Публикувана: 11 окт. 2005, 10:22 ч.
Последно мнение: 12 окт. 2005, 13:02 ч.

Дали детето ми е агресивно?

1 121
19
1

11 окт. 2005, 10:22 ч.

Мнения: X

Моля ви, дайте ми съвет какво да правя.
От известно време имам проблем с детето - момче на 9г. Напоследък е непрекъснато аутсайдер при игрите с други деца. Може би причината е, че много посяга на другите деца, въпреки моите непрекъснати обяснения. Лошото е, че не посяга без причина, просто другите деца или го дразнят, или го удрят и той се опитва да си го върне, въпреки непрекъснатите ми речи, да не се поддава на тези манипулации. Имам чувството, че другите деца сякаш нарочно го правят - не знам дали не се възползват от факта, че таткото ни не е тук (за съжаление е в чужбина и детето страда също и от това) или от това че момчето ми е по-чувствително. Просто не знам как да действам.
Когато сме в двора на блока, още щом се появим, ако долу деца играят футбол, Криси отива при тях и веднага му се заявява, че няма да играе с тях, оставяла съм няколко пъти така тази ситуация, единственият резултат е бил да стои настрани, когато се намеся, го включват в играта.
Случвало се много пъти някое дете да ми се оплача пред всички родители - Криси ме напсува или удари, без нищо да съм му направил (което се оказва не точно така) и пак се получава кофти ситуация на моя въпрос "А ти какво направи?" - уж нищо, но после се оказва, че моят просто е реагирал на поредното предизвикателство.
Та с две думи не знам какво да правя - дали да го оставям сам да се оправя, или все да се меся по някакъв начин. Моля мамите с по-големи момчета да дадат акъл.
Съжалявам,че стана толкова дълго, но много ме тревожи тази ситуация.
Приятен ден на всички.

# 1 11 окт. 2005, 10:48 ч.

Мнения: 1 220

Петя и аз се тревожих миналата учебна година, синът ми прекарваше почивката за игра в училището сам до едно дърво! Като първата седмица се беше сбил с две момчета от неговата група и учителя ни обясни как дори ако те го провокират той трябва да отиде да му каже на него за да няма конфликти. Имах няколко кошмарни месеца, мислех по цели нощи как да излезем от ситуацията, ако знаеш колко много съм говорила с него! Моят съвет е говори му, той е и по-голям, излизай с него на разходка някъде и до като се разхождате разговаряйте, тази възраст и без друго е трудна, просто не спирай да обясняваш, за това как не винаги околните те приемат веднага с охота, как понякога е нужно време за да си спечелиш приятели, как приятелите не се печелят с обиди и юмруци, обясни му че и вие с баща му понякога сте на различни мнения , но не решавате спора с псувни и шамари. За псувните, ок знае ги, обясни му че всеки ги знае но не ги използва непрекъснато за да нагрубява другите и така....говорене, говорене.... Освен това той от тук нататък ще става по-труден за комуникация така че не изпускай момента! Късмет и пиши за развитието на нещата.

# 2 11 окт. 2005, 10:54 ч.

Моето мнение е, че трябва да го оставиш да се оправя сам - не ти си в тази среда, а той. И той има най-добър поглед върху нещата и събитията и сам ще намери верния път. Довери се на неговия ум и способности - не са по-малки от тези на другите.

А нищо не пречи да разговаряте какво е станало и той как е реагирал, но съвети да даваш - трудно е като се има в предвид, че не ти а той е в събитията.

# 3 11 окт. 2005, 10:58 ч.

Мнения: 1 220

Цитат на: ц в вт, 11 окт 2005, 10:54

Извинявай ама в какви събитя е той, да не работи в ООН и майка му да се намесва в работата му?!

# 4 11 окт. 2005, 11:23 ч.

Мнения: X

Благодаря ви много.
Аз наистина много говоря с него и все обяснявам, на думи всичко е наред, но долу ...
А за събитията, мисля че съм там, защото винаги слизаме заедно, както и други родители, иначе ще се изпотрепят. При наблюденията ни върху децата се оказва, че те не могат да играят заедно и винаги има битка кой е по-по-най
но факт е, че моето се бие най-много, но само долу, не в училище
а за псувните - ами това, което ми съобщиха, че бил казал, просто няма къде да го чуе, освен долу, в къщи никой не говори така, въпреки "превода" ми какво е казал и какво са му казали, съм сигурна, че ако пак го напсуват, и той ще отговори
В момента се чудя до къде да стигна в изискванията към него, защото ме е страх и от обратното - да стане напълно пасивен и да започне да не се защитава, ако го бият
та хем добре, хем ...

# 5 11 окт. 2005, 11:30 ч.

А дали трябва да е кротък докато всички около него са агресивни? Просто му бъди гръб. В колкото и "развито" общество да живеем, закона на хищника си важи...

# 6 11 окт. 2005, 11:46 ч.

Мнения: 7 821

А защо не се опиташ да му намериш друга среда, различна. Може да го запишеш да тренира нещо или да ходи на някакъв език, може там да си намери приятели и всичко да се оправи. Може да поговориш и с училищния психолог, той ще те посъветва най-добре.
Според мен това е защитна реакция на детето, явно не го харесват съседските деца и за това го провокират, но не виждам какво би могла да направиш… Знаеш децата могат да бъдат много жестоки Sad

.
При всеки случай те съветвам да предприемеш нещо, защото нещата могат да се задълбочат.
Успех Simple Smile

# 7 11 окт. 2005, 12:01 ч.

Мнения: X

Засега не искам да променям нищо - след няколко месеца предстои заминаване при таткото и това ще е допълнителен стрес - на училище с непознат език и непозната среда. Засега просто се чудя как да постъпвам - страх ме е да не прекаля
аз до скоро не вярвах че децата може да са толкова подли
ето и пример от преди 2 дена - едно момче на същата възраст 9г караше сестричката си на 4.5г да обижда Криси и той я ритнал, после с него имах голямо обяснение в къщи да не посяга на по-малки, още повече по такъв повод, той ми каза че преди това дете я е карало и да го удря, но той тогава просто се махнал; та резултатът на следващия ден - братчето "насъскало" всички деца срещу моето и щом го видяха, започнаха да му се нахвърлят и отново го изолираха - не знам дали и аз не греша някъде, сигурно, но и тази ситуация не ми се вижда много в ред

# 8 11 окт. 2005, 12:07 ч.

Мнения: 1 250

Гостът съм аз.

Да ви кажа моята майка много често употребяваше "не ме карай да се срамувам" "не ме излагай". Никога няма да си позволя да кажа това на децата си - в крайна сметка това ми звучи като оправдание за малодушието ми ако не защитя детето си когато има нужда от мен.

Синът ми сега е 4ти клас. В училище госпожата още от 1ви клас му казваше - "не си връщай като те удрят" а ако случайно детето и се оплачеше следваше забележка, че само се оплаква. Просто на нея и беше по-удобно ако децата не се бият, а само едните удрят другите - по-тихо и по-кротко.

Сега синът ми редовно се прибира насинен, но гордостта му не страда. Всъщност пострада малко, когато госпожата по физическо го е наказала, защото видяла как той гони друго момче (всъщност искал да си го върне) а въпросното момче в съблекалнята казало "видяхте ли как го сритах, а госпожата наказа него". Но човек трябва да има силата да защити децата си особено когато знае че са прави.

Не мисля че със новите занимания нещата ще се променят, тъй като децата навсякъде са такива. Синът ми се е бил и в алиянса. Просто го остави да намира най-добрия за него начин да се защитава и му бъди опора когато спорът се пренесе на родителско ниво.

# 9 11 окт. 2005, 12:23 ч.

Мнения: 1 220

Цитат на: dete_viara в вт, 11 окт 2005, 12:07

Извинявай ама не съм съгласна! Какво значи бил се е и в алианса!? Ами то израстването е сложен процес- падаш, ставаш, лижеш си раните ! Смятам че едно такова поведение е ужасно опасно за всички деца, белите стават за секунди и после какво?!
ПОдкрепям мнението да смени средата , като не го харесват пред блока да не играе там, след като ще се местите скоро подготви го за това, говори му! Обясни му че и при възрастните съществуват тези проблеми, хората сменят работата си , жилищата си и не винаги попадат на шампанско и хайвер! Защо не се консултираш с детски психолог?! Сигурна съм че ще е от полза!

# 10 11 окт. 2005, 12:37 ч.

Цитат на: nadq в вт, 11 окт 2005, 12:23

Нормално е да не си съгласна - нали затова са форумите. Вярно е че белята става за секунди, но не можеш и вечно да бъдеш второто му аз. Не бива да предаваш страховете си на детето, защото те ще го подтиснат. Това е като го оставиш да падне тичайки за да се научи да тича. Остави го да живее за да може да изпита радоста от живота, вместо да живее в постоянен страх
(е писна ми да ми изтича регистрацията докато пиша мнение)

# 11 11 окт. 2005, 21:55 ч.

Мнения: 934

Децатаб могат да бъдат много гадни един към друг. Освен това са стадни животни - един като почне да се заяжда с някой, почват и другите, и върви се оправяй после. И колкото повече се дразни и страда потърпевшият, токова по-гадни стават. Заради реакцията, която получават. Всяко дете става обект на дразнене рано или късно, обаче зависи от реакцията му дали тормозът ще продължи. В общи линии, колкото по-не ти пука, толкова по-бързо те оставят на мира. Винаги са ми били много гадни такива работи, от детството ми та досега. Обаче мисля, че децата го правят, без да осъзнават последствията и без да се замислят много-много. Така че ако успееш да ги накараш да се замислят, да поговориш с някои от тези деца или с родителите им - без обвинения и наставления, да им обясниш, че синът ти всъщност не иска да се бие, а само да играе с тях, може и да има някакъв ефект.
Иначе и аз бих му намерила други занимания и бих го записала да тренира нещо, но щом ще заминавате, няма за кога. А той няма ли си някой приятел от училище, когото да покани вкъщи да играят заедно? Ако за известно време не слиза да играе, може и да се забравят тези вражди.

# 12 11 окт. 2005, 23:43 ч.

Мнения: X

Да, и аз забелязаох това за "стадните животни" - дете, което го е поздравило с радост само преди 3 часа, започва да му вика "Махай се" и да посяга, само като види, че и другите правят така. А и на повечето родители не им пука (иначе много коментират ако някое друго дете, не тяхното, се държи така).
И аз се надявам това да се промени - сега Криси е на училище до 18.30ч, после ще излиза все по-малко, защото е студено и тъмно. Дано да се промени ситуацията. Лошото е, че той страда в момента, а аз се колебая до колко да го ограничавам в реакциите.
Иначе в момента е абсолютно невъзможно да го запиша да тренира или нещо друго - мен ме няма по 12ч всеки ден, баба му ще стои с него вечер, докато се прибера, сутрин е на занималня, няма кой да го води (разполагаме само е една баба, няма дядовци, таткото е далече, много сложно)
Мерси на всички за идеите, мисля и да потърся психолога в у-ще, ако има такъв.
Лека вечер

# 13 12 окт. 2005, 09:53 ч.

Варна
Мнения: 6 865

А защо децата не искат да играят с него и защо го дразнят? Питала ли си го каква е причината?

# 14 12 окт. 2005, 11:02 ч.

Мнения: 1 220

Цитат на: Flash* в ср, 12 окт 2005, 09:53

А защо децата не искат да играят с него и защо го дразнят? Питала ли си го каква е причината?

Флаш, аз имах този проблем миналата учебна година, та моите наблюдения са следните: Във всяка група деца има един лидер, който е авторитет и децата се съобразяват с него. Всеки нов е странен и лидера трябва и на него да покаже 4е е лидер, съответно казва "ти няма да играеш" или "ти ще си еди какъв си в тази игра", другите деца са на страната на лидера! Това е , има го и при шимпанзетата и горилите ! Трябва време за да те приеме групата, а и някакъв подход от твоя страна, за това си мислех 4е е добре да се говори много и да се обсъди ситуацията!

Препоръчани теми

Нещо смешно, което децата казаха - 15 тема

Задух при дете

Двигателни умения на дете на 1и половина

Детски песнички, инструментали, текстове, стихове, приказки, онлайн забавления

Причина:

Причина: