За най-добрите ни приятели - кучетата

  • 1 049
  • 17
  •   1
Отговори
  • Мнения: X
Имам куче вкъщи. Не искам да се разделям с нея въобще, но знам, че ще се наложи за известно време. Вие кога махнахте кучето - колко време преди раждането? И кога си го взехте обратно?
Благодаря предварително за информацията.  Hug

# 1
  • Мнения: 1 910
Понеже знам, че сама се грижиш за него...когато много ти натежи тумбака. И после сама ще разбереш, кога можеш пак да го включиш във всекидневието с бебе. Например, когато е налице един по-нормалнен рътъм.
Иначе никой от моите познати не си махна кутрето, но те са двойки...

# 2
  • София
  • Мнения: 13 200
Само едно ще ти кажа.... кучето изобщо не пречи в началото. Не знам защо хората са заблудени. Говоря от опит... имаме немска овчарка. Искахме да го дадем на някой докато детето стане на годинка. Така или иначе си остана при нас, защото не намерихме човек дето да се грижи за него. Оказа се, че докато детето не започне да лази няма абсолютно никакъв контакт с кучето. Ние на нашето не му даваме да влиза в стаите, където стои детето. Започне ли да лази и да прохожда, тогава вече хигиената трябва да е на ниво... Така че според мен няма смисъл да се разделяш с животинката!  Друг е въпроса, че сега ми е малко трудно да се справям с дете и куче, ама какво да се прави!

# 3
  • Мнения: X
Работата е там, че съм в гарсониера. Кучето спи при мен. Ако затворя стаята и го оставя в кухнята - ами отваря си вратата умницата ми  newsm53. Отваря вратата на кухнята, отива в коридора, отваря вратата на стаята и пристига.  rotfImbo Та въпроса с това да не влиза в стаята отпада. Иначе една комшийка имаше точно сетер /като мойто/ и вика първия месец не влизаше в стаята и после започнах да го пускам. Ама нали някой казват че и известно време преди раждането трябвало да се махне.  newsm78

# 4
  • Мнения: 2 529
Не съм си махала колито нито за миг  Grinning

# 5
  • Мнения: 5 299
Аз имам 3 кучета и 2 от тях ми се наложи да пратя временно на село, защото не мога да се грижа за тях(мнгого дълга история е). 3-тото си е вкъщи, но то е пинчер и не се забелязва изобщо. Ако не ми се налагаше, нямаше изобщо да ги местя Rolling Eyes

# 6
  • София
  • Мнения: 13 200
Работата е там, че съм в гарсониера. Кучето спи при мен. Ако затворя стаята и го оставя в кухнята - ами отваря си вратата умницата ми  newsm53. Отваря вратата на кухнята, отива в коридора, отваря вратата на стаята и пристига.  rotfImbo Та въпроса с това да не влиза в стаята отпада. Иначе една комшийка имаше точно сетер /като мойто/ и вика първия месец не влизаше в стаята и после започнах да го пускам. Ама нали някой казват че и известно време преди раждането трябвало да се махне.  newsm78

Че кой е казал, че трябва да се махне.... Confused
А по въпроса за вратите... вярно, гадно е, че сте в малко жилище, но ще ти кажа какво сме направили ние. Обърнали сме нагоре дръжките на вратите, отвън заради кучето, отвътре заради детето  Crazy. Обаче дори и да си оставиш кучето НИКОГА не оставяй сами дете и куче, винаги ги наблюдавай. Това е моят съвет! Животното си е животно и се подчинява единствено на инстинкти!

# 7
  • Мнения: 5 241
Кучето не ти пречи Wink Аз имам боксер и не съм имала проблеми първо докато бях бременна и сега когато детенцето ми е голямо. За миг не съм си помислила да го махна  Naughty Сега Йоан дотолкова е свикнал с кучето, че почти не му обръща внимание. Но и то е много добро и съм 100% сигурна, че нищо лошо няма да направи на малкия.  Simple Smile

# 8
  • София
  • Мнения: 13 200
Кучето не ти пречи Wink Аз имам боксер и не съм имала проблеми първо докато бях бременна и сега когато детенцето ми е голямо. За миг не съм си помислила да го махна  Naughty Сега Йоан дотолкова е свикнал с кучето, че почти не му обръща внимание. Но и то е много добро и съм 100% сигурна, че нищо лошо няма да направи на малкия.  Simple Smile


Радина блазя на вашето куче... нашето е тормозено от малката. Дърпа го за нашийника, а той е немска овчарка, по-голям е от детето. Тя обаче иска да го води навън с каишка, бута го, поскубва го и т.н.... Дава му да яде разни неща и после пищи, че й ги е изял и най-нагло го обвинява, че й е откраднал примерно бисквитата.... Вика му "Норд марш" и го бута по дупето да излиза от стаята  Crazy. Той си мисли, че си играе и ляга пред нея.. абе цирк! Grinning

# 9
  • Мнения: 3 356
Аз съм със 2 кучета.
И двете са в апартамента.
Важното е да са ваксинирани и обезпаразитени.
Само не ги допускам в стаята на детето.
И чистенето е повече.

# 10
  • Мнения: 434
Здравейте и от мен!
Аз имах куче и коте! И двете ги обичам адски много! Още като разбрах че съм бременна махнах котето заради Токсоплазмозата  Sad , но кучето няма да махна, жъпреки е сега расте и много и се играе! Моята Рита е дратхаар и ще и остъкля терасата за да си живее там когато бебо се роди!

# 11
  • Мнения: 210
Мисла че разбирам притесненията защото и аз често оставам сама в къщи а и живеем в малко жилище. Поради тази причина в 8 месец заведохве кучето при родителите на съпруга ми защото той замина за командировка а мен ме беше страх немската овчарка да не ме дръпне и да се захлюпя по очи /правил го е преди да забременея така че ./ Сега все още е там. Просто няма къде да го сложа в апартамента само ще го измъчвам а и Калина иска постоянно да си играе с него и реве като бяга от нея. В началото ми беше мъчно но като знам че там му е по добре. Ако го взема кой ще то разхожда като го няма съпруга ми. Немога да тръгна в лютите зими с дете и с куче. То кучето иска поне час разходка и то из горите.
Но ми се струва че веднъж разделиш ли се с кучето връщане няма.

# 12
  • Мнения: 434
Е защо да няма? Ако си го гледала година или две и после сте се разделили за 1 година но си ходила да го виждаш защо да няма стига да не е станало дворно куче!
На мен ми е много мачно за котката но няма как!

# 13
  • Мнения: 7 718
Аз имах куче преди бебето.
Като се прибрах от родилното първата вечер затворихме кучето в кухнята. Обаче то започна така да думка по вратата, че мъжът ми се принуди да ходи да спи с него в кухнята, а аз с бебето в стаята. #Crazy
Така изкарахме няколко нощи. После се отказахме и се прибрахме всички в стаята. Laughing
Наистина първите месеци е по-лесно, защото бебето и кучето нямат контакт.
Като почне лазенето почват и  проблемите, миг невнимание и: бебето изяжда храната на кучето, а кучето - акото на бебето.
Обаче здравословни проблеми не съм имала. Така се гради здрав имунинет. Като почне да ходи навън детето лапа и пипа какво ли не.

# 14
  • Мнения: 5 241
Кучето не ти пречи Wink Аз имам боксер и не съм имала проблеми първо докато бях бременна и сега когато детенцето ми е голямо. За миг не съм си помислила да го махна  Naughty Сега Йоан дотолкова е свикнал с кучето, че почти не му обръща внимание. Но и то е много добро и съм 100% сигурна, че нищо лошо няма да направи на малкия.  Simple Smile


Радина блазя на вашето куче... нашето е тормозено от малката. Дърпа го за нашийника, а той е немска овчарка, по-голям е от детето. Тя обаче иска да го води навън с каишка, бута го, поскубва го и т.н.... Дава му да яде разни неща и после пищи, че й ги е изял и най-нагло го обвинява, че й е откраднал примерно бисквитата.... Вика му "Норд марш" и го бута по дупето да излиза от стаята  Crazy. Той си мисли, че си играе и ляга пред нея.. абе цирк! Grinning

Хихи сладурана, а ти сигурно в чудо се виждаш кого да опазиш  Laughing
За сметка на синчето, племенницата ми направо му разказва играта на кучето  ooooh! То не е скубане, ритане, дърпане, яздене.....и кучката милата седи и търпи. Досега никого не е ухапала или наранила по какъвто и да било начин  Simple Smile

Общи условия

Активация на акаунт