Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 13 окт. 2005, 22:09 ч.

Още един разказ

  • 2 413
  • 8
  •   1
Отговори
  • sofia
  • Мнения: 4
От много време чета този форум. Всичиките истории много ме натъжават. Чак сега раших да разкажа тази история, защото не става въпрос за мен, а за моя близка. Чудех се дали е коректно да разказвам нейната история, но аз също изживях тежко това, което й се случи. Разбира се мойта мъка изобщо не може да се сравнява с нейната.........Преди няколко години(не си спомням точно колко) тя се омъжи. Съвсем скоро забременя-близнаци. Направи спонтанен аборт. Мисля че беше в третия месец, но не съм сигурна. Изживя го много тежко, но след известно време забременя отново и роди чудесно момиченце. Нормална бременност, безпроблемно раждане....Здраво и невероятно хубаво детенце. Тя сякаш върна живота на майка си. 2 години и 6 месеца след раждането животът и отново стана черен. Уж един съвсем обикновен грип........а какво стана?????? Малката принцеса ни напусна завинаги.  Cry Аз и до днес понякога си плача като се сетя за малката(а вече минаха 2 години от онзи ужасен ден). Не мога де си представя на майката какво и е, но като я видя винаги си личи, чи мисълта за дъщеричката й не я напуска нито за миг. Сега отново почват да ми се пълнят очите. Благодаря ви за вниманието!

# 1
  • Мнения: 4 212
Ами живота може да бъде и много гаден, жалко за детето, жалко за родителите му. Страдащият бавно умира всеки ден, така е, болката е кошмарна. Ужасът не може да се побере в мисълта на 4овешкият мозък, главоблъскаш се.  Cry
Надявам се тази май4ица все пак да намери понемалко сили за да продължи напред и още малко за да има отново дете. С какво ли 4уство ще го роди? Но неможе живота да бъде 4ак до там гаден, 4е да не я остави да се зарадва завинаги ве4е на едно малко създание.

# 2
  • Пазарджик
  • Мнения: 1 029
Ами живота може да бъде и много гаден, жалко за детето, жалко за родителите му. Страдащият бавно умира всеки ден, така е, болката е кошмарна. Ужасът не може да се побере в мисълта на 4овешкият мозък, главоблъскаш се. Cry
Надявам се тази май4ица все пак да намери понемалко сили за да продължи напред и още малко за да има отново дете. С какво ли 4уство ще го роди? Но неможе живота да бъде 4ак до там гаден, 4е да не я остави да се зарадва завинаги ве4е на едно малко създание.
Мога само да допълня-мир на праха му! Cry

# 3
  • germany
  • Мнения: 464
Ох,  защо така се случва в живота newsm45. Сякаш хората малко са страдали по близнаците, а после и принцесата. Искрено съчувствам на семейството!

# 4
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 048
Господ да им даде сили на родителите душите им да намерят покой и примирение! Има понякога някакви изпитания и уроци, които трябва да научим. Живота е непреклонен и понякога суров до жестокост учител!
Дано мамчето има сили да продължи и дано Господ и прати някой който да й казва "мамо" до сетния й миг, някой който да й бъде опора за всичко изгубено преди него!

# 5
  • Бургас
  • Мнения: 779
Ужасно е, толкова е ужасно и страшно, че ми се свива душата. Дано тази майчица има сили да продължи напред, макар, че след такава загуба, предполагам, вече никога няма да е същата. От цялото си сърце и желая щастие и душевен мир  Praynig.

# 6
  • Шопия
  • Мнения: 6 333
За какво ли съдбата поднася такива изпитания? Никоя майка не заслужава този непосилен товар. Cry
Деси, от профила ти виждам, че си мъничка на години, но от тъжния разказ си личи колко доброта има в 16-годишното ти сърце. Бъди до приятелката си, колкото и да ви е мъчно и на двечките. Тя има огромна нужда от искрени и истински приятели.

# 7
  • sofia
  • Мнения: 4
Благодаря на всички ви за съпричастността! Сигурна съм, че и майчицата(макар и практически вече да не е майка, тя винаги ще си остане такава за своите две неродени ангелчета и за малката принцеска) също ще ви е благодарна! От все сърце се надявам някак си да съумее да продължи живота си, макар и да знам, че това е невъзможно............но тя е още толкова млада(на 26).......Защо Бог е решил толкова рано да прекъсне щастието на младостта и да й отнеме най-съкровеното....
Казват, че времето лекува всичко, но може би ПОЧТИ всичко!
Още веднъж: Благодаря ви!

# 8
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 048
Аз не мисля, че целта на вермето е да лекува... Уви не е и това целта на изпитанията...
Мисля, в сърцето си вярвам, че целта е да се издигне човек над болката, да се пребори с нея....и да се научи на примирение...



Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт