от любезност.
4. Липсващата готовност да защитаваме своето щастие.
5. Оставяме да закърнее най-силното ни оръжие - фантазията.
6. Неспособносттта да различаваме важното от маловажното."


"Трябва съвсем трезво да си признаем:
  • Който се съобразява единствено с другите, без да мисли за себе си, бива използван.
  • Отстъпчивостта се приема за слабост и изкушава другите да продължат да ни експлоатират.
  • Никой не би ни помогнал, ако не открива в това някаква своя изгода. Пък било то само да да успокои гузната си съвест.
[/i]

Звучи обещаващо като начало. В някоя от следващите нощи мисля да прочета цялата книга. Има върху какво да се мисли, дори да не съм напълно съгласна с всичко... Определено в момента си мисля, че това не е моят живот. Така че възнамерявам да наместя нещата на мястото им.

# 191
  • Мнения: 364
х-х-х, Маргало,

в младежките си години имах същия случай с две гаджета: второто - копие на предишното в едно определено отношение. Светна ми, че нещо в мен предизвиква това повторение. Отговорът на въпроса " Каква МОЯ ПОТРЕБНОСТ изживявам чрез тях? " беше разковничето.  Имах нужда да съм "полезност" ... Само това (ми) беше достатъчно, за да не се повтори мострата повече.

х-х-х, колкото и да не искам да е така, ми се струва, че ти имаш нужда да се изживяваш като Жертва. Sad

Дали затова и двамата идват при теб в ролята на "Насилника" и на "Взискателния"?


ето ги пак Властните драми

# 192
  • най-шареното място
  • Мнения: 8 202
X-x-x, ако смяташ, че ще ти е трудно да поставиш себе си на първо място се замисли къде води служенето на някого на всяка цена - търпиш, страдаш, ставаш нещастен и пази Боже болен. После всички страдат. A за една жена е особено важно да не го допуска, защото нещастна жена - нещастна къща. За скандалите - ако ти не се впечатляваш и не влизаш в тона, ентусиазма намалява Simple Smile

# 193
  • la Città Eterna
  • Мнения: 375
Amitola , благодарение на вас и на още някои приятели, тези дни най-после прочетох три книги от селестинската серия, сега търся време за четвъртата. Може да ти звучи странно, но моята властна драма е Взискателен (към всички, но най-много към себе си). Иначе бившият ми наистина е Насилник, в много тежка форма. Сегашният се колебая между Взискателен и Затворен. Но както и преди време бях писала, улавям се в различни моменти с различни хора във всяка от четирите роли. Особено към дъщеря ми понякога дори прекалявам с Взискателната и преминавам към Насилническа, което много ме разстройва после. Страхувам се, че тя расте като Горкият Аз, което искам всячески да избегна... Или поне е склонна да реве без причина и да прави истерични сцени когато иска нещо или някой не й е симпатичен... Но наистина понякога изпадам в Горкият Аз, спрямо определени хора, май особено често в брака. След такава ситуация, ставам Затворен човек и не искам да говоря с никого и за нищо... Общо взето и четирите се проявяват в различни моменти...

Преди много години, когато насилието и тормоза на бившия съпруг ме докараха до психиатър (заявих му, че отивам след като 6 месеца седях като затворник в стаята ни, без да общувам с никого и пак ме тормозеше с ревност и претенции). Та там ми направиха тест, от който излезе, че съм в двете крайности - много властна и много склонна към робско подчинение. Тогава докторката ми каза, че съм излъгала. Но за мен ми просветна една истина за себе си, която дълго ме терзаеше. Не разбирах защо ако постъпя в моя полза, страдам, че съм навредила на някой друг. Ако се съобразя с интересите на другия, страдам, защото моите остават накърнени. Обяснението е в детството - родена съм с горд и властен характер, но съм възпитана от баба Насилник, която ни пребиваше от бой, ако не успявахме да прочетем мислите й желанията й и не ги изпълнявахме перфектно на секундата. Това възпитание ми е възпитало робско подчинение и изпълнителност без възражения като робот. От друга страна в мен се бори вродената ми аналитичност и властност... Трудна комбинация... Та комбинацията е в полза на Взискателната драма, отколкото на другите, но понеже едва сега откривам тази теория, още не съм в състояние да го преодолея. Реално Властната личност страда, когато се прояви Страдащата....

арт мама , права си, но като не съм научена да мисля за себе си, а все за другите... На едно дете не му пречи, но на един възрастен е трудно в живота... Мога да премина през стени, за да защитя интересите на друг, дори непознат. Ако е за себе си, ще си остана в леглото, депресирана и нерешителна... Давам си сметка, че не може мотивацията да е външна, но борбата с нагласата, че трябва да правя нещата за някого, а не за себе си е трудна. Поне за мен. Иначе страхотно си го казала.

# 194
  • най-шареното място
  • Мнения: 8 202
Това е идеята на написаното от мен. Заради някого, примерно детето си, може да се грижиш за себе си - за да му осигуриш здрава и щастлива мама /съпруга, дъщеря и т.н./. Една външна за теб мотивация, която умееш и те извежда полека към вътрешната, с която нямаш опит.

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт