Но все пак това да си работил - ти дава нещо, поне знаеш какво е да търсиш сам, знаеш рисковете на своята професия, знаеш своите възможности...
Ти какво си завършила? Можеш ли да работиш нещо ако ти се наложи? Умееш ли нещо, знаеш ли нещо, за да те вземат на работа - да не говорим, че първия въпрос след този на колко години си е имаш ли дете Ако имаш обикновено оставаш с уговорката, че ще ти се обадят!
Имаш ли някой който би те подкрепил ако и вашите се отвърнат от теб? Приятел, приятелка, брат, сестра??? Или ще си сама като куче с бебето?
Искала ли си бебе или просто това е станало? ЗАради теб самата ли го искаш или за да задържиш и привлечеш мъжа? Щото с дете не можеш да вържеш един мъж?
А той като толкова държи на теб що още преди това не напусна жена си и не заживя с теб? Не е малък и май може да си го позволи... И що не отиде при родителите ти и не каже - аз съм таткото искам да съм с дъщеря ви, а ще те покрива както са правили едно време?
Защо мислиш, че ако после размисли ще ти дава пари?
Моля те седни и прочети пет-шест теми от този форум - назад по страниците - виж човешка болка и проблеми след и по време на развод и раздяла, при припознати и отречени деца...
Помисли какви са ти шансовете да си в някоя от тези групи и да седнеш след 9 месеац да ни пишеш като член на форума за самотни родители.... Имаш време - прочети за болката на майките тук в темите и за техните съмнения - и после с лека ръка решавай съдбата на своето бъдещо дете! Защото ти решаваш не само за себе си а и за него, затова бъди двойно по-внимателно!
Понеже ти явно не ме харесваш,и може би някоя ти е отнела мъжа.Виждаш в мен тази.Само знай е аз никой не съм отнемала,а той беше разделен с нея.Всичко беше свършило между тях година и половина преди аз да се поява.А доколкото греховете аз не отнемам чужди мъже.А тази кучка с която той живееше го прави.Като е успяла да го разведе с жена му и да си остави 2те деца и да ходи да се грижи за нейното от брака й преди него.Който неен законен мъж също го е развела и той е оставил сина си и жена си пак заради нея.Има Господ сега вие сама като куче на дърти години,няма кой да я погледне.Е не може да живееш върху нещастието на 2 жени и 3 деца.А доколкото аз какво съм постигнала ще ти кажа.Детето ми беше на 10 месеца когато го пуснах на ясла и почнах разбота.Сега работя по цял ден и изкарвам достатачно добри пари за да си позвовя пластична операция.А не задължително да чакам на моя.Доста ми беше трудно да ходя на работа и по цели нощи да не спя когато на малкия му растяха зъбки.Аз постигнах доста сама.1во имам прекрасен син и 2ро имам хубава и престижна работа която сама съм си извоювала и съм се доказала.А ти ако имамш някакви проблеми не си ги изкарвай на мен.От самото начало в което се появих в този форум ти не ме хареса,и се опитваш да настроиш другите срещо мен.Но мисля че те сами ще си преценят.А другото ще ти го напиша на лична,защото не съм толкова злобна колкото ти.А доколкото чета твойте постинги ти само им съчустваш,а те имат от тласък.Някой който да ги насърчава че хубавото тепърва предстои а не само да им съчуства.И те да се въртят в един омагъосан кръг.Хайде ЧАО.