Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Родители, преживели загуба
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

София

Мнения: 304
Момичета, може би не му е тук мястото или пък чак за отделна тема но се питам колко време след загубите си намерихте сили да започнете работа.Аз лично вече започнах да си търся но си мисля че още ми е раничко а пък и все удрям на камък нещо   newsm47   незнам дали темата е тук но... ако все пак не е нека модераторите да я преместят кадето и е мястото.
Цитирай

Atlanta ,USA

Мнения: 2 849
При мен по принцип беше планирано да се върна на работа на 1 февруари ,загубихме детенцето ни на 19 януари ...Нямам представа как са се чувствали другите майчета ,на мен лично ми беше и продължава да ми е адски тридно да обяснявам на колегите как е бебето ,кой го гледа като съм вече на работа и как така съм пак бременна,,,Работата ми е свързана с обикаляне по магазините за поръчки на дадени стоки и е разбираемо да не съм се виждала с много от колегите .Да ти кажа забелязвам ,че отбягвам хората само с един поздрав ,защото ме е страх да не ме попитат нещо   TiredИ все пак е по-добре да си сред хора и да н се затваряш сама с мъката си .Успех с намирането на работа и дано ти донесе поне малко утеха . Praynig
Цитирай


Мнения: 4 212
Мое мнение е, 4е трябват около 3 месеца за да се посъвземеш психи4ески поне малко, за да си адекватна. Защото завръщането на работа е малко като разсейване от действителността, но това е така само 50% . През другото време си отнесен, отвеан, запо4ваш да пла4еш когато се сетиш....лабилността е доста силна в на4алото. Аз ве4е мога да кажа 4е съм готова да се завърна на работа и това смятам да правя. Минаха то4но 4 месеца, искам да гледам напред, колкото и да е трудно и една малка 4аст от мен винаги ще поглежда назад. Но, има едно но, това е индивидулано и много зависи от психиката на самият 4овек.
Цитирай


Мнения: 3 592
Съгласна съм с Тея, че всичко е индивидуално - аз отидох на работа в деня след аборта. Неможех да остана сама у дома и да се самосъжелявам и страдам - така поне имах какво да ме разсейва и бях сигурна,че колегите ми ще ме подкрепят.  Вярно е - избухвах в сълзи както си стоях на бюрото от време на време, но това, че трябва да се съвзема защото не съм сама и не съм у дома ми помагаше. 
Имам и готин шеф дето точно в тоя период ми намери толкова много нова работа, че и да искам неможех да мисля за друго   bouquet
Цитирай

На един клон

Мнения: 1 013
Аз се върнах на работа след като заздравях напълно отдолу,ок.45 дена след раждането.На работа има гадна тоалетна и никаква хигиена не можеше да спазвам.А и работата ми е с клиенти,трябваше да се поуспокоя малко поне преди да се върна.
А и вкъщи изгоних девер ми и семейството му,та се отвори работа,не че я свърших де,но поне си стоях сама на спокойствие....
Цитирай

София

Мнения: 2 122
аз не ходих на работа около 7 дни в рамките на аборта, после ходех за по малко. 2 седмици след аборта ми беше сватбата и после бяхме на море за 1 седмица...
Изобщо не съм излизала от летния си начин на работа /слава богу не се отчитам на никого и никой не ми държи сметка. имам мой кабинет и ако не желая не влиза/
До сватбата общо взето основно плачех...и мисля, че така се изразходвах, че това спомогна за по-бързото ми възстановяване.

Мисля си, че ако планирате да си правите бебче, трябва добре да помслиш преди да се насочиш към дадена работа, защото една бременност предполага отвреме на време отсъствия, а живот и здраве след раждането - отпуск по майчинство. newsm78
Цитирай

Пазарджик

Мнения: 1 029
Аз засега ще правя дипломната си работа и се надявам да успея със срока за нея.Смятам да си направя изследванията и живи и здрави след това да започна работа.Наистина е по-добре да се срещаш с хора,така ще мислиш по-малко.Подкрепям Теуа-не всеки го може. Clover
Цитирай

София

Мнения: 304
Момичета,
не че не съм добре физически или психически.По принцип мисля доста рационално и много много не съм се съжалявала и постоянно съм била сред хора.Все си мисля че щом така е станало значи е имало причина да се случи.Аз съм готвачка и работата ми е свързана със седене на крак повече от 12 часа на ден.Все си мисля че докато си намеря работа ще сме започнали с опитите за бебе и ако всичко е ОК и не чакам пак три години ще стане много тъпо защото аха почнала работа и ще трябва пак да напускам.А няма какво да се лъжем работата си е тежка и понякога дори физически се натоварвам.Слава богу със заплатата на мъжо се оправяме и в това отношение съм спокойна но все пак ми е криво защото нищо ми няма а не работя.Той естествено нищо не ми е казал но аз се чувствам тъпо.Това е което ме тревожи.
Цитирай

Пазарджик

Мнения: 1 029
Аз бих започнала,пък като дойде време,най-лесно е да напуснеш,а ако не искаш-недей!Успех! thumbsup
Цитирай

Бургас

Мнения: 302
Аз започнах работа след месец, ама преди това колегата ме взимаше с него от време на време, защото нашата работа е свързана с обикаляне и той ме взимаше с него да се разходя малко, особено извън града. Няма да пропусна факта, че колегата ми е мъжа на сестра ми и затова така се грижеше за мен  Smile
Ти сама реши дали имаш сили да започнеш работа. Аз знаех, че пак ще забременея и затова когато ми казаха да си търся помощник, си избрах него, защото никога няма да недоволства от това, че ме няма. Ето вече почти 3 месеца съм в болнични. Естествено ходя да му помагам като има нужда, но не си давам чак такъв зор.
Цитирай

София, Младост 2

Мнения: 8 219
Останах си вкъщи седмица,за да вляза малко в релси - иначе физически още на следващия ден можех да отида,но естествено,нямах желание.Пък и при мен е много важно в какво състояние на духа ще съм - все пак работя с малки деца,не може да си изкарвам на тях болката и фрустрацията (макар че никога не съм се чувствала толкова натоварена психически,колкото тази учебна година,когато 2х бях бременна - и със сигурност се е отразило на качеството на работата ми).Нямаше начин да не ходя на работа,докато започнем нови опити,но когато установих,че съм забременяла отново (4 месеца по-късно),обсъдих нещата с таткото и без да изчаквам да минат дори първите 3 месеца,за да съм сигурна,че този път няма да го изгубя,обявих на шефките,че излизам болнични.Не ми се зарадваха хич,ама къде ще ходят - преглътнаха го някак и ми беше по-спокойно,като не се притеснявах какъв вирус ще си лепна от децата или по време на едночасовото ми пътуване до работа с маршрутките,които карат като за последно.И горе-долу оттогава вися в нета нон-стоп за приятно запълване на времето Mr. Green
Цитирай

София

Мнения: 786
Моята работа не е свързана със седене в офиса, а пред компютъра и така че никой не разбра, че се е случило нещо сериозно. Още повече, че не знаеха за състоянието ми. Но не бях работоспособна много дълго време. Чувствах се разбита психически, а кървенето продължи повече от 20 дена. Ако не работех от къщи, щях да съм в болнични поне 3 седмици.
Това, което ми помогна да се съвзема, бяха книгите и многото сън. Както и вниманието на любимия - той не страдаше от загубата не бебетата ни, но се погрижи за мен тогава, когато наистина имах нужда.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.