Емата е ужасна лепка. Не може да диша, ако не ме вижда. Изляза ли от стаята и почва да реве, никой не може да я успокои освен мен, за приспиване да не говорим. Преди поне бе възможно да я приспя към 8 вечерта и после да изляза докъм полунощ. Сега - абсурд. Буди се периодически, за да ме провери дали съм там. Може да не суче, просто да види дали съм наоколо. Не мога да се отделя от нея нито за минута - влизам в тоалетната и я оставям на вратата на банята в столчето за хранене - да ме вижда, за да не реве през това време. Къпя се само когато спи, дори и ако има друг човек вкъщи. Не мога да ви опиша как се чувствам. Обичам я безкрайно много, но просто се задушавам от усещането. Лошо ми става като си помисля, че може да ми се наложи да отида някъде без нея и да я оставя да я гледа баща й или баба й - ще изпадне в истерия направо! Всички ми казват, че е от кърменето, заради прословутата връзка между майката и детето, която се създава при кърмените деца. Е, хубаво, ама това вече е малко прекалено. Не ща аз такава връзка чак! Синът ми беше много трудно бебе, но поне знаех, че ако ми свършат батериите, мога да го дам за една нощ на баба му и той нямаше нищо против. Сега това е абсурд - и не само заради това, че трябва да я кърмя през нощта...